На номер 10 се подрежда Некрофобията

Това е страх от смъртта като цяло или от нещо мъртво - човек, животно, насекомо.

Позиция номер 9 за Бронтофобия

Познато още като Астрафобия, Кераунофобия, Тонитрофобия. И ако тези фобии не ви говорят нищо - това е просто страх от гръмотевици и светкавици и почти всяко дете е минало през това.

Номер 8 е мястото на което се е отредила Кансерофобията

Или по-известна като страх от рак. Хората стигат дори до там да си втълпят, че имат рак.

Номер 7 - Акрофобия

Страх от височини

Номер 6 - Еметофобия

Страх от повръщано...

Номер 5- добре известната от филмите Клаустрофобия

Или страх от затворени, в повечето случаи малки постранства

Номер 4 за Агорафобия

Определя се като противоположна на Клаустрофобията - страх от отворени пространства. Всъщност се състои в напрежение, паника или просто избегване на места и ситуации от които измъкването/избягването може да е трудно.

Бронзов медал за Аерофобията

Страхът от летене малко не го разбирам, защото на мен ми се струва хиляди пъти по-безопасно със самолет, отколкото с кола. Сигурно някои хора просто обичат да са здраво стъпили на земята.

Сребро за Социофобията

Това е страх от хората и близо 4% от населението страдат от тази фобия.

И първо място за Аракнофобията

Половината жени и десет процента от мъжете по света изпитват страх от паяци. Някои повече, други по-малко, но около 27% от населението си е направо космическа стойност.

А сега под линия малко странни фобии:

• гленофобия, болестен страх от погледа на кукла
• гeнофобия, болестен страх от сексуални актове
• кардиофобия, болестен страх от сърдечни заболявания
• хинофобия, болестен страх от китайци (...)
• гинефобия, болестен страх от жени (дали може да се нарече ниско самочувствие и защо е отделено от социофобията...)
• педофобия, болестен страх от деца
• философобия, болестен страх от философията
• томофобия, болестен страх от хирургични интервенции
• имофобия, болестен страх от противоречия, разногласия (колко мекушав трябва да е човек, за да има тази фобия)
• сотериофобия, болестен страх от влиянието на другите (С други думи, яростен антоконформист)
• сидеродромофобия, болестен страх от влакове, железопътни линии и пътувания с влакове
• сколецифобия, вермифобия, болестен страх от червеи
• ринофобия, болестен страх от носове (и какво я правим тази фобия?! живеем с маска??)
• орнитофобия, болестен страх от птици (сигурно заради филма...)
• никтофобия, болестен страх от тъмнина (дали има фобия от Торбалан?)
• бетафобия, болестен страх от височина или дълбочина
• оксифобия, болестен страх от остри предмети
• офиофобия, болестен страх от змии
• мисифобия, болестен страх от замърсяване (май че тази я имам донякъде)
• мусофобия, болестен страх от мишки
• инсектофобия, болестен страх от насекоми

И за финал, следвайки поговорката "Призната фобия - половин фобия" :) представям и моята мъъъничка фобия.

Видове фобии . Съществуват няколко вида фобии. Първият и най-често срещан вид са простите фобии, които поразяват около 10% от мъжете и жените в еднакво отношение. Типична проста фобия е страхът от животни, височина, медицински процедури, игли, асансьори, вода и пътуване със самолет.

Втора категория са социалните фобии, които включват страх от прегръдка или публично унижение. Номер едно в този списък е страхът от изказване пред публика. Наблюденията показват, че за много хора това е по-страшно от мисълта за смърта. Друга социална фобия е страхът от посещение на ресторанти или други публични места, от използване на обществени тоалетни, изчервяване пред хора, срещи с непознати. Човекът със социална фобия се смущава от това, че е оценяван до степен, когато не може да функционира в присъствието на други хора.

Приблизително 1 на 20 души страда от третия и най-тежък вид фобии – агорафобия (страх от пазари). Хората с това заболяване избягват обществените места от страх да не получат паническа криза. Обикновено заболяването започва със спонтанна паническа криза. Болният започва да избягва местата, където би се почувствал притеснен. Подобна криза може да се повтори. Или човекът се страхува, че не би могъл да се измъкне, когато трябва. Паниката, която изпитва, е съизмерима с реакцията на силен стрес. Симптомите са сърцебиене, учестен пулс, болки в гърдите и недостиг на въздух, което може да накара човека да си помисли, че получава сърдечна криза. Могат да се появят световъртеж, гадене, изпотяване, щок, тръпки. Или може да последва усещане за нереалност и загуба на контрол и човекът да се почувства така, като че ли умира. При по-леките случаи на агорафобия болният се опитва да избягва затворени пространства, като магазини, мостове, тунели и подземия. Той може да ходи до близки до дома му места само с човек, на когото има доверие. В най-лошия случай си остава затворен в къщи. Някои не излизат дори от стаята в собствения си дом.

Причини. Фобиите обикновено започват, когато мозъкът свърже обект или ситуация с опасно или травмиращо събитие. Понякога връзката е ясна. Човек, който за малко не се е удавил в детството си, развива впоследствие фобия към водата. В други случаи връзката далеч не е така очевидна. Елен Мажисън, психолог от Ню Йорк, съобщава за пациентка с фобия за пеперуди. Макар че живее в град и няма възможност да вижда пеперуди, тя е обладана от мисълта за тази възможност, която не й дава мира. Специални техники й помагат да си спомня за травмиращ инцидент в живота, случил се когато била на 3 години. Тогава майка й получила нервна криза и трябвало да бъде поставена в усмирителна риза. Когато я отвеждали, момиченцето гледало и пищяло, а наоколо летяла пеперуда. От тоз момент ужасът от случилото се се свързвал подсъзнателно с нея.

Понякога фобиите а резултат от страха, свързан с нещо в ранното детство. Страхът от кучета може да накара детето да бяга. Това става навик и човек продължава да ги избягва дори, когато порасне. Постепенно този страх се превръща във фобия.

Състоянието на родителите също може да доведе до това. Фобията може да бъде моделирана. Детето наблюдава страдащите си от фобия родители и копират поведението им. Някои виждат в това наличие на генетична предпоставка. Изследванията с близнаци показват, че при агорафобията има генетичен компонент.

До агорафобията се стига и когато детето е предпазван прекомерно, до перфекционизъм от прекалено критични родители. Или родителите непрекъснато са му внушавали, че животът е опасен. В резултат на това детето става чувствително и се страхува от света.

Нарушенията в хранителния баланс също може да вземат участие във формирането на това състояние. Прекалената употреба на захар, кофеин или алкохол нарушава физиологическия баланс, което повишава стреса и предизвиква хипогликемия, хипотироидизъм и минерален дефицит.

Лечение . Традиционният физиологичен подход към фобиите включва въображаема или реална десенсибилизация. Въображаемата започва, когато пациентът се постави в състояние на дълбока релаксация. От него се иска да си представи спокойна картина, като морски бряг или планински връх. Може да се използва прогресивна релаксационна техника. След това пациентът преминава към представата за по-трудна сцена, в която се включва обектът или ситуацията, предизвикващи страх. Човек с фобия към асансьорите може да премине от спокойния морски пейзаж към относително спокойната сцена с асансьор. Например да си представи, че е с някого, на когото има доверие, и натиска бутона за повикване на асансьора. След един или два сеанса болният ще се почувства спокоен, когато вижда да се отваря вратата на асансьора. Следващата стъпка е да си представя как влиза в асансьора и така, докато за почне да си представя, че се вози сам. Това е последвано т действителна десенсибилизация. Така се предприемат малко стъпки за превъзмогване на фобията. Болните свикват с всеки малък успех, преди да преминат по-нататък. Но пътят не винаги е прав. Обикновено болните прогресират, след което се връщат няколко стъпки, преди да тръгнат отново напред.

Въпреки че този метод действа положително в повечето случаи, той си има своите проблеми. Изисква много време, което означава продължителност на процеса. Това често пъти е трудно за пациентите с фобии, които или нямат време, или не искат да се включат в този процес заради неудобствата, които той включва.

При това състояние обикновено се предписват лекарства, намаляващи безпокойството. Макар че те могат да помогнат, приети в ниски дози, недостатък им е, че пациентът се чувства добре само по време на приема. След като ги прекъсне, фобията продължава.

Невролингвистична програма . Новите техники предлагат по-бърз и директен подход. Невролингвистичната програма, както и традиционният подход използват релаксация и хипномедитации, но техниките са по-кратки и по-ефикасни. Вместо да прилага прогресивна релаксация, където всеки мускул се стяга и отпуска, пациентът сам намира начин да постигне това спокойно състояние. Това може да се получи чрез съсредоточаване върху пламъка на свещ, чрез притискане на лакътя или чрез позитивно мислене за самия себе си. Тази техника, наречена „закотвяне”, спестява много време, като довежда моментално до спокойно състояние.

След „закотвянето” следва „двустепенна асоциация”, тя дава възможност на пациента да излезе от сцената, докато си я представя. Това е нещо като гледането на артист във филм и прави фобията по-малко лична, а следователно и по-малко страшна.

Други интересни техники се използват за отслабване на негативните емоции. Например когато хората се спречкват за нещо, са склонни да си припомнят случилото се в живи цветове, а когато си го представят в черно-бяло, силата на усещането отслабва.

Философията на тези методи за въздействие е, че човек преминава бързо към състояние на фобия, но и също толкова бързо може да излезе от него.

Научна кинезиология . Тази техника се използва наред с невролингвистичната програма и включва упражнения за по-добро равновесие между дух и тяло. Тези упражнения разпределят енергията в мозъка така, че да се получи най-дълбока релаксация и да се намали стресът. Когато тази енергия се трансферира до главния мозък, започват по-рационални мисловни процеси и голяма част от неудобството изчезва.

Един прост начин да се прави това е да се поставят пръстите по средата на веждите и да се придвижват на един сантиметър разстояние нагоре по челото към меката част. Притискането на участъка за няколк секунди предизвиква моментално успокоение, тъй като се трансферира енергията т малкия към главния мозък.

Акупресура . Съществува акупресурна техника, която се използва срещу безпокойство и нервност. Приложете лек натиск върху издатината в центъра на гръдната кост, позната като стернум. Поставянето на четирите пръста върху участъка облекчава дишането и освобождава напрежението.

За успокояване на раздразнение или възбуда прекарайте ръка по горната част на раменете и проверете къде са най-стегнати. Това вероятно е около шията. Хванете тази точка и дишайте бавно и дълбоко.

Акупресурата може да се прави и от самия пациент, от приятел или член на семейството. Идеята е приложеният натиск да намали напрежението както и да облекчи болката и да повиши кръвообръщението.

Потвърждение . Потвържденията се основават на принципа, че мислите и думите ни създават нашия опит. Взимайки предвид ситуацията, в която изпитваме фобии, и използвайки мисли и думи, които да потвърдят ситуацията, ние можем де използваме думи, които да предизвикат различието. Например страдащ от агарофобия с трудности при пътуване може да се каже: „Пътувам с лекота и се чувствам отпуснат”. В началото няма да си вярваме на това, което казваме. Иначе не би бил необходимо да си потвърждаваме. Но с времето нещата се променят. Позитивните мисли и думи влияят на подсъзнанието ни, като правят възможно създаването на нов начин на поведение.

Съвет . Създаването на самочувствие и подобряването на умението за общуване са незаменими елементи при лечението. Фобиите служат за защита на човека по някакъв начин и веднъж отстранени, той се нуждае т подкрепа.

Потвържденията могат да се използват съвместно със съветването, като например воденето на дневник. Когато си води дневник, пациентът трябва да раздели страницата на две и да пише в едната половина „Приемам се независимо какъв съм”, а в другата – всички противоречия, свързани с това твърдение. Понякога при написването на негативните мисли тяхната сила намалява. Тогава могат да се появят положителните мисли.

Хранителна поддръжка . Изследванията показват, че някои хранителни вещества имат положително въздействие върху мозъчната химия. Това са витамините от В-група, калцият, магнезият и GABA .

Билки . Билковите вещества, отпускащи нервите, са познати като успокоителни. Сред най-познатите и лесно достъпни е валерианът. То представлява тоник на нервите и е най-добре да се приема при пристъп на безпокойство. Препоръчва се специално при нервни проблеми, дължащи се на емоционален стрес или болка. Въпреки че малките количества валериан са полезни, трябва да се избягват големите дози, защото те могат да доведат до депресия.

Салепът се комбинира често с успокоителни, като хмел, лимонка, лайка или пелина. Хмелът успокоява нервния стомах и когато се сложи под възглавницата, предизвиква лесно заспиване при страдащите от безсъние. Лимонката е лек за преодоляване на проблемите със съня и безпокойството. Лайката и пасифлората облекчават нервните състояния във всички възрасти. Целината е тоник за неврозата.

В аюрведичната медицина билката, която облекчава кризите на безпокойство, се нарича ашваганха. Тя представлява храна за мозъка и нервите и на това се дължи успокоителното й действие.

Напоследък тихоокеанската билка кава-кава се е наложила в Германия заради ефекта, който оказва върху безпокойството. Растението е вид чушка, която аборигените приемат от хилядоления заради тпускащото й действие. Кава-кава стана известна, но за нея трябва да се знаят някои неща. Първо действа синергично с алкохол, затова не трябва да се приемат заедно. Второ заради силното й действие човек може да не реагира достатъчно бързо, за да е в състояние да шофира или да работи с машина. И трето, пигментът от растението, навлизайки в организма, може да предизвика сърбеж или лющене на кожата. За щастие проблемът изчезва, когато се спре приема на кава-кава.

Това обаче служи като предупреждение билката да не се използва постоянно.

Какво да избягваме. Алкохолът, кофеинът, захарта и никотинът нарушават равновесието на химичните вещества в мозъка.

Накратко леченията.

Въобръжението и десенсибилизацията са традиционни методи за лечение на фобиите. Въпреки че те действат при моног хора, обикновен изискват дълъг срок на терапия и понякога медикаменти. Съществуват нови техники, които представят по-бърз и директен подход.

Невролингвистичните програми са най-новият метод, включващ кратък психологичен подход за лечение на пациента от фобийния му отговор.

Научната кинезиология се използва в добавка към невролингвистичната програма и включва упражнения, допринасящи за по-добър баланс между дух и тяло.

Акупресурата може да се използва като инструмент срещу фобийните отговори.

Използването на потвърждения се базира на принципа, че позитивните мисли и думи влияят подсъзнателно и улесняват създаването на ново поведение.

Хранителните вещества, действащи срещу безпокойството, са витамините В-комплекс, калцият, магнезият, GABA , и L- триптофанът.

Към Част Първа

Онзи ден с най-добрата ми приятелка се заговорихме за това, от което се страхува.

Сетих се от колко хиляди неща се страхува човекът и разгърнах един учебник на майка ми, за да видя колко видове страхове (фобии) съществуват.

Резултатът от това мое малко проучване беше изненадващ.

Вижте колко и какви видове фобии съществуват и притисняват човека в ежедневието му :)

• Айхмофобия - Страх от остри предмети

• Арахнофобия - Страх от паяци

• Акрибофобия - Страх, че няма да разбереш смисъла на прочетеното

• Апопатофобия - Страх да влезеш в тоалетната

• Бетафобия - Страх от височини или дълбочина

• Генофобия - Страх от полови актове 

• Гефирофобия - Страх от мостове

• Гинефобия - Страх от жени

• Гленофобия - Страх от погледа на кукла 

• Декстрофобия - Страх от предмети, падащи ни се вдясно

• Имофобия - Страх от разногласия

• Инсектофобия - Страх от насекоми

• Керауфобия - Стах от гръмотевици

• Кардиофобия - Страх от сърдечни заболявания

• Клаустрофобия - Страх от затворени пространства

• Климакофобия - Страх от стълбища

• Копофобия - Страх да не се преумориш

• Кристалофобия - Страх от досег със стъклени предмети

• Латерофобия - Страх да лежиш на едната си страна

• Лисофобия - Страх да не загубиш разсъдъка си

• Металофобия - Страх от метални предмети

• Мисифобия - Страх от замърсяване

• Мусофобия - Страх от мишки

• Никтофобия - Страх от настъпващата нощ

• Омброфобия - Страх да не попаднеш под дъжд

• Онанофобия - Страх от вредните последствия от онанизма

• Орнитофобия - Страх от птици

• Педофобия - Страх от деца

• Пеладофобия - Страх да не оплешивееш

• Психрофобия - Страх от студа

• Ринофобия - Страх от носове

• Сидеродромофобия - Страх да пътуваш във влак

• Скопофобия - Страх да не изглеждаш смешен

• Сколецифобия - Страх от червеи

• Сотериофобия - Страх от влиянието на другите

• Спектрофобия - Страх от огледала

• Тафефобия - Страх да не те прогребат жив

• Тредекафобия - Стах от числото 13

• Томофобия - Страх от хирургични интервенции

• Тунелофобия - Страх от минаване през тунели

• Уранофобия - Страх да гледаш в небето

• Фазмофобия - Страх от призраци

• Философобия - Страх от философията

• Фобофобия - Страх от страха

• Хайрофобия - Страх да не се засмееш на погребение

• Хинофобия - Страх от китайци

• Хрематофобия - Страх от докосване на пари

Има някои доста абсурдни, нали? :)

Но нека не забравяме, че фобията е болестно състояние.

Ако страдате от някоя фобия (колкото и абсурдна да ви се струва) - опитайте се да я преодолеете, а ако не успеете сами - потърсете помощ при специалист.

Няма нищо срамно в това. Не позволявайте на страха да контролира и пречи на животa ви ;)

автор: mitafa