Затова днес се скапах да се хиля на това, което ми пратиха.

Това е извадка от блога на Аамир Кхан - друга Боливуд звезда. Очевидно с SRK не се обичат особено...:)

Аамир пише "Shahrukh is licking my feet and I am feeding him biscuits every now and then. What more can I ask for?"

Всъщност кучето му се казва Shahrukh :)

Харесва ми този Аамир, има чувство за хумор...ще взема да видя някой филм.

На 22-ри март в Индия отбелязват Холи. Празникът се празнува предимно в Северна Индия и отбелязва както можете да се досетите настъпването на пролетта.

И тъй, на Холи индийците имат обичай да се посипват с разноцветни прахове и да се пръскат с вода. Ето защо на този ден навсякъде можеш да си купиш цял арсенал от оръжия - водни пушки, цветни прахове,спрейове, пяна...

Ние заедно с другите стажанти решихме да празнуваме в една ферма в околностите на Делхи. Разбира се, се приготвихме според наставленията на индийските ни приятели - облякохме стари дрехи, които можем да изхвърлим веднага след празника. И се омазахме целите лица, коси и ръце с кокосово масло докато не лъснахме като истински пехливани :) Тъкмо си мислехме как ще се забавляваме на партито, когато хазаите ни устроиха засада и ни омазаха с всякакви бои още преди да се осъзнаем какво става :)

Бях почти на път да се откажа да празнувам, но геройски се запътих към таксито. На улицата пред нашия блок станахме свидетели на друга характерна за Холи лудост - тумби момчета, които обикалят по улиците и направо разкъсват дрехите на минувачите (затова и празникът не е много препоръчителен за сами жени).

Партито, на което отидохме се оказа доста яко. Беше в една вила с огромен двор и басейн:) Имаше DJ, напитки и храна (разбира се индийска). И като цяло имаше доста повече чужденци, отколкото индийци :) Всеки новодошъл с чисти дрешки биваше моментално омазан с всички цветове на дъгата. И впоследствие хвърлен в басейна...Накрая водата придоби такъв неописуем цвят и още по неописуем химически състав...че не е за приказка :)

Към края на деня сервираха "банг" - смесица от местната напитка "ласи" (нещо като айран) и марихуана. Както можете да се досетите ефектът беше мигновен и сума ти народ се изпоизсипа в басейна ;) Аз се ограничих само да пробвам и слава Богу, защото иначе нямаше да мога да се прибера...

За щастие успях доста лесно да измия цветовете от лицето си, защото трудно щях да понеса да се появя със зелено лице в понеделник :) Не мисля че ще празнувам Холи отново по този начин, ама преживяването си е неповтроимо.Със сигурност си струва поне веднъж човек да поиграе с цветовете! Happy Holi :)

- Ходете на работа на време. Използвайте първият час в офиса, за да си изпиете кафето, да обмените ценни клюки и да изпушите няколко цигари.

- Върнете се на бюрото си. Включете компютъра. Гледайте съсредоточено и с нарастващ ужас в очите монитора, докато стискате мишката без да я движите. Въздъхвайте на равни интервали дълбоко и сърцераздирателно.

- Обадете се на някого - не по работа естествено. На комшийката Пенка, на братовчедката от Самоводене и започнете да се обяснявате колко много работа имате, как никак не ви стига времето да я свършите и как трябва да си вземете поне две седмици отпуска. Не пропускайте да споменете колко малко ви плащат за огромното количество работа, която отхвърляте всеки ден. Може да продължите с обсъждане на вечерното меню, махленските клюки и здравословното състояние на родата.

- След като сте говорили около 40 минути, затворете телефона. Хвърлете многозначителен поглед на колегите си и с решителен глас кажете. "Отивам на обяд, заболя ме главата от работа. После ще довърша." Излезте с чувство за изпълнен дълг, нищо, че до обедната почивка остава още час и не се връщайте поне два часа в офиса.

- След като се почувствате наистина отпочинали, можете да се приберете при колегите си. Тук повторете упражнението с взирането в монитора с измъчено изражение.

- Бъдете благосклонни към колегите си - дайте им шанс и те да се развият, като им прехвърлите част от своите непосилни задължения. С мил и уморен глас измолете от колежката "Анче, би ли въвела ей тези данни в табличката, щото аз не мога да пиша бърже на компютър".

- Вече е време за следобедно кафе! Под предлог, че трябва да занесете 'едни папки', идете в съседната стая и забравете да се върнете в следващия час и половина.

- Най-сетне краят на работния ден е близо. Но вие не си губите времето с глупости. Докато чакате часовникът да удари 17 часа прилежно си попълвате молбата за едноседмична отпуска. Втората за последното тримесечие.

Мисля, че ако следвате редовно тези съвети, ще се пенсионирате в същата фирма, даже може да са ви направили шеф. Все пак търпението и лоялността трябва да се възнаграждават;)

Та, смъртта на родителят му нанесла жестоки емоционални щети на младежа и той колчем се заприказвал с някого, все гледал да подхване темата. "Ами аз да ви разправям моя татко как умря. Ами то ей тъй като го ритна Снежанка,като му причерня, па като падна, извикахме комшията..." И така нататък и така нататък в най-черни краски описвал покъртеният първокурсник трагичната кончина на баща си, докато бършел сълзи с платнената си носна кърпа.

Научили го неговите верни "колеги" и решили да използват тази негова слабост. Току чакали майка му да му проводи колет с храна от село. Щом вестта за тази манна небесна се разчуела из общежитието, отбор юнаци тутакси довтасвал в стаята му (номер 13 на 7-мия етаж). Намирали се младежите на приказка и току поглеждали крадешком към големия кашон, опакован с амбалажна хартия.

През тва време нашият герой почвал да вади от него майчините съкровища. Печено пиле, щафетка шпек, домашна лютеничка, царска туршия и прочия благини. Тогава все се намирал някой от компанията, който да подхвъли: "Абе, Гоше...я кажи баща ти как умря?" Докоснат в най-тъжната струна на душата си, Гошето почвал да разказва надълго-нашироко злочестата участ на своя отец. А през тва време колегите си кусали ту от шпека, ту от пилето...и тъй, докато им разправи - ето ти колета - ометен.

Един път тъй, втори път...трети път. Гошето все гладен и тъжен ходил.

В един студен януарски ден, тамън по време на мъчителна сесия, в която засега резултатът бил 2:О за университета срещу Гошето, нашият герой отново получил колет. Събрали се неговите другари, вече се облизвали и фиксирали с жаден поглед големия кашон.

Точно тогава Пешо се обадил:"Абе, Гоше, я кажи кога умря баща ти...толкоз студено ли беше кат сега?И той как точно са случи работата да умре, а?"

Гошето се почесал по носа, преглътнал мъката си и с твърд глас изрекъл:

"Епа...как, как. Зяпна, ритна и умря".

После решително се пресегнал към колета.

Много симпатичен филм за напъните на една снобка да се прави на дама от висшето общество :) Всяка прилика с действителни лица около мен предполагам не е никак случайна...

Ето един от предполагам многобройните сайтове, посветени на очарователната Хиацинт, както и малко уики-инфо по въпроса. Части от епизоди могат да бъдат намерени в Youtube.

[12.24.01] М каза: исках да се разходя с една приятелка днес, ама нъц...

[12.24.15]  pippi каза: що нъц?
[12:24:24] М каза: вали

[12:24:53]  pippi каза: е и?
[12:26:10] М каза: ....не мога да се разхождам из дъжда..
[12:26:23]  pippi каза: що
[12:26:40] М каза: щото е мокро :)
[12:26:52]  pippi каза: голяма прична
[12:26:58]  pippi каза: няма що
[12:27:02] М каза: не, не е голяма
[12:27:06] М каза: но е мокра!!!

Днес например получвам мейл (ще спестя името, за да не злепоставя въпросната госпожа) със subject:

"na vnimanieto na gospoja Svetla"

Мда. Не стига, че беше написан на латиница (под предлог, че така била сигурна, че ще го разчета) ами и се обръща към мен с "госпожа Светла", все едно си нямам фамилия :(

Толкова ли е трудно да звънне в офиса, да пита секретарките "Абе имате ли там някаква Светла? Какво и е второто име?" , пък току виж дори телефона ми и дали.

Както и да е. В порив на хуманност и желание да помогна на дамата да изправи грешките в бизнес-кореспонденцията, и отвръщам с мил мейл, като в послеслова деликатно и с щипка хумор отбелязах :

 P.S. Между другото, ако бяхте се обадили в редакцията. щяхте да разберете не само телефона ми, но и фамилното ми име ;)

При което получавам отговор, в който дамата чистосърдечно ми пише:

Аз съм разполагала с Ваяшата фамилия, но наистина не съм забелязала.

Хм, извинявайте много, ама щом Вие не забелязвате, че аз си имам фамилия, защо аз трябва да забелязвам, че Вие се опитвате да ме занимавате с глупости?

Не, не съм войнстваща феминистка, но смятам ще се съгласите,че е поне мъъничко смешно ;)

1. WHY DO MEN BECOME SMARTER DURING SEX?
(because they are plugged into a genius)
2. WHY DON'T WOMEN BLINK DURING SEX?
(they don't have enough time)
3. WHY DOES IT TAKE 1 MILLION SPERM TO FERTILIZE ONE EGG?
(they don't stop to ask directions)
4. WHY DO MEN SNORE WHEN THEY LIE ON THEIR BACKS?
(because their balls fall over their butt-hole and they vapor lock)
(You're laughing aren't you?!?!)
5. WHY WERE MEN GIVEN LARGER BRAINS THAN DOGS?
(so they won't hump women's legs at cocktails parties)
6. WHY DID GOD MAKE MEN BEFORE WOMEN?
(you need a rough draft before you make a final copy)
7. HOW MANY MEN DOES IT TAKE TO PUT A TOILET SEAT DOWN?
(don't know.....it never happened)
( C'mon guys, we laugh at your blonde jokes!)
8. WHY DID GOD PUT MEN ON EARTH?
(because a vibrator can't mow the lawn)

Вървят си двама самураи по Витошка. Спира ги някакъв човек и пита:

- Абе, вие кви сте?

- Ми ние сме 7-те самурая - отговарят те.

- Епа как сте седемте самурая, след като ста само двама?! - учудил се човекът.

- Абе ти не си ли разбрал, че има глад за кадри! - отвърнали онези двамата и продължили по пътя си.

Да, същата Парис, наследничката на хотелската империя, онази със секс-видеото, извесната най-вече с това, че е известна и с факта, че от скука влезе в затвора (какво ли не правят хората, само за да привлекат вниманието на медиите ;) ).  Същата неприлично красива и още по-неприлично богата руса, дългокрака и перфектна Парис.

Мдам. Дотук добре, само да не се опитваха през цялото време да внушат, че въпросната девойка е нещо повече от кукличка. Ма то бяха едни изказвания - от баща и - как от малка била отговорна, как той не и давал пари, а тя сама се издържала, от сестра и - как всички си мислели,че тя само харчи пари, а тя всъщност  сама си ги печелела.От самата Парис - как тя непрестанно работела - я над линия модни парцалки, я над албум (кой я е чувал да пее, аз мисля, че кварталните котки мяукат по-силно ;) ). Изобщо - видите ли - тя си е освен красива и богата е умна,талантлива и особено работлива (ам, лесно е да си работлив ако дядо ти ти е оставил толкова пари...предполагам)

Съжалявам, обаче като я погледна, изобщо не ми лъха ни на особен ум, ни на някакви специални таланти. Предпочитам да си я възприемам такава, каквато изглежда на пръв поглед - умерено тъпа парти-гърла, която с цялото си същество приканва към консумация.

Paris, please, бъди каквато си - а именно руса, красива и неприлично богата. И да се стараеш - едва ли някой ще те възприеме като интелектуалка ;) Затова - по добре недей...

По този повод един виц (или реална случка, не знам).

Звъни колежка за коментар на ген. Борисов.

Колежката: Ген. Борисов, може ли да ви попитам как бихте коментирали...

Борисов: Зает съм! В момента чукам, обадете се след 15 минути!

След 15 минути колежката пак звъни.

Колежката: Ген. Борисов, извинете, ама... свършихте ли?

Windows 98 - Джам-курниз 98

PC - Акъл сандък

За всичко:)

Бях си съвсем като напушена, в което, разбира се, няма нищо лошо

Един от бисерите на деня.

Борис (с ударение на О-то) ми споделя в кю-то колко е отегчен от работата си:

"Ще се пукна от скука. (минутка мълчание)…Дано не опръскам много наоколо…"

-Раде, кво праиш ве?

- Люпа семки и зепам у тубата*

:)

*в превод YouTube

Като любимата ми на шпек "Леки". Безумен сюжет - мама и татко пращат шпек на детето дет живее в Страната на неограничените възможности, където си имат всичко. Без шпек "Леки", разбира се.

Жалко, че не обичам шпек, та да си купя и да видя какви са му толкоз уникалните съставки на това чудо, дет никъде по света го няма (нещо обаче ми подсказва, че май по-добре да не знам).

Наскоро разбрах, че въпросната гениална реклама има италиански и френски вариант. Очаквам като връх на сладоледа да ни сюрпризират с продължение:

Пуст лунен пейзаж. Двама космонавти са приседнали край един кратер и дремят. Изведнъж единя се стряска и почва да сочи към небето - а там, о там - към тях лети малка космическа капсулка с писмо от дома (и шпек "Леки", то се знае). Финален надпис: Шпек "Леки" - най-добрият шпек във Вселената :D 

хюмнетки

която означава събирателно за малките чантички, които мъжете носят.

и произлизала от  Варна, където на гейовте викали

хюмнета

и така -> хюмнетки

Благодаря на Боряна за това!