Tags » ReadingtheWorld

Иран: "Моята орис" - Паринуш Сании

Всичко, което исках, постигнах един ден, когато вече не го исках!

“Моята орис” може спокойно да бъде и “Нашата орис” или по скоро “Тяхната орис”. Защото това е историята на повечето жени родени и израстнали в ислямска държава. Защото това е един от малкото случаи, в които думата е дадена на жената – това така нисшо и контролирано същество според Исляма. Защото в “Моята орис” Паринуш Сании с прости думички и истории разказва за цялата болка и за цялата несправедливост, която идва с раждането на едно момиче. От явното съжаление на родителите, че тя не е той (въпреки че от чисто практична и репродуктивна гледна точка жените са точно толкова необходими колкото и мъжете), през задължителното омъжване за някой абсолютно непознат, до посвещаването на целия живот на децата и съпруга, до момента, в който дори и децата не жалят собствената си майка. Забранявана два пъти от режима в Иран, “Моята орис” все пак става една от най-популярните книги и е преведена на няколко езика. Наскоро авторката даже беше в България, но аз както обикновено със закъснение откривам добрите автори (така изпуснах и Керет), така че ще се задоволя да пиша все едно съм я срещнала.

Паринуш Сании заминава за Щатите, но се връща през 1979, когато избухва известната Ислямска революция. В своя роман авторката обхваща пет бурни десетилетия от иранската история през очите на една обикновена жена, която упорито и без особен успех се опитва да се бори срещу нормите. Масуме е нормално младо момиче, което се увлича по учението, въпреки неодобрението на майка си и братята си. Единствено (изненадващо) баща и я подкрепя, но тя губи и тази своя опора, когато се влюбва. Няколко погледа и съвсем невинен разговор между момче и момиче в Иран са равносилни на престъпление. Масуме е принудена да забрави своята любов към скромния аптекар Саид, бита е от семейството си и накрая е омъжена за човек, когото среща в деня на сватбата. Последват трудните години на иранското съзряване, от което съпругът (в крайна сметка сравнително приемлив) е важна част. Масуме не изоставя мечтата си да завърши висшето си образование, но измежду децата, съпруга и неговите политически пристрастия това става все по-трудно.

“Моята орис” звучи като вика на всяка една иранска жена, която не желае повече да бъде предмет или жертва. Това е опълчването на по-слабия пол, който иска равен достъп до обучение и работа, и който желае да се омъжи по любов а не по задължение. Докато Иран се бунтува срещу шаха и се опитва да установи една нова система (чиито идеали естествено са съвсем различни от резултата), една жена се опитва да се опълчи първо срещу семейството си, после срещу съпруга си и накрая срещу децата си. И почти винаги губи. Целият си живот Масуме прекарва в служба на другите – и когато на стари години очаква разбиране от своите деца, тя не го получава.

“Моята орис” е простичката история на един живот изживян в подчинение и страдание. Масуме има своите щастливи моменти, за които обаче се бори дълго и после плаща още по дълго. Паринуш Сании вдига завесата покриваща иранската жена, за да покаже на Запада без грим и украса каква всъщност е съдбата на една жена в ислямска държава. А тази съдба не е никак лесна и завидна.

Любими цитати: 

Всеки ден си казвах, че го обичам повече от предишния, че просто е невъзможно да обичаш някого толкова, но на другия ден отново откривах, че може да се обича повече.

***

Проумях, че нито упреците, нито похвалите на хората имаха някакво значение.

***

Никой не ни иска заради самите нас, а заради себе си.

Readingtheworld

Norway: Hunger - Knut Hamsun

I will exile my thoughts if they think of you again, and I will rip my lips out if they say your name once more. Now if you do exist, I will tell you my final word in life or in death, I tell you goodbye. 498 more words

Readingtheworld

Bhutan: The Circle of Karma – Kunzang Choden

Our stories are so similar and yet so different. Everything happened because we are women. You loved a man and suffered. I hated the man and suffered. 559 more words

Readingtheworld

Гърция: "Мидълсекс" - Джефри Юдженидис

От една страна искам да прочета толкова много книги, а от друга – да се придържам към предизвикателството да прочета по една книга от всяка държава в рамките на две години.

Readingtheworld

summer lovin': stories and places

this summer, i am reading short stories from different places – especially from places that are still a blank spot on my reading map. so far, this turned to a surprise reading road trip. 76 more words

Photography

books are the plane...

love the quote, even though i am currently reading short stories (or rather, reading the world). but then, stories are planes, too….

Photography

Литва: "Лиричните клоуни" - Ромен Гари

Понякога си мисля, че за да ме харесаш трябва да боядисам лицето си, да сложа голям червен нос на носа си, да си купя цветна перука и да те разсмивам, докато не можеш да си поемеш дъх.

Readingtheworld