Любовта е като любим филм, чийто сюжет, чийто сцени, герои, думи и действия знаеш, но все пак искаш да изглеждаш отново и отново, тръпнещ на любимите ти моменти...
Само сменяш партньора, с който гледаш филма... е, понякога не случваш на идеалния-прекъсва по време на филма, коментира твърде много, иска да му разяснаваш неразбраното, да разясняваш биографиите на актьорите, случа се даже и да заспи по време на любовта, опс.. филма, имах предвид.
За някои има значение къде гледат филма - купили ли са го, свалили са го нелегално, ако го жадуват твърде много могат и на кино да отидат...
А филма е един и същ. Всеки път... Баналният сладникав сюжет... Лошите актьори... Нискобюджетността, заради която се налага да се бърза... бърза.. бърза... и хоп, филмчето не се изпипва. И хоп-няма успехи. И хоп-следващото нискобюджетно филмче...
Филма се развива дори жанрово.
В началото - анимацийка, с неживи актьори, рисунки... където действията са неограничени, където го фраскаш по главата с тиган и е жив.. само няколо звездички посред бял ден, нищо работа.
След това баналните романтични, сладки комедийки, с горчив привкус на моменти (колкото да не ти стане скучно...)
"Секса и града"... и хоп... остаряхме и "Птиците умират сами".
И всеки път филма е един и същ.
Безкрайно банален, а пак искаме да го изгледаме... този... до болка познатия филм.

-Какъв подарък искаш? -Любовта на Жената, която обичам! Smile reported

I'm a chatbot! http://city.zvezdev.net = http://nelis-city.myminicity.com

И косите ми са свободни. Пилеят се. По раменете ми, във водата, с вятъра. Правят каквото си искат. Къдрят се или пък съвсем се изправят. Сам самички. Защото и те знаят, и те усещат свободата си. Обожават и дъжда, и вятъра, и слънцето, и залените стръкчета, които се заплитат в тях. И усещат ли, усещат...

И очите ми са свободни. Без страхове, без прегради. Смеят се, плачат, спят или будуват. Никой нищо не търси в тях, никой нищо не чака. Понякога до болка се вглеждат в слънцето, а после се затварят и под клепките ми дълго играят цветни петънца. Понякога се препълват със сълзи. Дали от щастие, или заради нечии неоплакани болки – само те знаят. Какаовите ми ириси изсветляват до златисто. Зениците ми потъват някъде в необятния хоризонт. Обхождат целия ми свят. Попиват пейзажите, светлосенките. Синевата на небето, белотата на облаците, зеленото на тревата. Приплъзват се леко по повърхостта на Вселената ми. И усещат ли, усещат...

И устните ми са свободни. Напукани от топлина, изпохапани до кръв. Вкусват, целуват. Без задръжки, без предразсъдъци. Опитват от всичко, което се изпречи на пътя им. Ледеността на водата, сладостта на плодовете, тръпчивостта на виното в чашата ми. Целуват всичко, което им се прииска да целунат. Стените, стъклата, листенцата на градинските рози. Разказват истории, пеят ми приспивни песни. И усещат ли, усещат...

И ръцете ми са свободни. Като птичи криле. Събират, раздават, разпиляват. Творят. Строят въображаеми замъци в небето. Всъщност не, небето е въображаемо, а замъците – истински. Знам ли... Потапят се във водата, берат цветя, плетат венци, рисуват музика по стените. Пишат с пръсти по стъклата. Играят с пламъците на кибритените клечки. Приплъзват се ловко по всяка гладкост, игриво се закачат с всяка тръпчинка. И усещат ли, усещат...

А мислите ми са най-свободната част от мен. Някак, въпреки здравите връзки, излитат от главата ми и отпрашват с вятъра. Някъде зад върховете на планината, където се раждат изгревите, където гаснат залезите. И те се разпиляват. Както всичко друго. Свободни. Без задължения, без обвързване. Отвъд границите на въобразимото. Разпиляват се с думите ми, обхождат пространствата ми, събират усещанията ми. А аз все така усещам ли, усещам... чувам цветовете, вкусвам музиката, виждам ароматите. Разтварям се във времето, във въздуха и водата, в тревата. В аромата на боровете рано сутрин, в сънищата си късно вечер. В земята, по която танцуват босите ми ходила. Разпилявам се. Разпилявам и времето си, и желанията си. А ръцете ми едва смогват да събират усещанията върху празните листи. Защото се разсейват, зарязват химикалката и се заиграват с нещо друго. Правят книжни жерави, плетат плитки от прежда на отдавна забравени кукли. И пак усещат ли, усещат...  

А мислите ми летят някъде много далеч. Към следващо пътуване, може би. Преди още да съм завършила това. Аз потъвам и летя, а същевремменно съм здраво стъпила на земята. Усещам ли, усещам... А ти усещаш ли?

Замисляли ли сте се колко глупости сме склонни да извършим от скука. Не говоря за нещо тривиално, свързано единствено и само с нас самите. Говоря за въвличане на други хора в нашите измислени ситуации.

В един момент решаваш, че нещо ти е интересно, и обявяваш на всички новото си увлечение - било по животно, музика, лайфстайл, заведение, човек. Най-лошо е с музиката и с новите хора. Обикновено приятелите ти нямат никаква идея как да реагират точно. Главно защото нямат никаква идея за какво или кого им говориш.

Моите поне са свикнали да не се впечатляват чак толкова, ако изведнъж, като от нищото им съобщя за наличието на нов човек около мен.  Днес забелязах една много интересна тенденция: повече се впечатляват жените от компанията, мъжете задават 1-2 въпроса и сменят темата. Но това не е просто липса на интерес, това е реален поглед върху нещата. Днес го усетих, почти успях да докосна това различие.

За жените всеки нов елемент от мъжки пол в живота им (или на техните познати), е потенциална любов. Романтика, рози, разходки по плажа, ягоди и сметана, шампанско... Рядко ще видите жена, която да възприема новия човек в живота си просто като възможност за добро изкарване, Ако тя е достатъно впечатлена от него, ще сияе, ще лети в облаците и... ще ви надуе главата :)

Мъжът е много по-склонен да гледа трезво на нещата (много ми е тъпо да го напиша, но за жалост...). Доказателство за това открих днес, докато се рових из мрежата, обвзета от следобедна офис скука.

Разгледайте линка и си помислете: доколко всичко е просто шега, и доколко - жестоката истина.

Аз знам моя отговор. А ТИ?

Waiting for one to come, to call, to ask, to love. Nothing compares to women's will to wait.

I am also waiting. Mostly for one to log in to Facebook and answer my messages. Dumb, dumb, dumb.

The one thing I've learned from men is that they shall never know that a woman is waiting for them. They get bored. She is concerned dull.

I don't feel that stupid though I have made myself clear in front of mеn all my life. But a man must never feel certain of a woman's interest.

That's it. I feel fooled now. Although I shouldn't.

Бях се запътила към банята, когато всичко около мен стана черно. И това нямаше нищо общо с физическото ми здраве. Все пак реших да не променям плановете си, а малко да ги разширя. Извадих голямата свещ, която винаги ми идва на помощ в тези моменти, и с удивителна увереност реших да си взема романтична баня.

Романтика, романтика... свещи и вода – за предпочитане топла. Речено – сторено, но след 2 минути се оказа, че и „Топлофикация – София” беше решила да върви срещу искреното ми желание да си изкарам добре.

Изведнъж и топлата вода изчезна, без предупреждение. Досега не се бях замисляла за връзката между електроинсталацията и тази за парно, но очевидно такава съществува. С този мой късмет се прецаках жестоко. Сега седя и зъзна, токът вече се появи. Време е свещта да загасне, за да може по-дълго да подхранва романтичните ми настроения, които по принцип са рядкост .

Но защо да се лишавам от вдъхновение сега? Романтиката май вече е вписана в Червената книга. Ако не – трябва веднага да го променят. Защото тази странна птица наистина се появява рядко в сивото ни ежедневие. И ние сами сме си виновни. Не обвинявам никого, освен себе си, за липсата на романтика в живота ми. Фактът, че липсва Significant other, не бива да пречи на романтиката, нали?

Сега, когато токът отново е на мястото си (поне при мен), се чудя дали да изгася свещта и да прогоня малкото романтика останала у мен, или да продължа да се правя, че все още се сърдя на ЧЕЗ...

Тихо е, спокойно е, като затишие пред буря. Да бурята бе точно там! Точно там на педесет метра от вратата, която отключвам с затруднение всеки път. Досущ като в филм на ужасите когато жертвата е преследвана и трябва да преудолее заключена врата и притежава ключа но се оказва че има връска с над сто ключа и всички те са грешни. Бурята е там зад ъгъла. Щом той бе достигнат се откриваше приказната игра на заетия и забързан работнически стил на живот. Коли, камиони мотори ванове, хора впрегнати в състезание кой ще изгори повече енергия.

Още двайсетина метра и вече съм под земята. В метрото. Осъзнавайки, че познавам коствено част от пътниците разпознавайки лицата им при всяко пътуване. Бях запомнил и къде те слизат!!!

За метрото мога да отбележа, че то прилича на сложна мрежа от преплетени нишки, наподобявайки мрежата на не толкова сръчен паяк. Поправяна мн пъти от не толкова сръчните му паяци приятели. С две думи сложна работа.

През заложеното време от един час пътуване по график в подземния влак можеха да се разиграят два основни сюжета обвързани с човешкия трафик.

Първия от тях е малко по добрия. Изпуснал си първия влак, хващайки втория, закяснявайки естествено. По празен по свободен със свободни места и изоставени вестници с днешна дата, които да убият еднообразната скука на наблюдаване на естествената гледка през прозорците, СТЕНИ (тунел все пак).

Започвайки вестника в 99% от случайте заглаваната страница ти разказва за поредната жерта на хладно оръжие... Следват още няколко скучни отделяйки им само стотна внимание, прочитам коя личност как се изложила или каквото интерестно има и започвам да вдигам мозачно-мускулни гънки решавайки судоко.

Судоку е интересна игра! Три таблици наредени по сложност и винаги започвах от средната последвана от най трудната и ако ми останеше време давах почивка на компютъра в мен като реши най лесната.

Втори съжет: Хващаш първия влак и си на време за работа. Но докато пристигнеш се чувстваш работил без почивка. Първия влак. Всеки се е натъпкал в него. Всеки иска да е в него, Хората се жертват. Както и да е всички сме вътре. Немога да го повярвам но факт. Имам чувствот, че баба ми затваря буркани зарзават и е останало малко но твърде малко за нов буркан и затова тя се опитва да го натъпче в последния добре запълнен вече.

Както се казва положението бе страшно. Много хора на едно място. Компресия MP3-човешкия вариант. при този вариант има и богат сюжет от реплики разменящи се м/у бобените зрънца в консервата за износ. Казвам за износ, защото последната спирка е аерогарата и 30% от сърдините с огромни куфари и раници се стремяха да достигнат някой от 5те терминала там живи. 5тият терминал е обречен. Ако тръгвате от там или пристигате на него не си носете багаж!!!

Репликите. Репликите разигравани в тази сюита на съвкупноста се изрязаваха в думи като: извинете, извинявайте, съжалявам, може ли вестника. юучудващо дори в час пик, където хората са толкова много че въздуха се згастява до степен- възможно е да бъде разрязан с нож и докоснат физически, много от хората се опитваха да четат книги или вестник напълно отворен. Възхищавам се на упористоста им.

Друга интересна реплика от метро драмата, която се среща е: ''Чувстам, че днес ще пътуваме доста приятелски""  след, което всеки притежател на уши успял да чуе шегата избухва в смях. А те не бяха никак малко. Така към унилото сутрешно настроение се добавяше щипка хумор.

Така, вече съм достигнал дестинацията си, дори съм си направил чай и наблюдавам ниско прелитащите самолети различавайки кой на коя авиокомпания е. най интересно е когато облаците са по ниско от обикновенното, което караше и самолетите да са на по ниско ниво и тогава те се виждаха доста детално.

Започва се работа, повтаря се около стотина пъти ''добро утро, как си''. Работа /skip/ тук си представете че превъртате филм на кадър на който дори звука се чува забързан. натискаме плей на две места. Закуската и обядат. Там пия чай независимо какво ям, сладко или солено. Някой си мислят, че е странно.

Шефа ми се задава с думите ''Затвори си очите'' с което имаше в предвид, че ще изхвърли всичкото брукселско зеле от храната си, която е приготвена от любящаща му жена. Той не харефесва това зеле. А аз винаги го опрекавам, че е грях да се хвърля храна.

Веднъж го попитах: Тук го изхвърляш но когато се храниш в твоя дом какво правиш?

Той ми отговори: Изяждам  го... (отговорът му е някак си леко отчаян, което показваше, че уважава жена си).

Нашата реакцията- Целия наличен екип се задаваше от в продължителен смях.

Неговата реакция - Смутен казваше едно голямо F*ck OFF на всички и се затваряше с офиса си с вече подбраната храна. Но там естествено той си имаше друг екип, който с любопитсвто го разпитваше какво се е случило от вън, чули вече смеха.....

Скипваме и останалата част и вече съм си вкъщи дори съм бил на гости на мой приятел, с който сме ходили на кино но поради предварително продадени билети сме били само в киното но не и в кино салона пропускайки The Dark Night!!!

След обичайното разхождане по клавиатурата и слушане на музика една от песните на BEYONCE ми каза: Хайде напиши тема опиши нещо от живота си, моята песен щети помогне. Аз е послушах. А сега ще позволя и на вас да чуете песента :)

Благодарвя ви :)

ПС. Късно е! Имам много грешки. Коректора ми е в отпуска за две седмици!!!

пак ли технологията нещо, или?!

ама пък мен мисълта ми всъщност е друга.. или почти :-D та да ви разправям:

тези дни много мислене ми се е насъбрало, мани. гънката ми едвам се справя. диването скоро ще има РД и за тази цел ще му правя торта, естествено. онзи ден започнах с елементите (ама подробно няма да казвам и показвам, чак при завършен вариант :-P ), отделно МИСЛЯ как да я ИЗМИСЛЯ като визия. остави това, ами за този петък имам поръчка да направя друга торта. специална. та гънката ми се опитва да се справи и с мисленето и измислянето на още една торта, което не е лесно, щото трябва да вкарам няколко елемента в едно и се чудя и мая. остави това, ами освен украса, тортата трябва да има и плънка, пък и продукти да се набавят. основните ги имам налични, но останалите са в зависимост от вида на тортата. вчера преди обед отиваме с диването при едно специално магазинче и си накупих мъничко цветни шрифтове, които ще ги използвам при украсата на торти. казахме чао на лелята и беш към колата, че то станало обедно време. т.е. имаме цел от първостепенна важност - храната от кухнята за диването. както обикновено се получава, когато излезем преди обяд, диването заспива в колата преди да стигнем до храната. то нека си спи, лошо няма. ама нали гънката ми е заета с мисленето на важни задачи и на фона на спящото дете тя продължава с целта си. мислите се точат една след друга, изпреварват се, спират рязко, после пак тръгват.

поглеждам си часовника и започвам да обмислям, ще има ли време преди да вземем храната да напазарувам необходимите неща за първата торта от някой магазин по път. преценявам, че това няма да стане, щото лелките няма мен да ме чакат. добре, решавам да продължа спокойно към кухнята, НО все пак гънката продължава да обмисля вариантите, защото все пак ТРЯБВА да напазарувам. стигаме до кухнята, взимам бурканчетата с храна и вместо да си влезна спокойно в колата, при спящата ми дъщеря, налага се да влезна през багажника :mrgreen: защо ли? ми защото улисана в мисленето и измислянето на стратегията, успявам да блокирам централното и единствения вариант е да отключа багажника (щото само там има ключалка), да се напъхам навътре, да отключа колата, да излезна от багажника, да го затворя небрежно, чак тогава да седна зад волана и да потегля. до тук добре. но все още гънката ми не се е справила със задачата, откъде и кога да напазарувам. започвам да прехвърлям един магазин, втори, плюсове и недостатъци. денонощния ми е по-удобен, НО е по-скъп. имаме си вече голяяяяяям супермаркет, на ниски цени и на две крачки от къщи. да, ама диването спи, а да го зарежа на големия паркинг, някак си не ми се ще. ама все пак, там със сигурност има всичко дето си го бях намислила. хм. ако пък се приберем веднага, диването ще се събуди бързо, бързо, което не ме устройва. най-добре е да я оставя да поспи повече... уф

всичките тези мисли минават и заминават, а колата наближава светофара, при който трябва да съм решила - на ляво или на дясно да завия. аз съм първа кола, свети червено. горните мисли препускат напред-назад. още нищо не съм решила, светва жълто. ами сега... зелено. първа и газ. да, ама накъде. зад мен има друга кола, т.е. аз трябва да дам мигач предварително, щото иначе рискувам, най-малкото една ругатня да отнеса.. да, ама накъде на карам. към нас, денонощния или големия супермаркет?! за части от секундата нещо "светна", ляв мигач и завой. ох, успях.. да ама, сега как ще оставя диването само спящо в колата на големия паркинг :( опасно си е. хм, ще се опитам да спра пред входа, където има и сергийка с разни вкусотийки, т.е. все пак ако някой реши да разбива кола, ще се замисли дали да разбие точно тази пред входа на магазина. паркирам. диването спи. излизам, заключвам и хуквам. гънката прехвърля това, това и това. аааа и онова да не забравя. взимам едно, второ, трето. запътвам се към касата, НО забравила съм другото, о ужас, завой и търчане, тук, тук, ааааа тук е, взимам, кръгом към касите.. ох, ами онова?! зарязвам количката и хуквам между щандовете, няма да ви казвам, че поне три пъти стигах до количката и се връщах за нещо забравено :mrgreen: както и да е, успях. доволна, ухилена, напазарувала, изхарчила последните си парички се запътих набегом към колата. успокоявам се, щото диването още спи. такааа натоварвам покупките, влизам в колата и потегляме за къщи.

НО не всичко е приключило. тук следва процедура, в зависимост от ситуацията. решавам, че ще се кача да оставя целият багаж, после ще взема и диването. е да, ама не, сметките ми криви. диването се събуди, кисело и с рев на уста. 10 минути се обясняваме на стълбите на и във входа, дали да `одиме при децата или да се приберем и ядем манджа и след това децата... рев, сълзи, уговорки и така. стана моето. този път.

ей това исках да споделя. полага ли ми се шоколадче? :mrgreen:

Спомням си моя инструктор по ветроходство как викаше по едно момиче от брега "Ана-Мария! Ана-Мария! Задръж!" и после каза с присъщата му деликатност:
"Е*ал съм ти името, докато те извикам ще се удавиш!". Много тъпо, но сигурно има нещо вярно!

:mrgreen:

родителите избират имената на децата си. факт.

това не е проста работа. факт.

ту да се угоди на баби, дядовци и стринки, или просто да си начешат крастата с някое изкелеферчено име. факт.

според мен, когато избираме имена на децата си, първо трябва да помислим за следното: името отива ли му? пораствайки, дали детето ни ще се срамува от името си? дали ще му се наложи да търпи подигравки и нападки, от деца, от възрастни...

чак след това можем спокойно да изберем име.

но първо нека си дадем сметка.

...

Някой умни мисли на Големите от бранша.

"Възможностите"

"Всеки проблем е блестящо замаскирана възможност"

Джон Гарднър ( основател на Cоmmon Cause )

"Рядко успявах да видя възможността, преди тя да е престанала да бъде такава"

Марк Твен

"Годините пред нас ще са най-добри за тези, които се научат да балансират мечти и дисциплина. Бъдещето принадлежи на тези, които приемат потенциала на по-широките възможности, но осъзнават реалността на по-ограничените ресурси и откриват нови решения, които позволяват да се прави повече с по-малко."

Розабет Мос Кантър в книгата си "Когато гигантите се учат да танцуват"

"Тези времена, както всички времена, са велики времена, само ако знаехме какво да правим с тях."

Ралф Уолдо Емерсън

"Дистрибуция и канали"

Основно желание на производителите е да премахнат посредника между производителя и извеждането на продукта до пазара.

Ето защо всяка компния трябва да изработи стратегия за извеждане на пазара. Което ще бъде едно от основните бъдещи предизвикателства.

Не случайно Питър Дракър казва: "Най-голямата промяна ще бъде в дистрибуционните канали, а не в новите методи на производство или потребление."

"Диференциация"

Продуктовия пазар прилича на пазар за стоки за масово потребление, когато не ни интересува чий продукт или марка купуваме( "всички са еднакви") или не искаме да знаем нищо за продавача. Бихме казали, че портокалите в супермаркета са стоки за масово потребление, ако всикчи изглеждаха еднакво и не ни интересува кой в каква градина е растял.

Обаче има три основни неща, които могат да провалят допускането за диференциран пазар

продуктите може да изглеждат различно - физическа диференциация

продуктите може да носят различни марки - маркова диференциация

клиентът може да е развил удовлетворяваща го връзка с някой от доставчиците - диференциация по връзка

Теодор Левит от Харвърд хвърли ръкавицата, казвайки "Няма стоки за масово потребление. Всички стоки и услуги могат да бъдат диференцирани."

"Интернет и електронен бизнес"

"Всяко взаимодействие между клиент и служител на Cisco, което не добавя стойност към бизнеса, трябва да бъде заменено с уеббазирана функция."

Джон Чембърс, главен изпълнителен директор на Cisco

"Информация и конкуренция"

"Способността да се учим по-бързо от конкурентите може да се окаже единственото ни постоянно конкурентно оръжие."

Ари Де Гус

"Качество"

"Нашите клиенти създават стандартите за качество. Работата ни е да ги изпълняваме"

Брендън Пауър

"Качеството е най-добрата ни гаранция за клиентска вярност, най-добрата ни защита срещу чужда конкуренция и единственият път към постоянен растеж и доходи."

Джак Уелч

"Промоции"

Целта на промоциите не е да привлече внимание, а да предизвика действие.

"Конкуренти"

Ако не сте част от валяка, значи сте част от пътя.

Грегъри Роулинс

Колкото и да е важно да следите конкурентите си, по-важно е да сте вманиачен на тема клиенти. Клиентите, а не конкурентите определят кой печели войната. Повечето пазари страдат от прекалено много рибари, които се съревновават за прекалено малко риба. Най-добрите рибари познават рибата по-добре от конкурентите си.

Новозеландският осем-членен черносеменен отбор Тhe Black Seeds ни представя четвърти поред албум със солидното заглавие "Solid Ground". 12 трака ще се изсипят в почвата на музикалния пазар на 11-и август под "попечителството" на Sonar Kollektiv.
"Slingshot" е името на пилотния сингъл и определено има шанс да се почувстваш като уцелен с прашка (бел.ред. slingshot - прашка с дървен чатал) . Силата на удара се определя от твоите слухови настройки, а ако имаш съмнения, дай десен бутон на сетивните био Settings.

[dailymotion id=x67vku&related=0]

Освен всичко останало The Black Seeds се славят и с добри live гигове (доколкото може да се вярва на нечии субективни писания). В момента се намират в процес на европейско турнетизиране и ако се намираш в Европа, извън България, можеш да се светнеш ето тук.

днес се върнах на мястото, снимах и определено думите напираха и нямах търпение да се прибера и споделя.

НО, след като свалих снимките на компа и ги разгледах... отново останах без думи. може би някой друг път ще пиша повече по темата.

изолация, а?! не на мене тия!

чух по новините и се стреснах. после се натъжих, просълзих се.

Поклон пред паметта му.

България се сбогува с маестро Вили Казасян

„Рамо до рамо с човешкия род тича една друга порода същества, безчовечните същества, расата на творците, които, подтиквани от неизвестни импулси, вземат безжизнената човешка маса и напоявайки я с кипеж и оживление, превръщат това влажно тесто в хляб, хлябът във вино, виното в песен. От неодушевената смес и инертната шлака те създават една заразителна песен. Виждам как тази раса от по-други личности претършува вселената и обръща всичко наопаки, как краката им винаги газят в кръв и сълзи, а ръцете им винаги са празни, как непрекъснато посягат да хванат отвъдното, недостижимия Бог и как убиват всичко наоколо, за да усмирят чудовището, което гризе жизнено важните им органи. Виждам това, когато те скубят коси, напрягайки се да разберат, да схванат вечно недостижимото. Виждам това, когато те реват като побеснели зверове и мушкат и разкъсват, виждам, че това е правилно, че друг път няма. Принадлежащият към тази раса трябва да застане нависоко, да крещи безсмислици и да разкъсва вътрешностите си. Така е правилно и справедливо, той трябва да го направи! Всяко нещо, което не е на висотата на този ужасяващ спектакъл, всичко друго, което е недостатъчно страховито, недостатъчно чудовищно, недостатъчно безумно, недостатъчно опияняващо и недостатъчно оскверняващо, не е изкуство. Останалото е имитация. Останалото е човешко. Останалото принадлежи на живота и безжизнеността."

Хенри Милър, Тропикът на Рака, стр. 237, долу

Аз поне във Варна не знам да има такива, или тези, които съществуват са в доста окаяно състояние. За сметка на това в много заведения можете да ползвате добре изчистена и заредена тоалетна, често дори и с музикален фон. Идилия...а след като прекарах 10-на мин облекчавайки се, изразът "ходене на кафе" придоби нов смисъл за мен. Да не говорим и за множеството допълнителни екстри, с които заведение подпомага вашето облекчаване - например кафето се отразява благоприятно на храносмилането и отделителната система,а и има къде да седнеш и да изчакаш. Човек би предположил че кафенетата всъщност са възникнали около градските тоалетни и едва после са се отделили в независими структури. Е когато нуждата ви е напънала насред градския пейзаж, огледайте се за близкото кафе...

Една позната си е купила сандали за доста пари и не беше казала на мъжа си. Притесняваше се, че ще има скандал, но каза:

Е, скандалът ще мине и замине, а сандалите ще ми останат.

Чудно кога точно женените хора започват да мислят така и всички ли се обръщат към тази желязна, но малко странна логика.

Трябваше да я изхвърля... Или още по- добре – да я изгоря.

Да не бях си я вземала обратно. Огън ми гори душата като я погледна.

Все ме тегли да я облека и да сe запилея в горите.

Да не се връщам.

Отказа се от нея, нали се отказа, не я гледай сега...

Не съм се отказала, щом още я пазя, значи не съм.

На него показа ли я? Той нали знае...

Знае. И пак ме иска, нищо, че съм такава.

Чудна работа, знае и пак иска да те види в нея. Не знае ли, че повече няма да те види...

Знае, ама такива са мъжете – все искат непостижимото. Искат да задържат в ръце пясъка от пустинята, водата от морето, птиците от небето...

Не я гледай! Да не я беше оставяла, като толкова искаш.

Като знам, че я имам още и че мога пак да я сложа... като последен изход...

Това си е самоубийство.

Не, това е свобода!

Нали не си го избирала това, нали искаше да имаш избор...Нали затова я остави там.

Да...но нали мога сега да избера...

Но... така може да го загубиш...

Може би,...а може и да спечеля...Все пак е самодивска роба...

мисли и пак мисли ...

Винаги когато гледам тази картинка се питам все едно и също : КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СИ МИСЛИ ТЯ В МОМЕНТА ?

• ПО-ДОБРЕ ДА УПРАВЛЯВАШ В АДА , ОТКОЛКОТО ДА СЛУЖИШ В РАЯ .
• Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период от време.
• Щастието е единственото нещо, което човек може да раздава без да притежава

• Когато сърцата се разделят, няма смисъл ръцете да остават една в друга.
• Който иска да потуши страстите, като ги задоволява, той гаси огън със слама.
• Дори да си на верен път, ако просто седнеш на пътя ще те прегазят!
• Когато тръгнеш да се изкачваш по стълбата на успеха, не бъди жесток с останалите, защото можеш да ги срещнеш на връщане.

Малко съм позакъсняла, парчето е от 2004, но тук е именно мястото за: По-добре късно, отколкото по-късно!

Много ми се връзва с гореописаната картинка, ще го пробвам възможно най-скоро...

Как се случи това и аз не знам, но въпреки подтика в заглавието не можа да ме накара нито да му намеря заместител, нито нещо, което достатъчно основателно да ме побутне към бутона "Add" и да запратя Lettuce feat. Dwele на заточение в списъка "User's music profile history" (има го под всеки myspace player)...

Освен всичко останало, това има всички шансове ще се превърне и в първата ми vinyl покупка под формата на 7" EP, издание на Unique Records.

Оригиналът на парчето е на един от най-добрите soul funk изпълнители на 20-и век - Curtis Mayfield - и вземайки му „Move On Up“ Lettuce показват, че Curtis определено е наложил влияние в музиката им.

За вокалната част са успели да се сдобият с идващия от Detroit певец Dwele, който вече има зад гърба си съместни проекти с Kanye West. Музикалната му история, както и идеално пасващият soul глас явно не са единствения фактор за този избор. Той притежава силно изявена любов и искрено разбиране към изпълнители като Stevie Wonder, Marvin Gaye и Donny Hathawa, което му осигурява един стабилен музикален гръб.

Остана ми и аз да им ударя един гръб и направих, каквото можах...