През 1957 г. , след многогодишна забрана, а може би заради отминалите унгарски събития, на студентите разрешиха свободно да празнуват деня на студента. Бях първи курс във ВМЕИ ” В.И.Ленин”. Не си спомням добре, но вероятно е имало митинг-събрание в някоя от аудиториите до паметника на В.Левски. Поредния тиймбилдинг, след което започна индивидуалния. На групи тръгнахме по абцисата и ординатата на заведенията по центъра на София т. е. по Царя и Раковски. Нашата група се отправи във “Видинска среща ” на ул. Раковски. Тогава видинско- прекрасно- червено вино струваше по 56 ст./литър а с него предлагаха агнешки чревца оплетени като козунак, щарденчета, запечено телешко шкембе с масло, агнешки дреболиики-момички, бъбречета и дроб и разни вкусотии забранени вече от ЕС. Виното беше наливно и го поднасяха в кани по 1 литър. Почна се. На съседната маса бяха прочутите по-късно артисти Апостол Карамитев, Спас Джонев, Йордан Матев и още няколко други. Тогава не беше много-много прието вземането на автографи. Иначе между двете компании се обменяха много реплики. Артистичната компания се оттегли рано. Ние продължихме до 0: 00 часа и си тръгнахме. С затваряне на заведенията студенските групировки започнаха да се събират на кръстовищата на ул. Раковски  с Царя и Граф Игнатиев и тогава избухна студенското чувства за слободия. Кръстовището  на Графа и Раковски беше бързо блокирано с кофи за боклук. Помните ли тези кръгли кофи за боклук?  Те постепенно започнаха да изчезват по вили, селски домове и паланки. Бяха идеални за варене на буркани с компоти. За щастие, струпването на боклукчийските кофи не попрече на много на движението- трамвайното движение вървеше към спиране към този час, а автобилното движение по това време, 1957 г., беше нарядко.  А наоколо нито един зелен шинел. Да не забравя-не остана ненацелувана студентка. До там ни беще разрешено по тогавашните морални норми.