Respect - Prostih si

Respect feat. Nidal Kaisar - Poznata Istoriq

Respect feat. Vesela Boneva - Iskash Pak

Respect - Jesnki Raboti

Respect - Spomen

Respect - Izvinqvai

От известно време из нашата блогосфера се върти една нова игра, подобна на онази, която аз започнах за 7-те албума на необитаем остров, само че сега става въпрос за книги. Естествено, вълната не подмина и мен - бях посочен от Vira, но мина доста време, преди да успея да се наканя и аз да дам своя принос към тази тема. Самата игра е тръгнала от Вовата, за което и той получава линк :-)

Ето за какво става въпрос: изброяваш няколко списъка от по няколко книги - много е просто! :-) В началото е тръгнало другояче, но хората по веригата са добавяли или променяли по нещо, така че в крайна сметка не е толкова важно да се спазят някакви правила, а да споделиш последните си интимни преживявания с книги. Ето какво имам да кажа аз:

3-те най-нови книги, които съм прочел

• Умберто Фонтова - Истинския Че Гевара. За тази книга се каня да напиша ревю от доста време, но все не мога да намеря коректния политически тон. Все пак, не съм се отказал още от тази идея.
• Сю Крофърд - Ozzy без цензура. Добре написана биография на един от най-шантавите и най-обсъжданите рок-идоли. Представен като нормален човек с нормални човешки мечти и проблеми.
• Анри Троая - Распутин. Харесвам книгите на Троая. Не съм сигурен доколко се придържа към историческите факти, но са доста увлекателни. Распутин е важна личност в руската история, за който се знаят повече слухове, отколкото истински факти. Книгата на Троая е изключително полезна в това отношение.

3-те, които съм купил напоследък (аз купувам по много книги наведнъж, но тук съм се ограничил само с три от най-новите):

• Саймън Кърник - Подходящ ден за умиране. Обикновена кримка. взех си я за четене през почивката. Идеална е за тази цел :-)
• Джоузеф Файндър - Инстинкт на убиец. Малко изтъркана идея, но все пак е добре написана и поддържа някакво напрежение. Става за убиване на времето.
• Матю Райли - Шестте свещени камъка. Последният засега роман на Райли. Ако не знаете, Матю Райли е най-големият екшън писател в света! Романите му се четат на един дъх под одеялото, за да не те уцели някой заблуден куршум :-) Райли започва да пише още като тийнейджър и първите му романи са направо смешни на моменти, но с годините много задобря. Последните серии за Плашилото и за Джак Уест са много яки! Тъпото на този роман е, че завършва като сапунен сериал и сега ще тръпна в напрежение, докато излезе и следващата част.

Книгите, които постоянно препрочитам. Тези ще ги разделя на две категории:

а) Романи:

• Дан Браун - Шестото клеймо. Първият роман на Дан Браун, който прочетох. Понякога ми се струва, че е по-добър от Леонардо. На моменти ми звучи детински. Затова го и препрочитам - за да го усетя отново :-)
• Матю Райли - Експлозивно и останалите книги от серията за Плашилото. Reilly rules!
• Майкъл Крайтън - Състояние на страх. След като я прочетох, реших, че цялата истерия около глобалното затопляне, е политически кьорфишек и дори Ал Гор не можа да ме разубеди.
• Джеймс Ролинс - Айсбергът на смъртта и серията за група Сигма. Почти на нивото на Райли, но не е толкова забавен. Ролинс се взема по-насериозно.

б) Бизнес/научни книги:

• Guy Kawasaki - The Art of the Start. Голям съм му фен и тази книга я препрочитам постоянно - винаги намирам по нещо ценно и мъдро за бизнеса.
• Seth Godin - The Dip. След като си я купих от Amazon, разбрах, че я има и на български, но парадоксално, американското издание беше по-евтино. Също като Кавазаки - мой идол и вдъхновител. Чувствам се в дълбока дупка (българското заглавие "Дълбоки води" ми се струва доста неподходящо) и имам нужда от неговите съвети, за да мога да се измъкна от нея.
• Юлиян Генов - Защо толкова малко успяваме? Една книга, разкриваща много за българската народопсихология. В нея винаги можеш да откриеш важни неща за себе си и за хората, които те заобикалят. Тази книга също съм си я отбелязал като източник на теми и вдъхновение за бъдещи блог постове. За съжаление, цялостното й звучене е много песимистично и човек лесно може да изпадне в отчаяние за бъдещето на България, след като я прочете.

Книгите, които са ми оставили най-дълбоко впечатление. Тези също ще ги разделя на две категории:

а) Романи

• Габриел Гарсия Маркес - Сто години самота. Тук просто нямам думи. Книга, която може да те грабне във магическа вихрушка, да те издигне на високо в небето и после да те тресне в земята. Книга, която не е лесно да разбереш и осмислиш. Трябва да я почувстваш.
• Никос Казандзакис - Последното изкушение. Дали защото е грък (т.е. нашенец, балканец) или защото е гениален, Казандзакис ни рисува идеята за божественото по най-човешки начин. Учудващо е как една книга за един обикновен човек може да има толкова силно духовно въздействие. Не мога да не призная, че това е една от книгите, които най-силно са повлияли върху формирането на моите религиозни убеждения. Тук бих добавил и друга негова книга - "Алексис Зорбас" (известна като "Зорба гъркът"), която е също едно проникновено изследване на човешката душа.

б) Професионални

• Steve McConnell - Rapid Development. Книгата, която ми показа стъпките към постигане на успешния проект. Преди всичко, за да се научиш да как се работи правилно, трябва да се отучиш да работиш погрешно.
• Ed Yourdon - Death March. Защо повечето софтуерни проекти в днешно време се превръщат в "поход на смъртта" и са предварително обречени на провал още преди да са започнали? Има ли начин да оцелееш в такава ситуация? А може ли дори да излезеш победител? една много мъдра и вдъхновяваща книга. Задължително четиво (заедно с горната) за всеки, който мисли, че може да управлява проекти.

Малко пространно се получи, но пък се надявам, че може да бъде и полезно. Няма да предизвиквам други хора, защото малко съм позакъснял с този пост, пък и мисля, че всеки блогър, който иска да сподели своя литературен вкус, може да го направи свободно.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Алтер его: Антъни Едуард "Тони" Старк

Появява се за първи път през 1963 г.; създаден от MARVEL Comics

Супер качества: Железния човек всъщност не е чак толкова супер, защото не струва без костюма. Той му служи за броня, с него може да лети и да стреля с разни лазери от ръцете наляво-надясно, а освен това му дава и супер-сила (супергерой без суперсила за къде?).

В свободното си време Антъни Старк е син на свръхбогат индустриалец и е малък вундеркинд. Завършва Масачузетсикия технически университет (MIT) с отличия на 15 години. Скáлата на IQ-то му сигурно ще пробие тавана. Малко се е изложил, че е бил ученик на Капитан Америка, но... дори най-големите грешат понякога.

Не е кой знае какво и като изключим, че е умно момчето другото му не е особено ефектно... затова... номер 5 в класацията.

===

4. Човекът-факла (Human Torch)

Алтер его: Джони Сторм

Създаден пак от MARVEL и дебютира през 1961 г.

Супер качества: Понеже господин големия учен омаза нещата с един опит и четиримата от Фантастичната четворка се облъчиха с някаква незнайна космическа радиация сега Джонито може да се запали без да се самонарани. Освен това може да мята огън под формата на... каквато форма има огъня... Яко, а? Може да лети. Е те това е много важно за един супергерой. Ако не друго то поне трябва да може да лети.

В реалния си живот не прави нищо. Има сестра - Сюзан Сторм (и аз искам Джесика Алба да ми е сестра).

Класира се на четвърто място, защото не му трябва костюм. И те така...

===

3. Споун (Spawn)

Алтер его: Ал Симънс

Сравнително нов герой с официален дебют през 1992 г. и е създаден от Image Comics (тея пък какви са?!)

Супер качества: Още в началото на историята Ал Симънс (някакъв командос от някакви специални части) сдава багажа, но не щеш ли възкръсва като не особено красив, но все пак чаровен персонаж. Направо си възкръсва като феникс от пепелта (бай дъ уей - изгориха го като го трепаха). В Уикипедията пише, че тежи към 250 кила, но като го гледам е далеч по-елегантен, а цялото му тяло е изградено от нещо си наречено 'некроплазма' (някаква умряла работа). Та след като възкръсва става супер силен и супер бърз, но понеже това не е стигнало на създателя му и е трябвало да бъде още по-здрав го е намъкнал в специален костюм, който той контролира (не с дистанционно, а чрез нервната си система... принципът не ми е особено ясен). От тоя костюм какво ли не изкача - вериги, остриета, ножове, броня и червената пелерина може да става на бойна брадва (супер) или да стреля с нея (трудно се обяснява - гледайте филма). За капак, че да не може никой "копче" да му каже и достойни противници да са му само демоните от Ада бързо и лесно се възстановява от наранявания и фрактури от всякакъв тип. Нема трепане просто...

В реалния си живот си е съвсем умрял. Просто по цял ден си е супергерой. Не му ли омръзва?!

Класира се 3-ти, защото може да сбори наведнъж горните двама обаче не може да лети. Тюх!...

===

2. Супермен (Superman)

Алтер его: Кларк Кент

Класика в жанра, създаден през 1938 г. На 70 години е, а не е мръднал... юбиляр... и да почерпиш...

Супер качества: Това е птица, не самолет... Супермен си е. Най-хубавото му качество е, че може да лети. Родом е от друга планета, но прилича на местните обитатели и не му е трудно да се прикрива. Само сините прилепнали дрешки и червените бански се обличат сутрин под костюмчето и сме готови. Описват го като по-бърз от куршум, по-мощен от локомотив и може да прескача сгради. Още един плюс му е, че не му трябва кислород. Разхожда си се из космоса както си иска. Освен супер бързината и супер силата има преимущество пред всички останали - прави много готини номерца с очи, като например превключва на инфрачервени лъчи (като Хищникът), стреля с лазери от очите (като Циклопа от Х-Мен), може освен това да превключва на режими микроскоп и телескоп. Има и супер слух и супер дъх, с който замразява. Не му трябват дъвки уинтърфреш...

В реалния си живот Супермен се казва Кларк Кент и е смотан журналист във вестник. Като усети, че става напечено се покрива някъде за малко, преоблича се и отива да спасява света. Сигурно е доста ангажиран...

Класира се втори заради готините номера с очи и летенето.

===

1. Гамбит (Gambit)

Алтер его: Реми ЛеБьо (Remy LeBeau)

Създаден от великите MARVEL през 1990 г.

Супер качества: Гамбит има способността да зарежда предметите с нестабилна кинетична енергия (?! брей...) и като ги метне някъде се взривяват. Забавно е. Всички момчета обичат фойерверки и гърмежи. Обикновено за целта ползва карти за игра, с които замеря враговете. При това хвърля доста точно. Друг трик, който му е запазена марка освен с картите е с дъвка. Бааам... Гърмящи дъвки... Стават като пластичен експолозив. Освен заря Гамбит може и да убеждава хората като ги хипнотизира... или нещо такова. Мамин сладък чаровник... Използва лека броня, а оръжието му е метална пръчка (с която да завръща овцете като нагазят акацията на комшиите). А може ли да е такъв фен на картите и да не може да предсказва по тях. Направо си мята едни карти таро и вижда всичко. И понеже е много талатлив може да превръща материята в токсични субстанции, като например да направи въздуха отровен (само Супермен би му издържал). Само ще отбележим изключителните и задължителни за всеки супергерой издържливост, бързина, сръчност и рефлекси.

В началото Гамбит е бил пушач (браво!... с ръкопляскания), но след като MARVEL започват кампания против тютюнопушенето го принуждават да откаже цигарите под заплаха от уволнение и предаване на местните власти.

Роден е в Ню Орлеанс, Луйзиана според татковците си писателя Крис Клеърмонт и художниците Джим Лий и Майк Колинс и понеже е с луйзиански произход говори с кажунски акцент (каквото и да означава това; Cajun accent). И за да бъде представен в пълните си красота и обаятелност трябва да допълним, че е влюбен в Rogue (друга супергероиня)

Сайт: http://www.gambitguild.com/

P.S. Очаквайте скоро топ 5 на най-големите мухльовци сред супергероите...

:D

Enjoy!

 http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1189206

За тези, които не знаят за него

Почивай в мир, Орфей!

SAD EXCHANGE - FINGER ELEVEN

Quietly thinking to myself
Sharing half our mind instead of none
The shakings just begun
The pleasantries are gone,

This sad exchange pleased neither one of us

So we finally gave up
Meanings tend to give out
The Time was gone to act out
this living torture, living torture

No talking When I want you to Listen
No talking cos it's Living torture, Living torture

Don’t know why, don’t know why, we can’t stand aside
(I don't want your many faces
we don't see right)
If I had known back then
Whatever I know now
I'd think I’d have answers but I don’t know why

So we finally gave up
The Meanings tend to give out
The Time was gone to act out
But Here I am and I’m still living

No talking when I want you to listen
No Talking cos it's Living Torture, Living Torture
No talking when I want you to listen
Don't tell me what I’m trying to say to you

Both of us know
What it sounds like in my mind
Now both of us know
What it sounds It Sound like
Both of us know
What it sounds like in my mind
Now both of us know
Now both of us know

No talking when I want you to listen
No Talking cos it's Living Torture, Living Torture
No talking when I want you to listen
Don't tell me what I’m trying to say to you

Quietly thinking to myself
This sad exchange pleased neither one of us

А пък ве петъъъъъъък... в читалище "Николай Хайтов" се състоя представянето на новата стихосбирка на Валентин Йорданов, но някакси по ще ме разберете, ако го наричам просто Вал (valiordanov).

!!!Задължително да се обърне внимание на трапчинките!!!

Щастието да присъстват имаха Светлина и Яна и цял куп гости от близко и далече. Факт е, че аз бях най-малката и че предимно публиката беше женска, но пък защо не?! Толкова много ми хареса, че реших да ви разкажа. Ще ми е трудно да опиша как действа на сетивата една топла ноемврийска вечер под звуците на китара и дрезгави мъжки песни, редувани с красиви стихотворения, рецитирани с най-истинското майсторство (нищо че той владее и актьорското майсторство :)), а зад мен се носеше и аромат на цветя...

Ще се постарая да разкажа в подробности, защото... хе, защото не е честно само на мен да ми е било хубаво!
За протокола - на мястото на събитието присъстваха хора от издателство "Оптимум" - Силистра, Иван Богданов от Буквите, Георги Колев - админ на откровения...

За първоначалните усмивки е отговорен само Вал, който ни подрънка на китара и ни пограчи на два езика - естествено езика на Висоцки и моя :-P После му заповядаха да седне и да не разваля хубавия сценарий. А той, силистренеца му със силистренец, извади специална кайсиева ракия с етикет "Приятна свобода" - баш като стихосбирката и я цопна по средата на масата! На масата, защото всеки уважаващ себе си поет има пред себе си маса, чашка, молив/химикалка и красива жена или огледало...

За да млъкне Вал, специално беше поканен още 1 силистренски зет с китара -

"Академията на Володя" е една песен, посветена на Висоцки, която си заслужава да се чуе:

и понеже много ми хареса песента - да драсна малко и от текста:

"...от хриптящия храм... с Висоцки беседва... с шепа думички, с муза и вяра..."

И за да ни стане още по-хубаво, песните станаха две :) Втората се казва "Музика" :)

После пък приятно ни изненада и една стачкуваща преподавателка

- госпожа Юлия Рашкова, която ни припомни вече всеизвестното стихотворение на Вал, което стои на много учителски плакати.

Защо, госпожо?..
Познаваш ли го оня от екрана,
Госпожо? Беше в твоят клас.
Не знаеше история... Остана...
Сега е в парламентарната ни власт.

Не го познаваш? Вече е охранен,
а беше незначителен на вид.
От партия обаче бе поканен...
Не помни той, че твой е ученик....

Изтрий сълзите. Не плачи, Госпожо,
това са днес "достойните чеда".
Дерат без свян дори по десет кожи
разтворили бездънната уста.

Знам. Пенсията ти сега не стига
и разхода ти всеки ден расте.
А той, Госпожо, в обектива мига
и мисли пак какво да окраде.

Защо не го научи да обича?
Сега е късно. Той е изтърван.
Върви пред него ти да коленичиш...
Сгрешилият виновен си е сам...

Забравих да разкажа, че през цялото време водеща беше редакторката на стихосбирката Адриана (с кодовото име Ади).

Ей на това му викам сладкодумна редакторка. Още с първото "Здравейте" ме грабна. Направо ми се прииска да й отговоря "Здрасти". Да я слушаш е магия. Дори когато се шегува със себе си, гласът й сякаш разказва приказки, когато зачете и свой стих, направо сърцето ми спря да бие, за да се чуват само нейните думички...
"...при мен ела по лунната пътека от светлина... изпепелИ ме... нима се сънува как падат звезди?!..."
После нашият хитрец Вал реши да подели микрофона с Нейка Кръстева - разследвания на вестник "Монитор".

Ха - дори си измисли и нов термин - стих тип интервю - двамата четяха римувано интервю, което далеч надимнава всички предизборни интервюта, които съм чула през последните 730 724 273 години:
-... поезията ли е живота?
- ДА!.. Това ми е верую!
..........
Сега мисля само да нахвърлям откъслечени стихове, които прелетяха из въздуха на читалището като искри, но не изчезнаха, а се загнездиха дълбоко в сърцата на гостите ("Струните внезапно изтрещяха от болка разтреперани и неми..."). Тодор Янкулов пък ни изпя три песни - препоръчвам на всеки да ги чуе поне веднъж през живота си...
КЛИПЧЕТО - ТУК
Между тях бардът ни обясни как "изкуството се прави за себе си - не за хората" и затова още не бил издал своите стихотворения. И понеже е много готин, пак ще го цитирам: "Този тип неща - те не се пишат от нас - те се дават - когато са истински!"...

Пролетта полудя (2),
Стъпки остави в снега от цветя (2).
Очите, знам, не могат да лъжат
………….
Очите пълни с надежда са делва
И жадния пие от тях.
Пролетта полудя (2),
Стъпки остави в снега от цветя (2).
Какво е пътят, пътуван без обич?
Какво е рискът без страх от смъртта?
…………
Мисълта, дивата,
Влязла е в огъня сама, милата (2).
…………
Какво е щастие без свобода?
Какво е мисъл, родена без време
и истина без светлина?
…………
Пролетта боса танцува по снега, милата
Пролетта боса танцува по снега, живата!
………..

..........
Душата уплашена търси любов,
ръцете протегнати в жест като в крясък,
изтичат през пръстите капки любов.
..........
Мина есента, време е за надежда,
пътя извървях към дома...

На поетическото предизвикателство Вал отвърна със своето стихотворение за Рила, но аз имам намерение тук да слагам само най най най красивите части, така че:

аз бях прашинка в дланта на Бог

После пък ни лъхна свежест от първата стихосбирка на Валентин - някакво странно стихотворение, за спора между три листчета - "Четирилистна детелина" - 1993.
От втората стихосбирка пък специално внимание беше обърнато на стихотворението "Чудо - на сина ми":

...пазИ си детските светини
и останИ с пронизващи очи...

И понеже съм много хитра и нахална - имам си снимка и на Ивайло!

За да довърши своя семеен дълг, пък и да ни се похвали с 1 наистина стойностно стихотворение, Вал ни прочете "Клетва - на жена ми".

Тука вече една жена от публиката не издържа и излезе на трибуната - оказа се библиотекарка в НЧ "Пламък" - Десислава Георгиева - запознали се били пак по Интернет във връзка с предна стихосбирка. Ама и тя зареди едни рими...

... като бряг се усещам
от живота залян,
няма никой отсреща,
аз съм Ин, аз съм Ан...

Така де - имаше някакъв сценарий, но Вал като истински актьор категорично го отрече и просто си римуваше мислите. Някакви хора го поздравяваха, той им отвръщаше, те го хвалеха, той се подсмихваше, те му пееха, той им припяваше... Почнаха с родолюбиви стихоплетствания (особено за родната му Силистра), преминаха през любими стихотворения от трите стихосбирки, че дори и накрая нашият герой се зарови из дебелия си ЖЪЛТ тефтер да ни прочете нещо непубликувано!

Това, което аз запомних, беше, че любимото му стихотворение е
"Завет":

Завият ли очите ми с дантела,
посипят ли ковчега ми със пръст,
загледай се в крилете на орела,
разперени като надгробен кръст,
и запомни, че мъж не се жалее
с пресипнал глас и сълзи във очи.
Мъжът обича вино да се лее.
Мъжът обича песен да звучи.
Мъжът обича с вятър да се бори.
Мъжът обича мирис на тютюн.
Той никога на колене не моли.
Заклева се във хляб и във куршум.
На колене мъжът е като знаме,
пречупено сред бойното поле.
Мъжът е мъж, когато се изправи
и тръгне пред препускащи коне.
И ако ти в орела ме познаеш,
снагата си - топола - изправи,
запей ми песента, която знаеш,
единственно от нея не боли.
Разлей ми вино, за да се опия.
Цигара запали - да ми дими.
Повикаш ли ме - няма да се скрия.
Поискаш ли ме - хляба целуни.

Госпожата ми по литература 5 години се опитваше да ни обясни какво е поет - човек, дето като чете, пее! Трябва задължително да чуете как Вал изживява всеки ред от стихосбирката си, трябва да видите как му сетят очите като говори за любов и как гласът му спада, а погледът се вдига, докато чете за Силистра - патос ли?! Ами - безценен дар от Бог - това не се учи по актьорско майсторство, никой не може насила да напише нещо като "Към Лазарина" или да прочете със същия тон "Картина"!

А най най най красивото е, че човек, който има огромна дискография на Висоцки, отделя внимание и на другите важни неща като... патетата!

Жълто пате


..Не размахвай крилцата си,
че ще вземеш да отлетиш
.........................
там в простора или ще изгориш
или..
глухарче за моята самота
........................
мое слънце..
всъщност е моята душа!

И така - ако сте оцелели след дългата реклама, нека ви кажа и за какво всъщност иде реч:
І стихосбирка - 1993г. - "Крясъкът на пеперудата"
ІІ стихосбирка - по-късно - "Жарава за причастие"
ІІІ стихосбирка - 2007г. - "Приятна свобода"

Дългите и скучни редове дължите на Светлина, останалите - също!
Снимките и клипчетата са предоставени от Яна, която държа да отбележа, беше с жълти чорапки и през цялото време ми четеше мислите - всеки път, като исках да кажа нещо, ме поглеждаше строго и си слагаше пръстчето на устните! Можете да й благодарите като просто изслушате песните и стихотворенията с подходящото внимание!

ПП: песните после, че чичко интернет не е точно мой роднина...