Снощи ми подариха кожено несесерче пълно с моливи и прочее пособия, също сребърна монета с Мария Терезия за талисман. Това беше наистина затрогващо, наистина рядко хората правят такива неща (още повече в 12 през нощта, опитвайки се да натъпчат несесер, елка, любимото ми лакомство, монетата за късмет и възголяма линия в хартиена фуния направена за случая).

Нощеска пак не спах, откакто съм тук не спя редовно, лягам си много късно и рядко спя повече от 5-6 часа, но днес си легнах към 5 и нещо и станах към 8 и половина. Сутринта имах чувството, че някой ми е боядисал огледалото или пък са ми източили поне литър кръв... Както и да е, отказах се от сутрешното кафе и вместо това пих чай, почувствах се по- добре, приготвих се за училище, отидохме 7 минути по - рано от уговореното, планът беше да ме запознаят с новата ми класна и класа и да остана до края на часовете.

Когато влизахме в училищната сграда за втори пореден ден с майка ми и Карлсон се почувствах като един от онези опасни затворници, които по филмите ги вкарват с конвой до самата килия.

Днес трябваше да е първият ми учебен ден.

Еми да, ама не.

Бяхме там в 11 без 7. Директорът дойде в 11 и половина. Отложиха ме за 3-ти пореден път само тази седмица. "Утре елате в 9 и 15, хъхъ."

Когато Гошко и Кольо ти кажат, че миришеш да изпаднеш в истерия или депресия би било тъпо. Всъщност, като цяло това не би трябвало да те обижда, особено ако е самата истина и наистина миришеш. Когато Гошко и Кольо ти кажат нещо можеш да им теглиш една майна, всъщност трябва да им теглиш една майна и да забравиш, защото това са детски истории и е силно вероятно на другата сутрин да не помниш.

Когато една цяла система просто те отхвърля (три месеца ме прехвърлят от кабинет на кабинет и телефон на телефон, разбира се, че мога да си отделя една седмица да ходя всеки ден и да чакам пред нечии кабинет. Майка ми също. Карлсон също. СъдбЪ явно.) вече се чувстваш втора ръка човек. Да чакаш половин час на крак при секретарката на директора е унизително. Да го правиш за втори път за една седмица е малоумно. Да те върнат за трети път е някаква олекотена версия на абсурда в целия му блясък. Еми, ще се върна, какво да правя, с преполовен десети клас за никъде не съм, но просто чувството, че никой не го ебе за толерантността и коректността и по- специално за МЕН е много кофти. Всъщност толерантността и коректността могат да вървят по дяволите.

Еми, сигурно утре ще ме отложат за понеделник.