С успеха си възпитаничката на Свилен Нейков донесе първата титла за България от Игрите в Пекин. Това стана пред погледа на президента на страната ни Георги Първанов, който дойде специално за гонката на гребния канал "Шуми" в китайската столица.

И ния сме щастливи, че президентът е сколасал да отиде и да присъства на този велик за родината ни момент! Даже този път няма да питаме и да се интересуваме кои лица от приятелския кръг на президента са пътували безплатно с него до Пекин с правителствения самолет, и то не за друго, ами понеже знаем кои са тези лица. Щото те са си постоянно с него, сякаш са абонирани за безплатни пътувания из чужбина с (ОЩЕ >>>> )

Елементарно е, но кой да мисли. Алчност и лакомия, лакомия и алчност. Те са решили, че са вся и всьо. Ама май не е така. Нито семейните лекари работят като такива, за кавито им се плаща, нито тези в болниците. Жалко е. На запад семейните лекари по-голямата част не ползват отпуска докато не се пенсионират, за да не си изгубят недай боже пациентите. А у нас се чудят как да се скрият. Станаха част от контингента “пази сляпо да прогледне”.

Но и друго започва да се появява. Като не си гледат работат и бъркат, като съдът е сляп и глух за престъпленията им, дошъл е моментът и на линча. Някои от тях вече го изпитват на гърба си. Ако не се осъзнаят и не влезнат в границите на човешкото влиза в сила правилото “око за око, зъб за зъб”. Дано не я докарат до там, че да чудят как да се спасяват. Няма недосегаеми в този живот.Всеки си плаща рано или късно и за доброто, което е направил , и за злото, което е причинил.

Йорданов

Из жизни оператора пейджинговой компании:
Звонок. Клиент спрашивает:
- Алло! Вы конфиденциальность сообщений соблюдаете?
- Конечно!
- Тогда передайте сообщение абоненту номер (такой-то):
"Женя, забери труп из машины"

Hа станции пpоката лодок смотpитель смотpит в бинокль и кpичит:
- 99-я лодка, возвpащайтесь, ваше вpемя вышло!!!
99-я лодка, возвpащайтесь, ваше вpемя закончилось!!!
Подходит помощник:
- Слушай, а у нас в пpокате всего 70 лодок?!
Смотpитель:
- 66-я, вашу мать, у вас что, какие-то пpоблемы?!
источник

-Алло, это террариум? Мне ваш телефон служба спасения дала...У меня змея в квартиру забралась, чего делать?
- Куда забралась? В квартиру? Через вентиляцию? Вы где живете? На кого похожа? Не трогали? Куда звонили? (и еще 100 вопросов).
- Квартира 15-й этаж, не через вентиляцию, но откуда не знаю. Похожа на ужа вроде, но я не специалист, знаете... Сказали вас вызывать...
- Опишите ее...
- Черная, средней толщины, ну... обыкновенная такая.
- Это уж. Если не боитесь - попробуйте ее поймать...
- Чем? Вот так прямо и ловить?
- Так и ловить. Руками. Или...
- Что или?
- Вы состоите в обществе защиты животных?
- Нет, а что?
- Тогда е$ните ее лопатой!

На уроке русского языка диктант по правилам переноса слов.
Учительница диктует: "Народы мира борятся за свое освобождение".
Машенька спрашивает учительницу:
- Анна Николаевна, можно в слове народы "на" написать на одной
строчке, а "роды" перенести?
- Можно.
Диктует дальше: "застрахуй свою жизнь". Машенька опять спрашивает:
- Можно "застра" написать на одной строчке, а "х%й" перенести?
Анна Николаевна отвечает:
- Если ты, Машенька, роды перенесла, то х%й перенесешь точно.

одесский публичный дом.
главная бугалтерша этого заведения кричит хозяйке
-сонечка, не дай кончить этому козлу из 9-го номера, он подсунул фальшивую купюру
исчтоник

В един от утринните блокове на БНТ се опитаха да проведат подобен дебат, ама не стана, защото водещият беше зациклил на въпроса: “Добре, обяснете ми в крайна сметка, защо да не взема 200 лева за гласа си?”.

Не дочакахме внятен отговор. Мая Манолова от БСП го удари на морал, от НДСВ препоръчаха задължително гласуване, а пък Светослав Малинов от ДСБ повтори думите на вожда и учителя, че глобата за купуване на гласове трябвало да стане 100 хиляди лева. Това ще да е разтревожило силно несебърските братя, които цяла нощ не са мигнали от спорове какво да продадат – някой от двата “Майбаха”, някое от двете “Бентлита” или просто една от яхтите.

Дами и господа от жълтите плочки.

Ние, обикновените граждани, се обръщаме към вас, които вече 20 години ни начуквате в главите, че всичко е пазар. Ами тогава – на пазар, като на пазар. По-добре, отколкото – на война като на война. Не се притеснявайте – Стефан Гамизов, който предрече кървави избори, малко пресоли манджата. Той си знае защо. Никой не планира да окървави народните маси в светлия ден на предстоящия съдбовен вот. Поради две причини. Първо защото народните маси няма да участвуват масово, а отново срещу заплащане. И второ – поради драстично намаляващата работна ръка, която вие не успяхте да замените с китайци, монголци, молдовци, мордовци и чукчи. Тъй като последните не се навиват да бачкат в България са 300 лева на месец.

Що се отнася до политическите убийства – където е текло, пак ще тече – ама не защото Гамизов е пророк, а поради общия, така да се каже, фон на прехода. Който бая се засили с настъпването на новия милениум. Има ли смисъл да спорим какво е това да гръмнеш Емил Кюлев посред бял ден в центъра на София – политическо убийство, или следствие от любовна драма? Май няма смисъл от дебат.

Другари и другарки, господа и строги господарки от националния политически елит на България.

Надяваме се, вече сте усетили, че освен вас, вследствие на пазарната икономика, в страната са възникнали така наречените местни елити. Някои техни представители изпонакупиха стотици декари в Халкидики, тъй че въпросът доколко са местни, е доста спорен. Не се опитвайте да воювате с тях чрез заклинания – какви мутри били и какви дупнишки братя не били. Недейте да правите по отношение на тези хора тънки сметки, нито заедно с тях, за да не се докарате до положението на Румен Петков.

Ако искате отново да излезете на националната писта, ще трябва да си спомните това, което ни начуквахте в главите – че всичко е пазар. Но във вашия случай става дума за пазара на идеите, а не за пазарлъци под масата. Особеност на този пазар е, че не минава през портмонетата, а през мнението на хората. Тъй, че спокойно можете пак да си опънете дългите партийни листи – и лявата, и дясната, и либералната. Сложете една свободна от проценти и квоти сергия и позволете на хората спокойно да избират – нещо по-сочно или нещо по-зряло. Позволете на хората свободно да ви слагат “чавките” и те ще купят това, което им харесва, а не онова, за което са им платили тарикатите. Вярно е, че по този начин много от вас ще трябва да минат в пенсия – че току-виж отляво изскочил някой като Паскалев или някой Янаки Стоилов. Пък отдясно някой като Антонела Понева или някой като Нено Димов – току-виж засенчили тъмносиния ореол на гуруто.

Ама друг начин няма. Отдолу идат местните братя и местните братства. И ще ви глътнат като нафора. Освен ако вече не са ви глътнали, в което почти никой не се съмнява.

Но ако това е така, имайте предвид, че скоро ще ви изплюят.

09.05.2008

/Фили/ След период на криза, завършил с ремонт на правителството, управляващата в България тройна коалиция от социалисти и либерали очевидно се стабилизира и е на път да реализира прогнозите, че ще успее да довърши пълния си мандат, който изтича през юни следващата година.

Откритата в сряда, след дългата Великденска ваканция, лятна сесия на Парламента показа, че ориентацията на управляващите в оставащите месеци отива все по-наляво. Обещанията за повишаване на пенсиите, за подобряване на диалога със синдикатите, за извършването на реформи в системите на образованието и здравеопазването, както и за увеличаване на парите в здравния сектор, без пряко да се засягат финансовите интереси на гражданите, са ясни жалони в тази посока. Тези обещания получиха веднага и съответната критика от страна на опозицията, която заяви, че БСП, ДПС и НДСВ очевидно започват отсега своята предизборна кампания, като се стремят да се харесат на избирателите, а не да предприемат истинските стъпки, необходими за развитието на страната в този момент.

Немалко критики от опозицията получи и изнесената до момента информация за намеренията на правителството и новия министър на МВР за трансформации във вътрешното министерство, които да окажат решително въздействие в най-силно критикуваните от Европейския съюз области – борбата с корупцията и организираната престъпност. Предвидената в тази посока мерки се оценяват като не особено ясни и съответно - недостатъчно ефективни. А неотдавнашното изявление на новия вътрешен миннистър Михаил Миков, че “в България няма мафия”, бе определено от Иван Костов, лидер на партия Демократи за силна България, като “признание, че правителството няма политическа воля за реална борба с мафията”.

Междувременно стана ясно, че не просто продължават, а се и задълбочават проблемите в отношенията между Брюксел и София с обявеното от Европейската комисия начало на две нови наказателни процедури срещу България – заради неиздадените навреме комплексни разрешителни за редица индустриални инсталации в страната, както и заради неизпълнени задължения по въвеждане на  европейското законодателство, което засяга оценките на въздействие върху околната среда.

- Пламен, ако Полша преди време беше определяна като “непослушното дете на Европа”, изглежда България напоследък влиза в ролята на “неспособното дете на Европа”. Тази неспособност вече засяга не едно единствено, а множество направления в отношенията на страната с Европейския съюз. Докъде могат да доведат съществуващите поради това напрежения?

- Всъщност, Фили, когато говорим за отношенията България-Европейски съюз, някой може да остане с впечатлението, че става дума за нещо като външна политика. А това съвсем не е така. Поне не в класическия смисъл на понятието. Защото България е част от Европейския съюз. Парадоксът е в това, че като част от Европейския съюз страната, представлявана от своето правителство, заедно с останалите 26 държави изисква от себе си извършването на определени реформи. Тези реформи не са самоцелни, не се извършват само и просто за да се уеднакви законодателството, защото европейското е много красиво, а българското – грозно. Не, те са пряко насочени към реално подобряване на положението на всеки български гражданин поотделно и на българското общество като цяло. Само че същото това правителство, което изисква от себе си отвън, отвътре не може, а някои смятат дори, че в определени направления и не иска, да направи необходимите реформи.

Нещо повече, изглежда българската общественост не получава точна и вярна информация за дълбочината на проблемите, а те се прикриват зад бодряшки изказвания. Примерът с прекратеното преди няколко месеца финансиране от ЕС по някои направления, свързани с аграрния и транспортния сектор, е достатъчно катгоричен. Въпреки че българското правителство заяви, че взима мерки да се оправят нещата, а министърът на финансите Пламен Орешарски през април каза, че мерките са оценени от Евросъюза едва ли не като прекрасни, то финансирането не беше възстановено и не е ясно кога ще бъде.

Меглена Плугчиева, новоназначеният вицепремиер без портфейл, който отговаря за европейските фондове, по време на първото си посещение в Брюксел съвсем не беше посрещната с отворени обятия. Според информация от външни източници, тя е била принудена да чуе предупреждения за възможността от спиране на плащанията и по други направления от европейските фондове. Както и да изтърпи очевидно неприятни въпроси от страна на еврокомисаря по регионалното развитие Данута Хюбнер за това защо изобщо се е наложило назначаването на специален министър, който до отговаря за европейските пари в правителството, какви са възможностите на този министър да влияе върху решенията на отделните си колеги от кабинета и какви механизми ще се използват, за да бъдат предотвратени нови злоупотреби със средства. Няма яснота какво точно е отговорила Меглена Плугчиева на тези питания, но ако се съди по факта, че за тях няма отговор и в самата България, то най-вероятно е замазала работата с общи приказки.

Всъщност, Фили, твоят въпрос май беше насочен точно натам – колко време ще ни търпи Европейският съюз да говорим общи приказки.....

- Да, и колко сериозни могат да бъдат наказателните мерки?

- Уди Алън има една история за човек, който отишъл при президента Линкълн с голяма лична молба, но така се стъписал, че, вместо да изложи молбата си, задал нелепия въпрос – “Колко дълги трябва да бъдат краката на човека?” В отговор Линкълн веднага изстрелял – “Достатъчно дълги, че да стигат до земята”.

В нашия случай, Фили, краката на България очевидно са по-къси от необходимото, но Европейският съюз е изтъкан от търпение и съшит с процедурни правила, така че да отиде докрай, в смисъл - да се стигне до изключване на България, просто няма как да стане.

Засега, а вероятно така ще бъде и поне шест месеца след изборите през следващата година, Евросъюзът ще продължи повече да проучва и да прави забележки, като налага някои частични ограничения. В близко време, както спомена и ти в началото, могат да се очакват мерки, свързани с екологичните проблеми, а след края на юни, когато трябва да се появи поредният европейски доклад за напредъка на България, може би ще последват и мерки в сферата на правораздаването и сигурността.

Дори и вече да е силно раздразнен от случващите се неуспехи с България обаче, Брюксел най-вероятно ще изчака да види дали ще има смяна на властта догодина в страната и как ще заработи евентуалното ново управление, преди да започне съвсем публично и категорично да изразява раздразнението си.

- А може ли да се мисли реално за смяна на управлението, като се има предвид тежкото състояние, в което от години се намира опозицията, както и заявката за ляв завой от страна на тройната коалиция?

- Ако ми зададеш този въпрос в същия майски ден, но през следващата година, Фили, вероятно ще мога да ти отговоря с 99 процента сигурност. Днес обаче е трудно да се прецени и причините за това са няколко.

Първо искам да кажа, че според мен опозицията е права да твърди, че с обявения  завой наляво управляващите стартират отсега предизборната си кампания. Те вероятно ще положат големи усилия тази кампания да е успешна. Друг е въпросът дали тя наистина ще може да бъде такава заради краткото време за сериозни реформи, зарад тежестта на тези реформи и необходимостта да се извършват в  няколко основни сектора едновременно, както и заради липсата на яснота какви точно трябва да бъдат въпросните реформи.

Например решението здравната вноска в страната да се увеличи от 6 на 8 процента, без обаче това да промени нивото на общата осигурителна тежест, прилича на решение да се преместят едни пари от левия джоб в десния. Ако говорим политически, по правилно е да се каже – от десния джоб в левия. Не е ясно също как тази мярка ще се върже с обещанието за увеличение на пенсиите, след като идеята е двупроцентното увеличение на здравната вноска да бъде компенсирано със съответно намаление на вноската за пенсия.

Освен това правителството оперира във вътрешноикономическа среда, която става все по-неблагоприятна заради поне две, дори три, важни натрупвания. Първо е натрупването на огромен вътрешен дълг и междуфирмена задлъжнялост, която, по мнение на експерти, е около 90-100 милиарда лева или двойно по-голяма от държавния бюджет за 2008-ма. Второто натрупване е на задълженията по външнотърговския баланс на страната заради съществуващото от години насам превишение на вноса над износа по текущата сметка. И третото натрупване, което най-пряко засяга всеки човек тук, това е натрупването на инфлационните проценти, които за миналата година превишиха повече от два пъти прогнозната инфлация, а положението през тази година не се очертава като по-добро.

Към тези важни фактори трябва да се прибавят и ниската конкурентноспособност на българските производители, задържането, ако не и спада в нивото на чуждите инвестиции, както и неблагоприятната международна конюнктура, свързана най-вече с цените на горивата. Така че напълно разбираемо е човек да изпитва съмнения по въпроса – дали ако правителството наистина успее да реализира обещания ляв завой, българските граждани ще почувстват това като кой знае какъв голям успех и ще подкрепят отново същите управляващи на изборите.

Разбира се, съществуват и немалко фактори, които биха спомогнали сегашните управляващи, в същата или подобна конфигурация, да останат на власт.

На първо място това е слабостта на опозицията, слабост, която не можа да се възползва дори от ужасната криза, която преживя правителството през последните два месеца.

На второ място важен фактор може да се окаже подкрепата за сегашните управляващи от страна на президента. Георги Първанов кара втория си, последен мандат, и затова може да си позволи донякъде да смъкне маската си на “президент на всички българи”, какъвто имидж поддържаше доскоро и да се включи по-активно в защита на партийните си и други интереси.

И третият важен фактор е податливостта на българския избирател към популистки ходове, а оттам и склонността му за ирационално гласуване. А че сегашните управляващи имат определени заслуги към налагането на популистката политическа практика в България, това не могат да отрекат и най-големите техни критици.    

Очень ожидаемое продолжение гангстерской саги Mafia 2 на днях было официально анонсировано разработчиками, компанией 2K Games, а именно чешского их представителя 2K Czech, на консолях нового поколения Xbox360, PS3 и PC. Причём компьютерная версия игры выйдет в одно время с консольным релизом.

Также появилась первая информация о главных героях Mafia 2. Это будут Vito Scarletta - сын иммигранта из Сицилии, Joe Barbaro - хороший друг Vito, Henry Tomasino - закаленный мафиозо.

И в качестве бонуса слайдшоу из новых скриншотов игры и оригинальная музыкальная тема.

Какво провокира италианците да изчистят ръцете си в началото на 90-те? Това са най-вече недоверието на обществото в политиците и увереността на избирателите, че съдебната система не работи. В края на 80-те контрастът между начина на живот на политическите ръководители и обикновените избиратели на Апенините добива чудовищни измерения. Ярък пример в това отношение е секретарят на Италианската социалистическа партия Бетино Кракси, който в последствие става премиер (точно като Сергей Станишев). Това, което смущава хората и магистратите обаче е стандартът на живот на Кракси.  След като той навлиза във властта – започва да живее в най-скъпия хотел в центъра на Рим(хотел „Рафаел”) и вдига огромна вила в Тунис(подобна на сараите на Доган в Девин). Приятелката на Кракси е била телевизионната журналистка Сандра Мило(приятелката на Сергей Станишев също е популярна телевизионна журналистка). 

Откакто избухна „генералския скандал” в България, всякакви анализатори и депутати отново заговориха за нуждата от побългарена операция тип „Чисти ръце”. Това е добра идея поради една причина - никога действителността в България днес не е имала повече допирни точки с атмосферата в Италия предхождала масираните разследвания и арести на италиански политици в рамките на „Мани пулите” (както е оригиналното наименование на „Чисти ръце”), започнала на 17 февруари 1992 г. с арестуването на депутата от социалистическата партия Марио Киеза. Ето я и следващата прилика - в Италия операция „Чисти ръце” започва с ареста на социалист в обвинения за корупция. За сравнение в България в момента имаме цял министър, срещу когото има подозрения в корупция. Дори начинът по който е заключен Киеза много напомня за скандала, който тресе България в момента – италианският политик е записан да договаря по телефона си 7 милиона лири подкуп от частна фирма. Премиерът Кракси защитава Киеза(както президент и премиер защитават Румен Петков в момента) точно един месец, но осъзнал непопулярната си позиция изненадващо заявява:

„Той хвърли сянка върху най-честната партия в Италия”.

Вече обаче е късно за подобни „признания”. Останал без подкрепата на своята партия Киеза прави пълни самопризнания. Те са стряскащи, сензационни и най-важното вкарват половината социалисти и индустриалци от Милано зад решетките. Може би точно от това се страхуват българските властимащи днес и за това не смеят да поискат оставката на Петков? От неговите отмъстителни самопризнания? 

След като в медиите в Италия започва да се шуми около случая с Киеза, прокурорите насочват погледа си към бизнеса. Само в рамките на няколко месеца, след използване на специални разузнавателни средства зад решетките попадат някои от най-влиятелните италиански бизнесмени сред които президентът на електрическия гигант ЕНИ Габриеле Каляри, който се самоубива в затвора. Самоубива се и социалиста Серджо Морони. Той оставя писмо със самопризнания, свързани с финансирането на Италианската социалистическа партия.

През 1993 г. на топло влиза и съдията от Милано Диего Курто, придружаван от половината наличен ръководен състав на Италианското министерство на вътрешните работи. Обвиненията са едни и същи – корупция и връзки с престъпни организации. Лично шефа на ФИАТ си признава в писмо до вестниците корупционните схеми, в които компанията е участвала, за да си осигури политически комфорт.  

Операция „Чисти ръце” се разгръща като лавина – изплуват документи, доклади, специални комисии вадят разпечатки с телефонни разговори(както в българския случай). Разбира се и тогава политиците в Италия се опитват да блокират разкритията на прокурорите чрез структурни промени в Италианската полиция и обещания за реформи. Най-деен в това отношение е Силвио Берлускони, който изплашен от темповете, с които протича „Чисти ръце” тихомълком прокарва проекто-закон, който да защити обвинения си в корупция брат Паоло от наказателно преследване. Берлускони вкарва за обсъждане своя проект за „реформи” точно в деня на мача България – Италия в САЩ’94. И успява. Идва обаче финалът с Бразилия, а Баджо изпуска дузпа и Италия потъва в скръб. На този фон телевизиите започват да излъчват кадри на излизащи от затвора политици, осигурили си свободата след „Закона на Берлускони”. В крайна сметка властта побеждава прокурорите от „Чисти ръце”, но техните разкрития променят политическия живот в Италия завинаги – социалистическата партия е погребана, а заедно с нея си отиват десетки подгизнали от корупция държавни служители.

Възможна ли е операция „Чисти ръце” в България? Въпросът, мисля е повече от реторичен. Нито прокуратурата, нито съдът с работата си  създават впечатление, че защитава интересите на гражданите и уважават закона, повече от политиците, колкото и съмнителни и антипатични типове да са те. Затова предлагам, ако ще правим операция „Чисти ръце”, тя да бъде водена лично от архитекта на тази операция в Италия – Антонио ди Пиетро. В случай, че българското правителство има смелост да го наеме за консултант, ето неговия сайт –

http://www.antoniodipietro.it/international.php

Иначе днес, на поредното раздаване на ключове за нови патрулни автомобили, беше май първия път, в който Румен Петков не си позволи да се изгаври с журналистите. Разбира се, тръгна да си ходи без да отговаря на въпроси, но и те понякога си вършат функциите. Та изведнъж се подава микрофон със синьо кубче и се чува: "Та, кога, г-н Петков, ще си подадете оставката? След като имате 3 големи грешки, не следва ли да напуснете поста?". И следва 20-секундна пауза, която едва ли е попаднала в централните емисии. Отново песоглавска физиономия. И после оправдания като виновно дете пред майка си и молби да се изчака вотът на недоверие. Малко по-късно той, очаквано, не мина.

И така цяла България вижда вмирисаната глава на една отдавна прогнила институция. МВР е прогнило е чак до най-тънките костици - дори и най-ниските звена в полицията. И когато си получат заслуженото за наглостта, стават скандали. А когато Росен Цветков от БНТ най-накрая зададе неудобен въпрос, всички си мълчат.

Та, другарю Петков, "Оставка?"

Разразилата се криза в управлението е резултат от разкрити реални факти за срастване на организираната престъпност и ръководството на МВР.

Вместо да провежда безкомпромисна политика срещу престъпността ръководството на МВР:

● провежда кадрова политика, при която на възлови длъжности в службите на министерството се назначават лица за прикриване, а не за разкриване на престъпленията;

● потулва всяка информация, отнасяща се до лица, които трупат доходи чрез престъпления и финансират управляващите;

● Министърът на вътрешните работи се среща с лица от подземния свят под претекст, че защитава националните интереси;

● саботира оперативните разработки срещу лица от организираната престъпност и им дава възможност да остават безнаказани.

В резултат на това:

● при това управление се създадоха условия да вирее основно бизнеса, който си плаща на управляващите. Това, освен всичко друго, убива конкуренцията и блокира пазарната икономика.

● Демотивира служителите на Министерството на вътрешните работи да изпълняват задълженията си и оставя гражданите на страната без всякаква защита от престъпни посегателства.

Поведението на Румен Петков превръща не само Сергей Станишев и неговото правителство, но и целият български народ в свой заложник. Неспособността на министъра в продължение на близо три години да се справи с организираната престъпност и корупцията ще доведе не само до временно, но и до окончателно спиране на парите от европейските фондове за всички български граждани.

Правителството на Сергей Станишев трябва да си отиде, защото през неговото Министерство на вътрешните работи минава оста власт-престъпност.

Оливането е пълно, а наглостта - безкрайна. "Вътрешният министър ще запази поста си, за да не се запази статуквото в МВР". Що за абсурд?

Междувременно във Facebook се появи група, подкрепяща инициативата "Червена светлина за червената мафия" (през Радан).

Каузата:

Ние сме против срастването на държавната власт и организираната престъпност в България, против съдружието между мутрите и властта.

- Червена светлина за "оперативно интерeсния" бизнес

- Червена светлина за унищожаването на природата

- Червена светлина за привилегиите и премахването на конкуренцията

- Червена светлина за разрушаването на градската среда

- Незабавна оставка на Румен Петков 

Аз също подкрепям. Не е много, но по някакъв начин искам да кажа "Стига!" и да ме чуят.

Каузата е подкрепена от ДСБ - Средец, на която искам да честитя новия председател. Подобни неща ми дават надежда, че нещата ще се оправят. Някой ден.

П.С. И два много хубави поста от Никола Пенев тук и тук.

http://robstvo.hit.bg/0009.htm

Заровени в червената партийна помия, която се излива от "Радомир" 1 върху перничани ежедневно, всякаш позабравихме проблемите на нашите читатели от другите населени места в нашата пернишка област. А проблеми, колкото щеш... Перник от отдавна е известен като червена крепост, в която намират реализация единствено и само червени деятели подбутвани от роднини, съпартийци и познати псевдоуправници. Но ако Перник е червена крепост, то китното селце Ковачевци е бастион, непревземаем укрепен бункер на 100-годишни комунистически деятели, които държат в ръцете си съдбата на няколко хиляди души, от своя страна мълчащи за своите проблеми, поради страх от саморазправа и лична вендета срещу себе си.

Самото село Ковачевци е до болка познато на червена България, поради факта, че това е родното място на Георги Димитров, национален предател според историята и герой, за тези чели, учили и живяли във времената на "червената" историческа истина. Самият Димитров има паметник в центъра на селото (на снимката, но за нея, по късно...) Той е човекът, който предаде Вардарска Македония на интересите на интернационала, анти-български, предателски и про-сръбски интереси. Днес след повече от 60 години резултатите от това деяние на Димитров се виждат - българите от географската област Македония са превърнати в зомбирани сърбомани, изолирани от целия свят, благодарение на техния псевдосръбски шувинизъм, втълпен от комунистическата пропаганда.

Самият факт, че жителите на Ковачевци яво изпитват странно чувство на гордост към своя съселянин и национален предател, Георги Димитров, в чест на който и днес се поднасят цветя и се правят събори, не е толкова обезпокоителен, защото може да бъде обяснен с логичното промиване на мозъци през дългите години на комунистически гнет. По тревожното е идололизацията и култа към личността на много по- опасни и мутренизирани изцепки на комунистическата идеология днес, срастли управлението на властта с тъмните сенчести фигури на добре познати мафиоти и мутри. А когато властта се събере с парите, жална им майка на драгите жители на Ковачевци.

В един по-продължителен период от време ще ви запознаем с престъпното управление на Община Ковачевци, редицата извършени престъпления от червеното котило на Ненко Паметника и интересите, които от БСП защитават в това иначе толкова китно и привлекателно селце. Нашата проверка отне повече от 20 дни, в които натрупахме достътъчно проверена и сигурна информация и на място се запознахме с обстоятелствата и средата в Ковачевци. Резултатите не са никак лицеприятни и само допълват вече констатирания извод, че червената мафия е пуснала дългите си пипала и в последната паланка и селце, където има и един българин, който трябва да бъде асимилиран, унищожен, смазан от системата.

И така, нашето проучване започна от селската кръчма, където не дотам разговорливи и видимо наплашени граждани потвърдиха под сурдинка предварителната ни информация и задълбочиха съмненията ни за извършваните безчинства от няколко господа, а именно:

- Сталин Стоев-Председател на ОбС на БСП-Ковачевци (който, както е показано на снимката, би трябвало да замени статуята на Димитров със такава на своя кумир и съименник)

- Венцислав Тодоров-Зам.Председател

- Васил Станимиров-Член

- МЕТОДИ КРЪСТЕВ,който диржира нещата от 40 години в Ковачевци.

Това са част от хората, които грабят ли, грабят Ковачевци от години под покровителството, с помоща и личното участие и интерес на Ненко Темелков.

Кой каза, че култът към личността е заклеймен от комунистите след смъртта на вожда Сталин, всъщност, кой каза че Сталин е мъртъв!?! Напротив, макар и на преклонна възраст, той е жив (на снимката) и е истинският собственик на Ковачевци, нека кажем управител, тъй като над него стоят 2-ма човека, за които също ще споменем.

Сталин Стоев е председател на ОбС на БСП-Ковачевци и е под прякото подчинение на Ненко Паметника и група мутри с широки икономически интереси в региона. След последните четири години на неговата диктатура, като председател на общинския съвет, явно местните се отвратиха от арогантното и показно разграбване на тяхното родно място и оттеглиха доверието си от него. Тази линия бе продължена и в собствената му партия, което доведе до разцепление в партийните клубови, та дори и в позицията на пернишката централа.

Там обаче Паметника си каза тежката дума - неговата подкрепа към Сталин, негов верен лакей, и мръсните кървави пари на Първан Първанов - Перо доведоха до издигането на кандидатурата на Сталин за кмет на Общината. Дори и това не бе достътучо обаче, за да заблуди населението, което каза ясно и категорично стига гнет - и Ковачевци лека по лека премина от тъмно към светло червено, но за това по-късно. И така, Сталин и БСП спечелиха само 4 от общо 11-те места в местния мини парламент, което бе нечувано поражение за партията. Техните обжалвания в съда на изборните резултати показаха единствено малодушието и безпомощността им.

Тук обаче настъпва развой в събитията. Питали ли сте се как комунистите завземат властта, в днешен и исторически аспект - с преврати, револючии, конспирации... Ето че това се случи тази година в Ковачевци благодарение на стари комуняги като Иван Малинов от с.Калище и небезизвестният зам.областен председател на партия "Социалдемократи" - инж. Методи Методиев. Тези две дребни душици, уж от групата на настоящия кмет, се продадоха за жълти стотинки и влязоха в съюз със старите партийни другари от милата родна партия. Така с общо 6 гласа, комунягите свалиха един млад и преспективен председател на Общинския Съвет в Ковачевци, обърнаха вота на избирателите и коронясаха отново жадния за власт Сталин на любимия му пост на председател. Всичко това се случи в разрес със законите и правилника за провеждане на дейността на ОбС Ковачевци, в една сесия достойна за разискване в учебниците по право като пример на корупция, некомпетентност, алчност, кражби и злоупотреба с власт.

Двете къртици се присединиха към групата на БСП и на практика продадоха гласовете на всички тези, гласували против червените апаши, както направи и царя преди години с цяла България, влизайки в коалиция със сганта на Станишев и Агент Гоце. Двамата селски хитреци, до някъде притиснати от партията-хранилница, до някъде защитаващи собствени лични и икономически интереси, ще си понесат последствията пред собствената си съвест. Единият, Методиев е шеф на голямо предприятие в Ковачевци кадето работниците получават по 1000 лв. заплата /само че за цялата година / и се очаква още толкова след като стартира цеха за памперси необходими за първите хора в Ковачевци, за да може да си битуват в общината до сетния си дъх.

И в Ковачевци дойде господството на г-да ПЕНСИОНЕРИТЕ...

Това е само увод към нашето журналистическо разследване. Очаквайте още скандални факти около Аферата Ковачевци съвсем скоро. Следете най-посещаваният сайт в Област Перник - Интернет Медия Перуник, за да бъдете първите, които научават новините от източника, на часа, без компромис!!!

Едно разследване на: Инна Кьосева, Дойчин Димитров ,Стефан Йорданов

Читать полностью »

На няколко пъти в последните дни шайка промити соц. мозъци, подтиквани от СДСМ рушат паметник на Тодор Александров, поставен в двора на етнически българин от гр. Велес. Лидерката на СДСМ открито отправя обиди и вулгарни изказвания по адрес на България и българите, а нейните колеги от европейските социалисти в България, БСП продължават да мълчат и да гледат ехидно как сърбоманите комунисти се подиграват с родината!!!

Докога ще търпим това? В собствения си град, подобен вреден елемент на име Ненко Темелков открито оплакваше Сърбия за загубата на Косово, а неговите млади последователи пиянстваха в местна кръчма докато цяла България страдаше по националната светиня, Васил Левски. Това ли са нашите управници - шайка безмозъчни предатели интернационалисти без грам достойнство и самоуважение!

Докога ще търпим товА? Всички перничани трябва да освиркат бурно елемента Темелков и неговите сподвижници на 3-ти март, когато те най-безпардонно ще участват в церемонията по честване на националния празник, а в същото време ще продължат с предателската си политика. Докога ще избираме същите политически помияри да ни управляват?

Така както днес жалките продажници Станишев и Доган изоставят интересите на България в Македония, утре ще постъпят с Кърджали и Родопите. Трябва ли да допуснем разпада на България, на където комунистите водят държавата?

Колко още кризи трябва да изживее България докато комунистите обслужват чужди интереси и предават българските. Ами че не са ли единствените македонци , Сталин и Георги Димитров? Скоро ще настъпи момента Турция да кръщава училищта в Кърджали на името на Ахмед Доган и Станишев.

Нека ние всички се замислим над тези въпроси на националния ни празник и спрем комунистическата сган, започвайки от Перник!

Инна Кьосева

Репортер на Интернет Медия "Перуник"

И както кокичетата пробиват ледената броня на зимата, така и Българската нация да възкръсне след дълги години на национален и духовен упадък, и анти-български комунистически гнет!

Интересното тук, е че той дори не е български гражданин по произход. Роден е в бивша Югославия, възпитан в духа на тиранина Тито, отхвърляйки всичко национално, за сметка на интернационализма на болшевиките. След това, той продължава висшето си образование в Съветския Съюз, където според някой, дори е вербуван и издава на съветското и югославско разузнавания, важни за България сведения и секретна информация. Човек, готов да предаде и родната си майка за една друга, партията-майка. Борец за болшевицма, до последно, продължавайки и днес.

И ако малцина знаят тези факти, още по-малко са онези, които си имат представа, че Пернишка област е управлявана, в лицето на г-н Стоицев от истински комунист, от плът и кръв, член на БКП и зам. областен управител от квотата на Българската Комунистическа Партия (оригиналната, а не на БСП със псевно-социал демократическите им възгледи).

В 21 век е срамно, че подобни хора управляват живота ни, защитавайки идеология виновна за избиването на милиони невинни граждани по целия свят.

Какво по дяволите общо има този човек с проблемите, нуждите и желанията на жителите на пернишкия регион?Ангел Найденов е просто поредното олицетворение на партийния кадровик на БСП, който на всяка цена трябва да бъде във властта, било то и от гласовете на перничани, за чийто нужди Ангел Найденов е сляп.

И за да докажем думите си, ИМ Перуник обявява награда от 100 лева за всеки перничанин, който успее да се снима с г-н Ангелов на територията на Област Перник и ни изпрати снимката на нашия и-мейл. Снимката трябва да бъде правена поне през последните 2 години и да има видно доказателство, че въпросния господин наистина се намира на пернишка територия, там където той бе избран за депутат.

Всъщност Найденов, човекът-глас на Станишев не използва някой по забравен от господа град какъвто е Перник за да годи своите лични и партийни интереси. |В миналото той е бил кмет на Димитровград и областен управител на Хасковска Област. И дори перничани да свалят доверието си от него на следващите избори, този политически чаргар ще се уреди с съветнически пост във Варна или кметски във Видин!

Говорейки за кандидати, ще започнем с вечния кандидат за пост, Симеон Василев, депутат от БСП и деректор на МБАЛ "Рахила Ангелова" (в пълен разрез със закона между другото.)

Василев, който е вечният кандидат за кмет на БСП, и ако на предишните избори беше на малко да пребори Антоанета Георгиева, тази година той не успя да се справи с въртешната конкуренция на Росица Янакиева, която не е от неговата категория, в прекия и преносен смисъл на думата. За това пък, неговите другари му се отплатиха с депутатски пост в българското Народно Събрание и за да бъде идилията пълна, имаше подарък и за неговата съпруга. Подърък на нечувана наглост, за първи път в историята на Перник, червените бригади си позволиха да издигнат за кандидати за общински съветници, цяло семейство, а именно господи и госпожа Василеви, може би за да няма сърдити в семейството.

Василев, който е хирург по професия, за радост на своите пациенти е много по-добър на хирургическата маса, отколкото на депутатската банка.

Явно за ръководството на неговата партия, той е твърде безличен, защото ако нашият читател влезе на сайта на червената областна управа, кликвайки върху лика на господин Василев, ще излезе информация за Росица Янакиева в Народното събрание. Всъщност разликата между тях не е голяма, и двамата са забелязвани само в стола на парламента и нито веднъж перничани не са ги видяли на банката за изказвания.

И докато част от останалите народни представители защитават активно интересите на своя собствен град, г-н Василев не прави нищо друго освен да развива активна партийна дейност. А може би е прав?!? Спазвайки политическото статукво в страната, той се чувства отговорен и задълженне пред българските граждани, гласували за него, а пред партийното ръководство, коетопределя всеки един негов ход.

Заповядайте на HTTP://PERUNIK.BULBOARD.COM и го направете! Това е форума на ИМ Перуник, който бе създаден само преди броени часове и ще търпи развитие за в бъдеще. Надяваме се основа часто от него да бъдете вие читателите, изразявайки позиция, но и спазвайки общоприетия културен тон.

За ваше улеснение инсталирахме и чат-програмата Meebo в левия панел на екрана. Тя ви дава възможност да комуникирате директно с администраторите на сайта от екип Paramilitia, тогава, когато някои от тях е на линия. Може винаги да разчитате на тях за бърз и адекватен отговор, БЕЗ КОМПРОМИС!!!