Както си спя аз, в една от целите две пози, които ми останаха за сън, чувам в просъница някакво шумолене, подобно на дращене. Сякаш котка се е покатерила на перваза на прозореца. Ставам от леглото, сомнамбул с полуотворено едно оче, и дърпам завесата. И срещу мен какво да видя-караконджул! Лицето ми е на педя от неговото, почти усещам зловонния му дъх. Вкаменявам се, забравям, че притежавам способността да издавам звуци.

Караконджулът, видимо по-стреснат от мен, скорострелно скача на земята и се изпарява яко дим. Едва тогава се възвръща дарбата ми да говоря, че и да викна колкото глас имам. Милият се изстрелва към прозореца и крещейки псува по посока на изчезналия караконджул. Един и нещо след полунощ. Дълго време не мога да се освестя. Треперя, бебето блъска отвътре в неравноделен ритъм.

Затваряме всички прозорци.  Твърде късно се сещаме за сот и полиция. Не звъним, прегръщаме се. А днес решаваме да сложим решетки.

И така, след почти година от този мой избор, госпожата ни събира на родителска среща. Имам смелостта да кажа, че познавам възможностите на детето си, следя нивото му в училище, радвам се на успехите му и страдам заедно с него на провалите му. Аз съм една средностатистическа майка, за която нейното гардже  е най-умното и най-красивото. Въпреки това съм наясно с възможностите на Наско. Знам, че по математика е силен, а по четене, за съжаление, слаб. Старае се детето, чете книга на глас всеки ден, но четивната му техника е доста недоразвита все още. Работим заедно по въпроса, като усилията и от моя страна са немалки. Дете е, не винаги има желание да замени игрите с четене и писане допълнително извън задачите за домашна работа. Моята роля е да го мотивирам да го направи. Не всеки път този процес е гладък и безболезнен. Естествено има мрънкане, цупене, категоричен отказ дори, но винаги има начин.

На родителската среща ме учуди фактът, че повече от половината родители изразиха възмущение от учебната програма. Тежък бил материалът, учебниците били написани на "висок" стил, на децата било много трудно, даже невъзможно да се справят с доста от нещата. Чак изпитах неудобство, че Наско се справя без проблем с уроците. При опитът на учителката да каже, че програмата се спуска отгоре и има задължителен минимум за първи клас, най-активната в недоволстването майка компетентно заяви, че учителите били тези, които трябвало да държат обратна връзка с по-горните звена и да информират за проблеми в учебния процес. Стана ми мъчно за симпатичната учителка, която отново се изчерви, сякаш тя имаше някаква вина за несъвършенствата на образователната ни система. Прииска ми се да стана и да кажа "пък моят няма проблеми с материала", но някак си не вървеше на фона на цялото мрънкане да се изтъпаня с такава позиция и си премълчах.

В паметта ми на секундата изплува една случка. Взимах Наско от училище и както всеки път госпожата ми нахвърляше надве-натри как е минал денят и какви домашни имат за вкъщи. Въпросната протестираща майка също взимаше детето си, русоляво ухилено хлапе. Тя не изчака учителката да довърши напътствията си и грубо я прекъсна с думите "вкъщи няма да учи допълнително, достатъчно е, че тук ги натоварвате толкова много!" И точно тази майка тръгнала да ми протестира?!

Хората сме различни, децата ни са различно интелигентни, независимо че ни се иска всичко да им се удава с минимални усилия. По-важно е да се радваме на постиженията им, колкото и посредствени да са те. А когато имаме някакви претенции към учителите на нашите деца, хубаво е те да бъдат основателни. И да не забравяме, че все пак децата са си наши.

Нашето вчера когато в междучасията притичвахме до най-близкото кафене за по цигара-наливни ММ- леко поизмачкани от безрадостното криене в нечий тъмен джоб. Сутрините, когато имахме свободен час, бяха най-блажените моменти за нас в ученическото ни битие. Бързи кафета, подправени с малко интимни клюки, повече загатнати, отколкото казани в прав текст, но толкова сладки... Тук-там някоя солена шега по адрес на смахнат даскал и смях през сълзи...

Никога няма да забравя как на едно откриване на учебната година се изтъпанихме пред цялото училище и пяхме авторско кънтри за "крави и кобили". После, дали заради това изпълнение или поради друга причина, не знам, нашата класна-нафукана снобка, която вечно парадираше с аристократичния си произход, реши да ни изостави. Вече не помня името и дори...При нас дойде госпожа Тенева, прекрасен преподавател и качествен човек, чиято усмивка си спомням досега.

Имаше и напрегнати дни в гимназията. Една съученичка се омъжи още в девети клас, друга-имаше психически проблеми и колкото и да се опитвахме да я разберем и да и помогнем, не се получи нищо. Момичето се разболя и напусна училище. Това остави отпечатък във всеки един от нас.

Въпреки това училищният живот беше спокоен, нямаше побоища, нямаше тормоз над учители. Нямаше мобилни телефони и режисирано насилие, Интернетът го нямаше даже... 

Не твърдя, че моето Вчера е правилното, нито пък, че ние сме били най-примерните ученици. Но определено онова Вчера ми харесва много повече от днешното.

После обикалям гаражните бакалии в махалата с надеждата да открия заветното пакетче боя за яйца, но навсякъде повдигат учудено рамене и ме гледат като полезно изкопаемо, сбъркало часа и мястото да се появи на бял свят. Поредният път когато усещането за различност не ме радва, а по-скоро ме кара да се чувствам неудобно.

И все пак ги боядисах! Христос возкресе!

репортерката: -Какво мислите за състоянието на пътя и за тези дупки?
аз: -Крайно време беше някой да обърне внимание на този проблем. Минавам по два пъти на ден оттук и ми се налага да ги заобикалям, като излизам от пътното платно или да намаля рязко, с риск някой да ме удари отзад. Опасно е, ако не намалиш, може да спукаш гума или нещо друго по колата да се повреди...(тук исках да кажа нещо за амортисьорите, но реших да не се правя излишно на много компетентна :) )
р.: -Плащате ли си редовно данъците?
аз: -Естествено че си плащам всички данъци, имам винетка и т.н.
р.: -Кой трябва да обърне внимание в случая?
аз: -Общината! Община "Марица"!

След това ме накараха да се представя, благодариха и ми пожелаха безаварийно каране.
Вероятно ще го излъчат по новините или днес или в близките дни. Но мисълта ми е друга. Ясно е, че след намесата на телевизията, дупките ще се запълнят скорострелно. Може дори и цялата настилка да се подмени, няма да се учудя. Чудно ми е обаче друго. Защо никой в тая държава не си върши работата навреме, а трябва телевизята като един Deux et Machina да се намесва за разрешаването на елементарни инфраструктурни проблеми?!

Уф, мразя да започвам като новините по бтв-то, но всичко, като се започне от трейлъра на филма и се стигне до отвореното писмо на въпросния режисьор, толкова ми прилича на чист PR, че просто не намерих смисъл да започна по друг начин. Подозирам също така, че трейлъра няма никаква връзка с филма, а е някаква гадна мешавица от брутални кадри на насилие и секс между малолетни, с цел привличане на разпространители и зрителски интерес. В противен случай не мога да си обясня как Комисията за закрила правата на детето, психолозите от Дома за сираци в Бургас и не-нам-си-още-кой, присъствали ежедневно на снимките са допуснали да се снимат подобни сцени. Когато  филмът излезе на екран, ще разберем. Някой ако го е гледал, може да сподели впечатления.

Към момента мен този филм не ме впечатлява и не мисля, че цитирам автора "но и най-малкото показва какво наистина се случва в момента в България". Твърдо не. Първо не мисля, че не знам за проституцията на малолетни, наркотиците и насилието които се случват тук, както се опитва да ми вмени режисьорът. Знам и то прекалено добре. Не знаех за тях по времето на социализма, но сега слава богу, знам. В това отношение-нищо ново под Слънцето. Второ не съм сигурна, че точно това е начинът да бъде изобразена действителността. Винаги трябва да има баланс в изкуството, иначе нещата придбиват формата и изказа на порнография. Трето: какъв изход от ситуацията предлагат създателите на филма? Лесно е да извадиш кирливите ризи на родината си на показ пред света и после да си заминеш за уредена Канада. Сякаш в България не се случва нищо хубаво. Обидно ми е така, да му се не видяло!

Въпреки това като деца често ходехме в махалата да си купуваме слънчоглед. Дебелата циганка вадеше тавата от фурната и ни го сипваше с чашка направо по джобовете, топъл и едър-най-вкусният слънчоглед, който някога съм опитвала. И в училище имах съученичка от ромски произход. Казваше се Наталия. Помня, че пееше хубаво, научи ни на няколко цигански песни, но така и не завърши осми клас, омъжи се. Жива и здрава да е, сигурно вече има и внуци.  

Отдавна не живея в този квартал. Не ме будят в неделя сутрин писъците на зурните от тридневните цигански сватби. Не ми представлява проблем и късното прибиране след някое събиране с приятелки навън. Родителите ми, обаче, все още живеят там, а аз като една примерна дъщеря, често им ходя на гости.

По думите им нещата там са се променили, но не към добро. 

И когато вчера те отидоха да пуснат своя глас за кандидата на Герб, не го направиха от любов към БатеБойковата партия, а чисто и просто заявиха своя отрицателен вот на кандидата за кмет от ДПС в Изгрев.

Правата и свободите са наистина хубаво нещо, но редом с тях вървят и една върволица задължения и отговорности, независимо от това към кой етнос принадлежиш или каква религия изповядваш. Плащането на сметките за ток и вода са последното нещо в списъка. Най-важна е отговорността пред собствените ни деца.  Негативният вот срещу ДПС е не срещу самата партия, а срещу тази безотговорна част от нейния електорат, която счита, че с биологичното създаване на детето се изчерпват и задълженията към него. Може ли човек, който е безотговорен към собствените си деца да бъде политически адекватен и да определя бъдещето на нашите деца?! Може, но дали е редно.

Сега хлапетата също ходят в махалата , но за съжаление, вече не за слънчоглед.

Ето ги и тримата основни кандидати за кмет на Пловдив според статистическите проучвания: Николай Караиванов, Славчо Атанасов и Захари Георгиев.

Николай Караиванов е представител на Десния Алианс в Пловдив. В момента е общински съветник от СДС в Пловдивската община. Гледах го в няколко дебата с основните му конкуренти и въпреки сериозното му излъчване, той спечели симпатиите ми. Противостоеше с хладна сдържаност и железни аргументи на прекалено емоционалното поведение на Славчо Атанасов.

За Славчо Атанасов мога да кажа, че е настоящ кмет на район Тракия и на тези избори го подкрепят ВМРО и Герб. Само да спомена, че Славчо беше избран на миналите избори като кандидат от листата на СДС. За мен лично той е политически помияр. Много ми се иска да използвам и по-силна дума, но ще се въздържа от уважение към хората, които четат блога ми. Освен всичко останало този човек, който дори не е родом от Пловдив, през целия си мандат е практикувал адвокатската си професия, което се води нарушение и със сигурност е било в ущърб на жителите на Район Тракия.

Захари Георгиев е вечният кандидат-кмет на Пловдив. Предизвиква усмивка с външната прилика с мистър Бийн, но дотам. Като представител на БСП и левите убеждения, директно отпада от личната ми класация за бъдещ градоначалник.

Много ми се иска битката за Пловдив да спечели достоен човек, който милее за града и хората в него. Искам като го срещна на Главната, да ми се прииска да му стисна ръката или поне да му се усмихна широко. Искам.

Искам, искам и все така заспивам. 

Учители, докога?
Не генерирайте зорлем негативните настроения на хората, които и без друго витаят във въздуха. Интелигентни сте, би трябвало да знаете, че нещата не стават само с извиване на ръце и нереалистични претенции.
Запазете авторитета си и се върнете в класните стаи, за да си вършите работата.
Децата ви чакат!

За какво пиша всичко това? Днес, 15 октомври е Blog Action Day и блогери от цял свят се обединяват около един важен за съвременното общество проблем-околната среда и нейното опазване. Затова реших да опиша какво правя аз и моето семейство на дело в тази посока. Защото не думите са важни, а делата, както се казва в дебелите книги.

Когато ние ходим на излет в гората, на тръгване винаги си взимаме боклуците с нас. Като ни видят колко сме старателни в действията си, нашите приятели правят същото. Предполагам, че следващия път приятелите на нашите приятели също ще изберат да си върнат обратно отпадъците, вместо да ги зарежат насред гората. Не палим огън, а си носим барбекю с чувалче дървени въглища. Паленето на огън в гората и чупенето на клони или кора от дърветата ми изглежда равносилно на престъпление. Не желая да ставам престъпник спрямо гората, която е толкова гостоприемна към нас, въпреки безцеремонното ни нашествие.

Интуитивно всички усещаме кой е правилният начин, но по една или друга причина сме го забравили. Трябва просто някой да ни го припомни и всичко ще си дойде на мястото. 

Частната аптека е търговско дружество и по силата на Търгвския закон, то е подвластно на абсолютно същите пазарни принципи, които важат и за останалите търговски дружества.
Аптеката, колкото и да ни се иска, не е благотворително дружество. 

Аптеката има висококвалифициран персонал, който в много случаи къде доброволно, къде по неволя, изземва функциите на лекарите. "Боли ме гърло, какво ще ми препоръчате?"- на пръв поглед елементарен въпрос, нали? За съжаление, всекидневно в аптеката има такива случаи. Каква е практиката? Матистър-фармацевтът започва да разяснява симптомите на заболяването, поставя диагноза, предписва лечение...
Масово хората започнаха да се доверяват повече на фармацевта си, отколкото на личния си лекар. В нашия случай, с докторка в пенсионна възраст, за която Оспамокс е върхът на антибиотиците, е напълно разбираемо. Въпреки всичко, като загрижен за здравето на пациентите медицински работник, фармацевтът винаги съветва хората преди да поискат нашите услуги, най-напред да минат лекарски преглед.

Аптеката плаща данъци. Всички лекарства се облагат с ДДС, което е включено в цената на лекарството и се плаща от пациента. Чувала съм, че в други европейски страни има диференцирана данъчна ставка за стоките от първа необходимост към които спадат и лекарствата. Защо МЗ, като едно загрижено за хората ведомство не занижи данъчната ставка поне на лекарствата от активния лекарствен списък, вместо поголовно да намалява надценките?!

И не на последно място аптеката е подложена системно на проверки от страна на Здравната каса, с която е в договорни отношения. В какво се изразяват тези отношения, които съвсем не мисля, че са равноправни? Петнайсет дни, дължината на един работен период, аптеката изпълнява частично платени или напълно безплатни рецепти, като реимбурсацията, т.е. намалението, се поема от РЗОК. Случвало се е обаче да получаваме тези дължими суми  с по два месеца закъснение, но без лихвите! Няма да казвам какви гимнастики правим през това време, за да продължим снабдяването с лекарства и колко задлъжняваме самите ние към фармацевтичните складове, които за разлика от нас си търсят парите с лихва и ни режат откъм отстъпки и надценки.

Надценката не е печалба за аптеката, тя осигурява нормален работен процес и гарантира добро обслужване за пациентите. Ако се занижи тази надценка, много аптеки ще откажат да работят със Здравната каса, защото кой е луд да спонсорира един ояден  държавен монополист, ей така, за слава. В града едва ли ще настъпят големи катаклизми, защото аптеките се настъпват една друга.

Какво ще стане в малките населени места с по една аптека, която ще прекрати договорните си отношения със Здравната каса, защото не може да си позволи да работи на загуба? Най-общо казано, пациентите ще останат без достъп до лекарствата с намаление. За да се снабдяват с така необходимите им медикаменти, ще трябва да пътуват големи разстояния, което от своя страна е свързано с разходи и време. Повечето пациенти са възрастни хора, има и инвалиди за които предвижването е трудно, да не кажа невъзможно.

Това ли е социалната политика на правителството? Да лишава възрастните хора от нормален достъп до лекарства? Грижата за болните не трябва ли да е приоритет за държавата и за Министерството на здравеопазването?

Не знам кой печели от цялата работа, но това със сигурност не са болните хора. Всъщност, подозирам чии интереси обслужва МЗ. Мощните фармацевтични акули в бранша отдавна целят да затворят малките аптеки с нецентрализирано снабдяване.
Е, хайде, халал да ви е!

Ървин Уелш съвсем не е от авторите, които можеш да преглътнеш в съботната вечер с пакетче пуканки и кока кола дори на кино (Trainspotting) , какво да говорим за негово произведение, създадено за сцена и изпълнено  на македонски език.  Четиримата актьори бяха невероятно истински.  Пресъздадоха  образите в пиесата по абсолютно пълнокръвен начин. Някои от сцените бяха толкова достоверни, че ме беше страх да преглътна, за да не се чуе в салона и да разваля всичко.

За какво става дума. Действието се развива в един апартамент, където трима приятели преживяват отново и отново кошмарите си. Те са поставени в абсурдната ситуация да делят мястото с мъртва проститутка, но не могат да осъзнаят сериозността на положението, разкъсвани от собствените си страхове.  Цветисти псувни, вършене на нужди в тоалетната, некрофилски секс, мъж, облечен в женски дрехи-скандалността в пиесата не е самоцелна, а е използвана единствено за подсилване  идеята на автора.

"Всичко, което е безплатно, няма стойност-защото цената определя качеството"

Консуматорското общество и липсата на ценностна система са на прицела на режисьора София Ристевска и смея да твърдя, че тя се е справила страхотно с  предизвикателството да постави пиеса на Уелш, без да бяга от характерните за него похвати на натуралистична стилистика. Животът такъв, какъвто е-брутален,  хищнически, циничен. А нашата роля в него е да търсим любовта, любовта като единствен възможен изход и спасение.

Преди много години, още като дете, гледах "Месо". Почти нищо не помня от сюжета на филма, но усещането, което изпитах тогава, никога няма да го забравя. Снощи, след като излязохме от Кукления, се чувствах по същия начин.  "Прегряха ми реотаните" се чух да казвам на компанията, с която гледахме театъра. Бях изцедена психически и една идея по-мъдра.

Приятели,
неопитни и зрели.
тъжни и смеещи се.
търсещи и щедри.
Приятели,
които все по детски ме гледате,
влюбени и сърдити.
любознателни и невежи.
Приятели с розови очила и черногледите.
старите, днешните.
росата, която събирахме в бутилки на зазоряване
дали не се е изпарила?
Приятели,
мен ми стига само да знам, че ви има.

Това не е зоологическата градина, а задния двор на едно заведение в Пловдив, известно с претенциозното име Джия бийч. Не знам кой е  собственикът и каква е историята на това еленче. Проучих само, че елените в България не са защитен вид и даже е разрешено да се отстрелват за месо или като трофей. Не мога, обаче,  да преглътна един въпрос, от който ми присяда: няма ли в тая държава закон, който да забранява на родните ни псевдо ексцентрици да държат в клетки диви животни? 

В интерес на истината в клетката е чисто и поддържано. Еленчето е много доверчиво, но изгубило нормалните си инстинкти. Това животно едва ли ще оцелее, ако бъде пуснато на свобода.

За втора година на този ден правя курбан за здраве заради миналогодишния инцидент на пътя. Жива съм, здрава съм, това е най-важното. Преодолях страха, макар че още изтръпвам когато ми изскочи кола отдясно. Карам много по-внимателно от преди, поне се старая. Винаги си слагам предпазния колан, отнема няколко секунди.

Пожелавам си лошите неща да са останали зад гърба ми. Пожелавам си по-малко катастрофи по улиците. Пожелавам си по-малко жертви на пътя.  

Това зависи от мен.

Започнах да работя по един разказ, случка, която ми се е запечатала в главата. Не храня големи надежди, да видим какво ще излезе. Някой да помогне с идея за благозвучно женско турско име? Както и да е.

В понеделник ходих на аеробика на друго място, не както обикновено. Не беше зле, раздвижих се след две седмици пауза.
На връщане минах да пазаря така, както си бях по време на тренировката, по клин и маратонки. Хвърлих в кошницата пакет замразена сьомга, картофена салата и кофичка кисело мляко, а касиерката тръгна да слага рибата в отделна торба. Казвам и че няма нужда и че искам всичко в една чантичка, а тя пак напъва "ама рибата омирисва!" Айде да видим сега кой е по-инат!  Усещам как хората на опашката почват да нервничат и да ме гледат въпросително "тая сега какво се прави на интересна?!", плащам набързо, грабвам торбето и се изстрелвам от магазина.

Вчера пък, къде ми е бил акълът не знам, забравих си ключовете за вкъщи в аптеката. Установих липсата им пред входната врата и след кратък размисъл, съпроводен с бурен сърцетуп и пресмятане броя врати, чийто брави ще трябва да се сменят, се сетих, че в обедната почивка ги вадих, за да отключа на доставчика.
И въобще...на който му е къс акъла, са му дълги краката!

И днес и вчера, между впрочем както и много дни назад,  last.fm върти изцяло музика, сходна с тази на Enigma.

Фатално се потресох, изумих и втрещих обаче от две теми, които са разбунили блогърските духове и не мога да не линкна към първоизточниците им.

Първата доказва импотентността и плиткоумието на някои бг журналисти и разкрива жалките им опити да компрометират хората, които пишат по форуми и блогове.

Другата публикация  ме натъжи особено много, защото...ами нямам думи за такива действия, просто!
С две думи: полицията ни, милата, родната, излови де що има престъпници и мародери и тръгна да разследва един блогер заради писанията в личния му дневник!

Гротеска!

Добавено: Цялата блогосфера е настръхнала заради започналия лов на вещици от страна на ГДБОП. Искат да затворят устите на блогерите, защото казват неудобни истини. Казват ги  директно, на висок глас и без да се съобразяват със "силните на деня". Говорят със сърце и душа, защото това са чувствителни, млади хора, които не само виждат  неправдите, не само са несъгласни с тях, но и се борят по своя си начин срещу злото-с ясна гражданска позиция и с перо!

А перото, както знаем, а вероятно и вие, господа полицаи сте разбрали, е по-силно от меча!

Дори да не  изгрее дъга след дъжда, небето-този вечен нарцис-ще се огледа в локвите от самосъжаление, ще помъдрува малко за това колко е недооценено, пък после ще се ухили самодоволно като влюбена девица. 
И ще му простим на мига за всички грешки.

Jukebox: Deep Dish

Добавено на 18. 05. : Едно изследване, което направихме нарочно за другите две сливици, показа, че и те са възпалени. Така вчера към 11 часа Насито олекна с около половин кило след като му извадиха накуп и трите сливици.
Това беше най-дългият и тегав ден в живота на сина ми, а за мен да не говорим. Задържаха ни до вечерта, за да му преливат глюкоза, понеже имаше опасност да се обезводни. В крайна сметка всичко мина успешно и днес той е по-добре. Трудно му е както да говори, така и да преглъща кишаво-течната храна, която единствено може да яде, но иначе е смел и се възстановява доста бързо, а и е окрилен от идеята за несметните количества сладолед, които ще погълне, след като се оправи напълно.

От този момент нататък започва едно всенародно запасяване с този атрибут, който щял да бъде задължителен за инвентара на всеки автомобил, в което няма нищо лошо, разбира се. Скромните ми познания, придобити в Търговската гимназия в не толкова далечно минало, казват, че където има търсене има и предлагане. Отваря се нова пазарна ниша, така да се каже. Явно и мургавите предприемачи поназнайват нещо от този закон в търговията и веднага реагират на нуждите на пазара. Тънка поста, 4 лева парчето, но я сметнете колко автомобила има в този град и селата наоколо?! Не знам, нямам такава информация. Само знам, че не видях тези хора да носят в себе си касови апарати, нито да издават касови бележки.  Докога данъчните власти ще си затварят очите за едни, а за други ще дебнат като копои? Нищо лично, но не мога да търпя да ме дискриминират по етнически признак за кой ли път в собствената ми страна.

Тази снимка на сина ми публикувах лятото в един пост за морските ни приключения.
Днес една приятелка ми се обажда и ми съобщава най-тържествено, че същата снимка се мъдри в новия брой на
"Домашна енциклопедия за здравето", свитък 10, стр. 34 без никой от редакцията на това списание да се свърже с мен и най-малкото да ме уведоми. Ако са си мислели, че от майчинска гордост и суета няма да реагирам и ще подмина това грубо нарушаване на лиценза на блога, здраво са се минали. Освен това във въпросната статия никъде не е посочен източника на снимката. Днес снимка, утре? Питам се за какво ги слагаме тези лицензи и има ли смисъл от цялата тази работа с правата?!

Моля блогобщоността за мнение и съвет по този случай.

А мисълта за 5 минутната фас пауза му сгрява сърчицето по време на работния процес. Сладостното очакване му носи доза еуфоричност в иначе слаботоковото му ежедневие.
И абсолютно винаги ги отказва от понеделник. Но не е ясно кой точно понеделник.
Заклева се, че след като изпуши настоящата кутия и край!
После търчи до най-близката будка и си купува две кутии.

Попълвах наскоро един тест с картинки и там имаше въпрос да посочиш най-отблъскващата.
От разните там космати гърбове и пъпчасали носове не си харесах нищо.
Какво му е толкова отвратителното на рошавия гръб? Натурално да, първично може би, но чак пък ужасно...
Нямаше снимка на бременна жена с цигара в устата. Това щеше да е моят фаворит.

И след всичко казано дотук, как да си призная, че отново пропуших?