Рекламата очевидно или е плод на нечия абстрактна фантазия, или на самоцелна сензационност. Което и да е от двете налице са няколко проблема:

• Представяне на един стереотипен образ за хомосексуалността
• Иронизирането и окарикатуряването (умишлено или не) на същия този стереотипен образ — феминизираните хомосексуални мъже; това е открита подигравка с тях
• Вменяване на един медикализиран образ на хомосексуалността; устройството, прикрепено към показаната китка, или я държи, за да седи „счупена” (т.е. нормалното й състояние не е такова) или я прикрепя, за да не се счупи (развали) още повече. И в двата случая вменяваните идеи са негативни и неистинни: патологизираща от една страна, и репаративна (поправяща) от друга

За да ни озадачат още повече анонимните автори на рекламата са ни сложили там и един хедлайн (по старому — слогън), гласящ „Първо гей, после „бреййй!”. Ако погледнем сериозно на това изречение ще видим, че то или е плод на нечия некомпетентност (лишен от логика и почиващ на халтави асоциации, понятни само на автора) или всъщност не крие някакъв реален смисъл в себе си, а просто експлоатира тема, която буди клюкарските инстинкти на хората. За себе си правя следното тълкувание: възклицателното междуметие „брей”, в контекста на един не особено сложен и жълтеещ сайт, занимаващ се с живота на звездите и сензациите, идва да изрази идеята за „голямата работа”. В случая, бидейки на второ място, да бъдеш „голяма работа” явно следва да се разбира като резултат от това да бъдеш гей. Тоест „гейството” е схващано като печеливша стратегия за Аз-маркетингът. Нещо, което някои паркетни лъвове и (драг) кралици на поп-фолка успешно прилагат с години у нас.

Всичко това е моя лична интерпретация, чиято истинност е непотвърдима. Невъзможността да се прозре замисълът на автора на рекламната концепция е очевидна и разбираема. Но какъв е той — и като директно послание, и като намерение — нас не ни интересува особено. Това, което ни интересува, е да помислим като мнозинството от хората, за да разберем как реално ще бъде възприет рекламният продукт. Намеренията са беззначни, важен е постигнатият резултат, когато той се прави на гърба на едно малцинство, пък било то и „просто” сексуално такова. Дори без да си давам труд да мисля като мнозинството от бели хетеросексуални християни, аз виждам ясно, че тук са налице иронията, подигравката, окарикатуряването, вменяването на стереотипи, търсенето на скандалното. Повтарям за сетен път, че не е от значение дали точно този ефект е търсен.

Подобни реклами са изражение не само на лошият вкус на авторите на рекламната концепция, но и на техните клиенти. Тази реклама представя по тенденциозен и негативен начин ЛГБТК общността. Разочароващо, наистина. Но иполезно, защото говори много за качеството на медията, марката или продуктът, които се рекламират по този начин.

Току-що Showtime, които стоят зад The L Word съобщиха дългоочакваната новина – около коя героиня ще се завърти продължението на култовия сериал, който трябва да свърши догодина с шести сезон.

Това ще бъде Алис, изиграна от Leisha Hailey, а Айлийн Чайкен, създател и изпълнителен продуцент на The L Word ще напише и продуцира пилотния епизод, който ще бъде заснет в края на тази година, най-вероятно през декември. Засега няма други подробности около новия сериал, който ще дебютира он-лайн, с възможността при добри рейтинги да се премести на малкия екран.

Алис е главен герой в The L Word от самото начало на сериала през 2004 година, а слуховете около продължението сочеха Алис Пиазеки като най-реалистичния избор, като се има предвид, че нейната героиня е харесвана от всички (и изключително популярна сред лесбийките, като непрекъснато оглавява класации за най-желана жена), възможността на Лийша да играе в нов сериал и факта, че тя е открита лесбийка. Наскоро нейната банда Uh Huh Her издаде първия си албум Common Reaction, който има потенциала да се превърне в голям успех.

Наскоро в интервю тя каза: „Аз никога не съм отстъпвала назад и не съм се замисляла как фактът, че съм гей се е отразил на кариерата ми. Това съм аз и мисля, че съм възнаградена по този начин, защото живея живота си открито и честно.”

Идеята за последователен сериал с главен герой Алис малко ми напомня на историята с "Friends" и Джоуи, но се надявам, че сериала на Алис ще е по-успешен. Не че нещо, но нейната героиня винаги ми се струвала по-хмм, триизмерна от много ТВ героини, нейни колежки в The L Word, да не говорим за самия Джоуи.

Успех на Алис!

Wtf!?!

П.С. Извинявам се за лошото качество на изображенията, но нямам скенер под ръка. Този брой е стар, но нещото го имаше и в по-нови броеве.

Миналата вечер пийвахме и жизнерадостно си говорехме глупости, когато в контекста на виртуалната реалност споменах думата "аватар". Един приятел ме погледна изумено и каза: "Аватар или аватара означава земното въплъщение на божество. Идва от индуизма." Разсмях се гръмогласно и обясних на останалите, че нашият приятел, като типичен офлайн човек не е наясно с онлайн значението на ежедневно употребяваната от теб, читателю, думичка. Ето това е то, "the digital gap / divide" (1) в действие.

Винаги съм подхождала драматично (да не кажа истерично) към този проблем, защото съм смятала, че достъпът до и умението да боравиш с информационни и комуникационни технологии е не просто въпрос на преуспяване, а на оцеляване. Като че по подразбиране говоря и живея така, сякаш е възможна само една култура - виртуалната, и е въпрос на време другите да изчезнат. Уж съм привърженик на културното разнообразие, но в контекста на някои културни категоризации май ме избива на културен снобизъм, който би могъл да прерастне в културен геноцид, точно поради убеждението ми, че само една е жизнеспособната (а може би подсъзнателно ((а може би не само)) считана от мен за "правилната").

Минава време и аз изумено и притеснено наблюдавам хората наоколо и предричам скорошното им изчезване ако не се приспособят, ако не приемат моята култура, за която повечето от тях дори не подозират. Засега същите хора са живи и здрави, и като се замисля, те са мнозинството по целия свят. А аз често казвам, че мнозинството определя правилата.

Тъй като вземам еднакво насериозно и Първия и Втория живот, и за мен лично е трудно да ги разделям, но пък поддържам близки отношения с хора, които не познават Втория, чудя се:

* дали силата на онлайн културата не е силно преувеличена?

* дали ще се стигне до сблъсък между двете култури и коя ще победи?

* дали ще е възможно и двете да съществуват без напрежение?

* доколко се модифицират взаимно?

Тези въпроси ме връщат към размишленията по въпроса какво да правя и ми подсказват, че бих могла да стана футуролог - като Алвин и Хайди Тофлър - обичам да откривам модели и тенденции и да ги показвам на хората.

------------------------------------------------
Бележки под линия:

(1) Разминаването, разделението между тези които имат достъп и умения да използват информационни и комуникационни технологии и тези които нямат

Опит за сериозни размишления по домашно произведени културни категоризации

Културата на благоденствието vs. културата на бедността

Първият vs. Втория живот

Категорията "Културно многообразие"

: : : : : : : : : : :

Гей свещеник по време на парада в Букурещ, снимка Vadim Ghirda, AP

Хомосексуалните хора в Румания вече ще имат свой он-лайн телевизионен канал, посветен на "живота и проблемите на ЛГБТ общността". Излъчванията ще започнат на 1ви октомври.

Angelicuss TV, както създателите му са решили да кръстят канала е първият по рода си в Румъния (вероятно и на целите Балкани), където хомосексуалността беше декриминализирана едва през 2001 година, а обществените нагласи на това силно религиозно православно общество са крайно хомофобски.

Телевизията е създадена в Клуж от анти-дискриминационната група Бъди Ангел (Be An Angel Romania), като засега ще бъде излъчвана само по интернет. Програмата ще включва музика, новини и филми, като никакъв материал с неблагоприлично или порнографско съдържание няма да бъде включван в схемата.

"Каналът ще бъде средство за комуникация в гей общността, както и за такава с румънската публика", казва директорът на Бъди Ангел Лучиан Дунареану.

Като допълнение искам да отбележа, че Румъния е държава, в която функционират няколко ЛГБТ организации в различните региони в допълнение към ACCEPT, въпреки или може би поради силните негативни нагласи на цялото общество.

Участници в предаването са Петя Кирилова-Грейди, Добромир Добрев и други активисти.

Това не е нашата война!

Загадка: в Русия ли корупцията е по-голяма - или в България?

(Материалите са от руската телевизия ГРАНИ.РУ)

Comments

Познавам Сестра Уенди от години, но макар че често си спомням думите й, като че допреди малко съм я възприемала като фикция, вероятно защото е героиня от текст, който съм преподавала. Днес, и аз не помня как, попаднах на нея в Интернет, гледах достъпната част от интервю, водих си записки и нямам търпение да разкажа.

Сестра Уенди завършва колеж в Оксфорд и  институт за учители, а след това преподава в университет в Южна Африка, но по-късно напуска преподавателския католически орден за да стане една от онези монахини, които не просто се отказват от семейния живот и секса, а подаряват девствеността си на Бог, за да бъдат свободни да се занимават с други неща. От бебе знае, че ще стане монахиня и няма търпение да навърши 16 - така, както някои деца винаги са знаели, че ще станат лекари, както Моцарт е знаел, че ще стане музикант; според Сестра Уенди това е ясен знак че си призван - не просто искаш да бъдеш монахиня / лекар / музикант, а се нуждаеш от това.

През 80те започва да изучава сама история на изкуството. Тъй като не разполага с пари, тя пише писма до библиотеки и галерии, моли да й изпращат картички с експонати. Когато някой иска да й направи подарък, тя си пожелава картички и списания, а на тези които искат да й направят скъп подарък, поръчва книги. Така тя събира огромна тематична библиотека.

Макар че научава много за изкуството, Сестра Уенди подхожда към всяко произведение така, както е подхождала към изучаваните в Оксфорд книги ( както правят и нашите хора в Saint John's ;) ) - изследва задълбочено, без да се опира на критика и търси своята искрена, истинска, лична реакция към творбата. Не бърза и не разчита само на интелекта си, а съзерцава. С дни.

През 90те Сестра Уенди става известна не само във Великобритания, но и в Европа, а по-късно и в Америка със своите филми и книги, в които представя произведения на изкуството по простичък, но вдъхновен и вдъхновяващ начин. Тя смята, че всеки носи потенциала да общува с изкуството и всеки има право да споделя собствените си чувства и мисли, предизвикани от него и не бива да се притеснява от факта, че не е специалист.

За нея изкуството е начин да достигнем до Истината, а Истината е това, за които всеки от нас индивидуално е създаден. Важно е да я открием и да живеем в хармония с истинската си същност и предназначение ... като Исус, който с чиста съвест може да каже "Аз съм Истината". Изкуството е и начин да излезнем от клетката на ежедневните си тревоги и грижи, та когато се върнем в нея, да знаем, че животът е повече от това съществуване в клетката. То ни дава по-широка перспектива. Изкуството ни показва неща от света, които може никога да не докоснем през живота си, както и неща от нас самите, които може никога да не открием и признаем. Изкуството изисква нашето внимание и така ни спасява от опасността да прекараме по-голямата си част от живота като зомбита - безсъзнателно.

Сестра Уенди не се шокира от голите тела и не отказва да говори за техните изображения с възхищение и възторг. Според нея и другите монахини сред които живее, човешкото тяло е красиво творение и подобие Божие и нито една негова част не е грешна или срамна. Сексуалността не е грешна и срамна, а красива и носеща радост на тези, които не са се отказали от нея. Сестра Уенди се радва за хората които могат да й се наслаждават.

Докато я гледах, мислих за собственото си призвание, за часовете по естетика с Параскова и за Диана, на която пожелавам да напише хубави книги и да снима филми като Сестра Уенди :) Препоръчвам на всички да гледат интервюто.

------------------------------
Бележки под линия:

Връзка към интервюто.

Връзка към част от филмче на Сестра Уенди.

Връзка към американското й пътешествие в сайта на PBS.

Сестра Уенди в момента е на 78 и живее в каравана на територията на Кармелитски манастир във Великобритания. Вече не прави филми и не пише книги поради здравословни причини.

Интервюиращият Бил Мойърс е същият който разговаря с Джоузеф Кембъл в "Силата на мита", заснет в ранчото на Лукас.

Някои от вас може би познават Сър Кенет Кларк и неговата книга "Цивилизацията"; някои може да си спомнят едноименната поредица, която течеше по българската телевизия в 70те или 80те - вече не помня кога. Все си мисля, че е крайно време да докопам текста на английски за да забавлявам децата с откъси (нали, милички, си спомняте "I am in the Gothic world, the world of chivalry, courtesy and romance"?), кактo и филмите (този път няма да обещавам ръката си, защото станах като лъжливото  овчарче, така че можете да ми ги намерите съвсем безкористно). Във въпросната "Цивилизация" Кларк представя Западната цивилизация като изследва най-известните й културни паметници в контекста на времената в които са създадени.

BBC  е телевизията, която прави филмите за цивилизацията, онези за архитектурата (ще ги догледам и ще пиша още за тях), както и тези на Сестра Уенди. Някой да ме подсети дали БНТ напоследък е направила нещо подобно? За размисъл ще предложа някои бележки за финансирането на BBC от блога на Нели Огнянова. Запишете си и PBS ако ще изследвате обществените телевизии.

Здравейте скъпа редакция на news24.bg,

Най-напред бих искал да изразя задоволството си от появата на един свеж новинарски сайт в българското уеб пространство. Специални поздрави за екипът на BNG.

Днес във вашият сайт попаднах на новина, в която имаше един доста странен и неприятен за мен подбор на думите. Става въпрос за новината „Обособяват кътчета за хомосексуалисти в Сидни”.

На български език днес е правилно да говорим за хомосексуални, не за хомосексуалисти. Така също за хомосексуалност, не за хомосексуализъм. Най-напред тази форма на думата е по-коректна от гледна точка на транслитерацията, а след това спрямо самите сексуални малцинства.

Необходимо е да се разбере, че такова нещо като „хомосексуализъм” няма така, както няма и „хетеросексуализъм”. Тук не говорим за импресионизъм, дадаизъм, марксизъм, фашизъм или плурализъм. Сексуалната ориентация не е течение в изкуството, политиката или философията. Тя не е феномен, явление, нещо съществително. Тя е нагласа, свойство, прилагателно. Обратното е обидно за много нехетеросексуални. Обратното е обидно в голяма степен и за мен, като ваш потребител.

Вече имаше подобен случай с друга една медия, но той срещна навременна и професионална реакция от страна на вашите колеги от конкурентните медии. Надявам се на подобна реакция и от ваша страна.

С искрени благодарности за разбирането и с очакване за отговор,

Сталик

Още днес получих отговор от Ивайло Желязков, административен мениджър на BNG, т.е. човекът, който отделя време на контактите на редакционния екип на N24 с обществото.

„Разрешете ми да поднеса извиненията на екипа на N24 — пише г-н Желязков — и да Ви заявя официално, че за никой от редакторите ни няма съмнение, че сексуалната ориентация не бива да се разделя на нормална и ненормална, на стандартна и нестандартна. Тя, както казвате Вие, е просто нагласа, част от личностната характеристика на всеки индивид. Истината е, че макар и да споделя това мнение, всеки допуска грешки, всеки се сблъсква с нови за него неща, какъвто е случая при подготовката на тази статия. Ако приемете нашата реакция за адекватна и ни извините за проявената некомпетентност, лично аз Ви гарантирам, че и занапред аз и всички колеги ще следим по-внимателно материалите, свързани с хомосексуалните в България и по света. Колкото до статията, цитирана във Вашето писмо, заглавието и съдържанието й, вече е променено в съответствие с Вашите препоръки.”

И наистина:

За съжаление нямам новината заснета преди промяната, но представа за нещата можете да добиете от тук.

Закачаме една златна звездичка и на ревера на News24. Браво!

Известният политическият коментатор Rachel Maddow, на 35, открита лесбийка, ще води свое предаване в праймтайма на новинарската телевизия MSNBC.

От 8ми септември Rachel Maddow ще замени коментатора Dan Abrams, като предаването в началото основно ще фокусира върху президентската надпревара в САЩ, а след края на изборите ще се превърне в по-обща новинарска програма.

Maddow става първата лесбийка, която ще води коментарно или политическо предаване в праймтайма по американската телевизия и една от малкото жени, които изобщо някога са правили това. Телевизия MSNBC няма други новинарски или политически предавания, в който водещ е жена.

Рейчъл води популярно либерално предаване по радио Air America от 2004 година насам, като е била чест гост в политически предавания по CNN и MSNBC. Миналата година тя казва за PageOne Q, че според нея кариерата и в телевизията не се развива "не само защото съм гей, но и заради начина, по който изглеждам. Аз не съм някое Барби с кукленски вид. Защото знаете, в телевизията как изглеждаш е нещо много важно". Е, развитието на кариерата на Maddow може би е някакъв знак, че медиите в Америка се отварят към жени, които не отговарят на стандартите, наложени от развлекателната индустрия, и че на жените се гледа все по-сериозно като политически коментатори, а не само като на лайфстайл гурута тип Марта Стюарт, от които се предполага, че разбират само от подреждане на маса и пердета или пък като на безмозъчни кукли, които се тъпчат с хапчета за отслабване подобно на Анн Никол Смит.

Rachel Maddow е една от малкото известни телевизионни личности, която се идентифицира като буч дайк (butch dyke) и не се поддава на натиска да изглежда по-женствена. "Първият път казах - никакъв грим, но после се видях по телевизията и това беше като дебата Никсън - Кенеди. Сега казвам - ок, направи ме както ще гримираш мъж. А те казват "Но ти си толкова красива, защо искаш да изглеждаш като мъж? Какво ще кажеш за малко блясък за устни?”. А аз отговарям "Ей, виж, аз нарочно изглеждам по този начин!"

През април тази година започва спорадично да се появава като гост-водещ в предаването на Кийт Олбърман Countdawn и епизодите с нейно участие бързо се превръщат в най-гледаните от цялото предаване сред аудиторията от 25 до 59 години, най-любимата на рекламодателите.

Скоро след това MSNBC обявава, че ще предложи на Речъл собствено шоу. "Ние наемаме Rachel Maddow, защото тя е много умна", обясняват от телевизията за Таймс. "Рейчъл отива много отвъд политиката. Тя е експерт по военните проблеми. Тя е стипендиант на Rhodes".

Наистина, Rachel Maddow е изобщо първият открит гей човек, който печели стипендията Rhodes, през 1994 г. През годините тя се докзава като експерт, отличен журналист и прозорлив политически коментатор, като нейната поява в праймтайма или е знак за отваряне на медийте към хора, които не крият сексуалната си ориентация и не изглеждат по стандартния и приет начин, или това е първата стъпка към подобно размразяване.

Все пак пътят и е доста труден. Когато през 2005 я питат какво е усещането да е в дебат с мъже като Пат Бюканън, тя казва "Те ме виждат като новост. Като буч аз се промъкнах през пукнатините. Винаги се опитват да извадят темата за гей браковете в разговорите с мен. Ние говорим по CNN за Сирия, Босна, бежанците от Руанда, а те казват "Рейчъл, това какво отношение има към гей брака?". Тя също така отдава уменията си да дебатира на разкриването си в много ранна възраст. "Трябва да се научиш да оцеляваш и успяваш във враждебна среда. Това е талант, който гей хората пренасят във всичко, което правят". Във Feminist могат да се видят откъси от предавания, които показват бързите и на място ум и език на Рейчъл.

Остава само да се надяваме, че успехът на Rachel Maddow няма да остане като изключение в общите тенденции за развитието на сериозната новинарска и политическа телевизия, както и че това ще доведе до по-голяма видимост за буч жените, които в момента трябва да разчитат на мимикрия, ако искат да се развият във високо платени и квалифицирани професии.

От Радио FM+ получих материали по повод кампанията "Убий скоростта, спаси дете!" и считам за задължително да ги публикувам тук. Ето какво пише в писмото, което г-н Радослав Неделчев, мениджъра на радиото, ми е изпратил:

„УБИЙ СКОРОСТТА, СПАСИ ДЕТЕ!”

КАМПАНИЯ В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО НА РАДИО FM+

Радио FM+ посреща есента с кампанията в полза на обществото “Убий скоростта, спаси дете!”. Инициативата, стартирала за първи път през 2004г., има за цел да провокира общественото внимание към огромния брой пътни произшествия, чийто жертви са деца и да направи максималното за опазване на техния живот чрез различни мероприятия.

„Нека заедно се опитаме да променим мисленето и поведението си на шофьори. Да повярваме, че нито една спестена секунда на пътя не струва колкото живота на едно дете!” са призивите, с които водещите от Радиото ще подканят шофьорите за по-разумно каране.

 До този момент кампанията е организирала поставянето на специални стикери с надпис “Убий скоростта, спаси дете!” на гърба на автобуси, тролейбуси и трамваи от градския транспорт на София и на някои от най-натоварените кръстовища. По идея на Радио FМ+, пред 15 училища са поставени и каучукови неравности, както и пътни знаци “Убий скоростта, спаси дете!”. Символът на кампанията вече е включен и в Закона за движение по пътищата, като нов пътен знак. "

След броени дни започва учебната година. Пустите улици отново ще оживеят от смях и детски гласчета. Нека бъдем една идея по-внимателни, когато минаваме през училища, детски градини и паркове. Да оставим смяната на радиостанцията или диска за някой светофар! Телефонът нека си звъни, едва ли е  нещо чак толкова важно.

Да бдим за най-ценното в объркания ни свят: детския живот!

Г-н Тодоров, как и за какво ще бъдат разпределени тези 47.4 млн. лв., предвидени в бюджет 2008 за Българското национално радио?

- В ръцете на БТК са 98% от предавателната мрежа на радиото. Затова значителна част от бюджета ще отиде в частния оператор. С него имаме неизпълнена, съвместна инвестиционна програма още от 2004 г., свързана с увеличаване на предавателните мощности, смяната на поляризацията на антените и т.н. Всичко това обаче се извършва с много бавни стъпки, а от телекома тази година увеличиха с 53% таксата, която им плащаме за ползване на съоръженията.

И за 2007 г. близо 5.7 млн. лв. от бюджетната субсидия на Националното радио отиват директно в БТК. Не може ли да решите проблема чрез изграждането на собствена предавателна мрежа?

- Планираме за около година да изградим мрежа от малки предаватели в райони, където няма покритие. Те ще бъдат разположени предимно в съоръжения на БТК. Но ние ще получаваме всички изходни данни за наличната техника - с каква мощност работи, с какви параметри и в какви условия. В момента нямаме тази информация за техниката - тя е остаряла и увеличава допълнително разхода на енергия. Другият плюс ще е, че вече няма да сме изцяло зависими от частния оператор, който няма да притежава изцяло тези предаватели. Около 2 млн. лв. ще са необходими за този проект, които също ще трябва да се заделят от бюджета ни. Но подчертавам, че това ще е само частично решение на проблема.

Колко пари ще ви струва да се освободите напълно от услугите на БТК?

- По най-груби данни изграждането на само един предавател струва от 80 до 120 хил. лева. В момента БНР работи с 99, но за да покрием районите, където нямаме обхват, са необходими допълнително 150 предавателя. При това в тези изчисления не влизат допълнителните суми за изграждането на собствени съоръжения. Те трябва да бъдат разположени и върху земя, която да се купи или наеме. Но засега далеч по- наложително е да се купят нови пултове, да се извърши ремонт на студията, имаме нужда от компютри и програми за тях. Предвижда се и изграждане на продуцентски центрове в Благоевград, Варна и Пловдив. На практика сега програма "Христо Ботев" работи само на ленти, което не е нормално. За прехвърлянето на най-застрашените записи от Златния фонд на БНР са необходими към 4 млн. лева.

Каква сума би задоволила всичките нужди на радиото?

- Не бих искал да разсъждавам по този опростен начин... Реално ни е необходимо поне двойно увеличение на парите, предвидени в бюджета.

Обикновено ведомствата на бюджетна издръжка прибягват до един стар трик - винаги искат повече и все са недоволни от определената им финансова рамка...

- На вас парите стигат ли ви? Както вие искате да получавате повече, така и ние. Но не за да капризничим, а за да осигурим възможности за по-бързото развитие на радиото. То трябва да е технологичен лидер в много от направленията, а не както е в момента - чувствително да изоставаме от частните медии.

Предвижда ли се увеличение на заплатите на радиослушателите?

- По тази тема преди няколко дни разговарях с ръководителите на най-големите синдикати в страната - на КНСБ Желязко Христов, на "Подкрепа" д-р Тренчев, на СБЖ Снежана Тодорова. В диалога ни стана дума за ниските заплати. Затова в рамките на резервите, които имаме, чрез степенуване на приоритетите и ясен мениджмънт ще се стремим да увеличаваме възнагражденията на служителите ни, за да не изостават драстично в сравнение с тези в другите радиа.

Бихте ли посочили някакъв процент...

- Увеличението ще е диференцирано според различната натовареност и коефициента на сложност на задълженията, които се изпълняват. За мен е доста лесно да кажем: "Ще увеличим заплатите с 10 на сто". И всеки да мери с линийката или да пресмята с калкулатора и да твърди: "Моите не са 10%, а са по-малко!" За сравнение ще кажа, че в момента един редактор в нашите регионални центрове получава малко над 400 лева.

Все по-скъпи стават и авторските права. От "Музикаутор" искат 1.2% от бюджета ви. Тези допълнителни разходи могат ли да ви ограничат да продуцирате български изпълнители?

- Затова водим труден разговор и с "Музикаутор", и с ПРОФОН, които искат цели 4%, за да ги убедим, че ако ние дадем този процент, то наистина няма да има кой да продуцира и тиражира наши изпълнители. Защото ние сме една от малкото медии, които "пускаме" български песни.

На какъв етап са преговорите?

Разменихме меморандум с двете организации, обяснихме им ситуацията и смятам, че ще намерим едно оптимално решение. Ние не сме в състояние да плащаме такива големи суми. Предложихме методика, по която да се изчисли какво и как да плащаме. Освен това поставихме въпроса, тъй като ние сме продуценти - вероятно ще станем член на ПРОФОН, да получаваме допълнителна яснота за какво, как и в какви срокове се изплащат средствата за авторското право. Независимо от тези преговори досега редовно си плащаме таксите към ПРОФОН и "Музикаутор".

Все пак националното радио получава и допълнителни приходи от реклама...

- Имаме план за покриване на някои от разходите ни с приходи от реклама. Но те не са много, като се има предвид ограничението ни да рекламираме в праймтайма, в сравнение с другите радия.

Кажете приблизителна сума за тази година.

- Не бих желал да коментирам. Никой не си споделя рекламните приходи.

Ще се извърши ли дълго обсъжданата цифровизация в БНР?

- Това е труден и изключително важен въпрос. Ние говорим за цифровизация, когато все още използваме пишещи машини. Възникват много сериозни трудности, а в същото време никой не е в състояние да каже със сигурност колко ще струват етапите на цифровизацията. Както виждате, в този бюджет никъде не се говори за подобно нещо. А ние от него трябва да отделим и средства за експериментални излъчвания.

Неотдавна на пазара излезе книгата на Ричард Норт "Бракувайте БиБиСи". В нея се твърди, че "няма нищо по-специално в радио и телевизионния бизнес като цяло, което да предполага специално подкрепа или контрол. Лицензионната такса е несправедлива, а качеството на журналистиката - плачевно". В този смисъл необходимо ли е БНР да се издържа от данъкоплатците?

- Това зависи изцяло от правителството. Тази година то отложи събирането на обществени такси. В период на преструктуриране са и Законът за радиото и телевизията, и този за електронните съобщения.

Може ли човек да носи под две мишници… пет дини?

Руската окупационна армия стреля по журналисти

С успеха си възпитаничката на Свилен Нейков донесе първата титла за България от Игрите в Пекин. Това стана пред погледа на президента на страната ни Георги Първанов, който дойде специално за гонката на гребния канал "Шуми" в китайската столица.

И ния сме щастливи, че президентът е сколасал да отиде и да присъства на този велик за родината ни момент! Даже този път няма да питаме и да се интересуваме кои лица от приятелския кръг на президента са пътували безплатно с него до Пекин с правителствения самолет, и то не за друго, ами понеже знаем кои са тези лица. Щото те са си постоянно с него, сякаш са абонирани за безплатни пътувания из чужбина с (ОЩЕ >>>> )

любимата ми му песен

Преди няколко дни започнах да чета един роман на Айрис, но няколко пъти прекъсвам, за да чета нещо друго. След американската любов, ми се четеше отново нещо, което да се носи по-леко от писанията на Айрис (любима ми е, но е тромава като мен). Грабнах “Дни образци” (Specimen Days) на Кънингам и установих, че и тя е за любовта … както и всички книги на Айрис … и не можах да се сетя за роман, който да не е. Прекъснах и тази книга, тъй като по пътя към хубавите розови домати видях новия брой на L’EUROPEO, който се казва … “ОТ ЛЮБОВ” Когато се върнах, открих прекрасните стихове, които Бисер е написал за Елоиза и оставил като коментар. Стана така, обаче, че се наложи спешно да излезна, а на връщане, докато продължавах да си мисля за романите, любовта и “Фрагменти на любовния дискурс” на Барт, от които почитам по мъничко през някоя и друга година, минах през книжарницата и попаднах на “Философският Ерос: Големите текстове на платоническата любов” и “Секс, любов и други глаголи” на Михаела Петрова. Стори ми се, че да ги купя ще ми дойде в повече - не съм сигурна дали западната философия е стигнала до по-важни прозрения за любовта от мен самата, а Михаела Петрова сигурно има доста опит, щом води колонка “Секс в първо лице” в “Жената днес”, но пък моят като че засега ми е достатъчен и не мисля, че точно в тази книга ще открия убягващото ми напоследък вербално обяснение на секса, пък и като че не бързам да стигам до изводи

Никак не съжалявам, обаче, че си купих списанието, което е пълно с … истински истории Фактологията в повечето случаи ми е неважна, а за някои истории знам повече от написаното, но ми хареса да ги чета и да ги пренаписвам Получаваше се чудесно, разбира се, но все пак днес бих искала да рекламирам не себе си, а списанието Купете го. Само 8 лева за двумесечно издание, а можете да си го запазите като книга, а присъствието на реклами е нищожно и ненатрапливо. Ако не бях разкъсала целофана, нямаше как да знаете, че в броя можете да прочетете за:

“Лунен тигър” на Пенелъпи Лайвли - разсъжденията на Дилов не ме вдъхновиха, но си записах да видя книгата

Мадона и Шон Пен - тук пък не си подчертах нищо

Любовникът Плейбой - чудничка статия на Бегдебе, който смята, че описания тип е демоде, но я да дойде в Хасково

Интервю с Иван Костов - за пръв път обърнах внимание на Костов и за свое учудване останах с хубави впечатления, сигурно защото и той като мен смята, че на българския народ винаги му е спестявана истинската трагичност на живота и че демокрацията е посадена тук като дърво, а почвата продължава да е толкова неподходяща като в 1878. Интересни прозрения за същността на политиката и за народната любов.

София Лорен и Карло Понти

Секс между ангели?!? - историята на девствения футболист Кака и годеницата му - чудя се дали е нужно да си девствен за да си ангел, и дали продължаваш да си такъв минути след като правиш секс за първи път

Любов по време на революция - поетът Маяковски и фаталната муза на руския авангард Лиля Брик - на фона на Октомврийската революция и последващия терор

Ерика Джонг за идеалния мъж - “По-рано се възхищавах от нещата, които съсипват връзките. Днес се възхищавам от това, което ги спасява”. Аз лично вече нищо не знам, но бих се радвала хората да минават колкото се може по-бързичко през първата фаза

Марлон Брандо - като ученичка и аз въздишах по бялата му тениска в “Трамвай Желание”, признавам. По-късно, обаче, гледах “Последно танго в Париж” и сега знам по-добре Такъв мъж не е в състояние да разбие сърцето ми.

Серия целувки на Мерилин Монро, Ив Сен Лоран и Катрин Деньов, Чарлз и Даяна, Путин и кон, Саддам и Корана, Папата и свещенически крак, Марадона и Златната Топка - снимчици с малко текст - някои хвърлят в размисъл.

Кетрин Хепбърн и Спенсър Трейси - никога не са живяли заедно - това пречи ли?

Андрей Баташов за необходимостта от целомъдрие, ухажване, загадъчност и т.н.

Маргьорит Дюрас и 38 години по-младият й любим (гей), писането като начин на оцеляване - обожавам Дюрас

Паулу Коелю - мноо умряла страничка - не щото се правя на интелектуалка - просто беше пълна досада

Фитцджералд и Зелда - ние, коленичещите им обожатели, смятаме, че е добър начин да се изкушат неизкушените Не е ли забавно когато изчезнат границите между романа и живота? Забавно е в “Пурпурната роза от Кайро” (любим филм; откъде ли да го намеря?), а в случая “Фитцджералд” е трагично, но красиво и човек има желание да препрочита

Фреди Мъркюри е обичал една жена - така както не е обичал нито един от многото мъже, с които е бил - завещал й е по-голямата част от милионите си и т.н.

Художничката Фрида Кало - духът винаги е по-силен, по-страстен и по-великодушен от тялото … на Фрида почти не й е останало такова написала е повече от 26 хиляди писма до любимия

Самият Ролан Барт - откъс от "Фрагменти на любовния дискурс" :)

Уди Алън смята, че единственият начин да бъдеш щастлив е да обичаш страданието - малко ми е странен - не съм чела и гледала нищо негово. Полезно четиво за жени, които не могат да различат срамежлив от необщителен мъж.

Интервю с Ървин Уелш - не е кой знае какво, но ме подсеща да ви препоръчам филма “Трейнспотинг”

Половинвековният хомосексуален шеф на ФБР - поучително четиво за тези, които смятат, че да си гей е в противоречие с това да си мъж, при това по-корав от Бат Бойко

Любовта, сексът и българските тайни служби - интервю с Цвятко Цветков - интересни отправни точки за спомени и размисъл, включително по нашумялата тема за шпионирането в Интернет. В бг си нямаме Оксфорд и Кеймбридж и се чудя откъде въпросните служби биха могли да набират качествени щатни кадри. Май трябва да наблегнат на нещатните или да внасят

Умната и силна Айн Ранд, “майката” на обективизма, мечтае да бъде покорена и се чуди какво ли ще стане ако гениалните и талантливите се откажат да работят за обществото, което непрекъснато ги тика към посредственост

Ромен Гари - как се възпитава аристократ - впечатляващо. Досега само бях чувала името му. Сега бих искала да прочета всичко от този смел, изтънчен и свободен човек.

Салвадор Дали - оф, точно днес си мислех за мъжете, които държат в подчинение и зависимост жени, които не обичат. Пожелавам на всички такива да открият своята Гала

Блондинката от АББА - идва ми да повторя накратко световната история: “Те страдат.”  - как ли се лекуват рани като нейните?!?

Плеймейт ‘72 - как е изглеждал Плейбой преди силикона и Фотошоп - може би всички жени щяха да се чувстват по-добре без тези изобретения, пък и мъжете …

Първият брак на Айнщайн - жените понякога са камъни, върху които стъпват великите мъже

Висоцки и Марина Влади - една от моите легенди

Аня Пенчева - интервю с фатална жена от по-романтично поколение

Ингмар Бергман - един от мъжете, които съсипват десетки жени - ей така, докато ги обичат

Алберто Моравия - откъс от романа “Скука” -поривът да обезцветиш любимата - усещам как прашецът от крилата ми полепва по потни пръсти

Ален Делон и Роми Шнайдер

В оранжево са тези, които бяха най-интригуващи за мен.

Comments

любимата ми му песен

Преди няколко дни започнах да чета един роман на Айрис, но няколко пъти прекъсвам, за да чета нещо друго. След американската любов, ми се четеше отново нещо, което да се носи по-леко от писанията на Айрис (любима ми е, но е тромава като мен). Грабнах "Дни образци" (Specimen Days) на Кънингам и установих, че и тя е за любовта ... както и всички книги на Айрис ... и не можах да се сетя за роман, който да не е. Прекъснах и тази книга, тъй като по пътя към хубавите розови домати видях новия брой на L'EUROPEO, който се казва ... "ОТ ЛЮБОВ" :) Когато се върнах, открих прекрасните стихове, които Бисер е написал за Елоиза и оставил като коментар. Стана така, обаче, че се наложи спешно да излезна, а на връщане, докато продължавах да си мисля за романите, любовта и "Фрагменти на любовния дискурс" на Барт, от които почитам по мъничко през някоя и друга година, минах през книжарницата и попаднах на "Философският Ерос: Големите текстове на платоническата любов" и "Секс, любов и други глаголи" на Михаела Петрова. Стори ми се, че да ги купя ще ми дойде в повече - не съм сигурна дали западната философия е стигнала до по-важни прозрения за любовта от мен самата, а Михаела Петрова сигурно има доста опит, щом води колонка “Секс в първо лице” в "Жената днес", но пък моят като че засега ми е достатъчен и не мисля, че точно в тази книга ще открия убягващото ми напоследък вербално обяснение на секса, пък и като че не бързам да стигам до изводи :)

Никак не съжалявам, обаче, че си купих списанието, което е пълно с ... истински истории :) Фактологията в повечето случаи ми е неважна, а за някои истории знам повече от написаното, но ми хареса да ги чета и да ги пренаписвам :) Получаваше се чудесно, разбира се, но все пак днес бих искала да рекламирам не себе си, а списанието :) Купете го. Само 8 лева за двумесечно издание, а можете да си го запазите като книга, а присъствието на реклами е нищожно и ненатрапливо. Ако не бях разкъсала целофана, нямаше как да знаете, че в броя можете да прочетете за:

"Лунен тигър" на Пенелъпи Лайвли - разсъжденията на Дилов не ме вдъхновиха, но си записах да видя книгата :)

Мадона и Шон Пен - тук пък не си подчертах нищо

Любовникът Плейбой - чудничка статия на Бегдебе, който смята, че описания тип е демоде, но я да дойде в Хасково :D

Интервю с Иван Костов - за пръв път обърнах внимание на Костов и за свое учудване останах с хубави впечатления, сигурно защото и той като мен смята, че на българския народ винаги му е спестявана истинската трагичност на живота и че демокрацията е посадена тук като дърво, а почвата продължава да е толкова неподходяща като в 1878. Интересни прозрения за същността на политиката и за народната любов.

София Лорен и Карло Понти

Секс между ангели?!? - историята на девствения футболист Кака и годеницата му - чудя се дали е нужно да си девствен за да си ангел, и дали продължаваш да си такъв минути след като правиш секс за първи път :)

Любов по време на революция - поетът Маяковски и фаталната муза на руския авангард Лиля Брик - на фона на Октомврийската революция и последващия терор

Ерика Джонг за идеалния мъж - "По-рано се възхищавах от нещата, които съсипват връзките. Днес се възхищавам от това, което ги спасява". Аз лично вече нищо не знам, но бих се радвала хората да минават колкото се може по-бързичко през първата фаза :)

Марлон Брандо - като ученичка и аз въздишах по бялата му тениска в "Трамвай Желание", признавам. По-късно, обаче, гледах "Последно танго в Париж" и сега знам по-добре :) Такъв мъж не е в състояние да разбие сърцето ми.

Серия целувки на Мерилин Монро, Ив Сен Лоран и Катрин Деньов, Чарлз и Даяна, Путин и кон, Саддам и Корана, Папата и свещенически крак, Марадона и Златната Топка - снимчици с малко текст - някои хвърлят в размисъл.

Кетрин Хепбърн и Спенсър Трейси - никога не са живяли заедно - това пречи ли?

Андрей Баташов за необходимостта от целомъдрие, ухажване, загадъчност и т.н.

Маргьорит Дюрас и 38 години по-младият й любим (гей), писането като начин на оцеляване - обожавам Дюрас

Паулу Коелю - мноо умряла страничка - не щото се правя на интелектуалка - просто беше пълна досада

Фитцджералд и Зелда - ние, коленичещите им обожатели, смятаме, че е добър начин да се изкушат неизкушените :) Не е ли забавно когато изчезнат границите между романа и живота? Забавно е в "Пурпурната роза от Кайро" (любим филм; откъде ли да го намеря?), а в случая "Фитцджералд" е трагично, но красиво и човек има желание да препрочита

Фреди Мъркюри е обичал една жена - така както не е обичал нито един от многото мъже, с които е бил - завещал й е по-голямата част от милионите си и т.н.

Художничката Фрида Кало - духът винаги е по-силен, по-страстен и по-великодушен от тялото ... на Фрида почти не й е останало такова :( написала е повече от 26 хиляди писма до любимия

Самият Ролан Барт - откъс от "Фрагменти на любовния дискурс" :)

Уди Алън смята, че единственият начин да бъдеш щастлив е да обичаш страданието - малко ми е странен - не съм чела и гледала нищо негово. Полезно четиво за жени, които не могат да различат срамежлив от необщителен мъж.

Интервю с Ървин Уелш - не е кой знае какво, но ме подсеща да ви препоръчам филма "Трейнспотинг"

Половинвековният хомосексуален шеф на ФБР - поучително четиво за тези, които смятат, че да си гей е в противоречие с това да си мъж, при това по-корав от Бат Бойко :)

Любовта, сексът и българските тайни служби - интервю с Цвятко Цветков - интересни отправни точки за спомени и размисъл, включително по нашумялата тема за шпионирането в Интернет. В бг си нямаме Оксфорд и Кеймбридж и се чудя откъде въпросните служби биха могли да набират качествени щатни кадри. Май трябва да наблегнат на нещатните или да внасят :)

Умната и силна Айн Ранд, "майката" на обективизма, мечтае да бъде покорена и се чуди какво ли ще стане ако гениалните и талантливите се откажат да работят за обществото, което непрекъснато ги тика към посредственост

Ромен Гари - как се възпитава аристократ - впечатляващо. Досега само бях чувала името му. Сега бих искала да прочета всичко от този смел, изтънчен и свободен човек.

Салвадор Дали - оф, точно днес си мислех за мъжете, които държат в подчинение и зависимост жени, които не обичат. Пожелавам на всички такива да открият своята Гала :)

Блондинката от АББА - идва ми да повторя накратко световната история: "Те страдат."  - как ли се лекуват рани като нейните?!?

Плеймейт '72 - как е изглеждал Плейбой преди силикона и Фотошоп - може би всички жени щяха да се чувстват по-добре без тези изобретения, пък и мъжете ...

Първият брак на Айнщайн - жените понякога са камъни, върху които стъпват великите мъже

Висоцки и Марина Влади - една от моите легенди

Аня Пенчева - интервю с фатална жена от по-романтично поколение

Ингмар Бергман - един от мъжете, които съсипват десетки жени - ей така, докато ги обичат

Алберто Моравия - откъс от романа "Скука" -поривът да обезцветиш любимата - усещам как прашецът от крилата ми полепва по потни пръсти :(

Ален Делон и Роми Шнайдер

В оранжево са тези, които бяха най-интригуващи за мен.

На 8 август тази година във Великобритания започна да излиза ново лайфстайл списание, чиято основна аудитория са гей и би жените. crAve ще излиза на всеки два месеца, като на кориците му ще се появяват новини, интервюта, съвети, спорт, статии за храна, ревюта, пътешествия и всичко друго, което интересува съвременната жена. Главната редакторка Сам Ийстууд казва "Целим да публикуваме стимулиращи и информативни статии в широк диапазон от теми, все пак в живота има и друго освен сексуалност. Само защото една жена е гей, не означава, че всичко, което трябва да чете е на гей тематика".

На корицата на първия брой е Sophie Ward (позната у нас от Динотопия), известна актриса и гей активист.

Тъй като съответните органи и институции не реагираха по никакъв начи