От много време я гледам тази реклама и все й се каня да я щракна. Ами, като гледам й дойде времето. Мяу. ;) (П.П. рекламата е в това състояние над три месеца, но все още не са я поправили. Интересно.)

Навсякъде е пълно още с коледна украса, а хората тук, таме се поздравяват, но като цяло, целият див ентусиазъм по отношение на "олеле-ето-идва-новата-година-майко-мила-сега-всичко-ще-се-промени" нещо съществено липсва. Но пък и то се очакваше, разбира се. Всяка година е така.

Или може би на софиянци им е трудно да показват каквито и да е реакции, защото се опитват да издрапат през снега, пък то нещо не се получава. Положението е доста кофти за столицата, сняг до шия. Но пък всъщност... сняг през януари. Кой би помислил. Всички знаят, че сняг вали през Юли. (копирайт Иво)

Невероятна картинка е да пътуваш с влак (нощен, празен, тих и пуст) и да виждаш как се появява снежната покривка, да видаш дивият танц на снежинките и единственият звук да е глухото тропане на колелата по релсите.
Снегът пак ни изненада и то на първия ден от новата година. Интересно послание, нали?

Хубави бяха тазгодишните празници, макар пак да съм почти болна. Тиха и спокойна Коледа, доста по-буйна Нова година, а между двете, едно хубаво изръшкване на България. Единственото ми мръкане беше, че навсякъде беше зверски студено. Не обичам като си лягам да спя и във въздуха да има ясно видими облачета от дъха ми. И въпреки това, беше повече от чудесно. Стара Загора е много чудесен град. И много се е променил, откакто ходих за последно. Поморие си е същoто, с тази разлика, че само заблудени чайки щъкат тук и там. Никакви курортни навлеци. Идилия. И разбира се Варна, която с пълно право е спечелила първо място за коледна украса. Изглеждаше невероятно очарователна, пъстра и хубава.
Потанцувахме си хубаво на НГ. Ламбада, сиртаки, право хоро, рок, дори малко латино. Накратко... много чудесно беше.
Сигурно и снимки ще кача... ще видим.
Накратко. Пак съм в София пак съм задклавиатурно.
За много години на всички! :)

Първо, да отбележим кои са присъствали на Първата Блогърска Официална Среща, провела се на 13.12.2007г. в "Кривото" на ул."Будапеща" номер 8.

(подредени са по записване)

1. Iffi
2. Borime4ka
3. Paro
4. Магда + Крис
5. Петко
6. Томи Савов (не се чете)
7. Валери
8. Marico (не се чете)
9. Turin
10. Емо (който по неизвестна причина си даде имейла)
11. Ему
12. Иринa
13. Майк
14. Николай
15. Виша
16. Тишо
17. Енея
18. Бого
19. Жюстин (няма оставен адрес)
20. Пешо
21. Васил
22. Веско
23. Веско (2)
24. Владо
25. Oggin
26. Muffty
27. Joana
28. Iceto
29. Симион
30. Калина
31. Васко (нечетливо)
32. Боян
33. Jd
34. Лина
35. LeeAnn
36. NeeAnn
37. sven
38. Григор
39. Йовко
40. Димитър Веселинов
41. Пейо
42. Teri
43. Константин Павлов

Всички останали са писали или твърде неграмотно, нечетливо, или просто не са се записали, въпреки, че цяла вечер разнасях наляво, надясно сметката :) Но то май беше, защото последния записал се, щеше да плати сметката.

Още пет, шест човека със сигурност не се записаха, но въпреки така събрахме доста материал кой е бил и кой не е бил. Като за първи опит 40 души (минимум) е доста прилично.

Какво стана на тази среща? Започнахме да се събираме още към 6 и 15 (няколко ентусиаста подраниха.) Заехме масите, определени за блогърите. По някое време стана ясно, че половината не могат да се разпознаят един-друг. Една добра душа беше донесла баджове точно с тази цел, но те не стигнаха като бройка за всички присъстващи. Но креативността беше отчетена ;)

Отначало всички си седяха по масите и си говореха, т.е. твърде затворено. Аз се оглеждах притеснено наоколо и осъзнавах, че половината хора са ми някаква питанка. Много се зарадвах на Тишо, Симион и Калина. Малко по-късно алкохолът и вкусната храна подпомогнаха започването на брауново движение и блогърите се размърдаха. Започна повишаването на гласовете, алкохолът започна да се лее, а почти всички вече бяха на място.

Въпреки масовото "а ти кой беше значи?" се получи доста прилична комуникация и като цяло - много приятно усещане.

Масите пак се разпределиха, но този път на групи по интереси и можеше да се чуят както обсъждания от типа на "искате ли да станете платен блогър", през java vs. .NET, преминаваше през книги, филми, минаваше покрай ПИАР, книжката на ЛийАнн, завърташе се покрай фотоапарати, та се стигаше до вечният спорт blogspot vs. wordpress. Бачийски беше донесъл едни лепенки на W и ги раздаваше на всички около себе си. В края на вечерта аз се оказах с 6 такива, неясно как, поне за мен. А, пропускам и сновящите нагоре, надолу индивиди (като мен), които надничаха, заслушваха се и се изказваха тук и там, опитвайки се да организира записването в сметката, а след това и в Зелената Книга на Блогърите. Колко са били успешни опитите, вие ще ми кажете.

А, да не пропускаме и множеството фотоапарати. Имаше средно 1 апарат на двама блгъри, което си беше доста сериозно число и май никой не се размина несниман. :) Най-сетне ще си знаем физиономиите. ;)

Около 10 дойде протече и една от атракциите на вечерта. Танцът на Крокодила (който го каза някак по-сложно, но не го помня). Десетина минути куфя и подскача, развявайки буйни гриви, под ръкоплясканията и смеховете на келнерки и блогъри. А и светкавиците, разбира се.

Единственият минус към заведението беше, че проклетата музика бе прекалено силна и цяла вечер виках, за да мога да се чуя, в резултат на което, сега ме боли гърло. Искам да ми се заплатят вредни ;)

Крокодила опаса една роза, нагушка приятелят ми, след което му разби сърцвето - отразвайки го, че не е негов тип, опита се и мен да изяде (освен розата, но нещо му приседнах), изобщо, с напредването на вечерта, интелектуалната възраст падаше, но алкохола в кръвта се покачваше. Доста хора бяха тръгнали към 11, но злото беше сътворено. Блогърите вече нямаше да бъдат един за друг безлични имена зад мониторите, а лица, със своята индивидуалност. Интересно допълнение към виртуалния отпечатък, който досега всеки бе имал за останалите.

На изпроводяк Крокодила заплашително обеща: "И трова е само началото!" :) Да видим колко пророк ще се окаже. ;)

А ето и какво написа всеки блогър, като пожелание, лична мисъл или като опит за отбиване на номера. ;)

Енея:
"Хората винаги са имали нужда да знаят кое е било началото на историята. На Вселената, на всичко. За да могат да бучнат един имагинерен пръст и да кажат "Ето, от тук започна всичко!", разбира се, ако това включваше заключени врати или надписи "не приближавай", те не успяваха да изкарат дори толкоча, че боята да засъхне. Това обяснява много за човечеството и расата или поне за онази част, която дими, или пада на ситни късчета из околността. На това му се казва Прогрес и Любопитство. Предполага се, че те ще ни завлекат, ако трябва и насила във Века на Плодния Прилеп, макар мнозина да се чудят, защо на никой не му идва идеята, да бъде хванат полекичка за ръка и заведен кротко и спокойно. Наздраве за тези хора (пиите бързо, че докато сколасате...)" :)

Muffty:
Боричемката каза да напиша някоя простотия, за да може той после да напише след мен нещо умно. Всичко е преходно. Това и да не се тълкува като простотия!

Borimechka:
.. и рече Бог: да бъде Светлина.
И беше Светлина...
... и рече Бого: да бъде среща на блогърите!
И беше среща на блогърите...
... и рече Muffty: да бъде простотия!
И ей ви простотия!

Бачийски:
Каква е разликата м/у net и joint?!

Огнян Кулев:
Пиши! За кого? За Какво? За кога?
За теб... За нас.... За бъдещето...

Joana:
По-лесно е да обичаш, отколкото да докажеш любовта си.
Омир

Aster X /Ицето/:
Повече въздух в гумите на колата.
1) По-висока скорост на движение
2) По-нисък разход на движение, т.е. въздуха все още е безплатен :)
.... Помпайте .....

Biks:
Хайде малко спам в тефтера да добавя. partiata.com :)

Анонимен:
Бого Rokz!
Яизазимитно Лъгуг.

Divedi (Димитър Ангелов):
Аз знам, че нищо не знам.

Тишо:
Трудно е да бъдеш оригинален, наистина.
Ако не ти идва отвътре, по-добре не се опитвай, не се напъвай, за да не се наакаш от зор.
Просто Бъди обективен.

DZVER:
Здрасти :)

Mike Ramm:
Притчата гласи, че трябва да можем да различаваме това, което можем да променим, от това, което не можем...
Ние, блогърите постоянно се опитваме да променим всичко.
Дано никога не загубим желанието за промяна!

Калина (Летящата калинка):
Красивият полет оможе да се случи само в една свободна душа!

Петър (Хаджиев):
Beet Inside

Боян Менгеме:
~ ~~~~~~~~ ~~~~~~~ ~

Emerald:
Не винаги това, което пишеш има смисъл,
.... но има ли значение?

Марко:
Да пуснеш още снимки!

Виша:
My mission:
"Figure IT out"
(изплагиатствано)

Константин (Комитата):
Електронен текст и реалка бира е по-добре от печатен текст и виртуална бира!
Определено е по-добре!

Богомил "Бого" Шопов:
Един
Никога
Е
Ярост

Дачи /leeAnn/:
Ако поне една минута на ден не си мечтала, то този ден не си го живяла.
Ени, живей!
Ему:
Мисъл няма, но има и бира.

Ник Ангелов /NeeAnn/:
Луната нарисува
подвижна сребърна пътека
върху заспалото море.

Две дълги сенки —
на момиче и момче,
в една се сплетоха полека.

Валери:
Много се гордея с вас...
И със себе си...
И с бахура!

Анонимка (пак):
"Мистериозно" е интересна дума, за начало на текст, но ми бепе подхвърлено ей така и трябваше да сторя нещо. Но както ибокновено става, когато просто напишеш/кажеш истината А става добре и се случва. Айде, това е от мен.

Крокодил:
(как се пишеше на ръка????)

Of all the things I’ve lost, I miss myself the least.

There is no night
There is no sunlight
Until you refuse to die
[Amorphis, “Higher Ground”]

Iffi:
My thoughts are random now. Wear sunscreen!

Симион Патеев:
Един гръмогласен "политик" беше казал "Бог да пази България".
И понеже Бог се изтърка, а както видяхме, не успя нито България, нито Света да опази, предлагам да сменим фразата.
"Блог(ърите) да пазят България" провикнах се от маста.
"И от нас да има кой да я опази" обади се Валери от другата маса.
Смях последва.

Лина:
Може би тук трябва да напиша нещо нередовно, поне колкото е нередовно писането в блога ми, но пък трябва да се бърза, така че просто ще те позравя за добрата работа в твоя.
Keep it up!
Творби по-дълги, ще четем онлайн ;)
Поздрави.

sven:
Светът е достатъчно голям за всички хубави и интересни неща. Нека правим повече такива.

Наблюдението ми. След малко повече алкохол и малко по-малко клавиатури, отколкото са свикнали, повечето блогъри са ужасно "краснописни", но пък доста оригинални. Почти всеки се прояви в Зелената Книга и са изключително специфични. Мерси на всички за ентусиазма. Който не е успял да се разпише... другият път.

Оригиналната сметка може да видите тук.
Оригиналните пожелания и текст в Зелената Книга на Блогърите, може да видите тук.

Снимките и линкове към тях ще добавя малко по-късно. ;) за сега: тук и тук.

П.П. 1... Адски се енрусиазирах. Има толкова много планмове и възможности за напред. Нямам търпение.
П.П. 2... Аз май се оказах изтърсака на събирането. Във всеки случай Крокодила беше потресен, че не, не съм поне '84 набор, а скромните '88. :)
П.П. 3. Имаме втори издаден блогър. Освен Тишо, Дачи също се разписа с книжка. Поздрави. ;)
П.П. 4. Има ме на учудващо голям брой снимки.
п.п. 5. Пускайте коментари, поправки, линкове, снимки смело. ;)

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

Снимките не са в реалните си размери, за да няма разтегляния на страницата. Е, ще чуя ли мнения? :) Въпреки доброто ми желание, таиз година изобщо не успях да намеря време и да направя най-сетне замислените от мен етюди. Лошо... много лошо, но, случва се.

Е.

E.

Оби

Ворак

Vorac

E.

Мисля, че подобна фраза имаше и Дъглас Адамс в своя "Пътеводител"- "Никога не съм разбирал Четвъртъците".

Аз пък не разбирам Понеделниците. Особено не разбрах този Понеделник, но може би беше от недоспиването през последните три дни. Или от нерви за изпита (който се пада на 17), или от кофти пътуването с влака и в двете посоки. Или че видях някой, който не очаквах (не исках??) да видя. Или защото ми се влачи опашката и ми растат люспите наобратно и съм зелено? (всъщност съм червена, изгоряла на ключе и твърдо убедена, че нещо не е наред със слънцето!) Или-та, достатъчно.

Джулайът беше ... интересен, това мога да кажа със сигурност. Пристигнахме в ранни зори, след като делихме купе с някакви сърби, една репортерка (на която й личеше от два километра, че е от Нова), в другото купе кибичеха Ганелон, Силмарил, Борис и ъъъъъъ...? В купето накрая бяхме 10 души, защото със сърбите проведохме вълнуващ спор на тема. Ние: "Привет пичове, извинете, но тез места са запазени." Те: "Ама на нас ни казаха да седнем където и да е." Ние: "Това е чудесно, обаче точно тези две са наши, ще може ли, моля да се мръднете малко, да седнем?" Те: "Ама няма значение от номерацията", Ние: "Според билетите ни има." Спорът продължи в този дух, накрая един (който се оказа българин) стана от моето място и седнахме двама на куп, на моето място. Като цяло вечерта не започна твърде добре. И все пак, можеше много по-зле, нали?

Пристигнахме, посрещнаха ни на гарата. И а и у, голяма радост, голямо чудо. Кратка зкуска и после у Нев и Ланса. После поръчана пица (вкусно), след което кратък тур из Варна. Видях къде работи Жужа (има пеперуди, + че адресът е на Мачу Пикчу у задния двор). Хубаво местенце и си имам нова прическа (уии) :)
Бродим по плажа. Аз, Нев и Данделион. Разполагаме се до заведението Red Rock, а някакво куче реши, че сме там, за да си играе с нас, да ми ляга по кърпата, да ни рие с пясък и тнт. Нев снимаше, смееше се, а до нас се готвеха да разбият вечерта ПИФ и Черно фередже. Влачеха се дърва за кладите, изобщо, здраво ентусиазъм. Един по един се появиха и другите. Компанията беше странно семпла. Всичко живо се беше изселило в Каварна на Manowar. Чудя се дали беше по-приятно така, защото всички бяхме на едно място или липсваха китаристите и алкохолизираните елементи. Май само Ганелон успя да се отбележи ;) Към 12 запалихме огъня, ПИФ пяха, после и Черно Фередже започнаха. Те се раздадоха докрай, мисля, че успяха да изпеят абсолютно всичките си песни. Последните няколко песни вокалистката ги изпя в една голяяяяма прозявка.

Изгревът беше красив, пищен, оранжев и... страхотен. Заслужаваше си. И будуването и всичко свързано с пътуването. Подлия така и не дойде. Хурин също. За сметка на това имаше една огромнейша клада. А July morning така и не се чу. Мрън.
Събрахме багажа. Закусихме и бегом на плаж.

Има нещо не-наред в това слънце. Просто е абсурд. За четири часа (между десет и два) със слънцезащитен фактор 30, станах на препечена филийка. Въх. Поспахме малко, поплискахме се. А водата беше чиста, пясъкът също... все едно не е Варна. Следобед дремахме, папахме сладолед, дремахме. После се метнахме на влака и обратно насам. Като се изключи краткия, но неприятен спор с някакъв неприятен представител на ромскотото съсловие, който нареди да му направим място. Нищо против ромите, но точно този ми идеше да го изритам през вратата. И задължителната врякаща многознаеща лелка. Но репликата "аз петнайсет години пътувам прав по влаковете" почти ме разсмя. Ми като не се сещаш да си запазиш място, аман!! Кретен.

Но въпреки всичко, беше чудесно и страхотно и искам пак догодина :) *гуш*

E.

За сметка на това двете с Деничка предприехме кулинарен набег над Виенската сладкарница. И аз пак си взех моята "Стълба към небето" - оки, знам, все това си взимам, но какво да направя, като ми е толкова вкусно?
Ок, следващия път, ще си избера нещо друго. Май ;)
После пък си намерих очарователно стъклено прасенце (синичко), малко кривогледо, но какво толкова. Сега седи на Библиотеката и с голям интерес оглежда монитора ми и мен (едновременно, их тези очища).
После пък се разходихме до тях (на Деничка, не на прасенцето). Като извадено от чиклит романче. На последния етаж, хубав, просторен приятен апартамен, (и най-сбозения компютър, който съм виждала в живота си!!!!) Как разбрах ли? Ами седнах на него ;)
И както си говорим и изведнъж виждам как слънцето в една красива дъга потъва зад планините. С един скок се метнах към апарата и започнах да щракам. Ето тази си харесах най-много...
Лека нощ Слънце... което ме подсеща, Ити, кога ще идваш, че съвсем си оплетох плановете с тебе ;)

П.П. Знам, знам, знам, снимката е под всякаква критика, правилата не са спазени и тнт. Порсто адски ми хареса потъващото слънце. щракнах я за... мда, за мен си ;)

Л. Адико
1. “Беседи за фотографското майсторство”, София, “Техника”, 1981

П. Бoeв
1. “Фотографско изкуство в България”/18 – 1944/,София, “Септември”, 1998
2. “Фотографското изкуство в България”/1945-1995/София, “Българки художник”, 200
3. Разговор за фотографията – 1990 г; 63 стр. Общо 60 лв.

П. Бъриан
1. “Капуто Р.”National Geographic, Тайните на фотографията.
? Как се правят хубавите снимки”,София, “Егмонт България”,2003.

П. Бърнев
1. “Портретна фотография”, София, “Техника”, 1982

В. Вурст
1. Обективите като изобразително средство – превод от немски -1981 г. 100 стр. 10 лв.

Р. Георгиев – Рум
1. "Фотография на всекидневието" – 1995 г; 120 стр. 20 лв.
2. “Форум . Справочник на фотографа 93”, Стара Загора, “Политроникс”, 1993

Д. Иванов, Конст. Семерджиев
1. "Практическо ръководство по фотография" – 1977 г.; 430 стр. 20 лв.

Е. Йофис
1. “Фотографска техника”, София, “Техника”, 1975

В. Кацев
1. “Художествена фотография”, София“Техника”, 1978

А. Кемилев
1. “Портретна фотография”, София, “Техника”, 1966

Д. Китанов
1. “Практическо ръководство по Фотография”, София

Вл. Киперов
1. "Фотографски рецептурен справочник за черно-бяла фотография" – 1983 г.; 316 стр. 20 лв.

Л. Крживанек
1. "Цветна фотография" – превод от чешки – 1970 г. 300 стр. 10 лв.

Я. Кюркчиева
1. "Цветна фотография" – 1975; 165 стр. 20 лв.
2. "Обща фотография" – І част – 1991 г; 250стр.
3. "Обща фотография" – ІІ част – 1991 г; 245 стр.
Общо двете части 55 лв.

К. Фритче
1. "Да фотографираме без грешка" – превод от немски -1979; 317 стр. 15 лв

Я. Шмок
1. “ Изкуствено осветление във фотографията” С., техника, 1979

П.П. Издават се хиляди глупости и се преиздават, обаче книги, с които се кандидатства - нъцки. Е браво бе!

Сапунерка или не, интересен светлинен ефект.

Приемни Изпити

Едновременно с подаване на документите за участие в конкурсните изпити, кандидатите задължително представят комплект от 20 черно-бели фототворби,
непаспартирани, формат 18/24 см.( 20х25 см.), като следва:
А. Задължителни жанрове - 10 броя:
 Пейзажи – 2 броя,
 Натюрморти – 1 брой при естествено осветление и 1 брой при изкуствено осветление
 Репортажи – 2 броя,
 Портрети - 2 броя при естествено осветление и 2 броя при изкуствено осветление.
Б. Фотографска сесия (цикъл) на свободна тематика - 10 броя
Целият комплект се снима и копира върху класически черно-бели сребърни емулсии, по ръчен метод. Не се приемат негативи обработени по процес С - 41,
както и копирани позитиви върху цветна фотохартия.Не се допускат компютърно обработени фотографии, както и разпечатки от всякакъв вид.
Върху гърба на всяка фотография се отбелязват следните технически данни:
 Трите имена на кандидат-студента.
 Пореден номер (от 1 до 10 за задължителните жанрове и от 11 до 20 за свободната тематика)
 Наименование на творбата (не e задължително)
 Място и дата на снимане (година, месец, ден)
 Наименование на фотокамерата.
 Наименование на обектива, светлосилата му и фокусното разстояние.
 Филтри и други оптически и механически приставки.
 Наименование на негативния материал и чувствителността му при експонирането.
 Наименование на негативния проявител, степента на разреждане и температурата на обработка.
 Наименование на фотохартията и степента на контрастност (филтрация при вариоконтрастните фотохартии)
 Наименование на позитивния проявител, степента на разреждане и температурата на обработка.
 Схема на обекта, фона, камерата, осветителните прибори (мощност във ватове или джаули) и допълнителните приспособления при фотографиите с
изкуствено осветление.
Негативите на фото творбите се представят в отделен класьор (без да се изрязват единично), като се отбелязва съответната номерация от позитивите.
След приключване на изпитната сесия за цялата Академия, негативите и позитивите се връщат на кандидат-студента.
Забележка: Кандидатите с оценка под 4.00 не преминават на следващия кръг.

ПЪРВИ КРЪГ (устен)

Приемната комисия оценява представените фототворби и провежда разговор с кандидата за да се определи степента на техническата и творческата му
подготовка в областта на фотографията. Всеки кандидат изтегля чрез жребий репродукции на две фототворби от известни майстори и прави устен анализ
на тематично-съдържателната част и на използваните изобразително-изразни средства.

ВТОРИ КРЪГ (анонимен, писмен)

Кандидатът пише в продължение на три астрономически часа писмена работа върху две от следните теми, изтеглени чрез жребий:
1. Принципно устройство на фоткамерите, според използваните формати.
2. Принципно устройство на фоткамерите, според използваните системи на визиране и фокусиране.
3. Принципно устройство на фотообектива и видове, според оптическите им системи.
4. Принципно устройство и видове фотоелектически светломери.
5. Видове филтри използвани в чернобялата фотография.
6. Принципно устройство на източниците на светлина с нажежаема жичка.
7. Видове осветителни тела, използващи източниците на светлина с нажежаема жичка.
8. Принципно устройство на електронната фотосветкавица.
9. Видове осветителни тела, използващи източниците на светлина с импулсен режим.
10. Получаване на негативно и позитивно изображение в черно-бялата фотография
11. Строеж и видове чернобели негативни фотоматериали.
12. Строеж и видове чернобели позитивни фотоматериали.
13. Състав и видове негативни и позитивни обработващи разтвори.
14. Сенситометрични характеристики на чернобелите негативни фотоемулсии според международния стандарт ISO

ТРЕТИ КРЪГ (практически)

Практическите конкурсни работи се изпълняван по теми изтеглени чрез жребий, както следва
А. Във фотографско студио с неимпулсно осветление: В продължение на 30 минути кандидатът снима осигурен от него фотомодел, съобразно изтеглената тема.
Снимачната апаратура, осветлението, лабораторното оборудване, фотоматериалите и обработващите разтвори се осигуряват от Академията.
Б. В естествена светлина среда в продължение на 180 мин. кандидатът снима в натура, съгласно изтеглената тема. Снимачната апаратура се осигурява от
кандидата. Фотоматериалите, лабораторното оборудване и обработващите разтвори се осигуряват от Академията.Преди да отиде на снимки всеки кандидат
заснема специален код, определен от комисията в деня на изпита.
Негативната и позитивна обработка се извършва самостоятелно от кандидата, за определено от комисията време.

ЧЕТВЪРТИ КРЪГ (устен)

Разговор на комисията с кандидата за проверка и оценка на зрителната памет, цветовото зрение, жизнения опит, художествената и естетическа подготовка,
както в областта на фотографичните (технически) изобразителни изкуства (фото, кино, видео), така и в традиционните (живопис, графика, скулптура),
а също така и по отношение на литературата, музиката и др.

Мокри стъпки по асфалта. Капчици вода по плочките...
Спомени за крачки, призраци на избори, отпечатъци от решения...
Или просто една хубава работа на Сев?
Надявам се нямаш нищо против, че я качих? Ако имаш, кажи.

Не знам дали ви пука, дали на блогът му пука, дори дали на мен ми пука... Но ги пиша тази вечер....

А аз не давам обещания, които не спазвам.

:)

От снимка към склуптура

1. Отворете снимката на лицето (file>open или ctrl+o)

Стъпка 2. Обезцветете снимката като отидете на  image>adjustments>desaturate или shift+control+u

Стъпка 3. Отворете файла с каменната текстура и го копирайте на нов слой в/у снимката на момичето. Променете "Blending mode" на "Multiply".

Стъпка 4. Сега трябва да премахнете очите. Аз съветвам да използвате "pen tool"-а , за да направите пътечка и след това от нея селекция. Като имате селекцията я изтрийте.

Стъпка 5. Използвайте "clone tool" , за да върнете текстурата в/у празните места в окото.

Стъпка 6. Сега повторете същото за другото око.

Стъпка 7. За да изглеждат по-обемни направете нов слой, променете "Blending mode"-a на "liner burn" и променете непрозрачността (opacity) 20-30%. Изберете четка с черен цвят и започнете леко да очертавате очите. Поиграйте си малко с процентите на непрозрачността докато получите нещо приятно.

Стъпка 8. Остава само да добавите обемност на скулптурата си. Направете нов слой и го запълнете с преливка. За да направите преливка като на долната картинка трябва да промените настройките: .

Стъпка 9. Променете "blend mode" от "normal" на "linear burn". Променете непрозрачността (Opacity) за по добри резултати.

Ето как изглежда резултата накрая.

uroci.net

The shou must go on... just keep walking.

or click here

Театър на сенките 1-ва част (снимки на КатоПриказка май). Снимките са доста, първо сложете да отвори примерно 500 снимки. И чак тогава ще видите всички снимки.
A това е Театър на сенките 1-ра част (снимките на Джен). Тук пък има филмчета.