От катеренето съм ужасно доволна. След две седмици тренировки, вече успешно правя повече от 1/3 траверса. Все още се сблъсквам с проблема "вися на ръце" а и усукването и повисването тип "краля на джунлагата" малко ми убягва, но ще се справим. За съжаление се оказва, че съм си купила не еспадрили, а пантофи.
След два месеца ще ми се наложи да ги сменям. Така че обявявам, че след два месеца продавам чисто нови еспадрили Mad Rock 36 номер.
За сметка на това си харесахме една чаровна седалка Mammut - 140 лв. Само се колебаем между New Wave и Аполо.
Въжетата и карабинерите се отместват за малко по-нататък.
Мисля си Август да се разходим до Лакатник, ако някои приятели решат, че им се занимава с такива нюбита. :)
Много ще ми е интересно да видя Даниел на скали. Който ме изненадва, бързо напредва, но при него синдромът "набиране на ръце" е доста по-тежък.
Н. естествено веднага мина почти цялата траверса и дори се изстреля в един много приличен вертикален опит.
Магнезият е наложителен. Питаха ме дали този, дето го ползват катерачите гори. Нямам идея, гори ли?

Започвам нова работа, в агенция 'Фокус'. Урррааа. Хип-хип. Мислех си, че няма по-безсмислена работа от предишната ми, оказва се, че греша. Тю, че съм песимист. :)
Нищо. 2, 3 месеца, поне опит ще натрупам. Единственото, от което се оплаквам е, че ще трябва да ставам в 6, но пък аз май прекалено взех да се залежавам.
Плюсът е, че ще ходя на работа с колело.
Оказва се, че моето може да се оправи за около 150 лв. (спирачки, венец, верига, вилка)
За съжаление аз се влюбих в една нежно зелена рамка на Драг, та май ще си купя и нея. Въх.

Дойде голямото чудо, кастингът на ТвАлма Матер. Беше забавно и интересно. Искам да видя какви ще са резултатите, защото дойдоха всякакви чешити, включително SickBoy, което направи ме хвърли в джаза. :) Комисията беше от осем души (леко зловещо беше масираното внимание под което се оказваше, човек, когато се влезе в стаята.) За сметка на това всички бяха много мили. Може би най-смешно беше, че масовото желание на кандидатите беше за "сценасрист, репортер" с по-редки изключения водещ. Тон режисьор, продуценти... Почти тц. Това ще е една много интересна телевизия.
Досега не бях прекарвала толкова много време с колеги от факултета. Беше адски забавно, а ко и леко странно. :)
Идеята с душове в университета за стената в момента зацикли на качествена кабина, защото масово продават пласмасови боклуци. Ако имате някакви идеи, пишете.

За съжаление не можах да ида на гей-парада, а статията за къщичката се отмества нататък.
Само да информирам, че малката, дървена къщичка, която се намира под руското посолство (изцяло покрита с дърворезба, изключително красива), може да не стои там още дълго време, защото някакъв Пульо от селце до Созопол искал да я разглоби и да си я сложи в градината. Което впрочем къщичката няма да преживее, дърворезбата е прекалено фина. А и незаконно местенето.

Програмист си намерих. Много съм доволна. Като подкарам сайта, ще стане ясно, ама защо аджеба искам такова чудо и не си качвам тия неща тук.
Най-простото обяснение "ми защото не искам". :) По-сложното, по-нататък.

Започнах да правя списък с подаръците за следващия ми рожден ден, който с бързи стъпки наближава. Мисля да спретна голямо парти по случай 20-ти рожден ден. Не толкова заради цифрата, а заради партито.
Направих някои сметки и стигнах до извода, че за да закупя всички книги и спортни принадлежности, които искам, трябва да се бръкна около 10 бона. За сметка на това, само книгите са 3200 лв. :) Няма как, едно по едно.

Моите препоръки са:

1. Бирария Петте кьошета, познайте къде се намира. Нормално скъпо.
2. Ресторант Чу (китайско): ул. Оборище 25 (под френското посолство). По всеки джоб.
3. Лисицата и Хрътката: (срещу френската гимназия). Скъпо.
4. Жадната Ламя: на ул. 13 Март (до спирката на 76, 204 и пр.) Минусът е, че е лееееко скъпо.

Че се ужасявам от социалният образ, който се изгражда на жената, на момичето днес, поне на българска територия.
Идеалът е слабо (кльощаво) създание, с абсурдни гърди и мерки. Руса, дълга коса, изрязано облекло. Интелектът е без значение, ако има, супер, ако не, е, ще се справим някак, нали?
На мечти, амбиции и на желание за самоусъвършенстване или интелектуално развитие се гледа като на заразна кожна болест или най-малкото с недоумение.
Интересите са ограничени до парти и до губене на време. Пазаруването е висш закон, модата, основен приоритет, както и светът на "звездите", те знаят всичко за тях, но "звездите" не знаят нищо за тези, които се интересуват от тях. А и няма нужда.
Накратко, празноглаво, безпринципно, неориентирано, безсъдържателно същество. От което се очаква да мълчи и да бъде красиво.
Това ли трябва наистина да е идеалът??

На всеки му се е случвало да види преливащите будки и павилиони с женски списания. То не са Грации, "Щастливки", "Мери"-та (които са само за надрусани хора, според редчето под заглавието... да де, само за щастливи хора, явно другите да духат супата), "Космо"-та и прочие и прочие, и прочие.
Всички тези заливат аудиторията си с "трябва", "направете", "сега е така", наредби, които ако не се спазват, неизказаната заплаха е, че ще се превърнете в космата, нещастна аутсайдерка, която никой няма да иска, защото няма новото малиново червило (не спазва новата диета на Диана) и не е била на концерта на Ивана... А и не се показвайте прекалено умна. Мъжът (това сладурче), с микроскопичен член и комплекси с размер на жилищен блк, ще се ужаси и уплаши и ще избяга с цицорестата си секретарка.

Принципно нямам против. Всеки има право да пише каквито глупости си поиска.
Признавам, понякога е приятно да седнеш, да почетеш и да се посмееш на преводите на американски статии едно към едно.
Но понякога ми става гадно и ме стяга под лъжичката.
Защото за себе си знам и съзнавам, че мога да прегледам и сто техни статии, и да не ги взема насериозно, докато други хора ще ги прочетат и ще им повярват.

Защото същите мацки, които описах по-горе ще прочетат как мисленето е вредно, как да манипулират мъжете, как най-важното е, да могат да си купят поредната блузка и как една книжка годишно не е малко, особено ако е на много популярен автор (Паулу Куельо, например).

Защото тези жени ще станат майки. И ще възпитат децата в същите "принципи", с които те са израснали.
Светът ще е просто едно голямо място за пазаруване. Те няма да са глупави. Просто ще са безкрайно ограничени от миниатюрната си гледна точка, конкретизирана само и единствено около техният свръх АЗ.

И естествено, че ще е така. Списанията, рекламите, филмите, всички те са подчинени на основната идея: пазарувай. Или по-точно, консумирай.
Свръх-консумизмът е издигнат на пиедестал.
Всяко едно ниво от социалното положение се измерва с материални придобивки, докато интелектуалните остават назад.
Даден човек се преценява по това какво има (физически и като собственост), а не като какво е (емоционално, интелектуално). Отново, статутът му, се повишава и понижава в съответсвие с тези неща. Ако заема дадена позиция, но няма необходимите й приходящи аксесоари, на него се гледа с пренебрежение.

Свят широк... ако някой е толкова глупав, че да повярва в това, моля. Не намирам призванието си за да вървя и поединично да наливам акъл в разни хора, които предпочитат да живеят със затворени очи и запушени уши.

Това, което не мога да понасям е посегателството над детската аудитория.
Уинкс, Братц и прочие подобни отвратни.

Днешните подрастващи имат проклятието и дарът да имат безкраен достъп до всичката информация.
Проблемът е, че ако няма кой да ги напъти и да внимава за тях, те ще попиват всичко, което виждат. Музикалните канали, порното, просташкото поведение, модата като смисъл на живот, цигарите, алкохола, кухите и повърхностни взаимоотношения. Анорексията, булимията, чувството за изолираност...
Много днешни дечица си падат по "емо"-стила, защото се чувстват игнорирани, нещастни и ... самотни. С всичките тези неща, които имат достъп, тази самота е ужасяваща. В техните съзнания се изграждат представи и очаквания, които не се изпълняват. Нямат ролеви модел и се насочават към най-масовото и популярното.
За тях принципът "приличай на всички останали, за да не си аутсайдер" ги претопява в нещо, в което не желая да срещам никога и никъде.
Но какво друго да направят? Книгите са глупост, от учене няма полза, висшето е ненужно, цигарите са "cool", а алкохолът е решението на всички проблеми.

Да вземем Братц. Страхотен ролеви модел. "Да се забавляваме" е тяхното мото.
Основната цел в живота. Страхотен пример, а?
Ок, да приемем, че родителите трябва да се ангажират с децата и че само кукличките не са достатъчни.

Да вземем Уинкс. Една твърде пършива и нещастна анимация, която копира италаианското издание Уич (Уинкс фея; Уич - магьосница (вещица)).
Самият стил е абсурдни телесни мерки (как да не се сдобиеш с объркана представа как изглеждат красивите и "готини" хора, когато филмчетата ти навират в лицето създания с кръст на пчела и гърди като ядрени бойни глави??)
А взаимоотношенията? Кухи, празни, абсурдни, повърхностни. Нищо...

Просто нямам думи. Това е просто изливането на всичките ми мисли и размишления, нещата, които ме отблъскват и които ме карат да се запитвам дали искам да имам дете в подобен свят.

Жената откри цветовете и избра боята. Мъжът откри боята и изобрети далтонизма.
Жената изобрети клюката. Мъжът изобрети дислексионното общуване.
Жената изобрети диетата. Мъжът изобрети затлъстяването.
Жената откри любовта. Мъжът откри неувереността. Жената изобрети любовният триъгълник, но чак след като мъжът изобрети ревността въз основа на неувереноста.
Жената откри пазаруването. Мъжът откри снобизма и колите.

Всичко е въпрос на гледна точка. :)

Писна ми от хора, които са толкова глупави, че не искат да направят и най-малкото усилие.
От хора, които използват приятелите си, да си въртят малки, глупави интиржки.
Писна ми от това, че искат съсвет и правят точно обратното на него.
Писна ми от човешката глупост в общност и частност.
Изобщо яко ми писна.
Обаче какво да направя? Да тегля една майна на всичко?
И да стана поредната незаинтересована от нищо и никой черна дупка?
Да ида и да му хвърля един бой, че етакъв тъпанар, че като скъса с бившата си приятелка качи техни актови снимки в интернет (а момичето беше на 17?)
Да отида и да нашамаря нея, затова, че е малка, глупава гъска, която се хваща на най-старите номера в учебника.

Или затова, че всъщност никой не поема отговорност за действията си, че на никой не му пука?
За това, че никой не се опитва да мисли сам с главата си, а не да действа като животно на принципа стимул-реакция?
Боли да се напънеш, боли да се замислиш....
Явно някой ги боли твърде много и изобщо не се и опитват.
Аргхг!

Така че от вчера се появи новият ми - професионален Блог. Все пак д аобясня. Нямам намерение да се превръщам в проедната латерна, която със сериозен тон съобщава поредният ужас, който се е случил. Светът е твъде мнообразен и шарен, за да се прибавям и аз към черното и тъмното. Освен това, мисля, че би било приятно разнообразие ако има място, където има пдоробна информация и за хубавите неща, които се случват на родна територия. Всяка една от статиите, която е качена там ще бъде опит в различна насока, посветена на някое от многото ми хобита и интереси. Още нещо, всяка една от тях ще е представена за публикация в списания, така че ще се радвам на коментари и критики по темата. Линк към блога ще пусна малко по-нататък, защото точно в момента ми е малко натоварено. :)

2. Отвъд това, не мога да се сдържа и да не разкажа за вчера. Както много често напоследък, Х. дойде да ме вземе от работа. И тъй като щяхме да ходим най-после да се сдобия с нормален стол за бюрото, се наложи да се ходи за колата. Няма такова усещане като пътуването на скутер. Още повече, когато ти не си шофьорът. Вкопчил си се здраво, криволичейки по улиците, между колите, разминавайки се на милиметри със стъкла и абсолютно осъзнаващ, че това, което те дели от падане е ловкоста на шофьора. Фактът, че единствената ти защита срещу асфалта е голата ти кожа и яснотата, че вички други участници в движението се движат в консервни опаковки от по няколко тона. При всяко ускоряване кръвното ти скача, ушите пищят а, ти си повтаряш само "Само не се блъскай, само не се блъскай, нека не катастрофираме тук.", молиш се на неизвестно кой, ако се наложи рязко спиране, спирачният път да не е твърде дълъг и да не свършиш деня си като донор. Най-ужасяващото е, че движението НЕ БЕШЕ натоварено и въпреки това, всички наоколо се движеха като участници в рали.

Живи и здрви стигнахме до гаража, където аз лично поседях няколко секунди подпряна на стената и поемаща си дъх, докато краката ми спрат да се държат като спагети. С колата не беше много по-различно, може би е от шоферчето :) Но май всъщност е движението по софийските улици. Както и да е. Факт е, че всички се прибрахме живи и здрави. И че си имам удобен стол за бюрото. :)

3. Едновременно с това искам да питам Мишел и Ани - събличането задължително ли е или можем да се ограничим до блога? :) Не, че с Н. не можем и ние да се проявим като арт - фотографи, но все пак да знаем. ;)

4. Lotlorien ме попита дали е задължително заглавната страница на вестниците и новините, които са напечатани на нея да са тъпи и безполезни. За съжаление, няма значение дали си учил журналистика или не. Повечето от най-трагичните автори на 24 часа и труд са завършили моя факултет, но това не променя фактът, че са от хората, които са живо разхищение на мастило и хартия. Всичко си има норми и граници, а евтината скандалност не може да процъфтява, и не бива, особено ако е национална медия. За съжаление и двата вестника са собственост на една и съща фирма, така че никой няма интерес д аима състезание между двата вестника и да има някакво разитие. Конкуренцията дава развитието все пак. Те си седят в удобното блатце на посредствеността и дърпат и другите вестници на своето ниво. Журналистът трябва да умее да преценява къде е границата. Бъди скандален - но с мярка, ми казваше едно време пр. Брезиснки. Една от лекторките пък директно отказа да коментира българските медии с думите, "нека не си разваляме хубавото насторение с боклуци". така че. Не, не трябва.

5. Маркуча ме замери с поредната блог-игрица, този път с литературен привкус.
Последните три книги, които съм прочела.
1. Препорочетох на Милена Фучеджиева "Кефер. Цветовете на малката Ида". Книжката е тънка, мъничка, почти джобен формат, но от онези странни книжки, които те карат да се змаислиш какво си ропуснал от текста вътре и аквко е останало само в съзнанието на автора, недописано и премълчано.
2. Прочетох "Чупливи неща" на Нийл Геймън. Интересен сборник разкази, като най-много ми хареса последният разказ, антоация към "Американски богове" - първата негова книга, с която се сблъсках на доста крехка възраст.
3. Препрочетох паралелно "Кървава музика" на Грег Беър и "Невромантик" (включвам и трите романа от серията - "Невромантик", "Нулев брояч" и "Мона Лиза овърдрайв".
Гибсън ми е все така странен и започвам все повече а осъзнавам колко добър автор е, създавайки плътната, сложна реалност на бъдещето. Честно казано, това е от много малкото книги, които ми се струват реални и възможни.

Последните три, които закупих бяха:
1."Търговецът на оръжие" на Хю Лори. Много се извинявам, но пич, играй си ролите и не се напъвай да пишеш. То бива копирано, бива, ама това е прекалено.
2. "Оливия Джаулс и развинтеното въображение". Това е от най-сладките и забавни романи, които съм чела (и е от женските романи... уж). Искрено ме разсмя. Леко, ненатоваращо четиво, препоръчвам. Става и за подарък на някой не твърде тежък случай на кифла.
3. "Сонетите на Шекспир". Е, те ми ги купиха, но се приближава максимално по допирателната на изискването. :)

Бих препорочела? Оу, това е много подъл въпрос.
1. Тери Пратчет. Просто нямам времто да хвана и да ги изчета отмак.
2. Дан Симънс - серията за Хиперион. Чувам, че щели да го филмират, но ще видим.
3. Артър Кларк. Сборника. Поклон пред паметта му.

На кой да прехвърля топката, я да видим.
На Даниел.
На Иво Инджев (като пресен блогър)
На Александра (dreamkeeper), която така и не ми отговори на имейла. :)
И естествено, на Н.

Дами и господа, предствям ви "Момичета с прашки"!

Е, онова време отдавна мина, днес сме в друга ера. В тенологичният й вариант. И легендите също се смениха. Например за касетата, която ако я гледаш и умираш седмица по-късно. Или ако прослушаш определено гласово съобщение на телефона си. Или ако отвориш пощата си еди-как си. И всякакви подобни. Интересен прогрес, наистина.

Насочила съм се към по-различни вярвания обаче. Например онова, че ако намажеш неработещ диск с паста за зъби и после го почистиш, диска ще си работи. Или като онзи, че в процесора на батериите на телефона има примерно 200 сесии за зареждане на телефона (или 250 или някаква дрга цифра) и че като минат, дори и батерията още да може да работи, да не желае да се презарежда. За да трябва да си купите нова и да печелят фирмите.

Любопитно ми е. Вярно ли е, че ако въведеш *3370# в телефона си. В който и да е телефон, той ти зарежда батерията до половина? Нещо като emergency код, когато наистина ти трябва. Чували ли сте за такова нещо? Възможно ли е? Или е просто проедния технологичен мит. Впрочем, разкажете и вие някой интересен мит или малко известен факт.

П.П. Честита баба Марта. :)

Ами честит ви празник. Който каквото празнува и каквото му се празнува. Пожелавам ви приятно алкохолиз... изкарване. ;) Дали ще поливате с хубаво червено вино или пък ще си разменяте червени сърчица - бъдете щастливи. Което май е най-ключовият момент, въпреки активните опити на разни продавачи, Холмаркци и пр. ;)

Не съм голям фен на Валентинките, но това е защото съм алергична по масовите празнични мании от този тип. И ако някой има нужда от специален ден, за да подчертае, че обича някой... здраве да е. (Или за да пие, което не го вярвам) ;)

На всички останали, не се мръщете на балоните и на оживения алъп-вериш, който тече наоколо ами просто си помислете, че утре е 15 и всичко ще си е постарому. ;)

Като край на поста пускам един линк към вечното дерби - Софийски градски транспорт и пътниците му.За сега резултатът е 100:0 за Градския транспорт.

П.П. Скрита реклама

H.

Днес както си се мотаех между рафтчетата и книгите погледът ми прикова ей това:
С любопитство надникнах. Оказа се, че това е частен детектив. Стилът е noir. Тпичната детективка история, поднесена с наистина неверятен рисунък. Оригинално авторите са испанци, но е издадено на френски, както си личи и тук. Все пак, в Orange го има и на български.

Любопитното е, че героите са силно... антропоморфизирани. Техния вид, отговаря на същността им, чрез аналогия с животни. Главният ни герой е мъжки котарак, полицаите са главно кучета (немски овчарки, догове, лисици, териери и пр.) - лошите са плъхове, гущери, змии, жаби (влечуги като цяло и вредители), разбира се, има и изключения.
Ето малко повече информация и от Уикипедията.
Горещо препоръчвам...

Най-доброто постижение до колко знам е с 11 думи. Марияна, за справка го направи с 15.

П.П. Извинявам се, задала съм непълно условие. По предния вариант на условието, дадените отговори са верни. Но все пак, с оправеното условие има ли отговорили? Освен Марияна.

Тези списъци винаги са ми мътна и дълбока работа. И доста неразбираема, също така. Но пък ми трябва мястo, където да си водя по отчет тези неща а и съветi оттук, оттам, също не бих отказала. Така че, това са нещата, които ще направя. Пък как, това е трудната час. Но пък лафът "има ли желание, има и начин" ми е пред очите в момента. А желание, може да се каже, че има.

Така.
1. Еспадрили. Това е лесно, другият месец. И като си гледам надолу списъка... и време, през което да ги ползвам.
2. Раница. Писна ми да си купувам раници, които се откъртват след два, три месеца. Препоръчвайте. Марки, цени и пр.
3. Туристически обувки. Същата история.
4. Разходка до Люксембург, през Белгия, Германия, Холандия и Париж. Билети, маршрути, места за стопове, нощувки, всякакви подобни.
5. Лаптоп (той е в обзоримото бъдеще). Да е до килограм и половина. Изобщо не ми пука какъв ще е. Да може на него да върви notepad. Ще ми е достатъчно.
6. Хубавият списък с книгите. Да си ги закупя, защото се оказва, че повече са или подарени, или загубени, или съсипани.
7. Да проверя възможности за обучение навън специалност журналистика. Дестинации?? Курсове? Опции?
8. Първи сертификат по френски.
9. Сериозна школа по бални танци + танго.
10. Философтър
11. Блогърската книга
12. Плеър

Май е това. Впрочем, като изпълвам нещата от списъка, ще го отбелязвам. ;) И полезните неща също ще ги пиша. И мерси предварително за съветите.
Създавам и страница. Съветите предлагам там да бъдат пускани, за по-удобно.

П.П. Чудесно се връзва с падащите снежинки... ;)

Навсякъде е пълно още с коледна украса, а хората тук, таме се поздравяват, но като цяло, целият див ентусиазъм по отношение на "олеле-ето-идва-новата-година-майко-мила-сега-всичко-ще-се-промени" нещо съществено липсва. Но пък и то се очакваше, разбира се. Всяка година е така.

Или може би на софиянци им е трудно да показват каквито и да е реакции, защото се опитват да издрапат през снега, пък то нещо не се получава. Положението е доста кофти за столицата, сняг до шия. Но пък всъщност... сняг през януари. Кой би помислил. Всички знаят, че сняг вали през Юли. (копирайт Иво)

Невероятна картинка е да пътуваш с влак (нощен, празен, тих и пуст) и да виждаш как се появява снежната покривка, да видаш дивият танц на снежинките и единственият звук да е глухото тропане на колелата по релсите.
Снегът пак ни изненада и то на първия ден от новата година. Интересно послание, нали?

Хубави бяха тазгодишните празници, макар пак да съм почти болна. Тиха и спокойна Коледа, доста по-буйна Нова година, а между двете, едно хубаво изръшкване на България. Единственото ми мръкане беше, че навсякъде беше зверски студено. Не обичам като си лягам да спя и във въздуха да има ясно видими облачета от дъха ми. И въпреки това, беше повече от чудесно. Стара Загора е много чудесен град. И много се е променил, откакто ходих за последно. Поморие си е същoто, с тази разлика, че само заблудени чайки щъкат тук и там. Никакви курортни навлеци. Идилия. И разбира се Варна, която с пълно право е спечелила първо място за коледна украса. Изглеждаше невероятно очарователна, пъстра и хубава.
Потанцувахме си хубаво на НГ. Ламбада, сиртаки, право хоро, рок, дори малко латино. Накратко... много чудесно беше.
Сигурно и снимки ще кача... ще видим.
Накратко. Пак съм в София пак съм задклавиатурно.
За много години на всички! :)

Първо, да отбележим кои са присъствали на Първата Блогърска Официална Среща, провела се на 13.12.2007г. в "Кривото" на ул."Будапеща" номер 8.

(подредени са по записване)

1. Iffi
2. Borime4ka
3. Paro
4. Магда + Крис
5. Петко
6. Томи Савов (не се чете)
7. Валери
8. Marico (не се чете)
9. Turin
10. Емо (който по неизвестна причина си даде имейла)
11. Ему
12. Иринa
13. Майк
14. Николай
15. Виша
16. Тишо
17. Енея
18. Бого
19. Жюстин (няма оставен адрес)
20. Пешо
21. Васил
22. Веско
23. Веско (2)
24. Владо
25. Oggin
26. Muffty
27. Joana
28. Iceto
29. Симион
30. Калина
31. Васко (нечетливо)
32. Боян
33. Jd
34. Лина
35. LeeAnn
36. NeeAnn
37. sven
38. Григор
39. Йовко
40. Димитър Веселинов
41. Пейо
42. Teri
43. Константин Павлов

Всички останали са писали или твърде неграмотно, нечетливо, или просто не са се записали, въпреки, че цяла вечер разнасях наляво, надясно сметката :) Но то май беше, защото последния записал се, щеше да плати сметката.

Още пет, шест човека със сигурност не се записаха, но въпреки така събрахме доста материал кой е бил и кой не е бил. Като за първи опит 40 души (минимум) е доста прилично.

Какво стана на тази среща? Започнахме да се събираме още към 6 и 15 (няколко ентусиаста подраниха.) Заехме масите, определени за блогърите. По някое време стана ясно, че половината не могат да се разпознаят един-друг. Една добра душа беше донесла баджове точно с тази цел, но те не стигнаха като бройка за всички присъстващи. Но креативността беше отчетена ;)

Отначало всички си седяха по масите и си говореха, т.е. твърде затворено. Аз се оглеждах притеснено наоколо и осъзнавах, че половината хора са ми някаква питанка. Много се зарадвах на Тишо, Симион и Калина. Малко по-късно алкохолът и вкусната храна подпомогнаха започването на брауново движение и блогърите се размърдаха. Започна повишаването на гласовете, алкохолът започна да се лее, а почти всички вече бяха на място.

Въпреки масовото "а ти кой беше значи?" се получи доста прилична комуникация и като цяло - много приятно усещане.

Масите пак се разпределиха, но този път на групи по интереси и можеше да се чуят както обсъждания от типа на "искате ли да станете платен блогър", през java vs. .NET, преминаваше през книги, филми, минаваше покрай ПИАР, книжката на ЛийАнн, завърташе се покрай фотоапарати, та се стигаше до вечният спорт blogspot vs. wordpress. Бачийски беше донесъл едни лепенки на W и ги раздаваше на всички около себе си. В края на вечерта аз се оказах с 6 такива, неясно как, поне за мен. А, пропускам и сновящите нагоре, надолу индивиди (като мен), които надничаха, заслушваха се и се изказваха тук и там, опитвайки се да организира записването в сметката, а след това и в Зелената Книга на Блогърите. Колко са били успешни опитите, вие ще ми кажете.

А, да не пропускаме и множеството фотоапарати. Имаше средно 1 апарат на двама блгъри, което си беше доста сериозно число и май никой не се размина несниман. :) Най-сетне ще си знаем физиономиите. ;)

Около 10 дойде протече и една от атракциите на вечерта. Танцът на Крокодила (който го каза някак по-сложно, но не го помня). Десетина минути куфя и подскача, развявайки буйни гриви, под ръкоплясканията и смеховете на келнерки и блогъри. А и светкавиците, разбира се.

Единственият минус към заведението беше, че проклетата музика бе прекалено силна и цяла вечер виках, за да мога да се чуя, в резултат на което, сега ме боли гърло. Искам да ми се заплатят вредни ;)

Крокодила опаса една роза, нагушка приятелят ми, след което му разби сърцвето - отразвайки го, че не е негов тип, опита се и мен да изяде (освен розата, но нещо му приседнах), изобщо, с напредването на вечерта, интелектуалната възраст падаше, но алкохола в кръвта се покачваше. Доста хора бяха тръгнали към 11, но злото беше сътворено. Блогърите вече нямаше да бъдат един за друг безлични имена зад мониторите, а лица, със своята индивидуалност. Интересно допълнение към виртуалния отпечатък, който досега всеки бе имал за останалите.

На изпроводяк Крокодила заплашително обеща: "И трова е само началото!" :) Да видим колко пророк ще се окаже. ;)

А ето и какво написа всеки блогър, като пожелание, лична мисъл или като опит за отбиване на номера. ;)

Енея:
"Хората винаги са имали нужда да знаят кое е било началото на историята. На Вселената, на всичко. За да могат да бучнат един имагинерен пръст и да кажат "Ето, от тук започна всичко!", разбира се, ако това включваше заключени врати или надписи "не приближавай", те не успяваха да изкарат дори толкоча, че боята да засъхне. Това обяснява много за човечеството и расата или поне за онази част, която дими, или пада на ситни късчета из околността. На това му се казва Прогрес и Любопитство. Предполага се, че те ще ни завлекат, ако трябва и насила във Века на Плодния Прилеп, макар мнозина да се чудят, защо на никой не му идва идеята, да бъде хванат полекичка за ръка и заведен кротко и спокойно. Наздраве за тези хора (пиите бързо, че докато сколасате...)" :)

Muffty:
Боричемката каза да напиша някоя простотия, за да може той после да напише след мен нещо умно. Всичко е преходно. Това и да не се тълкува като простотия!

Borimechka:
.. и рече Бог: да бъде Светлина.
И беше Светлина...
... и рече Бого: да бъде среща на блогърите!
И беше среща на блогърите...
... и рече Muffty: да бъде простотия!
И ей ви простотия!

Бачийски:
Каква е разликата м/у net и joint?!

Огнян Кулев:
Пиши! За кого? За Какво? За кога?
За теб... За нас.... За бъдещето...

Joana:
По-лесно е да обичаш, отколкото да докажеш любовта си.
Омир

Aster X /Ицето/:
Повече въздух в гумите на колата.
1) По-висока скорост на движение
2) По-нисък разход на движение, т.е. въздуха все още е безплатен :)
.... Помпайте .....

Biks:
Хайде малко спам в тефтера да добавя. partiata.com :)

Анонимен:
Бого Rokz!
Яизазимитно Лъгуг.

Divedi (Димитър Ангелов):
Аз знам, че нищо не знам.

Тишо:
Трудно е да бъдеш оригинален, наистина.
Ако не ти идва отвътре, по-добре не се опитвай, не се напъвай, за да не се наакаш от зор.
Просто Бъди обективен.

DZVER:
Здрасти :)

Mike Ramm:
Притчата гласи, че трябва да можем да различаваме това, което можем да променим, от това, което не можем...
Ние, блогърите постоянно се опитваме да променим всичко.
Дано никога не загубим желанието за промяна!

Калина (Летящата калинка):
Красивият полет оможе да се случи само в една свободна душа!

Петър (Хаджиев):
Beet Inside

Боян Менгеме:
~ ~~~~~~~~ ~~~~~~~ ~

Emerald:
Не винаги това, което пишеш има смисъл,
.... но има ли значение?

Марко:
Да пуснеш още снимки!

Виша:
My mission:
"Figure IT out"
(изплагиатствано)

Константин (Комитата):
Електронен текст и реалка бира е по-добре от печатен текст и виртуална бира!
Определено е по-добре!

Богомил "Бого" Шопов:
Един
Никога
Е
Ярост

Дачи /leeAnn/:
Ако поне една минута на ден не си мечтала, то този ден не си го живяла.
Ени, живей!
Ему:
Мисъл няма, но има и бира.

Ник Ангелов /NeeAnn/:
Луната нарисува
подвижна сребърна пътека
върху заспалото море.

Две дълги сенки —
на момиче и момче,
в една се сплетоха полека.

Валери:
Много се гордея с вас...
И със себе си...
И с бахура!

Анонимка (пак):
"Мистериозно" е интересна дума, за начало на текст, но ми бепе подхвърлено ей така и трябваше да сторя нещо. Но както ибокновено става, когато просто напишеш/кажеш истината А става добре и се случва. Айде, това е от мен.

Крокодил:
(как се пишеше на ръка????)

Of all the things I’ve lost, I miss myself the least.

There is no night
There is no sunlight
Until you refuse to die
[Amorphis, “Higher Ground”]

Iffi:
My thoughts are random now. Wear sunscreen!

Симион Патеев:
Един гръмогласен "политик" беше казал "Бог да пази България".
И понеже Бог се изтърка, а както видяхме, не успя нито България, нито Света да опази, предлагам да сменим фразата.
"Блог(ърите) да пазят България" провикнах се от маста.
"И от нас да има кой да я опази" обади се Валери от другата маса.
Смях последва.

Лина:
Може би тук трябва да напиша нещо нередовно, поне колкото е нередовно писането в блога ми, но пък трябва да се бърза, така че просто ще те позравя за добрата работа в твоя.
Keep it up!
Творби по-дълги, ще четем онлайн ;)
Поздрави.

sven:
Светът е достатъчно голям за всички хубави и интересни неща. Нека правим повече такива.

Наблюдението ми. След малко повече алкохол и малко по-малко клавиатури, отколкото са свикнали, повечето блогъри са ужасно "краснописни", но пък доста оригинални. Почти всеки се прояви в Зелената Книга и са изключително специфични. Мерси на всички за ентусиазма. Който не е успял да се разпише... другият път.

Оригиналната сметка може да видите тук.
Оригиналните пожелания и текст в Зелената Книга на Блогърите, може да видите тук.

Снимките и линкове към тях ще добавя малко по-късно. ;) за сега: тук и тук.

П.П. 1... Адски се енрусиазирах. Има толкова много планмове и възможности за напред. Нямам търпение.
П.П. 2... Аз май се оказах изтърсака на събирането. Във всеки случай Крокодила беше потресен, че не, не съм поне '84 набор, а скромните '88. :)
П.П. 3. Имаме втори издаден блогър. Освен Тишо, Дачи също се разписа с книжка. Поздрави. ;)
П.П. 4. Има ме на учудващо голям брой снимки.
п.п. 5. Пускайте коментари, поправки, линкове, снимки смело. ;)

Posted by Cory Doctorow, December 12, 2007 8:46 AM

Terry Pratchett has addressed an open letter to his fans (on Paul Kidby's Discworld News) with some genuinely awful news -- he has a rare form of early-onset Alzheimer's. His note is incredibly brave and chipper. The man's a real inspiration -- incredibly prolific, brilliant and talented, friendly and clearly as happy as anything with where he's found himself.

Folks,

I would have liked to keep this one quiet for a little while, but because of upcoming conventions and of course the need to keep my publishers informed, it seems to me unfair to withhold the news. I have been diagnosed with a very rare form of early onset Alzheimer's, which lay behind this year's phantom "stroke".

We are taking it fairly philosophically down here and possibly with a mild optimism. For now work is continuing on the completion of Nation and the basic notes are already being laid down for Unseen Academicals. All other things being equal, I expect to meet most current and, as far as possible, future commitments but will discuss things with the various organisers. Frankly, I would prefer it if people kept things cheerful, because I think there's time for at least a few more books yet :o)

Terry Pratchett

PS I would just like to draw attention to everyone reading the above that this should be interpreted as 'I am not dead'. I will, of course, be dead at some future point, as will everybody else. For me, this maybe further off than you think - it's too soon to tell. I know it's a very human thing to say "Is there anything I can do", but in this case I would only entertain offers from very high-end experts in brain chemistry.

Или накратко. Пратчет има рядка форма на Алцхаймер, в начален стадии. Искал е да го запази още известно врме в тайна, но решава, че по-правилно да информира своите почитатели. Той не се отказва и има намерение да се бори, както и не бърза да се отписва. Обещава поне още няколко книги и казва, че времето ще покаже какво ще стане. "Всички ще умрем някой ден".

Това е неприятна и тъжна новина. Честно казано... просто не знам какво да кажа. Тъжно, тегаво и неприятно е. Надявам се, че може да се излекува или поне да забави максимално болестта. Не знам какво да кажа...

Клик за по-детайлна карта и по-добър фокус.
Ще се видим скоро. :)

"Ариана", както можеше да се очаква, не беше отворена на 1. За сметка на това подарих кънки и видях най-сладката физиономия на света, нали се сещате, онова "не трябваше " и "това е страхотно!!!!" едновременно. ;)

Пък аз само се подсмихвах самодоволничко.

Кънки имаме. Даже два броя (и аз се окомплектовах с такива. Реших и еспадрили да си купя, н януари явно ще е, след като Иво ме зарадва с чудесната новина за румънската марка кънки... румънска ли беше???), но въпреки наличието им, както и на ентусиасти кънкьори - нямаше по какво да се кара. Проблем.

Вместо това отидохме в О'Шипка. Голяма компания се събрахме. И пак беше доста разнородна, както аз обичам.

Завързаха се нови познаства, научиха се нови клюки и се възродиха стари шеги. Като цяло, прекарването беше повече от чудесно. А после, със се кънките се понесохме към Плиска и Мафията.

Аз мисля съм обяснявала какво е Мафия. Невката също беше писала какво е това животно, така че няма да се впускам в обяснения.

Играта беше интересна. За първи път си направих труда да играя наистина, с адекватно отделеното внимание и труда да си последователен и логичен. Досега не се бях чувствала достатъчно стимулирана и заинтересована, но този път беше различно. Ще видим следващата мафия как ще е или е еднократен случай. Получи се доста любопитно, особено когато двама от основните играчи леко се поотрязоха. Ганелон накрая кротичко си заспа и ръчканията "Ган, ти си полицая, размърдай се" не предизвикаха никакъв ефект.

Сапунката на Ланна и Блийс в момента е някъде към края или поне с такова впечатление останах, но ще видим, идва Коледа, а всички знаем как действат подобни празници и колко сантиментални стават хората.

Дадоха ми да чета серията за Тифани на Пратчет, което ме накара да подксачам наоколо вълнение. Книжките са страхотни и английският, въпреки очакванията ми никак не ме затруднява.

Мафията продължи до ранни зори и след хубаво отспиване до обяд, решихме да наточим кънките. Вечерта отидохме и на самата пързалка (студентски град).

Ок, просто НЕ харесвам Зимния дворец. не може пет години да тренираш всеки ден на Славия и това да не ти се отрази явно. Дразнеше ме почти всичко. Първо това, че беше пълно с нафукани бързаци. Ок, могат да карат, това чудесно, обаче един такъв бързак блъсна и падна върху едно малко 6, 7 годишно момиченце. Що за отношение е това? Второ единственият преподавател, който видях на леда, едва ли не ми се сопна, задето исках да го разпитам за някакви неща. Тъй като трудничко понасям подобно отношение си прехапах езика и се махнах, защото не исках да си развалям вечерта с караници кой, как и кога трябва да си върши работата и че ако ще си лафи с някой, просто да се разкара от леда. :)

Изненадах се колко са напреднали другите в кънките. За сметка на това аз съм забравила много неща и ме е яд доста. Но новите кънки се представиха блестящо и съм ужасно доволна.

За съжаление ми настина гърлото и на пързалката нещата се развалиха съвсем. Сега звуча крайно дрезгаво и се наливам с чай. Мисля, че наистина ще намразя чайовете, ако продължава в този дух.

За мое адски огромно съжаление ми пропадна и пътуването до Варна, и сега стоя нацупена вкъщи се уча да свиря на китара. За сега не звуча особено добре, но напредваме.

Grim fairytales

LITTLE GOLDEN BOOKS THAT NEVER MADE IT:
1. You Are Different and That’s Bad
2. The Boy Who Died From Eating Too Many Vegetables
3. Daddy’s New Wife Robert
4. The Kids’ Guide to Hitchhiking
5. Kathy Was So Bad Her Mommy Stopped Loving Her
6. The Little Sissy Who Snitched
7. That’s it, I’m Putting You Up for Adoption
8. Grandpa Gets a Casket
9. Strangers Have the Best Candy
10. You Were an Accident
11. Pop! Goes The Hamster…And Other Great Microwave Games
12. Sometimes Your Nightmares Are Real
13. And Where Would You Like to Be Buried, Li’l Timmy?
14. Eggs, Toilet Paper, and Your School
15. Daddy Drinks Because You Cry

13 декември, четвъртък от 18.30 часа.
(мястото вероятно ще е Кривото, но за да се направят резервации, трябва да се знае колко човека(блогъра) ще дойдат).
Елате да се познаем, се казва в приветствието и да си пийнем и поговорим.
Aко искате да участвате в срещата, просто напишете един ред на bogomil@spisanie.com. Нека да е скоро за да запазим места. Всички записани ще се виждат от тук.
Поканени са всички блогъри, елате !

Ще се видим на Коледа ;)

После мисля и да пусна списъка или просто картината преработена с имената им, но сега ви пускам ръкавицата...

За да разгледате по-добре рисунката, цъкнете на нея.