Comments

Лелче Пауър!

Снощи гледахме “Мизъри”, по едноименния роман на Стивън Кинг, за автор на поредица бестселъри, отвлечен след катастрофа от своя почитателка.

Също като на Шехерезада му се налага да разказва истории с надеждата да спаси живота си. Отначало идеята не му допада никак и не е в състояние да напише нито ред. Представих си се на негово място и си казах, че музата не би ме напуснала и при такива страховити обстоятелства, и бих писала с неописуемо вдъхновение.

В края на филма писателят влиза в неравен ръкопашен бой с въоръжената с револвер похитителка (онази пълничка актриса, която обожавам от “Пържени зелени домати”) и се налага да я халоса по главата с тежък предмет. Разбира се, ние викахме за него, и накрая, когато изглеждаше, че всичко е свършило, казах на Стоян, че бих я треснала още веднъж за всеки случай, на което той отговори, “А аз още много пъти.”

От четири години се каним да си сложим на вратата табелка “Семейство Адамс”. Може би е крайно време.

Това е то, силата на човешкия дух.

P.S. Имам и други вълнуващи новини, но китайската курабийка от Facebook ми каза да си държа устата затворена. Еееех!

Вчера влязох в киното, с ясното съзнание, че ще гледам тъп безмозъчен екшън с една торба ефекти a.k.a "летен блок бъстър". Беше ми ясно, че ще се случват необясними и невъзможни неща, и че трябва да го гледам на кино :)

И как да не ми е ясно, след подобни трейлъри:
[vodpod id=Groupvideo.1343746&w=425&h=350&fv=%26rel%3D0%26border%3D0%26]

Принципно мразя филми в който има летящи хора, а няма логично обяснение защо въпросните летят! Мразя филми с кофти написан сценарии. Мразя филми при гледането на който ми се налага да изключвам умственият процес "Елементарна ЛОГИКА!"... и въпреки това, филма "Wanted" ("Неуловим") ме изненада... приятно.

Това е филм който може да бъде определен като чист екшън. От най-чистите. Хубаво е, че авторите ясно са го осъзнавали и наистина са направили филмче което няма опасност да ви отегчи ;)

Всичко започва с представянето на Уесли Гибсън (изигран чудесно от Джеймс Макавой) - сдухан, отегчен от живот... счетоводител.

И от там нататък става страшно! Започват да летях хора и куршуми, а действието не забавя темпо нито за миг.

Точно там (ако вече не сте го направили) е задължително да изключите процеса "елементарна логика", в противен случай ще излезете от киносалона мрънкайки ;)
На мен ми беше доста трудно да го направя, но все пак успях... донякъде.

Признавам си, че този път не си бях написал домашното и нямах никаква идея на кого е филма. Знаех само, че ще е яко "научна фантастика" :D и, че участва Анджелина Джоли (която е невероятна както винаги!) :)

Малко след началото обаче, започнах да се усещам, че това не е типичния Холивудски филм, и в продукцията има нещо... различно.
Не ме разбирайте погрешно, аз не съм от хората който мрънкат, че Холивудското кино е пълен боклук (даже напротив), просто похватите на снимане и цялостното визуално излъчване на филма е доста по-различно (в много позитивен аспект). Забелязваха се и доста нетипични наченки на черен хумор и откровена бруталност.
Бързата ми справка след филма, обясни всичко това. "Неуловим" режисиран от Тимур Бекмамбетов. Той е Руснака стоящ зад филми като "Нощна стража", "Дневна стража" и "Ирония на съдбата: Продължението". Ако не знаете последните два, са едни от най-касовите филми в историята на Руското кино.
Та въпреки, че това е Хамерикански филм, господин Бекмамбетов е останал верен на "своя си начин" за правене на филми и ще останете приятно изненадани от визуалната част на нещата, и това в каква "екзотична кола" ще се качи Фокс (изиграна от Анджелина Джоли) например. Въобще няма да отварям дума за присъствието на "Руснака с водката" ;)

Та визуално филма кърти, чисти и извозва. Безспорно, колкото и дразнещо фантастични да са някой сцени, те буквално "спират дъха". Други пък просто ще ви свалят на земята от смях (ергономичната клавиатура) и ще продължават да изглеждат все така феноменално култови.

Та екшънът е на едно много високо ниво, а персонажите не губят време в празни приказки. И това го казвам напълно сериозно и буквално :)
За целия филм, лошия Томас Кретчман има тамън две реплики, което си е похвално. Не защото Томас Кретчман е лош актьор (дори точно обратното), а защото авторите ясно са осъзнавали, че това е ЕКШЪН, а не социална драма ;)

В филма има достатъчно куршуми който да летят наляво, надясно, че и настрани. Аз лично това с "фалцирането" не можах да го приема до самият край, но както казах "елементарната логика" трябва да бъде спряна за това заглавие ;)
Освен престрелки, има и екзотични автомобили. На пръв поглед се забелязва един Dodge Viper; доста старичък Ford Mustang и Corvette, и една просто фенуменална.... Жигула :D Сериозно ви казвам, щях да се задавя от смях - Кака ви Джоли в Жигулата (даже имаше от ония прозрачните розови неща на скоростния лост) и се забива във влак! Красота баце! Та елементите с "превозните средства" са доста напечени и ужасно интересни (дори да няма логика в това камиона със сладолед, да успява да настигне вайпър) ;)

В филмчето на Тимур Бекмамбетов се е събрал доста приличен актьорски състав. Анджелина вече я споменахме,

и към нея трябва да прибавим Морган Фрийман, Томас Кретчман, Комон, Терънс Стамп и др. Умишлено пропуснах Джеймс Макавой, защото до сега нямах особени наблюдения върху творчеството му, но след този филм определено съм на мнение, че е доста приличен актьор :)

Изобщо всички във филма играят чудесно (нищо че е тъп екшън) ;) което малко ме изненада. Аве изобщо филма ме изненада. Да, "тъп екшън" е, но не точно. Защото филма успява да бъде:
- истински екшън;
- очарователно забавен;
- откровено прям и брутален;
- по-различен от масата филми.

Като изключим това с "елементарната логика" единственото което успя да ме подразни и ме устави с елемент на неудовлетвореност беше финала. Да, не са искали края да е "типично Холивудски", но може би в случая щеше да е по-добре ако го бяха направили (или може би не). Подозирам, че никога няма да разберем.
BTW на мнение съм, че от този филм би станала страхотна игра!

Та тежката ми "критична" дума е - изключете "елементарната логика" и ходете на кино. Този филм просто няма да е същия в къщи пред компютъра ;)

PS: Малко съм притеснен, че след първата седмица от премиерата на този филм, в САЩ рязко ще се повишат случаите на счетоводители, започнали да стрелят по-колегите си! :D

Главните роли във филма изпълняват Brendan Fraser, Maria Bello, Michelle Yeoh и Jet Li. В новото приключение на Рик О`Конъл този път се включва и порасналият му син.

Двамата се отправят към Китай в търсене на мумията на първия император от династията Кин. Преди столетия обаче той бил омагьосан от зъл магьосник и сега се завръща, за да търси отмъщение.

Режисьор на филма е Rob Cohen. Той е отредил на Jet Li (който играе омагьосания император) ролята на победен, или поне така се предполага, за да има щастлив край и семейство О`Конъл да остане цяло. Дали е така ще разберем скоро.

Superman

Back To The Future

Indiana Jones

Според тази статия на Емпайър, двамата ще се снимат заедно в индийски филм озаглавен "Incredible Love"(в превод "Невероятна любов"). След като се съвзех след 15те минути шок и прибрах висящата си долна челюст, реших да се поразтърся за това филмче, но за съжаление информацията все още е кът. В Имдб в коментарите хора споменаха имената на Бийонсе, Шакира в Емпайър пък изскочи това на Денис Ричардс и не знам какво да мисля. Но дори последно споменатите мацки да не участват, ако двата титана имат дори и 10 секундно учстие, този филм ще е в "must see" списъка ми. Единствената сигурна информация за сега са 2 имена- Акшай(или Ашкай според различните сайтове) Кумар и Кареена Капур. И докато първото не ми говори нищо, второто носи прекалено издайническа фамилия, за да не я забележа. Това е родът, от който са излязли истински титани в Боливуд като Деван Капур, Притхви Капур и разбира се "индийският Чаплин", както го наричат, Радж Капур. Това бай дъ уей са 3 поколения, които току-що изброих(дядо,баща и син) и пак бай дъ уей и тримата участват в "Бродяга", филмът, с който публиката забелязва майсторството на Радж и като режисьор, и като артист. Та Кареена се пада внучка на Радж, т.е. правнучка на Притхви и праправнучка на Деван :) Но стига с биографиите, да се върнем отново на филма и на новината, че Рамбо и Терминатора ще участват в него. Винаги съм знаел, че двамата са добри приятели и винаги съм съжалявал, че никога не са играли заедно. И това, което никой изпечен режисьор и брилянтен сценарий не можаха да направят, ще бъде факт благодарение на никому неизвестен режисьор и романтичен сценарий за неворятен каскадьор, който колкото и пари и слава да има, страда от несподелена любов(типично за индийски филм, ако трябва да добавя). Най-възможния вариант е и двамата да се появят за кратко в някоя сцена независимо един от друг, но пък ако заемат главна роля и изпълнят някоя закачлива индийска песничка или незабравим танц, няма да се сърдя. Даже ще се забавлявам искрено. И за да ви покажа как си ги представям аз, ще използвам един клип, станал изключително популярен благодарение на компютърна игра, интегрирала уникалния танц като способност на един от персонажите си(говоря, разбира се, за "World of Warcraft").

UPDATE: Този сайт, цитирайки Timesonline, твърди с малко по-голяма сигурност, че двамцата ще участват. Казват също, че "други американски актьори няма да участват", което силно се надявам, да не включва актрисите(или по-точно певиците), защото след "Beautiful liar" чакам за още асшейкин от Шакирчету и Бийонсету.

UPDATE2: Ето тука пък пише, че и Уил Смит иска да играе в индийски филм. Аз като ви казвам, че мърджа започва, значи мърджа започва.

Ще обесня за неразбралите. Новият филм на Уил Смит се нарича "Hancock" и заглавието отговаря на името на главния героя(изигран от самия Смит). А думата "cock", която работникът е окачил за сега, в превод от английски ще рече - "мъжки полов орган". Може би в никое друго заглавие не би имало значение, но точно тук изборът, да започне отзад-напред да слага буквите, е бил фатален. Дано бедния човечец се е разминал само с мъмрене. Но дори и да си е загубил работата, поне ще му е утеха, че е заради изключително яка шега.

Верния отговор ще обявя, когато някой го познае :) Ице ти НЕ участваш, не се надявай.

Режисьор: Луи Летериер ("Transporter 2", "Danny the Dog")

В ролите: Едуард Нортън, Лив Тайлър, Тим Рот, Уилям Хърт

Жанр: Екшън / Фентъзи

Линк: Официален сайт

Линк: Трейлър

Ревю:(Предупреждавам съдържа леки спойлери)

Нямаше начин този филм да излезе без да бъде сравняван в няколко категории. 1ва категория - "Как е спрямо телевизионния сериал от 80те?". Тука не мога да бъда особено компетентен по простата причина, че не съм бил роден, когато са спрели сериала. Но по, това което чета из сайтовете, разбирам, че приликата е голяма по отношение на централния персонаж. Нортъновият Брус Банър бил точно както Бил Бигсби го е изиграл на времето(но за актьорската игра по-нататък). ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ! И за значимостта на сцената с университетската охрана разбрах по-късно, но ме радва как актьорът изиграл Хълк в сериала(ДА, изиграл. Защото през 80те нито CGI-а, нито Motion Capturing-а  са били достатъчно развити, затова се е налагало човечецът да се подлага на неколкочасово прилагане на зелена боя по цялото му тяло за всяка серия) предаде щафетата на Нортън с това "Благодаря ти, братко", а това че са използвали гласа му за 2те реплики на зеленото чудовище е само плюс за почитта, която екипа показва към "старите пушки". Така, идва ред на 2ра категория - "Как е спрямо комикса?". Какво да кажа за тази категория, освен че комиксовите почитатели ще се почувстват в свой води от началото на филма до самия му край. Филма изобилства от препратки към Марвел вселената -ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ! от разговор за серума "Супер-войник", мълнията, която го изплаши в сцената с пещерата, психоаналитика, учения, който се опита да му помогне та чак до камеото на Дауни син като Старк(А имаме и най-якия Thunderclap евър). Всички тези сцени остават неясни за обикновения зрител, но комикс-феновете като мен ще се радват на това постепенно изграждане на Марвел света.(Особено се кефя как започнаха един по един да снимат филми за всички от Авенджърите. Имаме си вече Железния, имаме си Хълк, през 2010 ще видим и Тор и Мравката, за да стигнем до грандиозния финал през 2011, която ще ни поднесе филм за Капитана и един за целия състав. Нямам търпение). 3тата категория е "Как е спрямо филма от 2003 на Анг Лий?". Тука е лесно. Новия е много по-добър в много отношения. Актьорски състав, ефекти, история, абе просто самия подход на Лий беше грешен. Хълк не е герой, който трябва да поражда философски разсъждения. Хълк е лудост, ярост и гняв. Това липсваше на Лий и затова филма не се хареса. И последно уточнение настоящият филм не е продължение на този, а е рестарт на франчайза(тоест забравете опита на Лий въпреки че и той имаше своите си достойнства, все едно го е нямало и смятайте, че това е първия филм, който ни запознава с учения и неговото зелено алтер-его). Последна категория - "Как е спрямо "Iron Man"?". От тази категория произтичат повечето проблеми на филма. След като разликата между излизането на двата филма няма и месец, беше ясно, че хората ще ги сравняват. И след като филма за Старк вдигна толкова високо летвата(тука е мястото да отбележа, че най-добрия филм по комикс за мен си остава "Spider-man 2", но "Iron man" е много близо до него) Хълк не можа да я стигне. Въпреки че и двата филма са с безмозъчен сценарий, който обаче върши чудесна работа да запознае зрителият с героите, и двата са за персонажи, които аз лично винаги съм смятал за скучни, еднотипни и клиширани(Старк почна да ме радва чак след Гражданската Война), и двата филма бяха снимани под зоркото око на Марвел, и двата филма имат чудесен актьорски състав, малко по-добрата история, хуморът и изключителната актьорска игра на Дауни дават преднината на "Iron man"(А пък и камеото на Стан Ли е далеч по-яко от това в Хълк :) ). Но нека за момент забравим всички тези сравнения и разгледаме филма като самостоятелна и отделна единица. Да, сюжетът е тъп. Да, тука и 3те брилянтни актьора се мъчат да придадат по-дълбок образ на героите си, най-добре от които се справя Нортън(Рот е пич, на когото се възхищавам, но тука не беше на ниво, а на Генерала на Хърт така и не можах да повярвам). Лив не я коментирам, защото тя си изигра ролята на девойката в беда перфектно. Но всички тези проблеми произтичат от концепцията на Хълк. Както пише и в заглавието на тази публикация, Хълк смазва и смазва, и пак смазва. И общо взето Хълк друго не прави. Е как тогава от това да излезе качествен сценарий за сериозен филм, но виж за летен флик е иделно. И такъв си е и филма. Един чудесен летен филм за гледане с пуканки и приятели, изпълнен с зрелищен екшън и още по-зрелищни ефекти, който чудесно си свършва работата, за която е предназначен - да забавлява и да изгради основите за бъдещи продължения. Просто задължителен за гледане.

5 ФИЛМА, КОИТО БИХТЕ ПРЕПОРЪЧАЛИ БЕЗ ДА СЕ ЗАМИСЛЯТЕ.

Но, за да има по-голям смисъл упражнението, предлагам да изброяваме малко известни филми, които са ни харесали. За нашумелите лесно се намира информация. Ако искате, изброявайте в коментарите или просто сложете линк към ваша страница. И така - започвам аз:

1. "ГОЛЯМОТО ПРЕЛЪСТЯВАНЕ" / "La grande seduction" (2003) - френски. Изключително забавен, интелигентен и трогателен филм. Единствен шанс за западащо рибарско селце е да се съживи поминъка като там се построи фабрика. Но едно от условията, на което трябва да отговаря селището е, там да има доктор. Хората от селцето имат един месец да "прелъстят" някой доктор, да остане да практикува при тях. Как се справят с това и останалите непосилни изисквания на фабриката, се насладете гледайки филма.

2. "СЪТВОРЕНО ОТ БОГА" / "Something the Lord Made" (2004) - английски. Създаден по действителен случай. Въпреки, че е на медицинска тематика, филмът е изпълнен с човечност. Трудно ми е да го резюмирам. Няма да съжалявате, че сте го гледали!

3. "Антъни Цимер" / "Anthony Zimmer" (2005) - френски. Фимът не е точно неизвестен, но мина някак незабелязано. Стилно криминале с много добър актьорски състав. Ненатрапчив и много приятен за гледане.

4. "ГОРДОСТ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ" / "Pride and prejudice" (1995) - английски. Имам предвид мини сериите на ВВС, а не новия от 2005. Много добра екранизация по романа на Джейн Остин. 

5. "РИТАЙ КАТО БЕКЪМ" / "Bend it like Beckham" (2002) - английски. Много неангажираща и смешна комедия. С Кийра Найтли. Млада индийка (живееща в Англия) иска да се занимава професионално с футбол. За съжаление родителите й са привърженици на традиционните индийски ценности, което не включва дъщеря им да търчи по къси панталони пред пълен стадион. Филмът изобщо не изглежда обещаващ, но е хубав.

Старала съм се да не избирам тежки филми. Надявам се да намерите поне някой от тях. Приятно гледане и очаквам вашите филми!!!

Научна Фантастика: 2001: A Space Odyssey[1968]

Романтична комедия: City Lights[1931]

Криминална драма: The Godfather[1972]

Исторически: Lawrence of Arabia[1962]

На спортна тематика: Raging Bull[1980]

Уестърн: The Searchers[1956]

Анимация: Snow White and the Seven Dwarfs[1937]

Съдебна драма: To Kill a Mockingbird[1962]

Съспенс: Vertigo[1958]

Фентъзи: The Wizard of Oz[1939]

А пълната статийка може да откриете ето тук. Накрая кратко коментарче. Съгласен съм с повечето филми попаднали в класацията. Съгласен съм, че Хичкок е велик и заслужава 4те места в Съспенс секцията. Съгласен съм, че през последните 8 години наистина много малко филми заслужават да се намират в тази класация(мисля, че само 1вия Властелин и Немо бяха единствените представители на 21 век). Съгласен съм, че историята, за дребно, но амбициозно, гангстерче, което успява да се изкачи по стълбата на успеха и да стои на най-високото място в йерархията на мафията, но накрая слабосттите му го провалят, е интересна и злободневна и затова, и двете версии на "Белязаният" оправдано се намират в Кримките. Но с едно съм непростимо несъгласен - Къде по дяволите е Стар Трек? След толкова филми, сериали, книги, комикси и прочие, след като има неоспоримо културно влияние(и то голямо) и изключително голяма фенска маса, това си е гавра с култ. Но явно като всяка класация, субективният фактор е определящ и не може да се избегне. Жалко, наистина жалко.

Наскоро гледахме “Модерни времена”. Смях се много, както и преди трийсет години. Тогава, обаче, го възприемах като приказка. Всичко маркиращо конкретно време и място, за мен беше просто декор – като каретата и балната рокля на Пепеляшка. Важна беше човешката история.

Напоследък, обаче, особено като чета Орхан Памук и си спомням детството си, когато чета коментарите за Куба, осъзнавам, че “декорът” все пак има значение. Битието продължава да определя съзнанието на много хора, и дори аз, която живея предимно духом, се надявам битието ми да не е като на Албена.

Днес “Модерни времена” за мен е много повече от приказка. Той е историческо свидетелство за битие, за което не съм учила и което ми е било спестено.

Макар че в делнични дни и вечери Хасково изглежда на гостуващите американски труженици като курортен град, то може би не е защитено от поредната Голяма Депресия, за която разказват пришълците от Калифорния (не, не са от тези които “мият чинии”, а от тези, които по-скоро сбъдват класическата американска мечта).

Днес имаме филми като Zeitgeist, които ни показват колко сме зависими и нищожни в пипалата на невидима конспирация. Не мисля, че ”онези на върха” се притесняват от такива филми, но знам, че са се притеснявали от Чаплин, който е тиквал в носа на хората очевидната им съдба, за да поспрат и да се позамислят. Неговите филми показват не по-малко сериозни неща от показаните в Zeitgeist, но го правят по начин, който възвисява и вдъхва надежда. Ето защо ги намирам за проява на добър вкус, а Zeitgeist за проява на лош вкус. Знам, не е много cool да вярваш, но явно не съм родена да бъда цинична.

ОК, днес Чаплин, Фитцджералд, Стайнбек, Синклер Луис може да са непознати имена, може да са демоде, но филми като “Американски прелести” и “Американски психар” не са апокрифни. Хората, обаче, ги намират за абсурдни, дори в сравнение със сапунените опери.

Истината е под носа ти. Не е скрита от Конспирацията. Просто ти предпочиташ да гледаш мача и да мислиш за предстоящия ремонт.

P.S. Връзката към “Модерни времена” за първия ред е днешното ми уики за вас.

Ако смяташ, че текстът си струва да стигне до повече хора, гласувай за блога.

очаквай домашния ми комедиен канал и не се изненадвай ако ме видиш в подобна роля

коментарите тук

Наскоро гледахме “Модерни времена”. Смях се много, както и преди трийсет години. Тогава, обаче, го възприемах като приказка. Всичко маркиращо конкретно време и място, за мен беше просто декор – като каретата и балната рокля на Пепеляшка. Важна беше човешката история.

Напоследък, обаче, особено като чета Орхан Памук и си спомням детството си, когато чета коментарите за Куба, осъзнавам, че “декорът” все пак има значение. Битието продължава да определя съзнанието на много хора, и дори аз, която живея предимно духом, се надявам битието ми да не е като на Албена.

Днес “Модерни времена” за мен е много повече от приказка. Той е историческо свидетелство за битие, за което не съм учила и което ми е било спестено.

Макар че в делнични дни и вечери Хасково изглежда на гостуващите американски труженици като курортен град, то може би не е защитено от поредната Голяма Депресия, за която разказват пришълците от Калифорния (не, не са от тези които “мият чинии”, а от тези, които по-скоро сбъдват класическата американска мечта).

Днес имаме филми като Zeitgeist, които ни показват колко сме зависими и нищожни в пипалата на невидима конспирация. Не мисля, че ”онези на върха” се притесняват от такива филми, но знам, че са се притеснявали от Чаплин, който е тиквал в носа на хората очевидната им съдба, за да поспрат и да се позамислят. Неговите филми показват не по-малко сериозни неща от показаните в Zeitgeist, но го правят по начин, който възвисява и вдъхва надежда. Ето защо ги намирам за проява на добър вкус, а Zeitgeist за проява на лош вкус. Знам, не е много cool да вярваш, но явно не съм родена да бъда цинична.

ОК, днес Чаплин, Фитцджералд, Стайнбек, Синклер Луис може да са непознати имена, може да са демоде, но филми като “Американски прелести” и “Американски психар” не са апокрифни. Хората, обаче, ги намират за абсурдни, дори в сравнение със сапунените опери.

Истината е под носа ти. Не е скрита от Конспирацията. Просто ти предпочиташ да гледаш мача и да мислиш за предстоящия ремонт.

P.S. Връзката към “Модерни времена” на първия ред е днешното ми уики за вас.

Ако смяташ, че текстът си струва да стигне до повече хора, гласувай за блога.

очаквай домашния ми комедиен канал и не се изненадвай ако ме видиш в подобна роля

Още през март си наплюх, че това ще е още един филм който ще гледаме на кино (превюто тук). Тия дни обаче пак се завъртях на въртележката... За щастие, един мой ненормален френд - kainy a.k.a мастъра на xbox360 на територията на България ;) също му се дояли пуканки и ето, че дружно се замъкнахме да гледаме прожекцията на The Incredible Hulk от 23:00 :P

И те така, готов съм за едно бързо ревю.

Както казах и в превюто (май го казах) този филм не е свързан с първият Хълк-ът от 2003-та година (което определено е добре). Още по-добре е, че Eric Bana е заменен от Edward Norton!!! Гениално добро решение.. Възражения ли чух? Аве тове е Едуард Нортън ве! (Даам, фен съм).

Малко в грешна посока поех, ама като съм почнал дайте да си поговорим за актьорите. Едуард Нортън е блестящ (както винаги).

Същото обаче не може да се каже за другата част от актьорският състав... Уилиям Хърт (в ролята на Генерала) се мота из филма остро неадекватно. Очевидно е, че не си е приел ролята много на сериозно, ама очаквах малко повече "актьорска игра" от него. По едно време имах чувството, че са го накарали да участва на сила (и имах огромното желание Хълка да го направи на палачинка).

Тим Рот принципно е доста добър актьор (въпреки, че ми е доста антипатичен) но според мен не беше много подходящ за ролята... И как да е подходящ? Героят му Емил Блонски е (забележете) Руснак, отрасъл в Англия и изпратен в САЩ... дъъ?! Що е отрасъл в Англия ли? Еми семпличко е - как го виждате Тим Рот да изкара Руски акцент, то щеше да стане страшно. Ми намерете някой дето го може тогава де... Е вярно, че може и да е направено от "политически коректни" съображения, ама това не променя факта че гусин Рот, не беше за тая роля (но страшно много ми хареса как се блъсна в дървото) ;)

Лив Тайлър - сега. Факт е, че бащата на Лив е човека с "големата джука" - Стивън Тайлър (от "Aerosmith") ама устните на туй момиче са станали много големи ве! Не се шегувам, съвсем сериозен съм. Направо са мутирали, не е нормално това :)

Опа, обратно на темата:
Всъщност от моята камбанария изглежда че, Лив се справи доста добре с ролята си - изглежда просълзена и да гледа тъжно :*( Автентично е. И тук достигаме до малкият проблем на филмът... Нали знаете как сценаристите обожават да развалят хубавите екшъни с любовни сцени? Е и тука са се постарали. Но за това след малко.

Филма почва повече от прилично - още с началните надписи, ни разказват как се е появил Хълк ( малко повече гама радиацията и хоп...), и филма ни посреща с героят на Едуард Нортън, скатаващ се из забутаните Португалски провинции (май Португалски бяха) и търсещ начин да се пребори с големия "зелен дзвер" който се появява когато нашият човек се ядоса. Хубаво е че ни спестиха момента със създаването, че нямаше да го понеса още веднъж :)

Естествено нещата не продължават дълго по-този начин, и скоро идват военните (и разни неща започват да се взривяват). До тук всичко е повече от чудно, след това обаче почва любовната драма... и действието започва да спада главоломно надолу, после пак екшън (ура), любов (ууу), екшън (26 минути), голяма мистерия и край на филма (поправете ме ако пропускам някоя любовна сцена). Реално погледнато, любовта в филма не е чак толкова много, че да ви стане "твърде" скучно, а и трябва да имате оправдание защо сте замъкнали приятелката си на некакъф филм, с нещо голямо и зелено :D Дори е доста вероятно средностатистическият зрител да не се размрънка, но аз предпочитам некакви неща да се взривяват ;) вместо героите да си обясняват колко много се обичат, и как не трябва да правят *нещата който големите хора правят в леглото* защото Bruce Banner ще стане голям и зелен О_0 Хората страдащи от МПС (мръсно под съзнание) да напуснат блога веднага! :D BTW kainy беше много разочарован от въпросната "любовна сцена" а аз обещах да го цитирам:

- А любовна сцена, ся ще си доям пуканките.
*Няколко секунди по-късно*
- ееееее, ма аз още не съм ги почнал, а тя свърши.

За не разбралите, Bruce Banner не трябва да се вълнува, щото ще се превърне в Хълк и затова не може да прави такива неща! Съжалявам за спойлера, ама трябваше да поясня за да не загубим детската аудитория.

Добре де, въпреки че пак се размрънках филма всъщност ми хареса доста. Този път с каскадите се е заел Луи Летрие („Транспортер”) и този път ще видите няколко мнооого прилични екшън сцени, а аз мрънкам, щото ми се искаше да има повече ;)

Както винаги ми се спи, и мисълта ми тече малко не праволинейно така, че не знам до колко ми се разбира (и нямам намерение да си редактирам утре) =) но това което се опитвам да кажа е, че филма е доста забавен и си заслужава да се гледа на кино. Приятелката ви ще е доволна от романтичните сцени, вие ще се изкефите поне на последните 26 минути от филма (чист екшън), а и като цяло във филмчето има няколко много прилични сцени, лафове и моменти.

Ако някой не знае, този филм както и Iron Man (ревюто тук) е по-комикс на „Marvel”, и тъй като "вселената на Марвел" го позволява, между Невероятният Хълк и Железният човек има съвсем лек крос овър (пресичане) така, че препоръчвам първо да гледате Железния. Не че ако не го направите, ще пропуснете нещо жизнено важно но Iron Man, така или иначе си заслужава да се гледа (определено по-добрият филм) а и така ще можем заедно да поразсъждаваме върху последният кадър от Невероятният Хълк ;) защото се задава нещо голямо.

Принципно винаги съм аплодирал и апелирал за крос-овъри между всякакъв вид медия (малко по темата тук), но всички добре знаем, че това не винаги е възможно. В случая обаче, всички предпоставки са на лице - автора на "вселената" е един и същ, филмите се снимат в някаква последователност и т.н. Добър пример за това е и факта, че Генерал Рос споменава, че серумът, който превръща Блонски в чудовище, е създаден през Втората световна война. Това е намек за следващия филм на „Марвел" „The First Avenger: Captain America" (2011), който е създаден с помощта на специален серум (много подобен на този, който споменава Рос). (това последното го copy->past-нах от тук).

Трябва да има повече такива неща в филмите :)
За хората не гледали филма, мисля че е добре ревюто да спре до тук ;)

Spoiler:
За гледалите филма - сега нека поговорим за финалната сцена ;)
Та, значи в края на филма Тони Старк a.k.a Iron Man влиза в един бар и отива да си лафи с Генерала. Разменят си една, две остроумни реплики за "костюмите" на Старк, и Тони казва на генерала, че... организира нещо...

Естествено първата ми реакция беше - и ся какво, в следващият филм ще има Hulk vs. Iron Man. После обаче се замислих за това, че очакваме Iron Man 2 през 2010-та, а в краят на Железния човек има скрита сцена (клик) в която се появява Самюел Л. Джаксън като Nick Fury от S.H.I.E.L.D. (Supreme Headquarters International Espionage Law-enforcement Division) и казва на Старк, че иска да говори с него за инициативата Avengers:

"Nick Fury of SHIELD. And I'm here to talk to you about the Avengers initiative."

И тук нещата вече стават сериозни. Защото Avengers е нещо МНОГО ГОЛЯМО!
Там е железният човек, там е Хълк, таме и Капитан Америка... Аве какво ви преразказвам вижте сами - www.marvel.com/universe/Avengers

И да, Avengers е първата част от заглавието на „The First Avenger: Captain America".

Значи какво става сега? Iron Man 2 - 2010г. Доразвиваме леко идеята за Avenger и джойнваме леко железният с Хълк? Или действието в края на Хълк, е след втория Iron Man? След това идва Капитан Америка и всички се събират... 0_о
Сещате ли се накъде бия? Определено може да стане нещо МНОГО ГОЛЯМО, и много интересно... Да се надяваме, че и от Марвел разсъждават така ;)

П. С. Ще използвам тази публикация да вмъкна, че в четвъртък ще отида да видя как се е справил чичко Нортън с изключително трудната роля да вдъхне живот на най-клиширания за мен комиксов персонаж. Така че очаквайте ревю скоро след това.

П. С. Това "Empire Exclusive" е логото на списание Empire, може би най-голямото списание за Седмото изкуство изобщо, чийто сайт трябва определено да сложа във връзки, но мисълта ми беше да не му обръщате внимание.

Една от слабостите ми са филмите. Имам си любими “разтоварващи” филми, които гледам по няколко пъти и то с голямо удоволствие. Кой ли пък няма? Често се случва да препоръчам някой от тях на познат. Конфузната ситуация настъпва, когато ме попитат: “За какво се разказва във филма?”. Замисляли ли сте се какво точно харесвате в харесваните от вас филми. Ето няколко примера:

1. “Аферата Томас Краун” – Скучаещ интелигентен милионер се забавлява, крадейки ценни картини (и фалшифицирайки ги). А когато го “надушват” сваля мадамата, която го разследва. После се измъква безнаказано и двамата заминават да живеят в лукс някъде си.

2. “Леон” (това е любимият ми филм и все пак...) – Наемен убиец с добро сърце прибира сираче. За малко да го застреля сам, но размисля и вместо това го обучава как се убива.

3. “Бандата на Оушън” – крадци, всеки блестящ специалист в своята област, обират казино. Разделят си 160 млн. долара, а главния герой спечелва мацката (отново).

4. “Островът” – Двама души се измъкват от таен институт за човешки клонинги, използвани за подмяна на тела/органи. Докато се опитват да обяснят колко ценен е всеки живот, избиват сума ти народ.

Ами “Смоличността на Борн”, “Хвани ме, ако можеш”, “Мистър и мисиз Смит”, “Светецът”, “Теория на конспирацията”, “Италианска афера” и т.н. Дори сюжетът не е най-лошото. Най-притеснителното е, че филмът е направен така, че през цялото време симпатизираш на главния герой (който е отрицателен всъчност) и стискаш палци га му се размине. А дори и във филмите, в които главният герой случайно е от добрите, той успява да избие повече народ от лошите. Да се чудиш вече как да ги различаваш?!?

А сега си представете, че сте под 18 години (колкото под 18, толкова по-зле) и гледате тези филми. Най-вероятно родителите ви не ги гледат, защото не им остава време, така че ги обсъждате с връсници. Значи, ако искаш да си готин и преуспял или си много добър в някоя област трябва да се занимаваш с нещо незаконно. Ясно!

Ами шаблоните насадени от тъй наречените романтични комедии?! Ако при първата целувка в главата ви не зазвучи симфоничен оркестър, направо го зарязвайте. Вероятността да срешнете мъжа/жената на живота си се увеличава рязко с наближаването на сватбения ви ден (с някой друг, разбира се). За най-сигурно преспете с някого в нощта преди сватбата – после задължително ще се влюбите в него.

Искате бързо да си хванете гадже – заведете случаен мъж/жена за Коледа в къщи и го/я представете като годеник/годеница. Семейството ви ще изпадне във възторг, а той/тя неминуемо ще се влюби във вас. Въобще човек остава с впечатлението, че ако успееш да накараш някого да прекара с теб поне три дни и то при травмиращи обстоятелства, включващи представяне на семайството ти, то чувствата си идват сами. Само не мога да разбера, защо тогава има толкова разводи и никой не иска роднини на гости???

Сигурна съм, че ако прегледате видеоколекцията си ще откриете дори по-фрапиращи неща, от изброените тук. И ако имате деца, това никак няма да ви развесели. Предполагам, че всеки родител понякога се чуди, дали възпитава правилно детето си, дали не “изкривява” мирогледа му. Но докато се терзаете от вероятни грешки при формирането на мирогледа на едно дете, отговорете ми на следното: “Не са ли хората, които имат най-широка гласност, кръгли идиоти?”. Похарчени милиони долари и месеци труд за десетки хора, за да насадят в съзнанието на по-наивните една изкривена и напълно погрешна представа. И ги гледат цели поколения!

На времето имаше една фраза: “Изкуството да слезе при народа”. Подтекста беше да е разбираемо за широките маси. Но като загубиш мярката, на “народа” започва да му се налага да слиза до нивото на изкуството. И не съм сигурна, дали може да слиза толкова ниско. Дано не!

"Любов по време на холера" е един от малкото филми с не до там типична история за любовта, несладникава, реална, но и романтична, красива... Екранизация по едноименния роман на Габриел Гарсия Маркес, история описваща любовта между бабата и дядото на автора.

Любов, топлила едно мъжко сърце цели 51 години, докато дойде моментът, в който 'сърцето ми най-после намери покой' с отвърнатата любов от тази, на която е принадлежало.

Не подценяваме ли силата на първата ни истинска любов, тази с която откриваме себе си, не я ли слагаме в грешната категория - на 'илюзиите', на наивността... Не сме ли най-много себе си именно в тази първа любов, отдадени на нея чисти, неопитни, ненаучени как да лавираме и хиртурваме...

"Любов по време на холера" постави пред мен много въпроси, които смятах, че вече съм си изяснила... и е глътка кристално чист и свеж въздух, прогнващ актуалния циничен, грозен, зацапн и свръхсексуално пренаситен образ на любовта на 21 век.

Comments

и никой да не бъде пренебрегнат”

е нещо, което мис е върти из главата от двайсетина години. Не подозирах, че някога ще знам за какво става въпрос в книгата от която идва, защото не чета фантастика. Днес, обаче, вдъхновена от киноводителя на Жижек, гледах “Сталкер”. Оказа се, че е по същата книга. Това е една синхронност, с останалите елементи на която няма да ти губя времето.

Филмът е дълъг (почти 3 часа), бавен, съзерцателен и няма много екшън. Не бих казала и че ще ти се стори красив. Ако си фен на скоростното холивудско кино, ще те изтощи. Всъщност, в този случай едва ли ще го изтърпиш.

Сталкерът е човек, който знае пътя до съкровено място и служи като водач на нещастните хора, които не могат да стигнат до него сами.

Всъщност не е вярно, че знае пътя, защото дотам няма фиксиран път. Такъв, пълен с опасности, има до Зоната. Когато навлезеш в тази територия, обаче, остават малко правила. Най-важните са да действаш с уважение към Зоната и да вярваш в безкористността на водача.

Сталкерът знае, че не знае всичко. Разчита в голяма степен на интуицията си, тъй като Зоната е непрекъснато променящо се място, където не можеш да разчиташ и на твърдост и сила. Там можеш да се справиш само ако си мек, гъвкав и беззащитен. Там не може да те защити пистолет, а също и танк. Всъщност ... къде може да те защити подобно нещо?
Стоян питаше за поуката: едната е тази, че всички застраховки, осигуровки и защити са илюзия.

Другата поука е, че щастието не е знание, нито изпълнение на желанията. Всъщност някой знае ли какво наистина иска?

Мисля, че Сталкерът и жена му знаят, и точно затова са щастливи. Въпреки че живеят в мизерия, а дъщеря им е инвалид. Въпреки срама и подигравките. Въпреки отчаянието и съмнението.

Сталкерът все пак е човек и би могъл да се изкуши да пожелае нещата, които си мислят че желаят останалите хора (както е направил вероятно неговият учител Дикобраз). Струва ми се, обаче, че това отнема сталкерските му способности.

Понякога Сталкерът се ядосва на хората. С тях той се изморява, защото не е лесно да водиш хора, които би трябвало да имат вяра в безкористността му, я нямат вяра в нищо. Той се надява и моли за тях, докато те подозират, че прави всичко заради парите, че не съществуват абсолютно никакви правила, че могат да действат според каприза си и да се измъкнат безнаказано.

Такива неща не само го изморяват, но и много го натъжават. Сталкерът може да плаче заради други хора. Това, разбира се, изглежда странно за мнозина, които съдят за другите по това дали са били в затвора, доколко са подобни на средностатистическите хора, и т.н.

Сталкерът взема работата си насериозно и дава всичко от себе си. Нищо че не е “истинска” работа, а и си рискува живота. Това, разбира се, не означава, че от него зависи резултатът от поредното пътуване. В голяма степен резулатът зависи от “клиентите” му. Освен това, той е с тях кратко време и дори не научава дали те впоследствие са станали щастливи.

Въпреки това, Сталкерът вярва, че неговите усилия имат смисъл, но и се пита защо прави всичко това заради хора, които са заети с мисълта да не се прецакат и за колко да продадат усилията си. Понякога му се струва, че не са останали такива, заради които да си струва. Идва му да се откаже да хвърля бисер пред свинете.

Въпреки всичко вярата му в съкровеното никога не отпада. А какво е най-съкровеното му желание? Да продължи да бъде Сталкер.

Какво означава пътуването? Кое е това място, до което стигат? Пътуването е архетипното пътуване на героя. То се среща във всяка митология – пътуването на Одисей, походът за Златното руно, тримата братя и златната ябълка, Карлос Кастанеда при Дон Хуан, хобитът, който излиза от уютната си дупка. Мястото? Това, което всеки трябва да посети – себе си. Мосей в планината, Исус в пустинята.

Виждаш ли, Стояне, че в тези истории има нещо общо – пътуването, трудностите, съмненията, съкровището, което намират – златно руно, кивот, куче, пръстен, златна ябълка и т.н.

Кой от кого е плагиатствал? Никой от никого. Всеки има нужда да направи своето пътешествие, защото всеки е герой. Ето защо всяка общност има своите разкази за пътешествията на героите. Някои убиват змейове, други не. Описала съм го тук.

Мисля, че тези, които успяват да стигнат до мястото, неизбежно се превръщат в Сталкери.

Има ли такива, които злоупотребяват? Може би. Какво се случва с тях? Не знам, може би това, което се случи с Дарт Вейдър. Мисля, че тези хора всъщност не са стигнали дотам, докъдето трябва – до себе си.

Но Жижек, един “перверзен” хуманист пита: “Ами ако са стигнали? Ако същността им е лоша?” Не вярвам. Разбира се, бих могла да се съмнявам, като модерен интелигентен човек, но аз просто вярвам - че всички хора са добри. Това ме прави религиозна. Точно както други вярват, че хората в същността си са лоши. Макар че цитират науката и историята, тези хора всъщност точно като мен вярват, защото никой от нас не е в състояние да докаже това и обратното на другия. Макар че имам своите съмнения, вярвам. Но се е случвало хора да губят вярата си. Дори и Сталкери.

Защо този филм, въпреки че не го разбра ти хареса, за разлика от “Жената-котка” с Шарън Стоун миналата вечер по телевизията? Защото душата обича тайните неща, които не може да обясни докрай с думи, колкото и да е дълъг този текст.

На това се опитват да градят всички производители на трилъри, хоръри и пр. Защо повечето от тях дрънчат на кухо? Защото не докосват душата. Гледаш още и още от тях и оставаш жаден. Може би точно това е адът – неутолимата жажда, с която поглъщаш нещата, кото ти пробутват за истински, но никога не оставаш удовлетворен.

Не ме питай в какво е истинското щастие, защото всеки трябва да направи сам своето пътешествие. Никой не може да го направи вместо теб, каквото и да ти разказват – Исус може да е умрял заради тебе, но също толкова е умрял и заради себе си, така че и ти трябва да си поносиш кръста, да те предадат, да те разпънат, да те измъчват, да обърнеш и другата буза, да умреш, да възк