Есть одно замечательное высказывание, не помню его дословно, ну суть такова, если хочешь быть успешным - копируй во всем успешных людей, рано или поздно ты тоже станешь таким.

Эта женщина очень успешна в своем бизнесе. Она четко знает как посторить свою работу. И мне конечно же было интересно все: что и как она говорит, как она при этом себя ведет, ее манера общения с другими людьми, ее образ мышления, ее стиль работы, масштаб ее виденья...

Так вот больше всего меня поразил масштаб ее мышления. Вся беда в нашем мышлении бедного человека. Наша нищета или отсутствие денег находится в нашей голове и в нашем не желании !!! ОСОЗНАТЬ ЭТО!!! и !!!ПРЕДПРИНЯТЬ!!! все возможные действия, чтобы взять ситуацию в свои руки и изменить свое положение!!!

Богатство - это состояние ума, это способ его мышления.

Если человек мечтает, думает, мыслит мелко, то и получает он не более того и даже меньше.

"Все мелкое раздражает, все крупное вдохновляет!"

Общаясь с этой успешной женщиной я поняла следующее - нужно менять свое мышление не просто в большую сторону, а суть в том, чтобы ИЗМЕНИТЬ ГЛОБАЛЬНО, ВЕКТОР СВОЕГО МЫШЛЕНИЯ.

Ориентироваться на большие цифры, огромные цели.

ЦЕЛИ ДОЛЖНЫ БЫТЬ МАСШТАБНЫМИ.

Хорошо. Это все замечательно, красивые слова, подумаете вы, так как я тоже так думала.

Но наверняка, у Вас возникнет вопрос: а что от этого измениться или как это мне может помочь в моей жизни?

А Вы даже и не думайте, а сейчас же садитесь и начинайте писать свои цифры.

Если напимер, Вы себе поставите цель получить доход в этом месяце не 1000$ как обычно, а 10 000$. Да, да именно такую цифру и пишите.  Может для кого-то она покажется не реальной, но это именно тот доход, который Вы бы хотели получить.

Тогда какой вы думаете будет результат? Как Вы думаете как ваш мозг будет при этом работать? Будет ли он зацикливаться на 1000$?

Ваше мышление будет открывать Вам новые горизонты. Перед Вами будет стоять задача - заработать 10 000$. Ваш мозг будет искать новые пути достижения и реализации этой задачи. Вы начнете замечать новые возможности вокруг Вас, потому что они начнут появляться в Вашей жизни. А все от того, что Вы сфокусированы на этом.

Когда Вы думали о 1000$, то от куда же появиться возможностям в десятки раз больше. Правильно, оно Вам и не надо, а все потому что Ваш мозг не готов принимать такие цифры.

Вы понимаете о чем я говорю?

Откройте для себя большые цели.

Пусть цифра в 10 000$ покажется Вам сначала не реальной, тогда совсем реальной будет сумма в 7000 - 8000$, которую Вы заработаете.

Тот, кто хочет достичь большого успеха, должен ставить перед собой огромные цели.

Вы это знали? А Вы этим пользуетесь?

“Ако си образован, можеш да изкарваш вместо 3500 вместо 350. Познавам хора, които изкарват толкова в България.”, се опитвам да вмъкна.

“Я виж тая кола. Мислиш ли, че с 3 хиляди на месец може да се купи? Какво ще ти помогне образованието? Трябва да имаш нещо в главата, не образование.”

“ Най-добре е да си отвориш магазин. Може да е нещо мъничко. Даже гаражче. Така се правят пари.”

“Съучениците ми знаят, че ако учат и после завършат някакъв университет, пак няма да могат да си намерят работа. За какво им е да учат?”

“ И това момче като се върна от Холандия първо си купи кола, каквато баща ми никога няма да си купи с 350.”

“Казват, че пазарували от Долче и Габана и не знам си какво, а всъщност пазаруват от Китай. То всеки може да хвърли 20 хиляди и да се прави на гъзар.”

“Ти можеш ли?” питам аз.

“Никакъв проблем. Човек може да вземе кредит. После ако иска може да го изплаща 50 години.”

Ето такива неща си говорихме с учениците ми вчера след курса. Това са деца от т.нар. елитни гимназии в региона и би трябвало да са сред най-добрите и най-амбициозните, понеже уж се готвят за TOEFL и SAT. Притеснява ме следното:

1. Младите хора не откриват никаква връзка между образованието (без значение дали формално или неформално) и изкарването на пари. Не казвам, че образованието гарантира икономически просперитет, но мисля, че в днешно време го предпоставя в голяма степен.
2. Когато говорят за работа в чужбина, никога не им идва на ум, че е възможно там да вършат интелектуален труд.
3. Не вярват в съществуването на добре платен такъв в България.
4. Липсва им предприемачески дух като цяло, а на тези, които не липсва, липсва въображение и елементарна идея за пазарните механизми.

Още по-притеснително е, че тези нагласи вероятно ще доведат до сбъдващи се пророчества:

1. Ако всички отварят малки магазинчета и козметични салони, пазарът на интелектуалния труд ще се свие. Тогава със сигурност би било все едно колко си образован ако съществуващите бизнеси се занимават предимно с търговия на много дребно и елементарни услуги. В такъв случай на тези, които смятат да вадят хляб с ума си, им остава или да продават труда си само извън страната (без, разбира се, да се налага непременно да излизат физически оттук). Колко ще останат физически в България и кой ще посреща техните нужди? Откъде ще се вземе адекватно обслужване ако повечето млади хора смятат, че не е нужно да употребяват ума си на работното място? Тези, които предоставят качествени услуги за образовани клиенти, ще могат ли да оцеляват обслужвайки толкова малък пазар или ще се наложи да отварят и ширпотреба?

2. Когато магазинчетата и салончетата станат прекалено много ... колко от тях ще оцелеят? Докога публичната сфера ще успява да осигурява солидна част от заетостта? Докогато има пари да плаща заплати. Боя се, че ако не влизат отвън, по някое време ще свършат.

3. Ако всички живеем на кредит (не за да инвестираме, а за да консумираме), докога ще продължават да ни дават кредит? Може скоро да спрат.

4. Ако не произвеждаме експортни стоки и услуги, откъде ще идват свежи пари? Само от гурбетчиите ли? А ако гурбетчиите ни са необразовани, доколко ще могат да се конкурират с работната ръка от Азия и Южна Америка?

Ти лично, как ще продължиш да си изкарваш хляба в подобна ситуация? Обясняваш ли на децата си, че и да учат никога няма да си намерят свестна работа? Мислиш ли, че нещата, за които говоря биха могли да се отразят по някакъв начин на битието ти? Дали ме гони параноя?

Припомням, че преди около година стартирах един блог за успеха, който би могъл да се обогати благодарение на теб. Всичко започна с текста за златната среда, която скапва златната младеж. После призовах четящите тук да разкажат истории и да станат герои а децата. Ето призивите 1 и 2. Можеш да видиш и категорията “Успех”. Ще се радвам на нови текстове.

Практическое руководство по визуализации. Это первый из двух фильмов (2006 года), который четко дает понять, откуда все наши беды, и как с ними бороться.

Многие великие люди прошлого обладали этим знанием: Платон, Леонардо, Галилей, Наполеон, Бетховен, Линкольн, Энштейн, Карнеги и многие другие. Части его появлялись в великих учениях, в литературе, в философских трактатах и религиозных текстах. Известные учёные, психологи, бизнесмены, доктора и историки поделятся с вами секретами, которые перевернули их жизнь. Каждый из этих людей - живое воплощение принципов, простое следование которым делает невозможное возможным. Вы узнаете, как применять эти знания, чтобы привлечь в свою жизнь радость, здоровье, богатство, успех в делах, прекрасные отношения с людьми и многое, многое другое. Это практическое руководство поможет вам воплотить в жизнь свои самые сокровенные мечты!

Писать больше нечего, надо смотреть!

(българската корица изглежда точно така, но не можах да я открия)

се казва Alles, außer gewöhnlich и е преведена на български като Всякакви, но не!стандартни. Написали са я Anja Forster и Peter Kreuz. Класациите на Financial Times, Handelsblatt, Mahaver Magazin и Amazon са я обявили за икономически бестселър за 2007, книгата им Different Thinking пък е икономически бестеслър за 2005. Брех!

Не съм вярвала, че ще си купя книга за бизнес, написана от немци, понеже никога не съм смятала, че разбират от бизнес, а това чувство се беше обострило у мен, след като преди няколко години попаднах на лекция, изнесена от господин, който четеше само немски книги за бизнес. Тогава разбрах със сигурност, не само че съм добър говорител и пред непозната публика, но и че мога да кажа доста по-смислени неща от някои уважавани (?) университетски преподаватели.

В никакъв случай, обаче, не искам да кажа, че се чувствам по-велика от Аня и Петер. Макар че не научих нищо ново от книгата им (освен че някои кивита са патентовани и че бегините са средновековни религиозни неманастирски женски общности, за които ще пиша по-нататък), се почувствах страхотно и бих я препоръчала за изучаване във всички училища.

Написана е леко и непретенциозно, почти като елегантната и любима Funky Business и бих я препоръчала на повечето българи преди FB, защото е писана от хора израснали в култура подобна на нашата – тревожна, цинична, самодоволна, песимистична, мързелива, задръстена, разглезена ...

С тази книга трябва да бъдат бити по главите всички, които продължават да настояват, че някой трябва да се погрижи за тях и не осъзнават, че милиард китайци могат да вършат по-добре мижавата им работа за по-малко пари, че отдавна трябваше да са научили английски, че могат да отнесат простотията си като защитна капсула дори в Харвард, но дори диплома от Харвард не може да им даде магическа защита срещу променящата се реалност, защото никой на никого не може да гарантира защита.

Единственото, което някой може дати даде е да ти помогне да се научиш да плуваш сам, но за съжаление, повечето от нас мечтаят да се возят на Титаник.

Такива книги може да не ми казват нищи ново, но е хубаво да ги чета от време на време, когато усетя, че ми потъват гемиите в лепкавата среда. Смятам да препрочета маркираното и да поставя книгата в задължителния за Стоян списък от утре.

Ако смяташ, че за тази книга е добре да научат повече хора, гласувай за блога тук.

]]> http://withsuccess.wordpress.com/?p=26 Fri, 16 May 2008 14:56:01 +0000 Алина http://withsuccess.wordpress.com/?p=26 Эту информацию я нашла на блоге "Финансовый советник".  Рекомендация успешного человека, финансового советника Сергея Хаткового. http://sovetnik.wordpress.com/

1. Они умеют экономить.
2. Они умеют работать со временем.
3. Они умеют правильно тратить.

Знаете, сколько Вы могли бы иметь денег, если бы начали откладывать по 100$ каждый месяц еще три года назад?

3600 $

Эта, относительно небольшая сумма, могла бы сегодня остаться у Вас в запасе, и Вы увеличивали бы ее каждым новым взносом. Также Вы могли бы израсходовать ее на самого себя - купить бытовую технику, сделать ремонт или оплатить поездку за границу. А еще, эта сумма могла бы стать долей в каком-то частном бизнесе.

Целесообразность любого из этих действий всегда лучше подвергать анализу. Посмотрите внимательно - расходы мгновенно опустошают кошелек, а инфляция - самый настоящий враг нехитрому домашнему хранению Ваших сбережений. Вложение в бизнес (всегда рискованное) - наверное единственный шаг, в результате которого Ваше сокровище может быт приумножено…

Если, конечно, это сокровище у Вас есть.

Давайте посчитаем еще немного:

Если бы Вы откладывали эти 100 $ на протяжение 30 лет (срока активной трудовой деятельности), то в итоге имели бы 36 000 $.

Теперь представьте, если бы сумма, сэкономленная Вами, могла бы увеличиваться каждый год на 12 %.

3600 $ х % за 30 лет = 108 814 $

Процентную ставку, равную 12% в год нам предлагают банки.

Чтобы превратить сэкономленные 3600 $ в 108 814 $ нам требуется всего-навсего 30 лет!!!

30 лет – это невероятно далекая перспектива. И для того, чтобы стать даже через эти 30 лет миллионером, Вам потребуется расстаться с суммой, в десять раз превышающей сумму нашего примера. Вам придется оставить в банке 36 000 $. У Вас есть такие деньги сейчас?

Миллионеры, или люди, склонные к успеху, не ждут так долго.

Миллионеры знают настоящую цену Времени и Деньгам, и чаще всего, для увеличения суммы собственных сбережений, используют возможности действующих рынков.

Скажите, если бы Вы знали как удваивать Ваши деньги каждый год, сколько Вы могли бы иметь сегодня?

Я знаю формулу успеха.

Хотите, поделюсь?_______________________________________________________________________                

дробь, в числителе которой

реальные достижения человека,

а в знаменателе --

его амбиции и притязания

____________________________________________________________________________

Есть над чем подумать.

С помощью этой формулы можно

объективно оценить себя и понять, 

насколько человек успешен.

Как получить удовольствие от дела?

Как сократить время выполнение рутинной задачи?

Наблюдая за профессиональными спортсменами, замечаю одну важную деталь. Они все выполняют разминки. Зачем нужны разминки?

Этой самой процедурой мы подготавливаем наше тело к действию. Без подготовки - никуда. Замечу, что каким бы по уровню не был спортсмен, неважно, сколько ему лет, 6 или 18, он все равно делает разминку. От того, как мы разминаемся, зависит результат и отдача от всей тренировки: повысим ли выносливость, получим ли удовольствие, или продвинемся еще на один шаг к профессионализму? Ни один спорт не начинается без разминки, так почему мы не делаем разминки перед другими делами?

Пара моих примеров:

Едем на экзамен - прокручиваем в голове таблицу умножения от 11 до 20, даем мозгу настрой на высокоинтеллектуальную работу.

Садимся рисовать - сразу не стараемся рисовать Капеллу, берем в руки карандаш рисуем простые объекты( квадраты, круги, глаза, морковки ), заштриховываем. Даем точный настрой нашим рукам, а голове - творческий.

Садимся играть на гитаре - разминаем пальцы.

Разминка не отнимает много времени, достаточно пяти минут, и поверьте - это время окупится в крат, предостережет от многих трудно решаемых задач и внезапно появившихся проблем.

Проверено на себе.

Напоследък доста ученици, които са попадали на сладкодумен учител по история, определят българската история като най-интересния предмет. Доколкото ми е известно, днес тя се учи по същия начин, по който я учехме някога – като разказ за героични битки, завоюване на територии, и от време на време културен възход. Изглежда бляскаво и изпълва с патриотични чувства. Това е един от малкото известни начини да се повиши самочувствието на хора които не могат да си представят да творят сами значими неща, които нямат необходимата енергия и ентусиазъм, които не виждат перспектива.

Прехласнатите от величието на българските ханове и царе често правят сравнение с днешните политици, които, естествено, изглеждат не само жалки и нехаещи за благоденствието на гражданите, но откровено злонамерени.

Това, което учебниците по история обикновено премълчават, е битието и съзнанието на поданиците – обикновените хора, които са живели в мизерия и са се трудели от тъмно до тъмно, за да платят чрез данъци правото си на съществуване. Част от тези хора, които вероятно са предпочитали когато приключат с полската работа да си почиват кротко при семействата си, са били принудени да участват във войните, които днес ни изпълват с национална гордост.

С кого всъщност се идентифицират днешните патриоти? Очевидно когато става въпрос за славната ни история – с хановете, царете и болярите, а когато става въпрос за съвремеността – с многострадалния, ескплоатиран от политическата върхушка и приближения й бизнес народ.

Хм, не е ли странно? Какво ли би се получило ако в учебниците се описваше ярко положението на простолюдието през цялата ни история? Освен че щяхме да забележим, примерно, че робството не е част от историята ни, можехме да открием доста прилики между хиилядолетния ни статут на крепостни селяни и настоящата действителност на значителна част от населението. Тогава можем да си позволим и сравнение между днешните управляващи и някогашните ханове, царе и боляри. Каква е разликата между тях? Единствената съществена за нас в момента разлика е, че днешните не се впускат във войни. Тогава какъв ни е проблемът с тях? Предпочитаме да сме във война ли? Или пък да се лишим от масовото публично образование? Дали не е крайно време да благодарим за това, което имаме, за спокойствието и благоденствието, на които се радваме, особено в сравнение с по-голямата част от земното население?
И все пак, с обичайната си склонност да се възприемаме като жертви, ако поне малко се задълбочи, ще открием, че не само днес, но и през цялата си горда история, сме били жертви на клептокрацията, която, дефинирана от Джаред Даймънд изглежда така:

“наличните богатство, или обществените активи, се вземат от по-нископоставените и се раздават на висшестоящите ... Само една крачка дели типичния клептократ от мъдрия държавник и безскрупулния капиталист от обществения благодетел. Всичко се свежда то това – каква част от събраното от производителите се задържа от елита и доколко по-обикновените хора харесват начина, по който взетите от тях средства се разпределят за общественото благо.”

Ето какво прави елитът, за да спечели обществена подкрепа, без да се отказва от своето охолство, немислимо за останалите членове на обществото (пак според Даймънд):

1. Да разоръжи населението и да въоръжи елита.
2. Да накара масите да се почувстват по-щастливи, като преразпредели една немалка част от налозите и данъците по някакви по-благовидни или популистки начини.
3. Да се възползва от монопола си върху силата, но вече за “общественото благо”, т.е. да се поддържа обществения ред и да свежда до минимум по-тежките престъпления.
4. Да изгради една подобаваща идеология, която би могла да оправдае самата клептокрация.

Макар че днешното състояние на страната ни да напомня повече за преддържавна структура (това, което Джаред нарича “етнархия”), да приемем формално че имаме същинска държава, въпреки че всеки би могъл да забележи, че елементи 3 и 4 изглежда да ни липсват изцяло. Почти всички съществуващи общности са достигнали поне формално този етап от общественото развитие, но една, макар и мъничка част от тях са минали отвъд и не позволяват да бъдат току-така експлоатирани от клептократи.

Чудя се дали тези общества изучават историята по различен начин, което пък, от своя страна, им дава друга гледна точка и насочва въжделенията им не назад, към феодалното минало, а напред, към общество, в което благоденствието е все по-достъпно? Последното изглежда твърде екзотично на повечето хора наоколо и е много, много трудно да повярват, че имат всички необходими ресурси да изградят сами благоденствието си – грамотност, достъп до образование, информация, информационни и комуникационни технологии. Не е нужно да завладяват физически офлайн земи, да воюват с мечове, автомати или ракети, да изпълняват седмици наред безвъзмездна трудова повинност (днешните клептократи не ни задължават да участваме физически в строежа на дворците и гробниците им, в изграждането на пътна и комуникационна инфраструктура).

Струва ми се, че за нас би било доста полезно да изучаваме внимателно историята на чужденците, които са ни изпреварили, отколото да се фокусираме прекомерно върху историята на предците си, които са доста изостанали в сравнение с нас. А териториалните войни днес просто не са актуални, така че какво всъщност печелим от запаметяването на датите на славните битки?

Може би фокусът на преподаваната в училище история си струва да пада поне толкова върху простолюдието и другите видове елити, т.е. не само политическите, религиозните и военните. За нас ще е полезно да видим как други народи, които не са били имунизирани срещу клептокрацията са се поставили в доста по-добро положение от нас спрямо нея или практически са я елиминирали.

Ако те кефя, гласувай за мен тук.

]]> http://denitza.wordpress.com/?p=42 Wed, 23 Apr 2008 13:22:19 +0000 denitza http://denitza.wordpress.com/?p=42 For English scroll

От вчера до днес успях да прочета една книжка - "Първичната сила на мотивацията" (Макс Ландсбърг). Научих зашеметяващи неща, но най-шокиращото старо-ново / ново-старо (както искате) откритие беше състояние, озаглавено "Страх от успех".

Maлко интро:
1) Книжката може да се разглежда като ръководство за самообучение на тема "Мотивация".
2) Описани са прости модели на поведение, които ще отворят мозъчните ви вратички и сами ще се научите как да запалвате своята мотивация и тази на другите.

Наред с много изброени причини защо хората или не могат да се мотивират или убиват мотивацията си, вниманието ми най-много беше привлечено от "Страх(ът) от успех". Реакцията ми беше: Печатна грешка? Май иска да каже - страх от НЕуспех. Не, не може да е страх от неуспех, при положение, че се говори съвсем отделно за страха от неуспех. Как тогава може някой да го е страх да успее? Къде е логиката?

Логика има... ето я моята.

~

Защо? Номерът със задаването на стъпаловидни въпроси наистина действа - накрая стигаш до почти очевиден отговор, който никога нямаше да видиш. Така...

Защо (хората се страхуват от успех)? Не знам.

Не се ли страхуват от неуспех? Да, страхуват се от това.

Защо тогава се страхуват от две напълно противоположни неща? Може би в съзнанието им те не са противоположни.

Значи неуспех=успех=страх? Да.

Кога хората ги е страх? Когато не се чувстват сигурни.

Чувстват ли се несигурни ако не успеят? Да.

Как биха се чувствали постоянно сигурни? Ако постоянно успяват.

Могат ли постоянно, само и единствено да успяват? Не.

Значи ги е страх, че няма постоянно да успяват? Да.

~

ЗАЩО ХОРАТА СЕ СТРАХУВАТ ОТ УСПЕХА? - ЗАЩОТО ГИ Е СТРАХ, ЧЕ НЯМА ПОСТОЯННО ДА УСПЯВАТ.

~

Тази книжка я препоръчвам горещо. Препоръчвам я и за пре-пре-препрочитане. Може да се използва за мозъчна профилактика от време на време.

For approximately 24 hrs I managed to finish reading a book - "The TAO Of Motivation" (Max Landsberg). I learned stunning things, but the most shocking old-new / new-old (whatever suits you better) discovery was a state of mind, labeled as "Fear of Succeeding".

Some intro:

1) The book can be viewed as a self-course manual on "Motivation".

2) The book (the author) describes simple behaviour models, which will open your brain doors and thus you will get to learn (maybe) how to fire up your own motivation and the others'.

Together with numoerous reasons why people can't motivate themselves and/or kill their motivation, my attention was drawn by the "Fear of Succeeding"-factor. My reaction: Print mistake? Maybe he (the author) wants to say - fear of failing? No, he talks about the fear of failing seperately. How can then somebody be scared to succeed? What's the logic?

The logic is simple... here's mine.

~

Why? The trick with asking simple questions works full-power here - you get to reach an obvious answer, which you couldn't have seen at all.

So... Why (are people afraid to succeed)? I don't know.

Aren't they afraid to fail? Yes, they are.

Why are they then afraid of two totally opposite things? Maybe in their minds, those two are not opposing each other.

So failure=success=fear? Yes.

When are people scared? When they don't feel secure.

Do they feel insecure if they fail? Yes.

How would they feel secure all the time? If they succeed all the time.

Can they succeed all the time? No.

So this means they are afraid of not succeeding constantly? Yes.

~

WHY ARE PEOPLE AFRAID TO SUCCEED? - BECAUSE THEY ARE AFRAID OF NOT SUCCEEDING CONSTANTLY.

~

I recommend this book. I really recommend it. I recommend it for re-re-reviewing. It would be wise to use it as a prophylaxis tool once in a while.

 

 

МЫ ТАК ДАВНО НЕ ГОВОРИЛИ С ВАМИ О БИЗНЕСЕ...

А ТАМ ТАК МНОГО НОВОСТЕЙ !

ПОРА ЗАНЯТЬСЯ ДЕЛОМ.          

БЫСТРЕНЬКО ЗАЙДИТЕ  НА      ДЕЛОВОЙ САЙТ

РЕГИСТРАЦИЯ ЗДЕСЬ

ИГРОВАЯ ПЛОЩАДКА

МОИ КОНТАКТЫ :

runabg7@gmail.com

 rinaspbru  

  Переводчик

ooVoo     irinaspb                                       

                    

Здравствуйте,

Вы находитесь на странице, посвященной обсуждениею вопросов личного финансового успеха.

Знакомясь с материалами, публикуемыми в этом журнале, Вы научитесь:

- планировать собственный бюджет и бюджет своей семьи;
- уменьшить собственные расходы;
- активизировать сэкономленные средства;
- инвестировать, создавать резервный фонд;
- диверсифицировать свой собственный инвестиционный портфель;
- ознакомиться с существующими рынками;
- ознакомиться с финансовыми инструментами;
- найти новые решения для Вашего бизнеса

а также Вы узнаете о том, что такое ФИНАНСОВЫЙ СКАЧОК и получите подробные инструкции по его осуществлению.

План финансового обогащения, Создание Ситемы Продаж, Изменение качества Жизни, Секреты развития взаимоотношений в бизнес-среде станут доступны Вам благодаря консультациям финансового эксперта,

МИЛЛИОНЕРА СЕРГЕЯ ХАТКОВОГО

Проснувшись в понедельник утром и , в очередной раз , окончательно решив начать коренным образом менять свою жизнь, начинаем… Для начала – зачем все это? Определяем цель. Заработать Big Money. Продвинуться по карьерной лестнице. Стать выше, быстрее , сильнее. Все. Цель есть. Итак… Начинаем строить план действий по выведению самого себя на новый целевой уровень . Сразу же в голову приходит стандартный набор – занятие спортом, прочтение еще одной книги еще одного Гуру, иностранный язык , пр.

Я очень не хочу, чтобы автор меня услышал и прочитал все, что я сейчас напишу, но он идиот. «Определяем цель»? Корчим из себя взрослого дяденьку, а не цель определяем. Вы, батенька, рассказываете нам о том, как пройти игру про черепашек ниндзя на Dendy в семь лет. Знаете, кто ее пройдет? Тот, кто просто сядет и начнет играть. А те, кто будут читать бред, который Вы пишете, – никогда. Они будут рассказывать мне о том, как прочитали у какого-нибудь классного чувака о том, как надо проходить ебучих черепашек, но сами никогда до этого не дойдут. У меня есть несколько десятков таких знакомых, и я очень переживаю за себя из-за этого.

Результат, которого достиг, равен произведению усилий по его достижению на талант (образование, знание, пр.) и на косинус!!!!! угла между ними!!!!! С ума сойти , даже косинус приплел, а ведь без него нельзя…. Ведь просто : косинус нуля равен единице, т.е., если ты обладаешь талантом в разработке бизнес планов и ты все свои усилия тратишь именно на это(т.е. занимаешься своим делом) – то и эффект будет максимальным. Соответственно, при увеличении угла (представляй на рисунке увеличивающийся угол между тем, куда прилагаешь усилия, и куда нужно двигаться), в худшем случае будет 90 градусов – и косинус, как и результат работы будет равен нулю. Хотя нет. Худшим случаем будет 180 градусов – отрицательный эффект. Чем больше стараешься – тем дальше от цели. Если занимаешься не своим делом – ничего не заработаешь, а еще и потерять можешь. Грубо и примитивно, не учитывая еще кучу возможных коэффициентов, но…. ДОКАЗАЛ!!!

Дебил, ни хрена Вы не доказали. Вы только выловили из курса школьной математики тупое объяснение своему долбоебизму целеполагательства. Я не понимаю, как можно такое вообще рассказывать кому-то, но есть такие люди, у которых получается не просто сказать нужными словами, но еще и так, что слушатели потом уходят счастливые, жизнерадостные и полные свежих сил.

Итак. Начинаем. Планируем, определяем приоритеты, составляем план, как у Киосаки. Разрабатываем стратегию (военных ) действий, используя Траута. Оптимизируем и организовываем проект, прям по МакКинси. Что еще… А , да. На эмоциональном подъеме всем вышеперечисленным ломаем стереотипы, как учит Питерс. Хорошо спланированный поток Big Money поступает на счет, худеешь, умнеешь

Итак, начинаем. Планируем яичницу с утра – отсылаем, сука, запрос Вселенной, получаем его. Вселенная говорит: яичницу ты получишь, если приложишь усилия – сходишь за яйцами. Идем за яйцами, приносим домой и кладем аккуратно – это важно, блять!!! – в холодильник. По МакКинси, идем спать, чтобы получить с утра яичницу. Наконец, просыпаемся ровно в семь – иначе нихуя не сработает – и идем на кухню. Там, естественно, холодильник, а в нем, естественно, яйца. Берем их ловко – так, будто уже делали это не раз (ведь страху нет места, когда нас окружает успех!) – и складываем на стол. Затем еще нужны усилия в сторону сковородки – мы должны были заранее приоритизировать это направление приложения усилий. Хорошо, есть сковородка. Ставим на плиту, ведь это же так просто! Затем берем одно яйцо и – внимание, нахуй! – раскалываем его об стол! Вы видите, как это просто, друзья? Это и есть успех! И так все остальные яйца – это не так уж сложно, ведь мы через это уже прошли. А, да. Еще нужно посолить, как учит Питерс. И все – буквально через три минуты наши усилия окупаются нам яичницей! Мы сытеем, хорошеем, и вообще нам пиздато.

Ако бях Енея, щях да работя в няколко насоки:

1. Да изучавам света.
2. Да усъвършенствам уменията си за писане
3. Да градя личната си марка.
4. Да създавам и развивам собствена медия

Тъй като не съм Енея, не мога да преценя доколко следването на журналистика в СУ помага, така че ще се радвам за мнения по въпроса.

На този етап, ако бях Енея, не бих кандидатствала за работа в списание поради две причини:

не мога да предложа на медиите повече от мерак за работа (съдейки по блога на Енея, в който на пръв и на втори поглед не намирам нищо, което да ми покаже, че тя има широки или специални интереси отвъд собствената си личност; относно начина й на писане – Дневниците на Бриджет Джоунс, колонката на Кари Брадшоу и книжлетата на Амели Нотомб са увлекателно написани, но блогът на Енея ме кара да се прозявам, дори когато се абстрахирам от съдържанието. За да не бъда несправедлива, Googlе-нах Енея, както бих направила aко бях работодател, и открих статиите й в секцията “Култура” на MyKinda. Оттам разбирам, че се интересува от изкуство и култура и ако се постарае, пише по-фокусирано, но ако в качеството си на редактор на Капитал Light трябваше да избирам между Енея и Янко Терзиев, щях да предпочeта да продължа да ползвам услугите на втория. Ако бях редактор в NG, щях да очаквам в блога й да открия релевантни категории)

не си струва да губя време като щатен журналист (докато съм заета с писане и проучване на неща, които може да не ме интересуват, няма да ми остава време да проучвам начина по който действа медията и да градя приятелски взаимоотношения; бих предпочела да се мотая там и да наблюдавам и говоря с хората, което бих могла да постигна лесно ако си предложа услугите като момиче за всичко и сипвам в кафетата серума на истината; последното ми изглежда по-добра идея от платен стаж на този етап, но е въпрос на проучвания, така че дайте мнения)

Връщам се към нещата, които бих правила:

Бих изучавала света

Ако искаш да те четат, трябва да имаш нещо за казване. Важно е по-голямата част от нещата да не се фокусира върху собствената ти личност. Дори Карбовски беше досадил на публиката, когато започна да пълни Егоист с горчивия си опит с жените. Разбира се, можеш да използваш собствените си преживявания като илюстрация на прозренията които искаш да споделиш, но това предполага не само житейски опит, а и саморефлексия. Ако просто разказваш истории, трябва да се увериш, че са такива, в които читателите могат да открият себе си и да научат повече за човешката природа, т.е. да извлекат някаква полза. Можеш да кажеш че не е задължително и че целта ти е да забавляваш само. Не мисля, че липсата на смисъл може да бъде забавна, но ако смяташ да забавляваш по този начин, уменията ти за писане трябва да са великолепни, но това е следващата тема.

Бих изучавала света, защото писанията ми представляват за читателя прозорчета към света. Ако всеки ден не опознавам по малка част от него, какво бих могла да предложа? Можеш да кажеш “Новини”, но ако стремежът ти е простото съобщаване на актуални събития, не си струва да си губиш времето да следваш журналистика. В местните вестничета вземат репортери, които току що са завършили гимназия и имат крака да тичат да отразяват събития.

Журналистите, чиито имена знаем, предлагат много повече от просто съобщаване на новини. Те ни показват неща, които други не се сещат да ни покажат и го правят така че да разберем смисъла. Ето защо ние, техните читатели / зрители, се отличаваме от децата, които просто зяпат новините по телевизията докато вечерят. Както казва Карбовски, борят се да направят света малко по-ясен.

Разбира се, преди това трябва да са го изяснили донякъде за себе си. Как? Ето как го правя аз: наблюдавам света директно и после осмислям наблюдаваното, реакциите на хората, собствените си реакции; наблюдавам света през книги, статии, филми, репортажи, блогове и после осмислям наблюдаваното, реакциите на хората, собствените си реакции. Докато мисля, обикновено пиша, защото това ми помага да се съсредоточа. Част от нещата отиват в блоговете ми, други остават в тетрадки.

Правя това всеки ден от няколко години и забелязвам, че напредвам всеки ден. Колкото повече наблюдавам и осмислям, толкова повече прозирам в моделите, а високата журналистика не предлага злободневна шарения, а дълбоките модели зад / под нея. Хората са жадни за смисъл, дори когато се забавляват, дори ако не осъзнават. Останалото е запек и диария.

За да изучаваш света е нужно неизчерпаемо любопитство и ежедневно надрастване на собствените предразсъдъци.

Бих усъвършенствала уменията си за писане

С писане – дневник, блог, форум, писма – каквото ми падне. Да, отнема време, но ако искаш да ставаш журналист, вярваш че си струва, нали?

С четене – човек започва да попива начини на изразяване от раждането си. Ако иска да е добър писател, трябва да чете добри писатели.

Бих градила собствената си търговска марка

Когато влезеш в супермаркет, естествено се насочваш към познатите марки. Повечето хора залагат на сигурното, на гарантираното качество. Ето ащо освен любима паста за зъби, имат и любимо списание, а в любимото списание (освен ако не е от евтините) имат любими автори.

Ако си любим автор в една медия, ще те канят да работиш и за други медии. Няма да ти се налага да си търсиш работа. Ще си позволяваш да отказваш работа. Това се отнася за всички професии, а за изграждането на марка можеш да научиш от хубави книги за брендинг. Сред любимите ми автори са Ал Рийс и Джак Траут, чиито книги се превеждат и на български. Ето малко връзки: тук, тук и тук.

Ако все още се чудиш коя е медията, в която ще изгрее звездата ти, да ти кажа – в твоята собствена – в блога ти или каквото друго създадеш. Можеш да си отвориш дори телевизия в YouTube. Вземи за пример Zipster, един фъфлещ дядо, който се радва на растяща фенска маса. Но това е следващата тема:

Бих създавала и развивала собствена медия / медии

Вече имаш блог. Развивай го. Помисли не само за качеството на материалите (което остава на първо място, разбира се), но и за цялостното качество на медията – дали е удобна, полезна и т.н.

Разглеждай други блогове, експериментирай, искай обратна връзка от аудиторията. Разполагаш с безплатна лаборатория, в която си сама господар като Декстър. Това не може да ти предложи и най-великото списание.

Души за нови Интернет инструменти за изразяване, научи повече за това как да привлечеш нови читатели (SEO и пр.).

Чети полезни съвети, гледай онлайн лекции. Търси ментори – хора с опит и желание да споделят нещичко. Всеки познат блогър може да отговори на въпроси. Когато имаш по-сериозни търсения, обърни се към професионалисти. Някои имат публични адреси за връзка и биха се зарадвали да получат добър казус за размисъл, особено ако и преподават, като Карбовски, да речем.

С този текст изпълнявам донякъде желанието на едно момиченце, което искаше да пиша за това как се става журналист. Пусни желанието си в кладенеца и гласувай за мен. А на Енея пожелай успех и помогни с коментари по темата.

"ПРОФЕССИЯ РЕПОРТЕР" 

ПОКАЗАЛИ ВОТ ЭТУ  ВИДЕО-ЗАРИСОВКУ

ВАДИМА ТАКМИНЕВА.

ВОЗМОЖНО, ВЫ ПОСЛЕ ПРОСМОТРА

ЗАДУМАЕТЕСЬ, И ВАМ ТОЖЕ

ПРИДЕТ В ГОЛОВУ ГЕНИАЛЬНАЯ МЫСЛЬ...

ХВАТИТ РАБОТАТЬ НА ДЯДЮ!

 ВЕДЬ ДЕНЬГИ ЛЕЖАТ ПОД НОГАМИ.

НОСЯТСЯ В ВОЗДУХЕ,

И ЖДУТ ВАС  В ИНТЕРНЕТЕ.

НАРОДНЫЕ МИЛЛИОНЕРЫ!

КАК СКОЛОТИТЬ КАПИТАЛ, НЕ ПОТРАТИВ НИ КОПЕЙКИ,

НАЙТИ ПОКУПАТЕЛЯ НА ПРОШЛОГОДНИЙ СНЕГ

И ЗАРАБОТАТЬ СОСТОЯНИЕ НА ЭКСПОРТЕ НЕЧИСТОТ,

В 80 ЛЕТ ВЫЙТИ НА БИРЖУ

И ПУСТИТЬ ТЕЛО В ДЕЛО,

СДАВ ЕГО ПОД ЧУЖУЮ РЕКЛАМУ.

ДУМАЙТЕ, РОДНЫЕ, ДУМАЙТЕ !

ГОЛЬ НА ВЫДУМКИ ХИТРА...

 ВЫ  МОЖЕТЕ ВЫВЕСТИ,  ИСПОЛЬЗУЯ 

ПОПУЛЯРНУЮ  ПЛАТЕЖНУЮ  СИСТЕМУ 

PayPal

ПОДРОБНОСТИ  ЗДЕСЬ

А  СКОРО  КОМПАНИЯ  ВЫПУСТИТ

СВОЮ СОБСТВЕННУЮ ДЕБИТОВУЮ КАРТУ

*протестант - използвам тази дума в преносен смисъл, който някои ще разберат, а на други ще обяснявам друг път. Ако някой има време, да даде линк към пояснение или да остави коментар. Надявам се идентифициращите се с някоя протестантска деноминация да не се обидят.

Допреди няколко години бях основно заета с изграждането на бизнес. Интелектуалните ми търсения бяха съсредоточен в маркетинга и брендинга; интересувах се от психология като ключ към манипулацията на пазара. Мечтаех за финансова и пр. сигурност. Бях нормален представител на западната цивилизация, т.е. обсебена от протестантския* й дух.

Спасителският ми манталитет и чувството за отговорност към други хора запълваха останалото празно място, което ме издигаше над обикновените протестанти* до ранга на Батман и Супермен.

Живеех на бързи обороти и работех дълги часове. Смятах, че най-важното на което мога и трябва да науча учениците си е да бъдат ефективни и преуспяващи в ученето и работата за да се крепят на светлинни години от гетото. Последният клас, на когото бях преподавала в гимназията ме покани на фотосеанс за абитуриентския албум. Първоначалната идея за шаржа ми включваше балонче с думите “Who wants to be a millionaire?” Принадлежеше на мой ученик, който наскоро завърши Харвард. Още си спомням колко беше озадачен, когато в един учебен час ме попита какво е важно за мен, а аз му казах, че е важно да изкарвам достатъчно пари по приятен за мен начин. “И не ти ли пука какво ще стане с нас?”. Не помня какво отговорих и не помня да бях убедителна. Идеята, че успехът означава да изкарваш парите си по начин който ХАРЕСВАШ май беше единственото, което ме отличаваше от протестантите*.

Днес уча децата на същите неща, но знам много повече, опитвам се