Тя остава на разположение и в услуга на пациента чрез телефоните и начините за контакт с всяка една от членуващите в нея пациентски формации и очаква всеки, в случаите, когато има точна информация за нарушени права на пациенти, да се обърне към нея, като Конфедерацията се ангажира да сезира органите, които могат да се произнесат.

Цел

Главната цел на здравната политика и здравната реформа в България е подобряването на здравето на населението и състоянието на системата за здравеопазване. Това включва следните основни приоритети:

• Намаляване на детската смъртност и подобряване на майчиното здравеопазване.
• Ограничаване на заболяемостта, смъртността и инвалидността от социално - значими болести чрез разработване и реализация на здравни програми.
• Поддържане на ефикасен противоепидемичен контрол.
• Ограничаване на рисковете за здравето и осигуряване на безопасност в работната среда и ограничаване на рисковете за здравето в околната среда.
• Намаляване на рисковите фактори за здравето на възрастните и за хората в неблагоприятно или неравностойно положение.
• Подобряване на психичното здраве на населението.
• Създаване на предпоставки и утвърждаване на здравословен начин на живот, промоция на здравето и профилактика на болестите.
• Усъвършенстване и постоянно развитие на здравната система и нейното ефикасно функциониране.

Организация

Със здравната реформа стартирала през 1999 г., в България се приложиха голяма част от добрите устройствени и функционални решения на системите за здравеопазване от осигурителен тип, съчетани с някои елементи на националните здравни служби. Това е нов и все по-навлизащ в практиката на различните държави модел определян като “Публично-частен микс”. По този начин в Българското здравеопазване са представени в различна степен и мащаб държавният, осигурителният (обществен и корпоративен) и частният сектори, всеки от които има своите периметри на действие, права и отговорности. Най-характерната черта на публично-частният модел, е че при него всички здравни дейности с делим ефект са в сферата на частното производство на услуги и предимно с обществено финансиране, съчетано с по-малко по размер частно съфинансиране. От този класически пазарен сегмент са изключени единствено онези здравни услуги, при които потребителят не е в състояние да взема самостоятелни решения – например при спешната медицинска помощ, стационарната психиатрична помощ и други от този вид. В същото време здравните дейности с неделим ефект, каквито са държавният здравен контрол, програмите за овладяване на социалнозначими заболявания, задължителното лечение, противоепидемичните мерки и други, остават в сферата на публичното финансиране и предимно публичното и по-малко частно производство на съответните услуги.

Реформите в областта на лечебното здравеопазване са радикални и изключително сериозни. Чрез тях се регламентираха и защитиха правата на гражданите по отношение на здравната система, правата на пациентите по отношение на медицинската помощ оказвана в лечебните заведения и правата на медицинските специалисти, осъществяващи медицинска помощ и здравни грижи. Реформата в лечебното здравеопазване стартира с приемането от Народното събрание на пет нови устройствени закона за здравната система до 2000 г. и още един, касаещ преимуществено общественото здравеопазване през 2004 г.:

• Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) -през 1997 г.
• Закон за здравното осигуряване (ЗЗО) - през 1998 г.
• Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ЗСОЛС) - през 1998 г.
• Закон за лечебните заведения (ЗЛЗ) - през 1999 г.
• Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (ЗЛАХМ) - през 2000 г.
• Закон за здравето - през 2004 г.

Чрез тези закони се регламентираха устройството, дейността, организацията и управлението на медицинската, стоматологичната и лекарствената дейност и тяхното финансиране.

Друга важна характеристика на промяната в лечебната помощ е регламентирането на договорното начало в отношенията между лечебните заведения и финансиращите органи в лицето на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Всички български граждани задължително са осигурени с определен пакет от медицинска помощ, който се заплаща от НЗОК. Оказването на медицинска помощ се осъществява от лечебните заведения по силата на договор между тях и поделенията на НЗОК – Районните здравноосигурителни каси (РЗОК). РЗОК заплащат на лечебните заведения извършената от тях медицинска помощ на осигурените по определени цени. Основните задължения на страните по договора, цените, режимът на заплащане и процедурите се определят в Националния рамков договор, който се сключва между НЗОК и представители на съсловните организации на лекарите и стоматолозите в страната. Конкретните договори се сключват и между лечебните заведения и РЗОК, а също така и със съществуващите в страната 12 дружества за доброволно здравно осигуряване.

Трета основна характеристика е осигуряването на потребителя на право на избор от 2000 г. на лекар и стоматолог за първична помощ, лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ, а от 01.01.2004 г. и за болнична помощ. По този начин окончателно се ликвидира административния избор и принуда, чрез които значително се ограничаваха правата на гражданите да избират специалистите или заведенията за оказване на медицинска помощ. Законово учредената управленска, юридическа и стопанска самостоятелност на субектите в областта на лечебната помощ - лечебни заведения и финансиращи органи, заедно с въвеждането на договорни отношения и правото на свободен избор на потребителя е основната предпоставка за формирането на пазар на медицински услуги и конкуренция между лечебните заведения.

Системата на здравеопазването се управлява от Министерство на здравеопазването, което има 28 поделения – Регионални центрове за здравеопазване. НЗОК е относително независима институция със самостоятелен бюджет определян ежегодно от Народното събрание. Лечебните заведения за извънболнична и тези за болнична помощ са с юридически статут на търговски дружества с ограничена отговорност или акционерни дружества.

Финансиране

Финансирането на лечебната помощ за осигурените граждани (здравното осигуряване в България е задължително) се извършва от Националната здравноосигурителна каса. В случаите, когато даден гражданин се осигурява и в дружество за доброволно здравно осигуряване, в зависимост от осигурителния договор, разходите за неговото лечение се поемат и от съответното осигурително дружество. Ако гражданинът постъпва по собствено желание в лечебно заведение (без насочване от неговия семеен лекар или специалист), той заплаща сам разходите за своето лечение. Задължително осигурените граждани, освен осигурителната вноска, заплащат за всяко първично посещение при лекар и стоматолог и потребителска такса в размер на 1% от минималната работна заплата, а за всеки ден болнично лечение (но не повече от 10 дни годишно) по 2% от минималната работна заплата. Определени категории граждани са освободени от плащане на потребителски такси.

Социалното здравно осигуряване в Република България администрирано от Националната здравноосигурителна каса не предвижда изключване от задължителната осигурителна система. Задължително осигурени са:

• Всички български граждани, които не са граждани и на друга държава.
• Българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
• Чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
• Лицата с предоставен статут на бежанец или с предоставено право на убежище.

Диапазонът на доходите, върху които се начислява 6%-тната задължителна здравноосигурителна вноска е от 2 до 10 кратния размер на минималния осигурителен доход. Към момента делът на работодателя е 65% от вноската, а този на работника – 35%, предвижда се в бъдеще изравняване на дяловете. Съществуват санкциониращи механизми за лица, които не са платили повече от 3 дължими здравноосигурителни вноски - те губят осигурителните си права и следва да заплащат сами оказаната им медицинската помощ по пазарни цени. При възстановяване на дължимите здравноосигурителни вноски осигурителните права се подновяват. Невнасянето на осигурителни вноски по вина на работодателя не лишава от осигурителни права лицето, а сумите, които евентуално са платени от него за оказана медицинска помощ подлежат на възстановяване. Няма различия в осигуряването или достъпа до медицинска помощ основан на полов, религиозен, етнически, расов или друг признак. В практиката обаче определени групи от населението поради образователни, културни или други причини не умеят да се възползват достатъчно добре от придобивките, които социалното здравно осигуряване им гарантира.

Държавата в лицето на МЗ и общините, чрез консолидирания държавен бюджет, осигуряват финансиране от данъци на дейността на институциите в общественото здравеопазване, които са публична собственост:

• районни инспекции за контрол на общественото здраве;
• центрове за спешна медицинска помощ;
• центрове за трансфузионна хематология;
• лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ;
• домове за медико-социална помощ, предназначени за медицинско наблюдение и специфични грижи за деца;
• лечебни заведения към Министерски съвет и ведомствените лечебни заведения.

Службите по трудова медицина се финансират от съответните предприятия, а училищните здравни кабинети – от общинските съвети.

Публичните разходи за здравеопазване през 2005 г. достигнаха до 227 лв. на глава от населението, което е почти два пъти увеличение в сравнение с 2000 г. Като процент от БВП, публичните разходи за здравеопазване устойчиво се позиционират в диапазона 4 - 4.3 средно, през последните пет години. По експертни оценки на СЗО, за същия период частното финансиране на здравеопазването постепенно се е доближило по размер до този на публичното. Голяма част от частното финансиране се прави нерегламентирано от закона и в ущърб на добрата практика.

Таблица 1.3: България - Разходи за здравеопазване, 1995, 2000 – 2005 г.

Разходи за здравеопазване	1995	2000	2001	2002	2003	2004	2005
ОРЗ в лв.	31.842	1 087	1 196	1 493	1 698	1 769	1 773
ОРЗ като % от БВП	3.66	4.0	4.0	4.4	4.9	4.6	4.2
ОРЗ на глава от населението в лв.	3.79	129.70	151.56	190.31	217.66	227.93	229.72
РОЗ като % от ОРЗ	над 90	над 80	над 80	над 70	над 60	над 60	над 55
РЧЗ като % от ОРЗ	ок. 10	ок. 20	ок. 20	ок. 30	ок. 40	ок. 40	ок. 45

Източник: Министерство на финансите, WHO

Изпратете ми вашите виждания и предложения директно от формата за коментар по-долу.

Благодаря за подкрепата ви!

]]> http://blondiewriter.wordpress.com/?p=11 Sun, 27 Apr 2008 19:57:48 +0000 minaeffa http://blondiewriter.wordpress.com/?p=11 Возможность работать дистанционно – это, видимо, самый большой бонус, который смогли получить «заложники офиса» с развитием технологий Интернет. В западных странах крупные корпорации с большим размахом нагружают своих сотрудников работой вне офиса. В нашей стране эта тенденция только начинает набирать силу. Тем более интересно будет понять, какие положительные аспекты у такой работы, как правильно организовать ее и в чем же состоят плюсы такого труда.

Согласно прогноза британского центра социальных исследований, к 2020 году в европейских странах большая часть мелких и средних фирм станут виртуальными. Это означает, что все офисные виды работ будут выполняться через Интернет, а служащие компаний смогут не ездить каждый день в офис.

Но все это пока в будущем, на сегодняшний день возможность оставаться дома всю рабочую неделю могут лишь некоторые категории сотрудников. Да и этим немногим нужно было приложить достаточно много усилий для того, чтобы убедить руководство, что дома они будут работать не хуже, чем «в конторе».

Многие из нас очень хотят работать в гибком графике, но не все знают, какие плюсы и минусы содержит в себе удаленная форма труда, и так ли она нужна на самом деле.

Работать дома – значит меньше работать?

Дела обстоят с точностью до наоборот! Теперь работать придется еще больше. В условиях офиса сотрудники, может и не покоряют вершины результативности и эффективности, но, в любом случае, хотя бы все время находятся на виду у шефа. И хотя вряд ли ему в голову придет проверить, что именно они делают, само присутствие людей на работе, предполагает, что они трудятся. А вот дома, или в свободном графике подразумевается возможность отдыха от работы, или, как могут выразиться руководители – побездельничать.

Просьба сотрудника перевести его на свободный график обычно радости не вызывает. И это объяснимо: дома вас будет невозможно постоянно контролировать! Именно поэтому, предлагая своему начальнику эксперимент с удаленной работой, вы сами должны предложить ему варианты осуществления контроля над вашей работой. Если в офисе вы сдавали на проверку уже готовый отчет целиком, то теперь, возможно, его придется делать по частям.

И вопрос времени – любое несовпадение с оговоренными сроками будет вызывать у руководителя желание вернуть вас на рабочее место, в офис.

Кстати говоря, если среди причин, по которым вы хотите работать вне офиса есть именно желание ничегонеделания или поиск дополнительного времени для домашних и бытовых дел, то, вероятно, дистанционная работа не принесет вам желаемого.

В одиночку

Вот, наконец-то вы можете работать вечерами или даже ночами, если вам того хочется, а днем гулять, ходить по магазинам и в кино, или просто спать. Но большая часть людей днем работают, а отдыхают вечером. И, скорее всего, к этой части относятся ваши друзья и семья. Проводить время без них скучновато, не так ли? К тому же, хотя работники интеллектуального труда – это как раз те люди, которым было бы удобно выполнять свою работу удаленно (в самом деле, рисовать, писать удобно дома), - именно они больше всех испытывают потребность в профессиональном общении с коллегами, и, следовательно, иногда им нужно бывать в офисе. Переместив офис домой, вы не застрахованы от опасности «отстать от жизни», перестать быть в курсе того, что актуально в вашей компании и профессиональной сфере.

По силам ли мне?

Необходимо обладать сильным характером, чтобы по своей воле, когда никто не принуждает тебя, когда обстановка располагает еще немного поваляться в кровати, посидеть перед телевизором – заставить себя сесть за работу.

Из опыта видно, что работать время от времени, непостоянно – означает испортить свою дистанционную работу. Нужно составить свой собственный график работы и согласовывать с ним свои действия. Положительным моментом является то, что ваш график будет учитывать именно ваши желания и потребности, но, тем не менее, это все же будет план ограничений по времени.

Обладаю ли я самодисциплиной? Сумею ли я самомотивировать себя? Смогу ли обойтись без коллег и руководства? Вероятно, это самые важные вопросы, которые стоит задать себе.

Если вы ответите позитивно, видимо, пора предложить такой вид трудового графика своему руководству. Не нужно огорчаться, если руководитель не сразу примет ваши условия. На практике, дистанционная работа в нашем государстве еще пока развита не достаточно хорошо и многие начальники еще пока не совсем понимают, насколько выгодна она может быть для его бизнеса. В этом случае, есть смысл привести своему шефу пример опыта других фирм и предприятий.

© Ада Клевер (Опубликовано в Lady Boss)

На финалите през 2006 и сега през 2008 се случва нещо, което професионалната футболна лига не предвижда - на финала е най-старият футболен клуб у нас - Черно море Варна.

Въпрос на познания по география е, че Варна се намира на противоположния край на България спрямо София. Т.е. на феновете не им е много удобно да пътуват 1 000 км. за 24 часа. Не че не го направиха през 2006, и не че няма да го направят и сега. Въпросът е кому е нужно? Когато финалът е между два отбора, които са  на отстояние 500 км., 300 км. или 50 км., най-справедливо е мачът да се играе на равно разстояние от двете места. През 2006 г. ЦСКА и Черно море играха в София....не много спортсенски, нали? Сега финалът Черно море - Литекс може пак да е в София. Елементарна сметка показва, че Ловеч е 3 пъти по-близо до София, отколкото Варна. Т.е. идеята е глупава.

Възможните места за финал са Сливен, Бургас, Севлиево, Велико Търново, Стара Загора, Търговище и дори Русе.  Най-справедливо е в Сливен. Но стадионът там не бил достатъчно хубав - защо тогава местният отбор има лиценз за участие в първенството и купата? Странно.

Някои твърдят, че подобно на Англия, всички финали трябва да се играят на едно място - Васил Левски. Други са зад идеята, че подобно на евротурнирите, преди стартът на състезанието трябва да е ясно кога и къде ще бъде финала.  За България обаче и двете опции са трудноприложими. Независимо дали става дума за сигурност, удобство на феновете или дори феърплей., София не е най-добрият вариант. Примерно финал Черно море - Литекс, ще събере не повече от 3 000 души на 43 000-ния Васил Левски. Тъжна картинка. А ако срещата е във Велико Търново или Сливен, най-вероятно стадионът ще се напълни. Трябва да стане традиция, след като се излъчат финалистите, на следващия ден да бъдат предложени 2-3 места и отборите да се споразумеят къде ще бъде мачът. Възможно най-бързо, за да имат време всички да се подготвят.

Защото организацията за пътуване в работен ден, която започва в последния момент, не винаги е най-удачна. Примерно, аз искам да си пусна молба за отпуск, но не мога да преценя за кои дни да бъде, защото не знам къде ще е срещата. Имайки предвид ужасната инфраструктура у нас и възможностите за придживнае са твърде малко. Общо взето, трябва да гадая, какво ще му скимне на Вальо Михов, което само по себе си е тъпо.

Българският футбол явно няма нужда от публика. Доказват го и безумните наказания за провеждане на мачове пред празни трибуни. Докато всички спортни организации по света се чудят, как да напълнят залите и стадионите, БФС ги изпразва! Примерът с Ботев Пловдив е идиотски. Фенове нахлуват на терена при гостуване и наказват отборът с лишаване от домакинство. Крещяща тъпотия и безсилие. Нали има полиция, тя хваща тези,които нарушават закона и съдилищата определят санкцията. Защо да страда клубът или другите фенове...или привържениците на противниковия отбор, които не могат да гледат мача, защото съперника им е наказан. Нелепо!

Само не ми е ясно, какво печелят всички, които искат Литекс-Черно море в София, пред 3 000 души? Да могат Михов и другите чиновници да се приберат у тях си след мача, а стотици хора да се лашкат по влакове и автобуси цяла нощ. И на следващият ден да идат на работа. Работа в истинския смисъл на думата. Футболът не е измислен за чиновниците, а за феновете. Първите трябва да служат на играта, а не да живеят от нея и да остроумничат!

 Тази неделя валеше. И у дома трябваше да светнем лампите, иначе си просех пролетна депресия, гарнирана с маниакално разстройство некакво. Велоезденето отпада значи - сбогом морски простор, здравей любима кухня. Защото аз обичам да готвя. Все ми се мержелее един образ на семеен неделен обед - бели покривки, свежи китки и красоти. Та ето я значи идеята. Преглеждам набързо хладилници и фризери - съставям си план меню и отивам да разходя кучето, щото и то милото душа носи и се води член на домакинството.

Първата част от кулинарния ми план беше салата фатуш.  Или по-скоро да приготвя питките за салатата. А гвоздеят на програмата - еклери.  В къщи ще замирише на вкусно, аз ще си поготвя, а вечерта всички на масата и бялата, т.е. зелената покривка. План за милиони - тихо си капе дъждецът, печката топли - направо да се разстопиш.   Да бях се сецнала на питките още.

Като един истински готвач отпочнах оптимално рано:

16,00 - замесване на тесто. Тавата порядъчно нацапана, плота обсипан с брашно, фурната грее. Точа питки, а навън вали. Малкото подскача около мен - Мамо, а като спре дъжда, ще отидем...Ей, сега мамо - да спретна еклерчетата

16,45 Последните питки се пекат. Топло и приятно, в мивката все още има място.

17,00 След кратка почивка почвам еклерите.

18,00 Еклерите са отвратителни - по-плоски от вафли, а крема прилича на млечен шейк. На мивката ако и кажа дий - ще тръгне.

19,00 Крема е малко по-гъст от боза, еклерите са все така плоски. Детето чака за баня, защо не си поспах следобеда, ми на готвачка се правя.

19,30 Налага се да поизмия нещо, за за има как утре да направим кафе

20,30 Мога да седна на зелената покривка, но не искам.

Имаше един грузински тост:  Възрастен грузинец: Когато бях млад, исках да имам кон, но можех да си купя само коза. Сега мога да си купя кон, но предпочитам коза. Да пием за това, желанията ни винаги да съвпадат с възможностите.

"Нефотографическая фотография v2.0" в Доме Кино - третья выставка сообщества. От предыдущих двух она отличается ещё более критичным отбором работ. Авторы постарались собрать в этой экспозиции лучшие, по их мнению, работы, сделанные за последний год. На выставке не будет столь популярных среди их интернет-аудитории фотографий в жанре StreetStyle, как и классических портретов. В этот раз они попытаются приоткрыть другую грань их творчества, то, что они считают главным: кадры-сюжеты, воссоздающие художественную модель реальности так, как ее видят и понимают авторы.

На сегодня, соглашение с галереей уже заключено, поэтому сейчас основные усилия направлены на поиск спонсоров. Общая необходимая сумма составляет около 60тыс. рублей - печать полиграфии тиражом в 8тыс. экземпляров (открытки, флаера, брошюры) и крупноформатная печать фотографий. На селедующей неделе уже предстоят переговоры с двумя крупными профильными копаниями, на которые я очень расчитываю.

Так же работаю над тем, чтобы событие получило широкую информационную поддержку. Планируется, что информационными спонсорами будут издания TimeOut.Петербург, Gaudeamus, Акция, Афиша, Ваш Досуг, интернет ресурсамы: Rambler-Фото, Яndex.Афиша, Афиша@Mail.ru, prostudentov.ru, fotonovosti.ru, foto-video.ru и др.

Позже я обязательно расскажу о том, как идут переговоры.

О выставке и сообществе можно посмотреть на www.photonails.ru и www.exhibitions.photonails.ru

В избраната селекция на „Варайъти” са само няколко кинофестивала от Източна Европа и Балканите – Карлови Вари, Солун, Сараево, Лодз и Варшава. Прави впечатление отсъствието сред „избраните” на стари и реномирани филмови събития като Москва, Локарно, Белград, Манхайм, Истанбул, Киев и много други. Заедно с гигантите Кан, Берлин и Венеция в списъка са още само 18 европейски фестивала... Наистина забележителен успех!

София Филм Фест поздравява своите верни зрители и благодари на всички съорганизатори, спонсори и приятели, които допринесоха през годините за този неоспорим възход и признание!