Голямата Роси Янакиева връчи преди дни “награди за цялостно творчество” на изявени в кръговете на БСП учители, директори и репортери. Сред най-заслужилите за популяризацията на лявата идея са и нашите репортери, които редовно Ви информират за това какво за намислили мишоците на “Радомир 1″,  но така и не дочакахме почетния плакет от кмета. Въпреки този пропуск от нейна страна, ние не и се сърдим и за напред ще продължим да ви запознаваме с новостите около циганския табор управляващ общината.

Всъщност, редно е да споменем, че церемонията посветена на 24 май - Ден на славянската писменост и култура, която се проведе в Двореца на културата мина що годе на ниво. Нямаше ги пиянските изцепки от страна на червените общинари, които друг път редовно и забавляват на по 2-3 ракии. Явно Голямата Роси беше строила редиците, за да не се изложи БСП пред десетките, подчертаваме - десетките, зрители на КТВ “Кракра”.

Разбира се, за да не опорочим хубавият повод за празничния коктейл ще пренебрегнем дребните детайли като този че, Янакиева не си бе взела забележка от нашите статии и за пореден път беше събрала заслужили червени членове, за да похапнат и пийнат на наш гръб, за сметка на голяма част от учителството, която така и не получи покани. Отново, церемонията бе превърната в частно парти за богоизбрани нагаждачи и близки на Росето партийци. Опорочена бе цялата идея за празник на културата, образованието и просфетата с присъствието на лица като Боян Боянов Професора, разни доктори фелдшери и взевъзможни цацки от общината нямащи нишо общо с духа на просвета, подобаващ за събитието.

Наградените от кмета няма да коментираме. Въпреки множеството коментари появили се часове след събитието за това дали избора е бил достоен или не, наградените бяха излъчени от своите колеги и явно са заслужили отличията си през годината. Отличия, които въпреки че се дават от няколко години по идея на бившото общинско ръководство, тази година загубиха своя смисъл и значение поради една проста причина - дейците на образованието и културата бяха наградени от човекът, който цяла есен се опитваше да ги смаже и да сломи техния дух по време на протестните им действия, от поста си на депутат от групата на комунистите.

Точно така, кака Роси правеше мили муцунки на церемонията, явно забравила как оплюваше същите тези хора по време на стачните им действия, как отричаше исканията им за достойно заплащане, как поставяше политиката на БСП над исканията на учителските колективи и синдикати, как дълго време се криеше и бягаше от предизборни срещи в училищата, а тогава когато се престраши да влезе в диалог с колектива на едно от пернишките училища, беше натирена и почти изгонена от същото това училища, за което по късно си отмъсти, разбира се.

Явно Дебелата Берта, докато мазно целуваше по бузите учителите като същински Юда,  беше  забравила и факта, че преди не повече от месец-два бе вдигнала мерника на няколко от най-елитните пернишки школа, искаше закриване, сливане и съкращения поради “лошото качество на учители и ученици”, поради некадърността на преподаватели и директори, които да се справят с делигираните бюджети.

Но всичко това не е повод за истерия, така действат комунистите от години - усмихват ти се, здрависват се с теб, а след това ти забиват дискретно нож в гърба. За тях партията и партийните нареждания са над всичко, това което каже вожда е закон, всеки който го наруши изпитва тяхната злоба върху гърба си. Тръпката от това усетиха именно наградените преди дни учители и директори - след исканията си за по-високи заплати, те получиха обещания за това след месеци преговори. Разбира се, обещанията си останаха обещания, но за тях гилдията заплати с огромното и набързо скроено преструктуриране на училищната мрежа, което остави на учицата стотици висококвалифицирани преподаватели. 

Най-фрапантното в случая е глупостта, невежеството и късогледството, което проявяват голяма част от представителите на гореспоменатите наградени дейци. Вместо те да помнят всичко това, което им се случи, благодарение на червените питбули в Перник и на национално ниво, учителите се радваха като малки деца на балоните, украсата, шопската салата и малката водка на приема на Голямата Роси и гледаха тази иначе толкова приятна на външен вид пепелянка като светица. Вместо да бойкотират поредната церемония за избрани и по-равни сред равните, всички се радваха на мизерните флашки, които администрацията изкупува с чували от фирма за компютърна техника и интернет приближена до Боян Професора…

Въобще, с това късогледство и нагаждачество до никъде няма ди стигнем. Докато се радваме и приемаме за чиста монета сладките залъгалки на хора, които до вчера са ни плюли и игнорирани не ни очаква нищо добро.

Всичко, което се случва в Перник е поза, фарс, фалш…. Дебелата Берта награждава едни за добрия си обществен имидж с разни хартийки, празни торбички и вулгарни усмивки, докато ограбва други, пречи на бизнеса, действа подмолно, подписва съмнителни договори за поръчки и какво ли още не, но всичко това на тъмно. Запитвали ли сте се какво ще стане с онези 18 милиона (поне до толкова ги стопи Янакиева) от делото спечелено от Перник срещу държавата. Ще изчезнат в нечий джоб, разбира се, пак на тъмно, пак под масата, пак далече от слуха и полезрението на обикновения перничанин. Но на никой няма да му пука, защото Росито ще продължи да раздава фермани, грамоти, дипломи и финикийски папируси, да заблуждава пернишката общественост, да краде и безчинства.

Който не вярва в тази черна прогноза, да прочете статията отново, да се върне на зад в публикациите, да види какво от тук написаното се сбъдна и какво предвестихме първи…пък нека тогава коментира. Защото писаното слово остава, и ние никога не се отричаме от думите си, както и комунистите никога няма да се отрекът от крадливата си и покварена политика.

Битката за чест и слава продължава. Разчитаме на вас, нашите читатели да изберете вярната страна и да отворите очите на повече от своите познати и приятели. Както поета е казал “Един ще падне, друг ще ме смени”….

Трябва да си достатъчно грамотен, за да имаш Празник на буквите, какъвто е 24 май. Днес той е затънал в рутина, инерция и мъгла. Да вземем само появата на интернет – епохата му е сравнима с появата на печатната машина на Гутенберг. Навлизаме в нова, още по-масова вълна на грамотност, но от друг вид.

“Родолюбци” днес се жалват - неграмотността се шири, младото поколение не знае и не иска да учи.

Напротив – знае и учи, ама други неща…

Не си спомням някога комунистите да са били против интернационализма. Даже насърчаваха ученето на есперанто – изкуствен международен език. Днес същите хора пищят от глобализацията. Глобализацията е интернационализъм чрез компютри – казано с по-прости думи. Днешната глобализация е естествен процес, няма как да й се противопоставиш. Ставаш глупав, ако не я виждаш.

През средновековието всеки грамотен човек по нашите земи драскал надписи на камък. Днес всеки, който е имал оценка поне Добър (4) по литература, пише книги. Утре всеки ще чете, пише, гледа и слуша чрез компютъра си. Привилегията да общуваш свободно със света днес е факт за младите хора. Но интернет загърби “книжовните” правила. Вече има нов код. Така и 24 май придобива друг смисъл. Няма да е остарял ритуал под портретите на братята Св. Св. Кирил и Методий, а празник на грамотните хора, които успяват да се справят с проблемите си. Впрочем, както са направили навремето и самите Свети братя.

Споделям с вас празничното шествие в Пловдив (а.к.а. манифестация) по случай Деня на българската просвета и култура и славянската писменост.

За пореден път - защото по-рано родителите ме водеха на митингите, които за някои хора може да са били неприятен повод да излязат под строй и с песен, но за едно дете бяха прекрасни, после сама участвах в шествието на гимназията, а сега водя детето да гледа - се почувствах горда и развълнувана. За моя радост видях, че това е така и за много други хора.

(клик) Мажоретките от СОУ “Св. св. Кирил и Методий”

зад тях училищният оркестър, който изпълняваше с много кеф маршове

свещеници (предполагам - пловдивският митрополит и други) - а зад тях, кметът и други представители на градската власт

следваха пловдивските училища, които не преброих, но радващо много бяха взели участие

на различни места шествието спираше, мажоретките изнасяха представление, а гражданите аплодираха - момичетата наистина бяха добре подготвени, музиката беше чудесна

към големите мажоретки се присъединиха и малки, от една детска градина; по-назад към каките от гимназията се присъединиха и по-малки мажоретки от прогимназия

хората очакваха шествието, обявено предварително като част от празничната програма в града за този ден. В долния край се вижда моето гардже, размахало знаменце с надпис “24 май” и очаровано от мажоретките. Искаше и тя “такава пръчка”.

Шествието беше прекрасно. През първите години на прехода такива манифестации нямаше - хората се лашкаха от една крайност в друга. Когато аз бях в гимназията, едва се събирахме 20-30 човека от училище, учителите бяха повече от нас. Сега за моя радост много ученици се бяха включили и мисля, че се гордееха с възможността да представят училищата си.

Единствено съжалявам, че за разлика от миналата година никой от гледащите шествието не запя “Върви народе възродени”. Аз пях

Честит празник!

Честит ви празник на славянската писменост и култура! Да им се радваме, докато ги има. Днес отбелязваме официално, по граждански му (църковният празник на светите братя Кирил и Методии е на 11 май) факта, че ние и още около 300 милиона души по света днес пишат на своя собствена, славянска азбука — кирилицата.

Нашият славяно-български език (защото думите и звуците ни са повечето славянски, но най-българска ни е граматиката) е бил един от най-богатите и звучни езици по времето, когато е създадена славянската азбука. Той е имал около 26 съгласни и 18 гласни: между 42-44 звука (според различни източници). Именно това богатство на езика ни е била причината, поради която той не е можел да се записва с гръцки или латински букви. Тая е и причината поради която Константин-Кирил Философ създава глаголицата — да обслужва това звуково богатство. Днешната кирилица е дело на Климент (или Наум) — един от учениците на светите братя, който заменил писмените знаци на глаголицата с по-достъпни и бързописни (някои от които взети от гръцката азбука).

Днес трябва да празнуваме и тачим тоя наш език особено много, преди съвсем да се е стопил. Защото сегашната ни азбука има 30 букви. 14 сме изяли. Продължават някои да ядат, че дори направо изоставят родната реч… i pishat na nqkakyv stranen, izvynzemen ezik.

Вина е безсмислено да търсим. Затова простичко — честит празник.

Смятам, че езикът на бъдещето ще е интернет жаргонът. Съкращенията, разбираеми на всички езици. Емотиконите, изразяващи душевните ни състояния без нужда от думи.

Нуждата от цели думи всъщност може и напълно да отпадне  :D 

Ще ми се да дам примери, но много слабо ме е докоснал още този вид общуване. Предпочитам пощата пред Скайпа, но отскоро си чатя в захлас  :mrgreen: 

Там дори не е нужно да четеш какво пише другият. Докато напишеш твойто, отгоре са се появили още пет - почти като на живо  ;)   

Трябва да си много бърз, за да смогнеш да кажеш нещо 

Не ща да спирам прогреса, но ще задържа още малко  ;)   

После да не се чудим защо децата не четат книги  :mrgreen: 

С един съвременен емотикон изразяваш пет-шест страници чувства  :lool:

Не, не, хем ми е смешно, хем си мисля за Кирил и Методий и делото им. Все пак, поне още използваме букви. Някои предпочитат латинските. Така са свикнали  :D   

Как точно?

П.П. Разбира се, точно в този пост емотиконите, които написах, не искат да се визуализират. Сякаш разбраха и ми правят напук!

музика Панайот Пипков

Кирил и Методий

Български всеучилищен химн

“Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…”

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

Русе, 1982, априлий 15

новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

4 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история - 157 години.

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруский Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!` След това празникът се чества във всички православни славянски страни.

Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това тържество, изразявящо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и националновъздигане. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница - сред възрожденската ни имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. Възторженото честване от всички българи на празника на светите братя Кирил и Методий е свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономическо и културно възмогване.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. Ето първите два куплета от оригинала на химна с нормите на тогавашния правопис:

Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България - в Русия той се чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички духовната област.

Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е създаването в относително кратък период на две славянски азбуки - глаголицата и кирилицата. Не съществува и абсолютно единна позиция по въпроса, коя от тях е създадена от Константин-Кирил.

Кирилицата е хронологически втора по своята поява според по-разпространената от двете хипотези относно авторството на двете азбуки. Звуково и графически тя се базира на гръцкия унциал. Според тази хипотеза неин създател е Климент Охридски като ученик на Константин-Кирил, като в знак на почит към учителя си Климент нарича азбуката на негово име. Преобладаващата част от учените свързват авторството на глаголицата с Константин-Кирил. Тя отговаря на звуковия състав на българския език, има оригинална графика и някои изследователи сочат, че начертаването на буквите следва т.нар. златно сечение (отношението на малката страна е както отношението на голямата към цялото). Между глаголицата и кирилицата съществува известна приемственост, но и съществени различия. Кирилицата измества бързо глаголицата най-напред в Източна България и най-вече в столицата Преслав. В Охридската школа (Западна България) тя има по-широко разпространение и се използва по-дълго. В някои манастири по адриатическото крайбрежие на Хърватско глаголицата се използва като тайнопис чак до XIX б.

Според втората хипотеза Константи-Кирил Философ е автор и на двете азбуки, което от своя страна води до допускането, че той два пъти е превеждал основните богослужебни книги: през 855 г. Създава кирилицата чрез известно пригаждане на гръцкото писмо за нуждите на славянската реч, като след това превежда и богослужебните книги за нуждите на българките славяни по поречието на р. Брегалница (в североизточна Македония), а през 862-863 г. Създава глаголицата и преписва преведените преди това книги, като основната цел е да придаде общохристиянски характер на мисията си във Великоморавия.

Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не славянски народи от бившия Съветски съюз, а също и монголците - общо приблизително около 200 милиона души.

Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Всеки от петимата ученици има свой църковен празник, като освен това честваме общия църковен празник на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни ученици всяка година на 27 юли. Празникът се нарича Свети Седмочисленици. В едноименната софийска църква като безценна реликва се пази част от ръката на Св. Климент.