Яна, ти можеш ли да ми обясниш как направи точно тоя номер? Пак ме хвърли в музиката. Знам какво са съвпадения, ама някои неща са си четене на мисли и това си е. Как да ти кажа... дали щото аз те обичам, дали щото ти също си душа човек... дали просто щото понякога ти търпя настроенията... свързани сме някакси.

Така, след краткото описание, което ще се вижда на главната страница... как да го кажа... бе, трябва да си обоснова поне малко горното желание. А ми е трудно. Може да е щото напоследък с Радо водихме едни разговори и е вероятно той да си помисли, че сега компенсирам или се подмазвам или пък че е една от онези мои глупави идеи. А не е. Не знам как да го обясня. Ама не е. Няма начин и да докажа, че мисълта е стара, толкова стара и толкова време съм се колебала... на никого думичка не съм обелила. На ми сега - ей затова трябва големите неща да се споделят, трябва да има писмено или друго доказателство, окето да може да подкрепи всяко мое твърдение. Ама... нъцки :|

Даже не знам откъде да подкарам нещата. Дай откъм опашката, че и без тва тия дни съм опак човек. Ако не стане, ще пробваме пак.

Яна ме тагна в новата си игра. Твърди, че идеята била стара и открадната и не знам какво си, преди да я пусне ме пита и в кюто дали е добра идея, ама не ми сподели правилата. Аз веднага казах, че щом на нея е интересна, значи има смисъл да я пуска - това си е  нейният блог. Като я видях, ми идеше да се гръмна - ма тя напарво ми чете мислите. Същата седмица си бях говорила с класния за това как ми е време да си измисля епитафия - нали съм самозван поет и/или философ... Даже заедно умувахме за рима на "мързел", щото ако изобщо нещо ме убие, това ще е.

Била съм 11-12 клас, когато прочетох, че Александър Македонски искал да го погребат с ръце ръзперени, за да се знае, че си отива от тоя свят с празни ръце. Още тогава си мислех какво послание искам да носи моята смърт. Сега знам - животът е тоя, който е смислен и който може да остави нещо за поколенията. Както и да е - красивата смърт си е красива и толкоз! Даже съм драскала по тоя повод.

Ей на - днес непознати колежки от работата си говореха за това как
искат да ги погребат - никоя не искаше да я заравят, искаха кремация и да им разпръснат прахта на определени места със символично значение за тях самите. Казаха и че в България така не може, щото урните ги погребвали. Шашава работа. Аз пък се надявам, като ми дойде моментчето, да има какъв орган да даря насам-натам и как дебели лелки пеят госпъли над затворения ми ковчег, покрит с купища полски цветя (затворен, щото вътре ще е останал само мозъкът ми - всичко друго не е амортизирано)...

Целият тоя увод и увод на увода е за това, че...

Ми не искам да си публикувам мемоарите. От бглог вече искаха да публикуват сборни сборници ( ;) ), ама аз не се включих. Смятам, че блогът ми е доста близо до мемоари, както са на Кеклето дневниците. Също така искам един ден децата ми да ми отворят блога и да се запознаят с всичките ми аз (е, не е нужно да виждат, че рисувам като второкласник). Обаче определено не мисля, че ще има полза от това приживе някой да ми издаде мемоари - все едно по-смислени, важни, интересни неща няма да ми се случат вече, затворена е вратата, хлопната е страницата, отрязани са квитанциите. А за ползата... ми нали трябва да съм го изживяла докрай тоя живот, за да има смисъл за някого - да му бъде за пример (лош или добър), бе, бива ли приказката да си няма край, айде не приказка, басня да е, че те имат хем поука, хем не винаги свършват с ядене, пиене и броене до три.

Та, да обобщим - мои късчета живот ще се публикуват, само след като ми е свършил животът. Освен това очевидно няма да ги публикувам аз. Тука опираме до друго нещо, което си мисля поне от 4 години насам - претеглям какво имам и кое на кого искам да завещая. Та надявам се да се спомина след като са гарантирали авторските ми права на блогер. Тогава ще си подаря=завещая правата на Радо. Да - за мен той е най-подходящият човек, който да реши какво да се случи с тоя блог (щото други видове живот няма да пиша, винаги ще съм си автор на блог, но самолюбието им не стига до там да правя от живота си хартиенопечатно изкуство).

Радо, някой ден ще получиш пимо от моя нотариус, което ти дава право да публикуваш, триеш или каквото си искаш тоя блог. Дотогава, надявам се няма да си прочел тая публикация и ще си имаш същото мнение за мен. А защо точно ти ли? Историята е дълга...

Рожден ден на Габи. Правя намек на Кал, че не ми чете блога. Той отговаря, че чете, ам ане коментира и ме пита дали съм недоволна от нещо. Аз първосигнално отговарям (ама ей така - през цялата маса диагонално), че не мога да искам от тоя блог повече, защото той вече си е преизпълнил очакванията - даде ми Радо. Да - с него се свързахме посредством туй Жълтурче и направо не знам на кого и какво ад благодаря за това. Господ, съдба, късмет... не знам. Ама съм много благодарна. Толкова.

Яна, отговорих ли ти за мемоарите, щото сега мисля да предизвикам някого? Искам да чуя истината, само истината и нищо друго, освен истината от зелената вещичка Нуша :)

-------------------------------------------------------------

Цяла седмица ще бъда нощна смяна - от 12 до 8 :)

Сега след такава положителна реклама... трябва и да се изложа :mrgreen: Снимките са ужасни :) . Не е само от глупавото телефонче, фотографистът също имам вина. Да се чувства обиден, пустият му и фотаджия!!!

Ей на, само туй можем да покажем, ам дали ще се види нещо...

Природно пиле :) Направо геопиле :) Вижте, вижте му перчемчето :)

Вижте и туй бъбриво перчемче :) Вили, хванах те на местопрестъплението - с неспортни дрехи :) . Май и Вальо съм хванала, ако има нещо против, ще махна снимката ;)

Едно друго гадинче - охлюв-бохлюв-каменокъщоносец :)

Друго същество, което не може да се раздели с всичко свое - вижте я само как клечи и си гледа отражението :) . Даже изглежда приятно заинтересована от темата ;)

Вили твърди, че това е човешки мозък, та реших да го документирам. Да, правилно си мислите, че тайната ми цел е била да снимам жълтото нещо, ама пиянската ми ръка е потреперила...

Толко за музея. Хебаво беше, ама малко. Никой не ми поиска документ, че съм студентка, ма пък и защо - вторият етаж е затворен поради ремонт. Иначе мога да ги похваля, че работят и в събота, при това до късно, пък и че имат наистина красиви камъчета и обработени нещица в сувенирното магазинче (пак да спомена, че ми наближава рожденият ден ;) ).

После Шувил ме заведе на сладкарница и ме почерпи с толко много въглехидрати и жилетки, че сега съм направо неотразима :) :) :) . Важно е обаче да ви уведомя, че тя от години тренира ядене на тортички със сметана и е развила страшни скорости :)

Така и така съм подхванала темата за Земята и за човеците... Човеците освен да ядат и да говорят, да общуват, да създават връзки, емоции друго не могат и не трябва да правят. Изядох си кейка, погледах как Вили тича пъргаво след автобуса (ей, мъж на Вили, това си го запиши някъда зе следващия път, когато тя ти каже, че не може да припка по планините!) и си се прибрах ухилена.

Ама след всяко днес идва утре. Засега. На следващия ден се завлякох на парк и ме пече слънце и ме духа вятър и гледах как деца ловят гумени аптета с въдици... По някое време се пръкна и Христо Манолов. Хех, разхождахме се и той се пробва на стрелбището. Нещо не вярвах, ама всеки път като кажеше "виждаш ли жълтата" и спирах да я виждам. Всяка капачка на стрелбището уцели. Аз като добро дете се надигнах на пръсти и питах чичкото "А какво да го накарам да направи за ееееееей онова хвърчило?", той милият така се стресна, че каза, че не се продава и ми подари розова свирка :D .

Ей това е според мен човешко - да ти е слънч(ево, да правиш неща от сърце, да не се тревожиш за нищо, да се покатериш на железните слончета, да зяпаш старото дърво, да снимаш как дечорът си прави балончета във фонтана

да си бъбриш за маловажни неща... Хех, всичко щеше да е направо съвършено, ако бяхме поиграли и на гумените патета ;) . Нищо - да има и за друг път. Така хубаво ми стана да ида на слънчице след тая безкрайна работна седмица, финален изпит и какво ли не. Такова хубаво и леко ми беше...

После видях и Радо. Абе, весела работа. Заредих се с топло за цяла седмица напред. Не знам как става така, ама куп усмивки в няколко часа могат да ме държат в добро настроение много дни наред.

Най ми хареса това, че не бях специална, че правех обикновени неща, че от мен се искаше само да се оглеждам и да дишам. Сега разбирам защо им е добре на жълтурчетата - безкрайно просто ежедневие, безкрайно спокойно съществуване, безкрайно чисти емоции, безкрайно малко отговорности, безкрайно малко задължения. И много вятър и слънце между венчелистчетата :D

Деца, благодаря ви, знам, че е тъпо така без нищичко да благодаря, ама не знам какво да кажа. Или направя. И е глупаво и да ви хваля в блога. Ама аз съм глупава. И овца.

------------------------------------------------------------

Ето я порцията усмивки за феновете ми - специално общество на обичащите облаци :)

Така. Стига за родословното дърво и наследствените навици. Минаваме на темата за Копър. Значи... комшийчетата ме завлякоха при зайците и се оказда, че имат цели 4 котила в момента, всяко на различна възраст. Отначало си играех с големите, ама един реши, че приличам на морков и ме ухапа. Нека му! Сега ще е жилав като го ядат, щото е опитвал кръвта ми. Междувременно бях свикнала да изяждам за закуска по половин диня, за да има какво да нося на байчетата. Само ги хранех и гледах да не ме ядат. Ама Енчо (комшийчето, де), нали ми е умничък, извадил един заец и мо навря в ръцете - да съм си го подържала и заби нанякъде. А то милото как трепереше... Беше от най-малките. И тооооооолкова пухкавичкоооооооооооооо. За няколко дни го научихме на белот, блато и да ми спи под блузата. Опитахме и да го храним, ама не се получи, майка му май беше по-вкусна.

Един ден бях заета да му обяснявам как ще го наготвя - в тенджерата под налягане, малко моркови, мънички картофчета, цели мънички лукчета, малко вино, дафинов лист, сол... Енчо се появи и довърши играта - изброяваше храни, докато зайо не реагира. Той пък, заплесът му със заплес, баш на Копър се спря :) И така си му остана. Иначе повече прилича на сметанка или нещо такова :)

Естествено, той невинаги стои в тая поза :) . Освен това Яна не е скнимала как ушите и краката му са еднакво големи :D . Хех, направо в коте го превърнах, даже спеше в мен - голяма радост в тъжните ми дни. Взех и пъпеши да ям чак. Леле, подувах се от произвеждане на кори за зайците...

Ей, дайте да ви покажа още един - тоз е на каката на Енчо и си носи имнецето Беборан, щото е изтърсаче и е наай-мъничкото в котилото.

Тук не си личи, ама Беборан ми се събира в една шепа, а Копър - в две. Хех, добре че си нямам мъж да види как малкият ми беше надрал деколтето :D . Сериозно - на ивички бях станала :) . Ма то е от любов, така че може :)

----------------------------------------------------------------

Имам нет и ще бълвам публикации с пълна сила, щото сте ме тагвали и какво ли не, докато бях заета да се местя по квартири. Споко - до неделя ще съм наваксала с всичко :D

Обаче... винаги има обаче... предава ме точно едно малко нещенце - четката за зъби! Ах, гадинатаааааааааа! Някак се свиква с това последната вечер да си легнеш и да знаеш, че имаш приготвен един чифт дрехи за утре, че няма да гушкаш плюшената играчка, защото отдавна е в сака, че по стената вече ги няма твоите картинки. По някое време даже успяваш да заспиш. Като бяхме малки мама постигаше това, като до късно ни гладеше дрешките за пътуването в стаята, в която бяхме легнали. До ден днешен миризмата на ютия предизвиква в мен асоциации за някаква голяма промяна, обаче и спокойствието, че всичко ще се оправи, че нещата още са подредени, че има факти, които никога не се променят. Само да ми замирише на гладено и веднага заспивам (това не го казвайте на бъдещия ми мъж по верме на спортните пъревства!!!).

С всичко мога да свикна. Ама не и с гледката на сутринта - влизаш в банята и виждаш строени четките за зъби с приготвени капачета или торбички и нищо друго - хавлията отдавна е прибрана, огледалото е измито... Нищичко! Само четки! После пораснах и започнах сама да се местя - ритуалът си остана същият - сутрин едва се сдръжам да не зарева, като си видя четката. Последното мое нещо за даденото място. Знам, че чантата ми има отворено точно едно джобче и е така натъпкана, че можше да побере само четката и нито един спомен повече.

Ако случайно съм спала вечерта и не съм ревала, после в автобуса ми се получава, пък оле-мале, ако съм с влак...

Ей на и сега - живяла съм в тайната квартира точно 46 дни, обаче пак ми е тъжно. Не знам защо. Знам, че отивам на по-хубаво място, знам, че най-накрая щепостигна поне приблизителна сабилност, знам, че от другия петък грижите ми много ще намалеят, а до края на месеца съвсем ще се кротна. И пак ми е тъжно.

Отначало не можех да понасям стаята - знах, че не ми е тук мястото. после посвикнах, дойде и Бюти... Един ден тя си отиде и пак ми стана криво. Супер е гадно да ти липсва някой. Колко пъти ми се случи да усилвам музиката от копчето на колонките и да поглеждам дали не съм стреснала котето в съня й, само за да открия, че тя вече не живее при мен...

Сега ми е тъжно. Снощи уж се сбогувах със стаята, ама си знаех, че ще се върна, за да изчистя - не беше никак трудно, пък и в 4 сутринта така ти се спи, че даже нервите по местенето не могат да ти отворт очите. В градския автобус мислите ми все се въртяха около това, че вече няма да минавам през тоя завой за работа, повече няма да виждам на Радо колежа от тоя ъгъл, поне не като местна, а като случайно преминаващ гост...
Даже мълчах.

Оказа се обаче, че ще се местя най-рано утре. Понеже вече всичко ми е опаковано, използвах вечерта, за да изчистя стаята. Вече изглежда сякаш истинско момиче е живяло в нея и се е грижило за нея и я е обичало. Наистина се постарах. Изобщо не бързах да приключвам. Измила съм подовете, изтупала съм, даже съм измила кошчето за боклук и огледалото. Е, през това време си смазах един пръст и си разбих коляното, ама по-добре така, отколкото да не знам откъде са ми синините.

Не, не знам какво ще правя утре. Пак ще се събудя и в цялата стая ще сме само аз, саковете и четката за зъби. Ще се събудя, само ако заспя, де. Първа смяна съм. Днес също бях. Следавщият ден пак така. Няма да издържа без сън. Знам. А после има изпит. Обаче как се спи така? Ютията ми е у Жени, пък и е трудно да спиш и гладиш едновременно.

Голяма съм, лигавя се в момента. Доста пъти вече съм се местила самичка и съм изкарвала последната си нощ някъде самичка. И сама съм се събуждала. И сега не е по-различно. Дали някъде не се води списък с местенията ни? Нещо като емоционална трудова книжка? Светла се е местила 11 пъти, чувам. Още има страх от точно това.

Дали пък няма да започна да се плаша и аз от промените? По-скоро от смяната на средата, където мога да съм себе си и нищо друго, да си завивам жълтата тениска=пижама под чаршафа, да ям с крака на масата. Ммм, то като гледам... май и сега си се плаша. Има едно човече, което никога няма да забравя. Просто звъннете на каспичански телефон 3438 или 3834 - зле съм с цифрите. Беше казал, че когато съм най-нервна, се смея на себе си или пък ставам хипер активна. Никой не можел да разбере, когато съм нещастна. Не съм го бла позволявала. Е, май е така, ама не го правя нарочно - по-скоро това е част от опита ми да се самозаблудя, че ми е добре.

Снощи не си прибрах четката, ама днес я скрих надълбоко в багажа. Сега ще я виидм как ще ми разваля настроението!

--------------------------------------------------------------

Яна има Интернет, точно когато аз нямам. Защо историята се повтаря??? :(

...

астилар каза: Телепатка :) Коя част от думата си избираш - теле или патка? :P
аж каза: втората
аж каза: може и средата ЛЕПА
аж каза: ;)
астилар каза: (flex) [размахващ се юмрук, демек]
аж каза: :)
астилар каза: Убо, приемам ролята на теле :)
аж каза: хахахахахах
аж каза: не съм разбрала въпроса, звинете,  тогава ти си лепа, аз съм тетка

...

Сериозно, никога преди това не ми беше хрумвало, че ако разбиеш думата не на съставните й, а на средно и останало, също може да се получи нещо смислено. Много съм доволна от резултата. И скромна :mrgreen: .

-------------------------------------------------

Отивам да си събирам багажа и утре след работа се местя в новата квартира. Отначало няма да имам нет, но в работата евентуално ще може да си проверявам пощата, така че фенове, не се тревожете, скоро пак ще четете моите УМНОТИИ ;)

Хайде, на всеки може да му се случи майка му да го завлече на пазар и да трябва да носи килограми домати и пипер, но, о Боже, какво ще прави, ако пипне болест?! Целят му живот ще се провали!

Странно ми е. Нямам обяснение. Най-малкото... болестта е нещото, което може най-лесно да се скрие, не е като приятелите ти да идат на заведение и да пият коктейли, а ти да имаш пари само за минерална вода или пък да се прибереш рано, щото вашите са те стегнали да прочетеш 800-страничната истария на рода. Е, в случая аз не съм гласувала. Обаче бих избрала това за приятелите. То е като да ти осакатят емоциите за 3 дни. Кофти си е.

Не знам. Сигурно е зле да си на 17 и да трябва да висиш пред гинеколога или венеролога, обаче... Тия деца не се ли плашат от други неща? Нещо морално? Това с приятелите е единствен такъв отговор, вероятно и интернетът. Знам ли... Може и аз грешно да правя анкети и да не им поставям достатъчно възможни отговори и все пак 60% са си 60%!

Страшно ми е интересно! Днешните младежи се оказа, че са зависими от срама. Уж демокрация, уж ала-бала, уж джиджи-биджи, пък накрая старата песен :)

------------------------------------------------------

Бе, вие що не ми напомняте??? ЗАбравих да напиша публикацията за зайчето Копър!!!

Това е - ще си говорим за това като съм мултитаск и мултифейс и мултиареална, трябва ли да си смесвам средите и като как да стане това.

Всяка година имам рожден ден. Така. Дотук добре го казах. Всяка година се чудя и мая дали да го празнувам, как, къде, с кого. Обикновено последната част е най-трудна. Докато учех в Шумен, не си канех съучениците, щото няма къде да приютя 30 гостенина, а пък ми се виждаше неловко да поканя само някои от тях, при положение, че обичам всичките. Само Ники си го канех редовно, но вес нещо ставаше и той още не е идвал у нас. За Ники друг път ме питайте. Сега може да ме накара да избягам от мулти темата.

Миналата година съвсем се оплетох. Дали да каня бивши съученици, дали да каня нови колеги, дали просто Яна... Накрая поканих двама колеги, двама бивши съученици, двама от Шумен, Яна и Тони. Естествено, дойдоха само трима, ама нищо, весело беше. Идеята е, еч за пръв път се омселих да каня смесена компания, обикновено гледам всички да се познават. Получи се... добре.

Ей на - тая седмица пак направих смеска - заведох пирятелка на купон на мой колега от работата. Жени е приятелката, ама това няма значение - важното е, че пак смесих нещата.

Предният пост показва пък, че съм започнала да смесвам класния с приятел, дружно се опитваме да преоделеем разстоянието учител-ученик и да си правим веселото. Даже се пробвам да говоря на ТИ с него, но засега ми се получава, само когато пиша.

Снощи колегите от работата имаха купон, ама тоя път в много по-голям състав и чух, че някои са си водиил гжаджетата. Знам и че обучителите ни са присъствали. Аз не отидох, първо защото не съм сигурна, че искам да ставам приятелка с тях извън служебните ни отношения и второ защото винаги ми е по-приятно да съм в парка, отколкото на запушен купон. Пък и... нещо не ми се нрави да смесвам удоволствието с тия, които ми дават заплатата. Как ще ида да пия алкохол с шефовете си? Ами че тогава да взема да ходя на работа по пижама, а?!

В телефона и в Скайп и навсякъде хората са ми разделени по тва дали са от училище, дали са от университета, дали са от работа, дали са ми шефове, дали са от някой блог и от кой... Много малко от тях са само с името си - който е така, да се чвства поласкан, значи, че толкова го обичам, че няма шанс да го объркам с друг и че ми е по-скоро приятел, отколкото познат, който свързвам с дадена среда.

Винаги съм се чудела на Тони - мъжа на Яна. Неговите познати всичките се познават. Съседите му, съучениците му, колегите от работата, колегите от университета, хората от бглог, мое височество... Сериозно - познават се, пият си пиенето заедно, имат си телефоните - не е като само да си знаят имената и да се поздравяват, когато Антон ги събере. Мисля си...

Мисля си дали пък сбърканото не е в мен. Това разделение аз ли съм го въвела и кога? А тярбва ли да продължа смесването, което започнах? Един ден случайно се срещнаха Радо (приятел) и Смешко (колега), Миро, който ми е колега, ми беше гост на рождения ден на блога, сега пък ще живея с колеги от работата... Не знам как точно се смесиха така кръговете, в които съществувам, не знам и дали ми харесва.

От коментарите в предната публикация заключавам, че не е много нормално да съм приятелка с класния. От друга страна никой от колегите ми не се подвоуми далли да си заведе гаджето на офис купона. Шашава работа. А рожденият ми ден е само след два месеца. Какво ще правя, идея си нямам... Хареса ми като заведох Жени при колегата, ама може да е било случайност. Хареса ми и като заведох Яна при нашите във Вършец, ама това не се брои, щото Яна и мама се познават отпреди, пък и чувствам семейство Мицеви като свое семейство.

Не знам. Някой да помогне. Нормално ли е? Трябва ли да смесвам? Ами как?

----------------------------------------------------------

Ето с това правиш пауър пойнт презентации на флашки и то съвсем безплатно.

Жокери - всеки си има такава личност в живота, даже обикновено са повече от две, даже още по-важно - баба ти също си е имала такава личност; не сме се виждали от месеци; по-нататък в разговора ми се казва как ми се дължи извинение, но ще ми бъде връчено наживо; таз личност в някои дни ми е гледала физиомутрата без абсолютно никакво желание, а в други ме е държала под ръка; последно... тая личност е повлияла наистина много на живота ми, но аз на нейния - май никак.

Айде, деца, кака ви си ляга да спи, вие мислете, предполагайте, наддавайте залози... Пък ако случайно някой ми помогне с мислите в главата... Може скоро да видите и смислена публикация ;)

мое височество каза: аааааааа
мое височество каза: много стана вече за това тримеесчие
мое височество каза: цели два пъти!!!
мое височество каза: бива ли чак такава деградация???
негово класичество каза: деградираме бавно
негово класичество каза: неусетно почти
негово класичество каза: викнаха ме да съдействам и аз...
негово класичество каза: инак- добър ден
мое височество каза: :))) така е - получи ли човек призовка, и да бяга, няма къде да се скрие
негово класичество каза: зтуй и не бягам
мое височество каза: :)
мое височество каза: хах, днес научих, че и аз не бягам
мое височество каза: според англичаните белият хляб убивал мозъчни неврони
негово класичество каза: защо те търсиха
мое височество каза: не са ме търсили, интересното е, че сама съм се намерила :)
негово класичество каза: чувството за самозадължаване и страшна работа :)
мое височество каза: (chuckle)
мое височество каза: (nod)
мое височество каза: напоследък потръпвам при думата "работа"
мое височество каза: нещо подозрително взеха да ме връщат в ученическите години и това не е на добре
негово класичество каза: да измислим евфемизъм?!
негово класичество каза: за онази дума, дето потръпваш от нея..
мое височество каза: нямам нищо против
мое височество каза: :)
мое височество каза: нека започва с Ъ
негово класичество каза: нека помислим
мое височество каза: :)
негово класичество каза: покрай другото
мое височество каза: то при мен има само мислене и какао :) даже котката спи
негово класичество каза: от доста време си мисля
негово класичество каза: дължа извинение
негово класичество каза: това по повод ученическите години
мое височество каза: :O
мое височество каза: това пък защо
негово класичество каза: сега само по същество
негово класичество каза: пък пояснението- на живо
мое височество каза: добрееееееее... същество... "ъперкът" е добра дума
негово класичество каза: може би също и Ънджаклама
мое височество каза: хахахаха
мое височество каза: :)))
негово класичество каза: тъкмо по североизточному има и потъмняване на широка гласна
мое височество каза: хохохо
мое височество каза: идеално, ама тая дума не мога да я пиша, ще си я  копирам :)
мое височество каза: на десктопа ми има един тхт файл "лудница" - там
отиват всички неща, които трябва да идат някъде
негово класичество каза: то в крайна сметка всичко отива в лудницата
негово класичество каза: :D
мое височество каза: като го отворих, намерих и това
мое височество каза: От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева...
и една пчела...
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.
Емили Дикинсън
мое височество каза: е, нееее, някои неща идват от лудницата

Много мислех да я накажа и да не играя тоя път, обаче... обещах на Ванката. Не знаете кой е той? Аз ще ви кажа. Аз много обичам да казвам. Правила не чаакйте да ви изброявам, Шувили много хубаво си ги е казала, където трябва.

Защо блог? Ами първо Яна имаше блог. В бглог. Толкова много ми говореше за хората там, че почти ги познавах. После и аз си направих там. Отначало много смешно беше - аз само четях, ама като сюнгер попивах всяка нова публикация, даже и архивите преравях, Така да речем месец. После се престраших тук-там да коментирам и стартирах с някаква идиотско-философска публикация. Това 2006та. През 2007ма бях на национална олимпиада по философия и се запознах с Ванката. На раздяла всички си разменихме координати, а той даже имаше блог в уърдпрес. Като се прибрах в Шумен, ми липсваха всички тия хора и почнах да ги добавям насам-натам из месинджърите, а неговия блог изследвах подробно. Беше зелен и имаше сууууупер много категории и подкатегории, пък аз много обичам такива подреждания. Абе, накратко, един ден на Яна й писна да я моля да ми дава компа си да чета из уърдпрес и ми направи блог там. Тя измисли туй име "Жълтурчето", а адресът vitanova избрахме така че да е подходящ за каквото и да реша да го ползвам, защото по онова време още не знаех. Сложих му банановата тема и го оставих само с 3-4 публикации, копирани от моите в бглог или тогавашния форум на Яна, който сега е закрит. После в бглог станаха едни бели, едни скандали, едни глупости... Ей това не исках да си припомням, ама на, Жени ме набута. Просто нещата там се изродиха и стана по-скоро социална мрежа, където ввсеки познава всеки, дори почнаха да се размятат лични обиди и... Пф. По време на учителската стачка окончателно заявих, че вече там само ще коментирам и се заех да си съживя жълтото уърдперско блогче. Направих и един архив на това, което имах преди в бглог. Мисля, че се правяме чудесно двамата и че много повече ми отива тая форма - някой идва и чете какво съм яла, а ако не иска, просто не идва.

Никнейм? Ми аз никога не съм имала такова чудо. Винаги ми е било забавно как хората не вярват, че това си ми е името. А не е на кирилица, защото понякога коментирам и в чуждоезични блогове. Толкоз.

Как си представях човеците а, бе и ве в началото

1. Андрейчо (andreytcho.wordpress) - ми... един такъв с лигав глас и простоватичък, самовлюбен и още няколко такива неприятни думички. Всъщност се оказа интелигентен в трезво състояние и много добра компания.

2. Емин бей (eminbei.com) - по-скоро виждах някой човек, който по цял ден се забавлява и намира за нужно да споделя всичко това и в блог. ВИдяхме се само веднъж и изглеждаще уморен, изтощен, стар за годините си.

3. Климент - не знам сега дали пък си няма някой блог, пазен в тайна от мен. Той се появи при мен сам самичък. Подари ми голямо нещо за първи юни. Вече вещиците си имат тераса, ние си знаем за какво иде реч. А аз пък си го представях като някое момче, което се пробва в хтмл, с форумче, със сайтче, с блогче..., навсякъде копира едно и също и предимно обсъжда някакви текущи тема на интерес. Въобще... типичният студент по всичкология, който си има компютър и може да пише на кирилица. Пък се оказа едно такова усмихнато и КРАСИВО дете. Мда - кака съм му. И е много весело дете, освен това знае куп вицове и думата "shtibidudup". Сега сме колеги и ми изяжда всичките банани, обаче аз не му се сърдя. Даже не му се сърдя и за това, че са му изгладени тениските. Всичките.

Хихи, забелязвате ли колко тактически се измъкнах - коментирах само мъжки индивиди, щото женските щяха да ме направят на пух и прах после :) ?

Последната част от играта ми е просто любима - сега трябва да набутам следващите трима, които да пишат дълга публикация с риск да закъснеят за работа. Предлагам... Симпли Блу, защото винаги ми прилича на Блу от онова детско с измислените приятелчета, после Майк Рам, щото ми харесва как може да систематизира нещата, а тая игра е точно за това. За трети... айде мънистената кака да я видим.

Ей, Женичка, повече никога, ама никога не ме карай да пиша толкова дълга публикация с толкова много линкове!!!

--------------------------------------------------------------

Умирам от глад!

Понеже... u never know how tall u r...

Нещото, което със сигурност трябва да се научиш да правиш:

Ако има затруднения, надникни тук за подсказки:

За Деничеро има специален начин за приспиване:

Сега нещо шаренко...

И сега любимото ми...

... защото

И те така, дами и господа. Днес ми е хахаво.

-----------------------------------------------------

Created by OnePlusYou

Я да видим откъде да започна... В офиса всички говорим на език или няколко и пишем на един специален език. Имаме си и автомат за безплатни ********* напитки. Имаме и хладилник, дето някакви хора пъхат прясно мляко. Даже имаме малки кухнички, пълни с шкафчета, пълни с жълти чаши.

Имам си и колеги. Млади. Някои са стари, почти колкото мен, но не знам някой да минава 31. Ние сме група. Това значи, че сме повече от един и по-малко от две групи. Обучават ни да вършим нещо, което е толкова сложно, че не знам думата на български. Важното е че си имам колега/колеги/колежка/колежки, които хмм, абе накратко... въранха ме в училище. Не защото уча толкова много неща или щото седя кротко на стол и ставам рано сутрин, а защото почнахме да си завързваме типичните за училището групички, още на първата седмица имаше "гийкове", "деца", "несериозници", "момичетата"... Аз пак съм си някакво вещество медиатор, което се пъха навсякъде и събира из главата си всякакви глупости.

Леле, леле, колко много клюки събраааааааааах. Имам колега, дето твърди, че Америка е страната на жените и че е по-добре да влезеш в затвора, отколкото да избереш да се разведеш с жена си. Имам колега, който е супер интересен - анимации, брада, готино име. Имам колега, дето има син, имам колега, дето отначало не можа да се сети за думата "бивша", когато го питахме за съпругата му, имам колега, който нарочно ползва руски акцент, имам колега, който си мечтае само да вижда жени, вероятно и да ги докосва, имам колега с татуировки по краката, имам колега, който нощем чете до 1 часа за тежък изпит... абе, нали знаете, че всъщност може да имам само един колега?

Ама неееее, всъщност имам още един колега. Гаден, долен врачанин. Ако евентулано види публикацията, нека знае, че най-доброто, което мога да кажа за него е " ". А, освен това искам да отбележа, че градът няма нищо общо, не е сложен с цел обида, а точно обратното, щото хората от северозападна България всъщност си се подкрепяме и навсякъде се надушваме, просот янма начин да сбъркаш някого от Бяла Слатина с някого от Плевен. А тоз е някакъв отцепник, мамин... Не му стигала заплатата, щял скоро да напуска, не му харесва какво правим, кога го правим, колко го правим... И всичко това го чувам по десет пъти на ден, при положение, че се старая да го отбягвам тоз индивид забавен!

За заплатата не питайте. Нека само кажа, че тоз колега е идиот. Твърди, че с тея пари е турдно сам човек да живее, а според мен с тея апри, ако имам собствено жилище, мога да гледам тричленно семейство даже. Е, няма да има пари за цигари и за маратонки като неговите, ама със сигурност ще ядем по-здравословна храна. Гррррррр. Не ща да си мисля за тоя индивид!!! Вид!!! Маймунски подвид!!! И понеже е ходил в Америката, моля ви се, аз трябва да го слушкам и през обедната почивка да ми се оплаква на главата... То не че е голямата глава, ама...

Сега за женската част от екипа... има ходила в Гана, има дебелана, има къдрава, има руса, има синеока, има суууууууууууупер подла, има егоистична, има винаги ухилена, има момичето-с-правия-нос, както твърдят обучителките ни, има смешно превъртане на РРР-то... и отново - може да ме има само мене ;)

Страшни кръгчета заформиха, даже има едно кръгче, дето е от един. Преподавателите ни имат проблеми или със запаметяването (щото може да излезе, че са българи, аз да съм казвала какъв е езикът?!) или с произнасянето (щото може и да съм казала някоя глупост, дет не помня) и много забавно ни наричат. Имаме си Джорджи (Георги), КалОян и РалИтссса. Всички останали женски имена са заменени с Миси, а мъжките - с Дюд. НА мен ми казват просот Съншайн :)))

Учим много интересни неща и други неща, които не са интересни, а само много. Е, нямам парво да казвам нищо по въпроса, ама мога да спомена, че учихме за онова едноокото от "Таласъми ООД". Научих и какво е шоулдър сърфинг - някой като ти наднича зад гърба, затова, дет видя стол, сядам и се облягам на стената! Айде, дотук със споделянето на информация за същината на работата.

Мога да кажа обаче, че съм възмУтена и огОрчена - най-добрите  колеги и/или колежки се оказаха супер несериозни - един няма тоя документ, друг оня... (тук не искам да кажа, че ни трябват само два документа, ама може и да съм го казала и да излезе вярно). Освен това искам да се оплача, че ни проверяват знанията на практика, устно и писмено (може и още нещо, аам няма да кажа). Еммм, акто ми дадат тест, правя добър резултат, ама като ми дадат да пиша свободен текст, правя максималния резултат. Така че пронтестирам срещу това, че някои преписвачи получават поощрения, за това, че ни оценват по тестове, за това, че ми бутат вентилатор в очите и мигам по цял ден...

И все пак.. на работа е много весело. Хората са страхотни, в почивките се побърквам от смях, на удобно място ми е, всички ме харесват, щото съм тооооооооолкова красива, мълчалива и способна да пазя тайни. Изобщоооо мечта!

----------------------------------------------------------------

Пък днес ми подариха това: http://ru.youtube.com/watch?v=5GHvgi_Rz2Y

Наказанието... Ако въобще се сети/престраши да ми пише/звънне, ще се уговоприм за събота. На 40тата минута аз ще звънна да предупредя, че няма да мога да ида и ще отложим за неделя. В неделя ще закъснея и ще бързам за някъде. Най-много двайсет минути да му отпусна. След това един месец ще съм неразположена, но ще настоявам да излизаме нанякъде. Накрая ще го запозная с Андрей и толкова. Защото не се прави така. Не биваше, не биваше така да провали първа среща. И то моя среща!!!

------------------------------------------------------------

Утре Бюти си отива. Не знам дали знае, обаче днес цял ден си играем заедно и не иска да я оставям нито за секунда.

Сега сме първи приятелки, след работа бързам да се прибера, за да я нахраня и цял час не пускам компа - играя си с мацата :) . Сутрин в осем ме буди по своя специален лижещ метод, само не мога да я науча, че трябва да ставам в осем и половина...

Аз заминавам на работа и я оставям да си вилнее из стаята. Много често забравям, че любимото й занимание е да ръфа хартия така че сега съм 4 вестника назад (3 броя "Трета възраст" и един "Световен вицпарад"), пък колко хартия има по земята...

Когато се прибирам, винаги внимателно отварям, пъхам една ръка, светвам поглеждам надолу, НЕ настъпвам котето и почвам да му сипвам храна в купичката. На стената в стаята на котето има подпран матрак, ама никога не ми беше хрумвало, че Бюти ще се научи да лети отвесно по него и да седи най-отгоре.

После тичам да отворя прозореца, щото не смея да я оставям сама с гълъбите и седмия етаж. Тя пък само това и чака. Като всяка котка е влюбена в прозореца и пилетата отвън, обаче много я е страх от мърдащото перде, та често я виждам как скача уплашено назад и пада на земята.

Когато й омръзне да тича от матрака до прозореца, има навика да ляга или върху дрехите ми или върху нещото, което ползвам в момента - будилник, компютър, трудов договор, кръстословица...

Така свикнахме една с друга, че вече си четем мислите. Реша ли да ползвам вратата, тя ляга точно по средата на прага и няма как да мина :) .

Понякога пък обича да ме стряска. Вече не знам колко пъти съм решавала, еч е паднала рпез прозореца - първо поглеждам навън, след това под моето легло, под другото легло, в нейната стая... Само в банята не търся, щото така и не се престраши да влезе там. Тия дни направо ме побърка - реших да си готвя и тя стоеше покрай котлона - някаква вода ври, котето си вре носа. Сложих капак, ама тя пак посяга... Затворих я в другата стая, тя почти влезе под вратата. Търчи и се блъска в нея, а после си пъха лапичките и половината глава отдолу.

Гледах я веднъж как се опитваше да яде зарядното... Интересното е, че към дург кабел не посяга, само зарядното й е интересно. А ми е единствено :(  . Олееее, за малко да забравя и как веднъж си лежеше на стола и си видя опашката. Взе да се върти тоз дзвер, ама все по ръба на стола бяга. Леле, леле, откачих!

Ох. С една дума - заобичахме се. Понеделник вечерта ще си я приберат и пак оставам самичка. Повече никой  няма да ме гъделичка по краката, никой няма да ме изнудва с мяучене (сериозно - мяука ми, а като й кажа нещичко, почва да се търкаля и да мърка от кеф), да ми гризе пръстите на краката за събуждане или да ми лиже ръцете... Тайната квартира пак ще стане само мой затвор. Ще се прибирам от работа, ще върша това-онова и ще лягам, за да стана навреме за работа на другия ден. Е, ясно е, че преувеличавам, ама свикнах с мацата. Приятелки сме. А и ме накара да се замисля за някои неща. Примерно за  това какво е да си възрастен. И какво е лошото в това всички дни да са еднакви.
На нея никак не й пречи да си се излежава, да гони мушички, да припка из краката ми и така до безкрайност. Еднаквостта не пречи на щастието й.
В момента пак се е заела да мести килимчето от коридора в моята стая и вярвайте ми - пак ще успее. Цял живот прави това - на вид абсолютно нелогични и безмислени неща, които имат значение само за нея, но това я прави щастлива. Много щастлива. На моменти просто си седи и мърка. Без да прави нещо специално или аз да съм я пипнала. Живее си мачето. Не изглежда много трудно.

----------------------------------------------------------

Няма да ви кажа кой е баткото, рошли такива!

Та иде реч за моя вкус за мъже. Вече е обсъждан в блога, само че не от мен. Радо и Диана там нищят как аз си визмам всякакви мъже, защото във вески има къс съвършенство, или пък защото няма един, който да отговаря на всичките ми лица. Поне аз така ги разбрах, де.

Да се разберем. Аз не знам какъв мъж търся. Не знам и какъв трябва да търся. Знам само ей тия няколко неща:

• Вече искам домошарче, някой, дето няма нищо против на Нова година да си стоим вкъщи и да играем на крави и бикове или пък да гледа как се дупя в 2 през нощта да слагам новите пердета. Искам някой, който ще смята за приятно да се прибира при мен. Може палатка да е, ама да си имаме място, където да ни е добре без други хора;
• Естествено, искам и понякога да го прихващат лудите. Искам да замине за Лас Вегас, за да се качи на влакче на ужасите на покрива на някоя сграда. Искам да се случва да ми каже да млъкна или че му е писнало детето и иска да го сменим с ново. Искам да ме влачи да играем тенис на маса с официални дрехи на другия край на града. Искам да обича изненадите, а ако покривът се срути, веднага да намерим нещо положително в случката - примерно най-накрая да ме научи да различавам Малката мечка от Луната...
• Исках да има и фурна, обаче май вече си имам такава. Вероятно е добре да си завъдим пералня по някое време, но определено не ми е условие :)
• Не искам рус, синеок, къдрокос, футболист, боксьор, силистренец. Ако вярваме на Фройд, мъжът ми трябва да е винаги весел, винаги готов за разходки в природата, да може да затваря буркани, да пали огън, да обича да чете книги;
• Изобщо поне в това съм съгласна с него. Всъщност затова започнах и публикацията. Исках да споделя, че за мен най-привлекателното, да не кажа най-неустоимото в един мъж, е ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА. Никога красавец не може да ме разтрепера така, както би успял примерно някой, който е оборил моя теза или пък може да говори над половин час за литература или някаква наука. Може да е последният въшлив просяк, обаче спомене ли ми нещо за метода на котлона... аз пламвам цялата. Във всички смисли!
• Е, винаги си остава и частта в която той трябва да докаже, че може да поддържа някакъв вид огън в семейното или моето лично огнище ;) Ей ви на малка подсказка ;)

-------------------------------------------------------

Влюбена съм ето в това!

]]> http://vitanova.wordpress.com/?p=474 Fri, 15 Aug 2008 20:19:57 +0000 Svetlina http://vitanova.wordpress.com/?p=474 Ей, не ме съдете строго, за пръв път се опитвам да рисувам с думи. За по-лесно си избрах позната тема, обаче пак признавам, че се озорих.

....................\ !/..........

........................пи ле...............................
....................мъничко...................................
.............с шарени пера............................
остър клюн си размахва............................
.......много остър, много..................................
.........................па-па...............................................
........................крещи....................................................
.......................пръски..............................................................
...........пръска ли пръска..........!!/.....................
но уви, но уви, но уви, ех, уви..........................
.....все бягат пустите му облаци..........................
....и нашата патка повече кряска..................
.........голяма, голяма е шматка!..............
......................не иска......да раз.....................................
..........................бе..............ре...................................................
...........................че..............не..................
..................може да..............пипне...............
...................................................небе!....................

--------------------------------------------------------

Пак преядох...

Така се зарибих да рисувам, че произведох цели две неща:

1.

2.

Първото употребява програмата по предназначение и наистина прави глава, отне ми около 10 минутки. Второто обаче е истинско произведение на изкуството, родено в 40минутни контракции и викове. Абееее, страшно съм готина с една-две думи :D .

Много ми харесва как уж ограничения са поставени, а пък всъщност излизат стимулатори за креативност. Даже спънат човек като колегата Смешко успя да измисли нещо прекрасно.

Приканвам всички да натрошим лицата си и да ги направим по-красиви! Хайде, деца, нема се плашите, че съм по-добра ;) !!!

------------------------------------------------------

Научих нов лаф - ако някои хора потъваха от срам, досега да съм излязла на другия край на Земята.

Студентите от мъжки пол имат една обща черта - могат да ядат като разпрани и то каквото и да е. Затова са си развили едни наистина прекрасни хранителни навици. Цялото българско производство на майонеза, половината национално производство на кренвирши и поне няколкостотин декара хмел обслужват тези лами в човешки кожи. Отделно трябва да се спомене фактът, че заради тях страната ни е внесла няколко хиляди китайки, корейки, тайландки, които по цял ден се потят да варят ориз за бездънните гърла на нашите мили момчета. Е, за да сме докрай честни, някои от студентите могат да си позволят и луксозна храна - 2-3 яденета дневно в студентски стол (но в неделя те не работят, така че пак стигаме до майонезата), някои дори смогват да съберат за таратор или шкембе чорба в кръчмата. Ако евентуално пък са се събудили навреме за лекции, могат да поемат от 1 до 11 пици/кренвиршки/банички с масло/дюнери/всякакво друго тесто над половин кило. Изобщо нашите момчета си се хранят как требва, а през уикенд се прибират вкъщи да се облажат при мама, да ударят една ракийка с туршийка при тате, че и да преровят мазето за всякакви консерви русенско варено или риба.

Момичетата от друга страна са малко по-напредничави. Те обикновено имат котлонче или микровълнова фурна (забравих да спомена, че момчетата имат хладилници или са си произвели специални устройства като торбичка за смет, висяща от тавана, леген със студена вода за бутилки, дупка в комарника, за да хранят песовете с корички хляб, тъй като кошчето е твърде далеч и/или е превърнато в табуретка за крака). Чувала съм даже за момичета, които имат по повече от 3 вилици и лъжици. Техен главен проблем е, че комшийката винаги е по-слаба, а и че за да си наготвиш обяд, трябва да си буден далеч преди два часа. В резултат те консумират огромни количества кисело мляко, плодове, кисело мляко с плодове, студен чай.

Общото на всички е, че не могат да живеят без:

1. кафе - трябва да е тъмночерно или нашумялото напоследък 2/1, 3/1, 4/1, 8/1, 9/2... трябва да се поема вместо вода, овен това на лекции и в почивките между лекциите;
2. цигари - функията им е много важна - през зимата те топлят, през лятото гонят комарите, а пък през цялото останало време спокойно можеш да твърдиш, че си много готина, да завръзваш познанства, пък и имаш предимство - когато свърши всичкият кислород на Земята, ти ще оцелееш, защото отдавна си забравил как се ползва;
3. алкохол - отново има загряващо действие, доста студенти внимават да си държат алкохолен запас за разтривки - вътрешни и външни, пък и какво по-хубаво в понеделник сутрин от едно малко, а на обед - две големи?! Ако случайно паричките за алкохол свършат, както и тея на комшията, на колегите, на асистентите и на доцента, винаги можеш да прибегнеш до паста за зъби, одеколон, аптечен спирт, газа от котлона на колежката-крокодил, освежител за уста или пък препарат за прозорци. Важното е да си пич!

Случаят ПЕТ ЛЕВА

Доста често се случва студентите да се оплакват, че имат само пет лева до края на седмицата. Всъщност се случва на всяко 23то число от месеца. Има изход и той съвсем не е анорексия. Няма как да претичаш до съседа да искаш малко саламец, защото по това време и той е на същия хал. Е, цигари и кафе все ще се намерят, даже може и малко домашна водчица, ама храната е кът... Номерът е да си вземеш кутия вафли "Ная" (ама най-голямата разфасовка, ако пътуваш безплатно с градски транспорт или се справяш и пеша, можеш да я намериш особено евтино на Женския пазар), пакет слънчогледови семки (пак огромен и внимавайте - не казвайте на съквартиранта, че тогава почват да изчезват семки и става опасно), а с останалите пари си купуваш яйца (все някой ще има котлон, за да ти ги направи по панагюрски, щото така не отива олио). Останалото е пи ар - стоиш си в стаята и твърдиш, че си на Боровец или че страдаш от едноседмичен махмурлук. Повярвай ми, никой няма да те потърси за това време, останалите също са на Боровец и така ги цепи главаааааа... Така де, ние пичове ли сме или не?! Имиджът трябва да се поддържа!

И после да не вземете да ми кажете, че нашите студенти са нещо хилави или имат друг дефект?! Няма такова нещо! Ние водим възможно най-здравословния живот! Аз даже знам всички джанки в Студентски град!

--------------------------------------------------------------

Абе само на мен ли не ми се вярва някакви кози да живеят на остров в Егейско море и да карат 9/12 месеца на солена вода???

1. Истински средновековен разпит (chemistry included);
2. Най-любимия ми сок портокал, както и почти толкова любимия ми хладилник;
3. Рокличка, вицове, смешки, еееееееей такава усмивка, саксийни растения;
4. ПЛОДОВЕ СЪС СМЕТАНА;
5. ПУКАНКИ;
6. СЛАДОЛЕД (в разбъркан ред);
7. Топла вода;
8. "Лабиринт" - звук, картина, Тоуби дъ бебето, Сара дъ каката, Ланселот дъ мечката, Лудо дъ чудовището...
9. "Брилянтин" - гащи до където ви стигне въображението и два сантиметра отгоре, чорапи бели до коленете, пуфкави хвърчащи рокли, гребенчета, "Ще те направя почтена", една директорка и една розова перука;
10. Елф!

Истински елф, драги ми гладници киномани! Той твърди, че е голям, ама хич не се връзвайте. Той си е обикновено палаво малко елфче. Както твърдят Светлинки сред сенките, малките елфчета са способни да правят другите щастливи. Хич не знам дали заради него Жени беше толкова усмихната, но определено знам, че тя ми подари метла. Дам. Метла! Обзалагам се, че щеше и хладилника да ми подари, обаче аз съм скромна и не си поисках.

Пффф, сега се очаква да спя, ама спи ли с�