Хората, които ме познават, знаят и ще ви кажат, ако ги попитате разбира се, че това е едно от тези неща, за които винаги съм бил абсолютно сигурен, че никога не бих направил. Хората, които ме познават, ще ви кажат какво е мнението ми за блоговете и колко против тях винаги съм бил. И все пак продължавам да набирам текст и мисълта, да натисна червеното бутонче в горния десен ъгъл, изобщо не ми минава през главата. Защо?

Ще се опитам да отговоря на този и много други въпроси в следващите няколко реда под формата на импровизираната ФАКЮ* секция.

В: Е добре, защо?

О: Няма ли първо да ме попитате какво ми е мнението за блоговете или сте говорили с някой от приятелите ми.

В: Добре де, какво толкова имаш против блоговете?

О: Много добър въпрос. Радвам се, че ми го зададохте. Винаги съм мислел, че блоговете са жалки опити за популизъм. Какво имам предвид с това ли ? Ами ако попитате, който и да е блоггър защо го прави, най-честият отговор, който ще получите, е "Имам какво да кажа" или "Исках да имам място, където да си изливам мислите" или нещо от този род. Е хубаво де казвам аз, така и така повечето от блоговете нямат повече от 5 до 10 читатели(разбирай 5 до 10 френдове от тайфата) защо не им го кажеш направо в Скайп, по телефона или на биричка в кръчмата, защо го качваш на сайт. Защото, тайничко вътре в себе си ,се надяваш да не са само другарите ти, тези който ти четат блога. Надяваш се блога ти да е хубав, често посещаван и темите, които засягаш да пораждат обстойни дискусии от много хора. И ето че стигнахме до 15те минути слава, мечтата за които е заложена във всеки един от нас. И след като много малко от блоговете се развиват до такава степен, винаги съм ги смятал за ненужни.

В: Смяташ ли, че твоя блог ще достигне това ниво?

О: Не. Дори и за момент не се заблуждавам.

В: Тогава, защо?

О: Ами...имам какво да кажа. Шегувам се, обикновено не съм от най-словоохотливите. И това не е защото нямам какво да кажа или защото нямам мнение по въпроса, а защото първо изслушвам, осмислям и чак тогава изказвам. Та, ако трябва да бъда абсолютно откровен защо го правя, това е моя метод за борба със скуката. Разберете ме. Лято е, макар и да вали от време на време. Жега. Хората са по моретата, печат се на плажовете или се крият под чадърите, пият бири и ядат картофки, плющят карти или четат книги, а аз съм в сесия. Затворен в една стая, чета за Крайномерни пространства, двойни, че и тройни интеграли, а след няколко дена трябва да разгадавам какво стои зад думите - факторпръстен, хомоморфизъм, поле с характеристика просто число и т.н. Не знам Данте какво е видял, когато се е разхождал из деветте кръга, но за мен това тука е ада.

В: Добре де за какво ще бъде този блог?

О: За кино, телевизия, книги, игри, комикси и всичко що е фън според мен.

В: Що за заглавие?

О: Добре де, измисли ти заглавие в 2 часа през нощта, което да не е и заето. Избрах заглавието, защото това са две от най-омразните ми неща, свързани с киното. Откачам, когато някой до мен започне да ми мляска в най-напрегната сцена на филма. А спойлерите кой ги обича ? Но въпреки заглавието, мога да ви гарантирам, че на тази страница няма да видите нито един спойлер. Няма да видите нищо от рода на "Ей мноу яко беше като се разбра накрая, че тоя бил мъртъв през целия филм."(нямаше начин да не дам пример с най-гадния спойлер оф дем ол). Просто ще излагам своето мнение и виждане за някои новини, свързани с горепосочените теми.

В: Е добре де, къде са колите?

О: Какви коли?

В: Еми аз като видях спойлери и си помислих, че блогът е за авто-тунинг.

О: О, да. Предварително се извинявам на всички заблудени тунинг маниаци, които ще попаднат на тази страница. Сори.

Това е фор нау, ако имате още въпроси, постнете ги като коментар към тези въвеждащи слова и ще се радвам да ви отговоря.

* Както забелязвате използвам доста паразитизми. Някои от тях, защото ми звучат по-добре, някои, защото толкова са навлезли в разговорния ми речник, че няма отърваване от тях. Но в този случай(визирам ФАКЮ-то, съгласете се, че това е далеч по-звучно от ЧЗВ)

GNU/Линукс е операционна система. Операционната система (ОС) най - общо е съвкупност от програми организирани по определен начин. Те работят заедно и взаимодействайки си управляват "желязото". Приемат всяка ваша команда, обработват я и връщат желания резултат. Има различни категории програми. Ще опишем всяка от тях, след което ще ги свържем в обща схема. Така ще придобиете представа какво е устройството на ОС.

Драйвъри (drivers)

Те комуникират само с хардуерните устройства (мишки, клавиатури, твърди дискове и пр.). Приемат команди от тях и ги предават по стандартизиран разбираем начин на програма от по - горно ниво. Ето защо имате драйвър на клавиатурата, на мишката на скенера, на монитора и т.н. Това е най - ниското ниво. Критично важно е да ползвате правилните драйвъри за всяко устройство. Не трябва да има програмна грешка в  някой от драйвърите, иначе системата ви просто блокира или рестартира компютъра без предупреждение.

Всяко устройство свързано към вашия компютър има нужда от драйвър, за да може ОС да работи с устройството. Драйвъра е един вид адаптор - свръзка между ОС и съответния хардуер. Обикновено получавате хардуерните компоненти с диск на който са записани драйвърите на съответното устройство. Всяка съвременна ОС си има библиотека от драйвъри за различни устройства. Сама разпознава новото устройство, претърсва библиотеката си и ако драйвъра е наличен го "инсталира" сама. Ако не го намери ви пита от къде да вземе драйвъри за устройството. Вие слагате диска, посочвате ги, а ОС прави останалото.

Под "инсталиране" имам предвид следните стъпки които прави ОС:
- намира съответния драйвър;
- копира го на определено място или си записва къде да го намери като и потрябва;
- конфигурира драйвъра за работа с устройството;

Всеки драйвър работи с определена модел хардуер на определен производител. Често един драйвър поддържа няколко серий от съответния модел устройства. Всяка ОС си има набор от допълнителни програми които извършват разпознаването и конфигурирането на съответния хардуер.

Ядрото (kernel)

Ядрото е "баш майстора"! Най - важния елемент на ОС. То извършва редица функции които са от критична важност за системата. Под негово ръководство се изпълняват потребителските програми. Любимия ви браузър, плеъра ви за музика и всяка друга програма с която вие работите се контролира от Ядрото. Невъзможно е да го опиша в една статия. Само ще посоча неговите най - важни функции.

1. Ядрото комуникира с хардуерните устройства чрез драйвърите. То обменя информация с всеки един драйвър по стандартен начин. Така е възможно група програмисти да работят по ядрото. А останалите да пишат драйвъри за нови устройства. Или да подобряват вече съществуващите такива.

Вашия компютър се управлява чрез т.н. прекъсвания (IRQ). Такова възниква когато едно устройство иска да обмени информация с ядрото или ядрото иска да обмени информация с устройството. Всяко IRQ е свързано с определен физически адрес (в RAM-а). Когато възникне прекъсване процесора предава управлението на програмата записана на този адрес. Тази програма е вече познатия ви драйвър. Има си стандартна уговорка. Когато ядрото иска да обмени информация с дадено устройство то записва информацията в регистрите на процесора и тогава вика съответното IRQ и предава управлението на драйвъра.  И обратно - когато драйвъра връща управлението на ядрото исканите от устройството данни са вече в регистрите на процесора и ядрото може да ги прочете.

2. Ядрото се грижи за управлението на паметта. Знаете че всяка програма изисква определено количество памет в която да се разположи. Освен че се разполага, програмата резервира и памет за данните които обработва. Понякога става така, че наличната физическа памет не е достатъчна. Тогава ядрото ползва виртуалната памет на системата. Това е част от твърдия ви диск която е заделена само да данни. Ядрото записва и чете блокове от данни с фиксиран размер от нея. Това се налага, за да се подобри бързодействието. Всеки знае че твърдите дискове са по - бавни от RAM паметта. Когато една програма е в RAM-а и дълго време не е работила тя се прехвърля във виртуалната памет. И когато има нужда от нея се прехвърля отново в RAM-а, за да бъде използвана.

Освободената RAM при едно такова прехвърляне се дава на разположение на активните програми в момента. Или просто се тъпче с буферни данни. Това са данните които се обменят между програмите и устройствата с постоянна памет (HDD, Flash Memory Stick, CD, DVD, FDD, Tape Device). Нужно е тези данни да постоят малко в паметта докато дойде техния ред да се запишат на съответния носител. Както казахме периферията е в пъти по - бавна от физическата памет. Съдържанието на такива данни е всъщност съдържанието на файловете с които в момента работите. Винаги когато е възможно ядрото зарежда оптималното количество данни от даден файл като го буферира. Това количество е такова че да се осигури максимално бързодействие на система. Например гледате филм, той е във файл. Плеъра ви показва 30 кадъра в секунда. Да но ядрото ще поддържа буфер от данни за този файл по - голям от 30 кадъра. Да речем 120 кадъра. За да може да чете филма от твърдия ви диск с минимален брой обръщения към него. Ако системата ви е много натоварена тя много - често ще се обръща към виртуалната памет. Тогава ОС започва да работи много бавно, заради честите обръщения към твърдия диск. Имайте го в предвид.

3. В паметта има много заредени програми. Добре, а какво ще стане ако една програма запише данни в област в която работи друга програма? Машината ви ще блокира. Такъв запис може да стане от програмна грешка или умишлено. От зловреден код - вирус. Става възможно ядрото да бъде манипулирано и нежелан потребител да получи администраторски права. За да не се случи това е въведено специално разделение между програмите. Всяка изпълняваща се програма се нарича процес. Процеса е съвкупност от програмата, данните и и информация за нея: Кой е стартирал програмата (потребителя - собственик на процеса), какъв е приоритета на процеса и права на достъп. За всеки процес ядрото знае кои области от паметта са заделени за него. Когато се предаде управлението на този процес и той иска да обмени данни с периферно устройство или да запише нещо в паметта възниква прекъсване. Управлението се поема от ядрото и то проверява дали процеса има право да чете или пише там където е заявил - на база неговите права. Така всеки процес работи в собствено адресно пространство и няма възможност нещо да се омаже.

Така обособените процеси образуват опашка за изпълнение. Ядрото определя на база приоритет, на кой процес ще бъде предадено управлението. За всеки процес се определя квант от време в който той може да работи, след което управлението се връща (по хардуерен път, IRQ) пак на ядрото. После се избира следващ процес който да се обслужи от процесора. И така в безкраен цикъл докато не си изключите машината. Тази схема която описах се управлява от мениджъра на процесите. Той е важна част от ядрото.

Мениджъра управлява една особена група от процеси наречена "системни услуги" или "демони" в GNU/Linux. Тези процеси се изпълняват във фонов режим - вмъкват се между потребителските процеси. Демоните са програми без визуален интерфейс, без менюта. Те изпълняват важни задачи. FTP сървъра и Apache са обособени като демони. Обслужват мрежови заявки. Веднъж пуснали ли сме ги можем само да следим работата им. По принцип всяка самостоятелна програма която няма нужда от постоянна комуникация с потребителя може да бъде реализирана като демон. Но такива са само важни програми като изброените по - горе сървъри.

4. Стек от мрежови протоколи. Това е част от ядрото която общува с драйвърите на мрежовите устройства. Отговаря за връзката на отделните програми с интернет. Сглобява потоци от данни от мрежовите пакети. И обратно един поток към хост от мрежата го трансформира в пакети в зависимост от съответния протокол. Протоколите могат да са част от монолитно ядро, а също така и да са модули към самото ядро. Тоест едно стъпало над драйвърите и едно под ядрото.

5. Виртуална файлова система. Линукс е уникален с това че предлага единна схема за връзка с различни файлови системи. Достатъчно е да бъдат заредени съответните драйвъра за файловата система и всички програми могат да работят с нея.

6. Както една програма може да обменя данни с друга на друг хост по мрежата чрез стека от протоколи така може да има и локална комуникация. Ядрото позволява на локално стартирани процеси да си обменят данни без да си пишат в адресните пространства по три начина: чрез локалния хост 197.0.0.1, чрез споделени области от паметта, чрез споделяне на достъпа до един дисков файл.

7. Често няколко процеса имат сходни части от алгоритмите които изпълняват, тези сходни части са обособени като функции. Група от няколко такива функции се нарича "споделен обект". Това не е програма, а файл който съдържа изпълним код. Той се зарежда еднократно и всички процеси могат да ползват функциите му. Но данните нужни за ползваните на тези функции са в адресното пространство на всеки един процес ползващ споделения обект. Принципа тук е: изпълнимия код на едно място, данните при процеса който ме ползва. Споделените обекти се наричат още библиотеки, или "библиотеки за динамично свързване" (DLL).

8. Модулите на ядрото са всъщност драйвъри на устройства, но могат и да нямат нищо общо с хардуера. Модул на ядрото може да е всеки споделен обект, който съдържа важни функции. Той се зарежда само когато има нужда от него.

Характерно за ядрото е че то се изпълнява с най - голям приоритет от всички процеси в системата. Знаете, че Линукс работи на различни платформи - PC, Mac и т.н. - това налага определена част от ядрото да е обособена за съответния вид процесори. Това е така наречения Hardware Abstaction Layer (HAL). Той си е част от ядрото но прави връзката между ядрото и съответната архитектура. Така ядрото се пише един път и се променя само HAL за да се принесе системата на друга платформа. Самото ядро съдържа група от важни функции, които могат да се викат от потребителските процеси. Това е програмния интерфейс на ядрото и е от интерес само за програмистите. С потребителя ядрото комуникира чрез системния шел - обвивката.

Обвивката

Системния шел е команден интерпретатор, той може да изпълнява текстови файлове наречени скриптове. Така се автоматизират изпълнението на често повтарящи се последователности от команди. Под шел може спокойно да приемете терминалния команден ред. Шела е програмата bash която служи за стартиране на други програми, изпълнение на скриптове, изпълнение на команди. Bash е свръзката на потребителя с "баш майстора" - ядрото.

Графичната среда

Това е X сървъра, негови надстройки са мениджърите на прозорци KDE и Gnome. X сървъра е слой над ядрото. И най - грубо казано е ядрото на графичната среда. След като имате стартиран X сървър и някакъв работещ мениджър на прозорци можете да си пишете текст като този. Можете да правите и много други работи но по разбираем начин с мишка и клавиатура. А програмите ще ви извеждат нагледни резултати, благодарение на графиката.

Потребителски програми

Такива са всички програми които са написани да задоволят характерни нужди на потребителя и не са от критична важност за системата. Потребителските програми не могат да бъдат изпълнявани като демони.

Компилаторът на C и библиотеките

Накъде без компилатор. Ако ползвате свободна операционна система значи трябва да разполагате и с изходния и код, също и изходния код на програмите. Компилатора ви трябва за да си компилирате програмите до изпълним код. За затворените ОС като Windows компилатор не ви трябва освен ако не се занимавате с програмиране. Но за UNIX подобните системи той е необходим - не само практически но и по канон.

Край на първа част.

Източници за този материал са:

wikipedia.org
linux-bg.org
http://linux-book.logos-bg.net/
http://www-128.ibm.com/developerworks/linux/library/l-linux-kernel/

Добре дошли. Ако не се чудите какво е това давайте направо към постовете, ако се чудите какво е това - недейте!

Реших да създам този блог, който обаче не да посвета на себе си, ами на тези от нас с алтернативното мислене и разбиране на живота. Музикално ще бъде насочено предимно към електронната музика, но екзистенциално ще бъде неограничено. Постепенно ще подбера автори, които да имат нужното чувство за хумор, вкус за музика и интерсни визии, които ще започнат да пишат в този блог, за да стане максимално интересен за всеки един читател.

Techno Means Celebration!

Надявам се да бъде стойностен, критичен, обективен и ако не полезен, поне да дава основа за размисъл в читателите си.

Приятно четене.

Хомеопатията е терапевтична система, създадена от Самуел Ханеман (Samuel Christian Friedrich Hahnemann, 1755-1843) в края на XVIII и първата половина на XIX век, лекуваща чрез закона за подобието (Similia similibus currentur).

Наименованието идва от гръцкото хомиус (όμοιος, hómoios), означаващо подобен и патос (πάθος, páthos) - страдащ.

Накратко, законът или принципът на подобието, върху който лежи хомеопатията може да се опише така:
Ако дадена субстанция предизвиква в здрав човек определен комплекс от симптоми, т.е някаква специфична промяна в неговото състояние на здраве, то същата тази субстанция, дадена на болен човек под формата на хомеопатично лекарство може да го излекува при условие, че картината на неговата болест е подобна на тази, предизвикана от съответната субстанция при здрави хора.

Примери:
Обикновено се дава пример с лука, може би защото е най-лесен за разбиране. Когато човек реже лук започват да му сълзят очите, появява се хрема, може да стане раздразнителен и т.н. Оформя се една специфична картина, която е сбор от отделни симптоми. Един вид лукът ни "разболява" и то по-начин, който не е идентичен с действието на други субстанции върху здравия човек; затова казвам специфична промяна. Ханеман говори в Органона за изкуствена болест, предизвикана от хомеопатичното лекарство, която е с ограничена във времето продължителност: спирате да режите лук и постепенно тази изкуствена болест изчезва. Ако този лук, под формата на хомеопатично лекарство (латинското наименование на лука е Allium cepa и под това име лекарството е вписано в хомеопатичната Materia Medica, All-c) бъде даден на болен човек, при условие, че картината на неговата болест е подобна на описаната накратко по-горе, то той може да бъде излекуван, например, от неговата сенна хрема или от някаква настинка.

Всичко е започнало през 1790, когато Ханеман прави своя първи експеримент с цинхоната, който ще бъде описан по-късно. От този момент той и неговите ученици и последователи правят експерименти с различни вещества и около 1843, когато Ханеман прекрачва прага на смъртта хомеопатите имат на разположение няколко десетки лекарства, доказани по описания начин: здрави хора приемат контролирано някакво вещество, което предизвиква в тях някакви промени, тези промени се записват в Materia Medica, и след това се използват за лекуване на болни хора с подобни болести. В края на XIX и началото на XX век ММ съдържа вече няколкостотин лекарства, а в края на XX и началото на XXI век те са вече няколко хиляди. Днес доказването на хомеопатичните лекарства се прави в строго контролирани експерименти - двойно слепи, рандомизирани опити.

Единствено инициаторът на доказването знае какво лекарство ще се доказва. Той дава на организатора на експеримента, койте не знае лекарството, от една страна самото лекарство, от друга - placebo за контролната група, т.е нещо, което прилича на лекарство, но може да е просто вода с алкохол или гранули млечна захар. Една част от експериментаторите наистина взимат лекарството, което ще доказват, а другите - не, тези с placebo-то. Записват се всички промени, които доказваното лекарство предизвиква в изпитателите. Експериментите често са освен двойно слепи, също и кръстосани, т.е изпитател първоначално взел лекарство, след това преминава в контролната група, placebo групата, и обратно. Когато експериментът завърши резултатите се обработват и след време се вписват в Materia Medica и в Реперториума, който е един речник или индекс на симптомите, организиран по определен начин. След това, когато информацията вече е достъпна за практикуващите хомеопати по света те допълват информацията от доказването с информация от клиничната му употреба, т.е в какви ситуации е помогнало лекарството и т.н.

Характерното е, че оригиналната картина като цяло се запазва и не се променя, днес ние използваме цинхоната или China officinalis, Chin, по същия начин по който е използвана от Ханеман преди повече от 200 години, картината се допълва, но не се променя. Това е така, защото хомеопатията е наука, основана на няколко неизменни принципа или закони. Това е различно от сменящите се през няколко десетилетия или още по-често лекарства на т.нар. конвенционална медицина, където съдържанието на Materia Medica се определя от модни тенденции, финансовите интереси на фармацевтичната индустрия, установените неприятни или фатални странични ефекти на някое прехвалено, ново лекарство и т.н. За всяко ново лекарство се твърди, че е по-добро от предишните подобни и че това вече ще реши окончателно и гарантирано здравословните проблеми, и това продължава до момента в който то не бъде заменено от уж още по-добро и по-ефективно..

Хомеопатията често бива бъркана с фитотерапията, т.е с билколечението. Това не е правилно поне по три причини: първата е, че фитотерапията работи само с растения с установени лечебни свойства (билки), докато източниците за приготвяне на хомеопатичните лекарства са с много по-голям обхват като се започне от минералното царство, в частност металите, през растенията (и то не само билките), до животинските източници и някои други изходни субстанции. Другата разлика е, че дори и когато за източник е използвано растение, билка, то е специфично обработено, за което ще стане дума на друго място, с цел засилване на неговата терапевтична ефективност и намаляване до 0 на неговата токсичност. И накрая, но най-важна разлика е това, че фитотерапията не винаги е основана на принципа на подобието, който характеризира една терапия като хомеопатична.

Може да се говори още много за това какво представлява хомеопатията, но за начало и това е достатъчно, като както тази страница, така и целият раздел ще бъде постепенно редактиран, допълван и обновяван.

Ще цитирам един от най-известните съвременни хомеопати с основен принос за възраждането на хомеопатията в западния свят, Витулкас (вж. Витулкас, Георгос Витулкас, Гърция) от неговата "Науката хомеопатия", една книга, която е препоръчително четиво и за пациенти, и за курсисти, и за хомеопати, а и за хора, които просто искат да научат нещо повече за хомеопатията:

"Самуел Ханеман
Преди да продължим нататък, би било полезно да се спрем за малко за да се запознаем с живота на Самуел Ханеман, един забележителен гений, открил, развил и систематизирал фундаменталните закони на лечението, които довеждат до революция в схващанията за здравето и болестта. Историята на Ханеман е една от най-необичайните в историята на медицинските открития. Разсъждавайки върху закона за подобието, Ханеман е първият, който признава, че тази концепция е била предлагана от други, като се започне още от Хипократ. Въпреки множеството спекулации около темата, той е първият, който успява да покаже истинското значение на закона и да го превърне в основа за развитие на цяла лечебна наука.
Ханеман е роден през 1755 в малък град в Германия и от най-ранно детство проявява забележителните си способности. Баща му разбира, че момчето е талантливо и от най-ранна възраст го приучва на дисциплина. Той често заключвал малкият Самуел в някоя стая за да упражнява мисленето си като му поставя проблем, който да разреши сам - "момчето трябва да се научи да мисли". Ханеман с лекота усвоява езици и още на 12 години неговият учител го оставя да преподава гръцки на другите ученици.
Ханеман учи медицина в университета в Лайпциг, после във Виена и Ерланген. Специализира през 1779 и скоро става високо уважаван в професионалните кръгове за изследванията си в областта на медицината и химията. Въпреки това той е силно смутен от липсата на фундаментално мислене, на което да почиват тогавашните терапевтични методи - кръвопускане, поставяне на пиявици, употреба на силно токсични химикали. Ханеман пише на един от приятелите си:
"Агония беше за мен да действам в постоянна тъмнина, когато трябваше да лекувам болните, и да предписвам съгласно тази или онази хипотеза за болестите субстанции, попаднали в Materia Medica произволно..
Скоро след като се ожених, се отказах от медицинската практика, защото не можех повече да рискувам да навредя някому. Отдадох се изцяло на химията и на литературните занимания. Но станах баща и за зла участ сериозни болести застрашаваха живота на моите любими деца.. Скрупулите ми се удвоиха, когато видях, че не съм в състояние да им помогна."
Thomas L. Bradford, "Life and Letters of Dr. Samuel Hahnemann" (Philadelphia: Boericke and Tafel, 1895)
Доктор Ханеман се връща към професията и започва да превежда медицинска литература, но изследователският му дух непрекъснато търси фундаменталните принципи, върху които трябва да се гради терапията. Докато превежда издадената от Кулен "Materia Medica" той достига до идеята, родила по-късно революционното му откритие. Кулен бил професор по медицина в Единбургския университет и посветил 20 страници от своята "Materia Medica" на терапевтичното приложение на кората на хининовото дърво. Той приписва успеха на хининовата кора при лечението на маларията на факта, че кората е горчива. Ханеман намира това обяснение за толкова незадоволително, че решава да го изпробва върху себе си, постъпка, която е била почти безумна по това време. Той казва:
"Вземах експериментално два пъти дневно по 4 драхми добър хинин. Стъпалата ми, краищата на пръстите и др. в началото започнаха да изстиват. Станах отпуснат и сънлив. След това получих сърцебиене, пулсът ми стана твърд и малък, обхвана ме непоносима тревога, треперене, немощ във всички крайници, цялата ми глава пулсираше, бузите ми бяха зачервени, чувствах силна жажда и скоро всички тези симптоми, които са обичайна характеристика на периодичната треска се явиха един след друг, но без характерното зъзнене, треперене и вкочаняване.
Накратко казано, появиха се даже тези симптоми, които се срещат редовно и са характерни като оглупяване, типичната ригидност на крайниците, но преди всичко усещането за неприятно изтръпване като че ли някъде в периоста, върху всяка кост на тялото. Този пароксизъм продължаваше 2-3 часа всеки път и наново се появяваше, ако повторя дозата, но иначе не. Спрях да взимам хинин и здравето ми се възвърна."
Така Ханемaн се натъква на идеята, че веществото, което може да провокира симптоми в здрав организъм, може да ги лекува в болен. И което е може би още по-важно, той осъзнава необходимостта от експериментиране с хора, за да се определят показанията за лечение на лечебните средства. Така Ханеман и още няколко негови съмишленици лекари започват системно да изпитват различни вещества върху себе си и да описват подробно проучванията и наблюденията си. Това продължава 6 години, през които Ханеман съставя също и изчерпателен списък на отравянията, описани от различни лекари в различни страни през многовековната медицинска история. [...]"

"Науката хомеопатия", Георгос Витулкас, изд. "Анхира", 2000, стр. 122-124; оригинал: "The Science of Homeopathy", George Vithoulkas, 1980

---

Източник: www.vlkomarov.info/homeopathy/index.php?s=faq&id=01, Владимир Комаров, 3 март 2007;

---

От година и нещо все се каня да седна да напиша стотина кратки статийки в отговор на често задавани от хомеопатичните пациенти въпроси, и пусто, или все ме мързи, или ми се спи, или гледам порно, или играя на NFS, или скачам с гъзо напред от покрива на блока, или си бъркам в носа, или гледам умно в една точка, и изобщо.. помоооооооооощ, някой да дойде да ми плесне два яки тупаника да се събудя най-накрая и да почна да работя по този въпрос!!!