От 26 до 30 август за дванайсети път се проведе Международният поетичен фестивал „Дни на поезията и виното“ в словенското селце Медана в прочутата винарска област Горишка Бърда на самата граница с Италия. Сред 25-те участници от 23 страни (двама домакини и двама испанци), България бе представена от Румен Леонидов. Останалите бяха: Пелин Бату, Турция; Ана Пепелник, Словения; Агнешка Сиска, Полша; Любица Сомолайова, Словакия; Зое Скулдинг, Уелс; Йованка Уляревич, Черна Гора (дамите) и Дан Коман, Румъния; Милан Дежински, Чехия; Форест Гарднър, САЩ; Ларс Густафсон, Швеция; Гийом Метайор, Франция; Лучано Морандини, Италия; Пол Мълдун, Ирландия; Виктор Родригес Нуньес, Куба; Бранислав Облучар, Хърватия; Роланд Орчик, Унгария; Марчело Потоцо, Словения; Даниел Салгадо, Галисия, Испания; Иван Силд, Естония; Матю Суини, Великобритания; Андреас Унтервегер, Австрия; Жорди Валс Поцо, Каталония, Испания; Ян Вагнер, Германия и Серхий Жадан, Украйна (господата).
Възрастовата амплитуда на участниците бе твърде широка – от доайена Лучано Морандини (роден през 1928-ма) до 27-годишния Даниел Салгадо – и очерта една актуална картина („моментна снимка“) на състоянието, търсенията и поетиката на съвременната световна поезия. Още преди началото на форума по традиция бе издаден сборник, включващ избрани стихотворения на участниците в превод на словенски. Негов съставител е Йелка Цигленечки, млада ерудирана дама, основна фигура в престижното люблянско „Студентско издателство“ и директор на фестивала. Носителка е на също така престижната Стритарева награда на Съюза на словенските писатели за литературна критика `2008.
Замисълът на фестивала, вече немалката му история и особено организацията му (включваща дегустации във винарски изби в Словения и Италия с модератор) будеха доста позитивни очаквания, макар че, между нас казано, напоследък се усещам доста обръгнал от подобни „сборуми“ (нещо средно между сборища и форуми или по-точно сборища с претенцията за форуми): светът изтъпя, а оттук и филологическите конференции, литературните конкурси, четенията, фестивалите. Има, разбира се, и находки, и свежи неща, и зареждащи прояви, но те все по-рядко могат да бъдат предвидени, все по-рядко нещо от този род надминава очакванията. По-обичайно стана да се слушат вайканията на хора с разклатена идентичност или накърнено самолюбие за това накъде отива светът, изкуството, човечеството и подобни плиткоумия да се въздигат до ранг на прозрения. Обнадеждаващото беше, че в Медана българската поезия не е тера инкогнита, тук през изтеклите десетина години са идвали Бойко Ламбовски, Цанко Лалев, Силвия Чолева. Идвали са и други. Сега бяха поканили Румен Леонидов и това беше още по-окуражаващо (за мен, Румен беше малко или повече напрегнат, но си мислеше, че не го забелязвам). Още на отиване обаче почти да се блъснем в един модно и естетски направен фенер в градината на къщата, където протичаха част от мероприятията, на който беше изписан стих от собственото му стихотворение „С върха на езика“ и под него името: „Rumen Leonidov“. Насмалко да станем свидетели на това как може един стих да ти счупи главата барабар със собственото ти име отдолу. Засега поетът оцеля, но засега.
Освен основната програма – четенията – се предвиждаха и съпътстващи художествени изяви под наслов „Поезия и наука“, сред които кръгла маса на същата тема с шведа Ларс Густафсон, на когото бяха издали и самостоятелна стихосбирка на словенски език, изложбата на Марко Пелхан „Велимир Хлебников: ЛАДОМИР АВ 7-ма повърхност“, прожекция на филми – документални и игрални, концерти и, разбира се, дегустации. С две думи – купон: поезия и вино, вино и поезия.
Но всичко започна на 26 август с преамбюла „Медана преди Медана“. Поетите бяха разпределени във великолепни петорки и разпратени из различни градове на Словения да веселят местното население с остроумията си. Румен Леонидов, когото първоначално объркаха с румънец (заради „Румен“) от елински произход (заради „Леонид“) заедно с унгареца, единия словенец и италианец (австриецът не се яви, посвени се) ги пратиха в Кършко, 8-хиляден градец на изток, чиято местна забележителност е единствената словенска АЕЦ, пред нашия „Козлодуй“ дори и в настоящия му окастрен вид наподобяваща на бойлер. И там, не щеш ли – изненада. След четенията и аплауза пристига някаква модно облечена възпълничка чаровница с прочувствено влажни очи и с развълнуван глас споделя: – Г-н Леонидов, Вашата поезия е най-хубавата, която съм слушала през живота си. – Благодаря, – отвръща й той. – Много ме трогвате. – Истина е, – продължава спонтанната фенка. – Аз също имам опити в поезията, но моите са наивни, любовно-момински. – У нас им викаме хормонални – добавям малко нетактично аз, но тя прихва от смях. – Шегаджия! – вика ми. – Всичките българи ли сте толкова забавни?... Румен й дава един екземпляр от преведените на словенски няколко негови стихотворения. – Искам да Ви ги надпиша – казва. – Как Ви е името? – Станка! – звънливо отвръща тя. След два дни, на четенето в самата Медана, около Румен отново се стълпиха обожатели, едни го поздравяват, други правят кратки поетологични „дисекции“, трети споделят колко ги е открехнала и разкрепостила поезията му, докато по едно време виждаме как стълпените ценители се раздвиждат неестествено, явно някой си пробива път с лакти между тях и по едно време пред нас не щеш ли – Станка! Цъфва познатото й лице с овлажнени очи и с оная мила усмивка, от живота ненадломена. – И дотук дойдох, просто припадам по тази поезия! – почти екзалтирано изписква тя. – Бяхте най-добрият! – Ама Вие направо ме смайвате – казва Румен. – И кой Ви кръсти с това българско име, Станка? Да не би да имате нещо общо с България? – Напротив! – отвръща тя. – Името ми е италианско, значи „уморена“. А на български значи ли нещо? – „Изгубена“ – чу се. Не помня кой го каза, мисля че бях аз. – Ах, колко забавно, – засмя се тя. – Трябва да тръгвам, че не знам кога ще се прибера в Кършко, пък утре съм на работа. – Какво работите? – запитахме я. – Преводачка съм – отвърна неопределено тя. – Чао, Станка! – викнахме след нея, докато тя се изгубваше в превода на благочестивата навалица, не съзнавайки, че точно в този момент проговорихме на италиански.
„Медана преди Медана“ ни дари и с още една небивалица. Тъкмо след четенето в градския парк на Кършко, в индианска нишка се изсипват няколко мургави момци, на вид същински цигани. Спомних си, някой ми беше разказвал, че в този край живеят цигани, унгарски. Тоест, по-добрите – почтени и работливи, за разлика от румънските, които са по на юг и ги смятат за неспасяеми. Но идват те, спират се пред Румен и с удивление за всички ни проговарят на български: – Вие минахте ли вече? Леле, та ние дойдохме само заради Вас! Те досега бяхме на бачкане! – (Не беше за вярване!) – Откъде сте вие, момчета, отдавна ли сте в Словения, какво правите тук? – пита ги поетът. – Работим – разказват те. – В строителството, в градинарството. Плащат ни малко, но редовно, не се гнусят от нас, точни са хората. – Трогнаха ни, спор няма. И получиха стихосбирката „Класически парчета“ с дарствен надпис. Страшен кеф ги обзе! Поставиха началото на колекция от семейни реликви! Преди тази случка не бях срещал щастливи цигани. Истински, автентични, класически „парчета“ – и патриоти! Път били от майната си, пременили се и дошли да чуят българска поезия. Пък после нека пак обясняват някои поети, че дошъл краят на митологията! Друг път!
Настъпи и същинската Медана. Първият ден бе предвиден кратък цветен филм за историята на фестивала, сниман от един от постоянните участници в него. Киното представляваше пригодено за целта току-що измазано помещение на горния етаж над обор с екран върху статив и пластмасови столове. За обозначение пред вратата изрично бяха заковали табелка с надпис „Кино“. След случилото се него ден обаче тази обител спокойно може да бъде наречена „Клуб на падналите поети“. По едно време двама позадрямали на задните редове служители на музите в синхрон и с трясък се строполиха по гръб и внесоха отрезвителна свежест сред изпадналите в недоумение и потрес от прожекцията световни таланти. Смях в залата, маскирана като трогателно съчувствие, в смисъл: наранихте ли се? След неколкоминутното успокоение – нов трясък. Друг служител на Аполон и музите, по-рано ехидствал над колегите си, се приземи не съвсем безболезнено, но далеч по-елегантно от грубото изтърсване на онези двамата. Всъщност, така и не разбрах за него в крайна сметка румънец ли беше, или от Елада. Но и тримата се оказаха дебели глави – нито капка кръв, само сподавени викове и много счупени крака (на столове). Опропасти се имущество за стотици евро.
На следващата вечер Румен чете в компанията на испанеца от Галисия, полякинята, французина и американеца. Не го казвам насилено, нито куртуазно (няма смисъл): пожъна невероятни аплаузи. И след всяко стихотворение, и особено накрая. Най-топло и най-адекватно приетият от петимата. Имах чувството, че публиката реагираше още докато слушаше българския текст, преди да е успяла да прочете стиховете на своя език от екрана, където те се изписваха синхронно. Това мое чувство после се потвърди и от неколцина зрители, дошли лично да му изкажат възторга си. Най-концептуалната оценка дойде от Алеш Щегер, бившия директор на фестивала и редактор в „Студентско издателство“, също изкушен от поезията човек. – Преди да Ви чуя – каза Алеш, – вече почти бях изгубил надеждата, че в поезията все още може да се говори за социална чувствителност, за истина и това да вълнува. А то същностно ме вълнува. Пък и знаете ли, страхотното, онова, което най-много ми допадна при Вас е, че с толкова пестеливи средства сте изразили толкова дълбоки теми, полемични, будещи размисъл. – Предавам репликите му по-събрано и по-кратко. Той разговаря с Румен дълго, искрено, развълнувано. След тази вечер започнаха по-отчетливо и по-респектиращо да ни припознават като „българите“. Запазиха същия респект от нас и по време на дегустациите.
Но все пак, за да се долови по-ясно как беше решен фестивалът и колко неформална и запомняща се беше програмата му, бих споменал пъстротата от гости. Кметът на общината с неговата недодялана, здрава селска реч, призоваваща към траен мир на света и туризъм; дипломати и консули, дошли да почетат своите поети; хорът от благородни девици „Комбинат“, специализиран в изпълнението на червени евъргрийни, възкресил песни като „Катюша“, „Бандера роса“, „Белла, чао“ и още няколко парчета на латиноамериканските партизани, който пожъна весел смях и приплясване в такт, та до „гвоздея“ на програмата – мини рецитал на вокално трио „Сестрите“, съставено от травестити, водеща фигура сред които е телевизионната звезда Марленна, автор(ка) на едноименното ток шоу. Клюката за трите „сестри“ е, че преди няколко години те постигат най-големият успех за Словения на „Евровизия“ – печелят със скандал националния конкурс, а после заемат второ място.
Толкова. С извинение пропускам да говоря за уредената държава домакин, по-спретната и по-привлекателна дори от съседна Италия, между които трудно се откриват разлики, за райските гледки с лозя, зеленина и слънце, за поезията на другите и за изпитите количества вино. Пропускам и това колко българи, установили се в различни градове на Словения, ни се откриха покрай факта, че познаха Румен Леонидов и колко тъжни откровения изслушахме, докато ни съпровождаха. Само едно като българин ме възмути и него не мога да не споделя. Втората сутрин донесоха всекидневник, който отразяваше откриването на фестивала с текст и снимки. Привлече ме не репортажът, а малко каре, изразяващо протеста на опозиционни формации (след броени седмици в Словения предстоят парламентарни избори и кампанията е в разгара си). Та неговият реторичен апел гласеше: „Господа политици, замисляли ли сте се някога как може да се преживее с 400 евро на месец?“. Спирам дотук, защото ако продължа, нито ще е поезия, нито средствата ще са пестеливи.

Без да познавам хората, стоящи зад този нов за мен сайт, им пожелавам успех в благородното начинание да се култивират усет и знания за виното в България.

На пръв поглед двете думи "деликатно" и "смачквам" изглеждат напълно несъвместими. Малко вероятно е да мислим за мачкането като действие с термините - внимателно, прецизно, деликатно, нежно. Напротив - обичайните асоциации за мачкане са брутални. В областта на виното обаче това съвсем не е така. Още едно доказателство за това, че този свят е не само интересен, но и парадоксален.

За изкушените читатели вероятно е добре известно, че особено важна част от процеса, при който гроздето се превръща във вино е т.нар. пресоване (някъде "пресуване"). Пресоването се извършва по различно време при сътворяването на белите и червените вина (при първите е по-рано), но като цяло основната му характеристика е еднаква - нежност и внимание! Тук е мястото да си представим прекрасни девойки (народността, както и цветът на косите им е без значение), които вдигнали рокли високо над коленете газят с белите си крака току-що набраното грозде. Красива и еротична картина, която днес е твърде далеч от реалността.

Смята се, че при постъпването в избата върху гроздовите зърна от белите сортове не трябва да се упражнява по-силен натиск от този, който би се получил, ако ги притиснем между палеца и показалеца си. Това е истинско предизвикателство там, където се обработват тонове грозде. Предизвикателство, което се решава от винарската преса, която през потока на историята се е променяла доста драстично заедно с материалите, от които е била правена.

Камък.
Късметлии сме за това, че в нашия регион могат да се открият и видят сравнително добре запазени антични каменни преси. Достатъчно е да се разходите покрай Перперикон или на Яйлата до Камен бряг за да откриете не едно каменно корито с на пръв поглед неясно предназначение. Тези издълбани в камъка басейни са служели за мачкането на гроздето и оттичането на безценния сок, като размерите, преливниците, броят и начинът им на изсичане са уникални за всяко място. Дали после виното се е използвало за ритуални цели или за не дотам свързана със свещените обреди консумация е въпрос, на който ще отговорят археолозите. Именно каменните преси са мястото, където можем да си представим сравнително реалистично босоногите девойки.

Дърво.
Използването на дървото внася далеч по-голямо разнообразие във винарските преси. Като цяло обаче човешкото въображение и практичност са намерили оптималния вариант под формата на дървен кош (обикновено с кръгла форма), чиито обръчи са достатъчно хлабаво захванати за да може между тях да се процежда виното, докато твърдите частици остават вътре. Над коша има бутало, което се спуска, като нежно и много бавно мачка гроздовата каша така, че от нея без излишни травми да се отцеди драгоценната течност. Буталото се е спускало първо чрез система от лостове, после е било качено на винт, а с развитието на техническия прогрес ръчната работа на винта е била заменена с хидравлика и мотори. Едва ли само от необясним сантимент някои технолози все още предпочитат този вариант. Честър Осборн - потомствен технолог в небезизвестната d'Arenberg в долината Макларън на Южна Австралия - твърдо смята, че част от успеха на едни от най-добрите му вина се дължат на пресите ‘Coq' и ‘Bromley & Tregoning', които датират приблизително от 1860 година. Частите им са били почти изцяло подменени през 1940 г., но като цяло видът им се е запазил непокътнат. Имах удоволствието да работя една кампания на тези преси и без преувеличение мога да кажа, че бях като в машина на времето. А и резултатът от този вид пресоване наистина е блестящ.

Метал.
Тук вече идва масовото производство, високите технологии и... краят на романтиката при този така важен процес. Повечето съвременни изби разполагат с модерни пневматични преси, където работата на босоногите девойки и буталата се върши от сгъстения въздух и налягането, които с помощта на високи технологии и компютри прецизно отмерват натиска върху гроздето или джибрито.

Така вече всичко би трябвало да протича перфектно и без усложнения процесът на мачкане да е достатъчно нежен и деликатен. Не трябва да забравяме обаче, че сме в областта на виното - т.е. на парадокса и на неочакваното. Въпреки сигурността в новите технологии понякога живото вино не отговаря с подобаваща нежност на машините от метал. В големите и могъщи метални преси, въпреки оптималните показатели на уредите с много копчета и стрелки, виното понякога става грубо и остро, танините се оказват в повече. Тогава за това вино можем да кажем по същия начин както и за човека, че са "смачкани" - дали от живота или пресата, все едно.

Този текст е отпечатан в бр. 99 на списание БАКХУС. Публикувам го тук с любезното съгласие на редакцията, за което им благодаря.

Итак, с 31 июля - в "Синема Сити" - старт специальной программы премьер от "Артхаус Трафик" - "Летний сезон культового кино", которая будет проходить весь август.
Первый фильм программы - с 31 июля - по 6 августа: во многом автобиографическая режиссерская работа известного испанского актераАнтонио Бандераса "ЛЕТНИЙ ДОЖДЬ", снятая  по роману его давнего друга юности - драматурга Антонио Солера. Сам Бандерас назвал этот фильм возвращением к своим корням, сокровенным высказыванием о годах своей молодости, проведенной в Малаге в 70-е.

ЛЕТНИЙ ДОЖДЬ / El Camino De Los Ingleses
Испания, 2007,  118 мин
Режиссер: Антонио Бандерас
В ролях: Альберто Амарилла, Мария Руиз, Феликс Гомез, Рауль Аревало, Марта Нито и др.
Жанр: драма
Приз "Label Europa Cinemas" Берлинского кинофестиваля;
Номинация на премию "Гойя" в категориях "Лучший актер" и "Лучший сценарий"
Малага 1970-х годов. 18-летний Мигелито, после прочтения "Божественной комедии" Данте, понимает, что и сам является поэтом, хотя еще не написал ни строчки. Вместе с друзьями он переживает первые испытания взросления: конфликт отцов и детей, бесконечная борьба за "место под солнцем" и первая любовь... У них всех одна цель - поиск своего места в жизни. Молодые люди безмятежно наслаждаются волнующим и бурным летом, как вдруг жизнь начинает наносить им первые тяжелые удары...

Беше отчетено, че по лицето на тази именно десница са започнали да избиват младежки пъпки /bouton d*amour/ вследствие злоупотреба с луксозно нескафе, което се оказало долнокачествена индонезийска робуста.

На извънредната конференция по този повод, група делегати предложиха стара народна рецепта - да се пие бирена мая и да се забрани четенето на еротични списания от зората на демокрацията. Поради отпечатаните там секс-символи.

Други делегати остро се противопоставиха на това предложение със следните аргументи:

- първо: бирената мая, нейните производни и техните производители гравитират около бившите комунисти, ерго - тези продукти са вредни за синята идея

- второ: визираният секс-символ от зората на демокрацията вече няма онова възбуждащо влияние, тъй като е придобил нови, благородни качества, в актуалните днес стилове - "мачкан лак" и "старо пиано с относително запазена клавиатура".

В залата настъпи известен смут, тъй като бившият секс-символ присъствуваше на място - от плът и кръв. Чуха се откъслечни ръкопляскания, въздишки и подмятания от сорта "Стара риба няма".

Решитeлният поврат към хепиенд настъпи, когато на сцената се появи една от иконите на българското дисидентско движение. В свойски разговори симпатизантите наричат този човек "Хубавия ден за българската демокрация" и "Дебелата Берта на антикомунизма".

Сред нестихващи овации на подиума се въздигна фигурата на видния аристократ с потомствена синя кръв - Почетен Амбасадор Алекзандър-Македонски Jordan-off, Ambassadeur en Pologne, Ambassadeur en Macedonia, Doctor Honoris Causa на Шуменския институт за начални учители, син на виден дисидент от варненския окръжен комитет и потомък на гагаузите.

Като типичен гигант на мисълта Почетен Амбасадор Jordan-off предложи радикална мярка за прочистване на синята кръв. Да бъдат изхвърлени от сините редици всички, които са съдействали на спецслужбите, били те ДС, НСС, ДАНС, ДЕНС или РИТЪМ ЕНД БЛУС.

През колективното тяло на партията премина като мълния свещената искра на просветлението. Симпатизантите отдавна подозираха, че за всичко са виновни ченгетата, ама такъв хит не бяха очаквали. Група младежи спонтанно започнаха да скандират: "Много яко, Алекс! Jordan-off is the best! Fuck БКП, Fuck ДСБ, Fuck мръсните ченгета!"

Почетния Амбасадор бе заобиколен от тълпа журналисти. На въпроса имал ли е неформални контакти със службите като посланик в Полша той отговори:

- Неформални контакти съм поддържал единствено с някои винарски изби от родния ми край. И не от користни подбуди, а за да прославя българското вино зад граница.

Последва втори въпрос за връзката на някои от тези изби със сенчестата групировка ТИМ. На което Алекс отговори, че връзката му с ТИМ е комунистически МИТ. Журналистите бяха парирани от желязната логика на синия колос и се втурнаха за новини към един делегат, който тихо ридаеше в ъгъла.

- Защото плачете, г-н делегат? - попитаха те. - От умиление ли?
- Не от умиление, а защо ме изхвърлиха зад борда, поради моята принадлежност към ДС и ДАНС едновременно.
- Как така едновременно?
- Ами като Алексей Петров.
- Разгеле сте от службите, кажете имате ли разработки за агент Алекс, ама не този Петров, ами за нашия Алекс?
- Вижте, разработки имаме за всички, включително и за този гражданин. Две от тях - за едни далавери с вино в Полша и други далавери с паспорти в Македония - бяха спрени от бившия президент.
- Да но бившият президент вече излезе от политиката! - парираха журналистите.
- Да де, тъкмо сега му е времето да влезат разработките. - отговори през сълзи покрусеният бивш делегат.

Край низвергнатия симпатизант бавно отминаваха весели групички партийни членове, спокойни за своето бъдеще.

По материали от спецслужбите
ДЕНС и РИТЪМ ЕНД БЛУС

 (На повечето четящи този материал това ще се стори невероятно, но аз всъщност съм винен патриот.)

Кратък увод, за да има смисъл и за по-незапознатите.

Австрия е онази, голяма горе-долу колкото България, държава, от която са дошли не само архитектите на няколкото свестни сгради в София, но и повечето образовани нашенци, изпратени от напредничавите си родители да учат там след 1878 година. За мнозинството българи австрийското е синоним на стил, заможност и красота и изобщо, както се казва в един виц: "Виена си е Виена".  

На каквото и да е синоним австрийското, за възрожденската и силно патриотична българска душа то никога не е било на вино или на винена култура. Пламенният патриотизъм често е в грешка, така е и с австрийското вино: в Австрия не е студено и влажно; не духа повече вятър отколкото у нас и вината не са кисели. Белите им вина са един от най-големите международни успехи от последните десет години, а напоследък правят и такива червени, които карат нашите да бледнеят ... или по-скоро да се червят. Или поне така казва най-влиятелният нос на планетата – този на Робърт Паркър (всеки, който е глътвал малко вино се е сблъсквал с неговите точки, които са в състояние на изстрелят една изба на небето или на сметището) - дегустирайки преди време 500 австрийски вина главно от реколта 2006. От тях 216 са оценени с 90 или повече точки (статус “outstanding”), а 8 - с 96 и повече точки (статус “extraordinary”)!

За тези от вас, които са любопитни да разберат какво мисли човекът за бг-виното, ето коментарът му по повод представената му бутилка доста реномирано българско вино (червено, разбира се): “На прав път са”. Вярно е, че Паркър колкото добро, толкова и лошо е направил за виното, но чак пък толкова да се обърка... Изобщо, аз предлагам първо да съберем 500 български вина, които да му представим, пък после да се тревожим за оценките, които ще получат.

За австрийската винена култура няма нужда да казвам много, само ще спомена марката за чаши “Ридел”, която всеки уважаващ себе си винолюбител, или пък новоизлюпено парвеню у нас, държи да има на масата си.

Аз имам невероятната смелост, лудост или нахалство да работя с австрийски вина в България (работя и с френски, но това не е екзотично, а само трудно). Когато преди години започнах и се опивах да разкажа на хората за австрийското вино смехът плисваше директно в лицето ми като летен дъжд; същото беше и когато се опитвах да обясня какво уча - “... винена какво ... ?” Бавно и несигурно, като първи крачки в живота, положението се промени и при двете неща, но правилото продължава да си важи: да правиш култура в България, дали на виното, на речта или на вземането на душ по-често от един път седмично е мъчително и по-скоро се освирква, отколкото аплодира.

Единият от хората, на чиято врата почуках преди повече от четири години, след като едно от вината му не ми беше излязло от акъла цяла нощ, беше Бернхард Отт. Някак си се добрах до селцето Фойерсбрун, намиращо се за мен по средата на географското нищо в Австрия и попитах симпатичния гигант насреща ми дали не иска да ми продаде малко вино. Веселото беше, че трябваше да застана на опашка заедно с много други страни като Германия, Швейцария и САЩ за вино, което идея нямах на кого ще продам в България.

Днес Бернхард Отт се намира там, където малко от нас ще успеят да стигнат и през целия си живот: приживе да бъде считан за класик. Той е всепризнат майстор на вина от местния бял австрийски сорт, за чиято слава маврудът, уви, може само да мечтае: грюнер велтлинер. Изключително последователен, буден, много човечен и скромен и изобщо визионер, Отт е един от най-ценните хора, с които съдбата ме е срещнала през последните няколко години, за което съм изключително благодарна.

В малка Австрия има две винени списания: “Vinaria” и “Falstaff”, които отделят изключително много внимание на местните вина. Непрекъснато организираните от тях конкурси са задълбочено и, долколкото това е възможно при виното, обективно огледало на ситуацията в страната. На финалите се дегустират около и над 200 сортови или купажни вина от категория и получаването на приза “Вино на годината” е отличие дадено по-трудно, отколкото на Винекспо в Бордо или Винитали във Верона. Обявяването за “Винар на годината” е още по-голяма чест, тъй като признава достойнствата не само на едно вино, а достиженията на цяла една еноложка философия.

През 2008 това се случи и на Бернхард Отт - списание “Фалстаф” го обяви за Енолог на Годината. Когато ми съобщаваше новината и ме канеше да празнуваме заедно, той каза нещо, което ме впечатли, а именно, че това е огромна чест и признание за него и той е много развълнуван. Чест и признание, да.

 Именно, когато получих поканата за партито реших да напиша този материал. В нея, с други думи очевидно, пишеше, че списание “Фалстаф” и областната управа на Долна Австрия много се гордеят с това, че Бернхард Отт е техен човек и му организират честване в един дворец. Неволно ми мина мисълта за това как ли се чества Енолог на Годината у нас и от нея не се почувствах особено добре, трябва да призная. Още по-малко добре ми стана, когато се явих на партито.

Партито се провеждаше в двореца Графенег, намиращ се близо до Виена, сред красивата природа на винените региони Вахау, Кремстал и Камптал.

Собственост на семейство Метерних днес дворецът и прекрасният му парк са допълнени от модерна оперна сцена за open-air представления, а в бившите конюшни се помещава един от високо реномираните ресторанти на Австрия.

 Собственикът му беше препасал бялата престилка в чест на Отт. Това бяха направили и още двама от най-добрите шеф-готвачи на Австрия, чиято репутация е почти равна на тази на някоя кинозвезда.

Няколко думи и за менюто, защото то подчерта за пореден път убеждението ми, че не е нужно да има скулптури от хайвер, супа от финокио на пяна, сладолед от слънчогледови семки или тем подобни, достатъчно е продуктите да са абсолютно пресни, да са от региона и този, който ги приготвя да го прави с гениална некомплицираност. Ако някой ми беше трупнал прошуто Сан Даниеле или сьомга изобщо нямаше да се впечатля, даже щях да се подразня от липсата на въображение, но менюто беше съобразено както с мястото, така и с времето и повода.

Посрещането на гостите ставаше на моравата пред ресторанта. Разливаха се, разбира се, вина на Отт – Am Berg, после Fass 4 и Der Ott. Към тях се сервираше страхотен черен хляб – с тиквени семки, с орехи, с какво ли не още - и сурово-пушена австрийска шунка (на която те казват Speck, да не се бърка с това, което българите разбираме под шпек): най-добрият избор според австрийците за един лек и свеж грюнер.

На грила се приготвяха филета от планинска пъстърва (saibling) със зехтин и морска сол, за които последователно се грижеха тримата шеф-готвачи.

Вътре в ресторанта имаше проточил се до безкрая бюфет, състоящ се отново от много пресни и вкусни неща, като различни салати, терини, рибно карпачо и др. За основното се заставаше пред два грила и се избираше между планинската пъстърва и (истинско) телешко филе, към които можеха да бъдат добавени вкусен картофен гратен или различните салати от бюфета. Десертът беше един и не видях някой да се мръщи – кнедли с кайсии – класически чешко-австрийски специалитет, който при добро приготвяне може да ви качи на някое кулинарно небе. И на кантара, разбира се, защото, както повечето много вкусни десерти, крие в себе си планини от масло, яйца и захар.

Вътре се случи още нещо, което дълбоко ме развълнува и което беше къде-къде по-важно от храната: т. нар. Laudatio – похвалното слово, с което се уважават нечии заслуги и постижения.

Едно от любимите упражнения на австрийците е да държат похвални слова. За това се изисква духовитост, бърза мисъл и култура на речта, с която не мислех, че тази нация разполага. Така е, защото като повечето хора в началото и аз не правех кой знае каква разлика между немци и австрийци. След години работа и живот с австрийци мога да кажа, че ако не бъркате тевтонско-прусашката германскост с чехско-унгаро-словенско-италианската австрийскост, можете да се изненадате много приятно.

 Това, че се казаха похвални думи за Отт от наградилите го, се разбира от само себе си. Това, че на сцената излязоха дългогодишни негови партньори и приятели – също. Това, което дълбоко ме впечатли, и дано да доживея да го видя и у нас, бяха искрените, изпълнени с признание, преклонение и уважение думи на колегите му енолози.

Всего участвовало 65 предприятий из 10 стран, которые представили 211 образцов алкогольной продукции. 30% представленных образцов были удостоены наград: 20 - Большой золотой, 40 - золотой и 3 - серебряной медалями.

Предлагаем список победителей по различным версиям Интернет изданий. Можете сами сделать выводы о победителях и о том, что покупать на праздничный стол в будущем.

ТУРКМЕНИСТАН: ЗОЛОТОЙ ВЕК.

Блестящей победой увенчалось участие туркменских виноделов в IX Международном конкурсе вин и крепких алкогольных напитков «Ялта. Золотой Грифон – 2008», который буквально на днях завершился в Крыму. Звание «Лучшее вино 2008 года» присуждено вину «Копетдаг» Ахалского завода первичного виноделия, а Большая золотая медаль пополнила копилку почетных трофеев Геоктепинского винзавода - за сухое красное вино «Огузкент», которое помимо этого получило специальный диплом за внешнее оформление. Золотые медали завоевали также белые десертные вина «Эрриккала» Ашхабадского, «Шанлы Дияр» Абаданского, «Алтын Дженнет» Иолотанского винных заводов и «Совгат» Ахалского завода первичного виноделия.

ИНТЕРФАКС-УКРАИНА

Победителями VIII Международного конкурса виноградных вин, коньяков, шампанского, плодово-ягодных вин и крепких напитков "Ялта. Золотой Грифон-2008", который завершил свою работу в Ялте, признаны вина Научно-производственного аграрного объединения "Массандра", шампанское производства завода шампанских вин Новый Свет, а также коньяки Одесского и Ужгородского коньячных заводов.

VODKA ONLINE

Дегустационный конкурс в Ялте завершился абсолютной победой Одесского коньячного завода.
«Шустов» награжден одиннадцатью медалями за качество! «Аркадия» - «Лучший коньяк года», Коньяк «Шустов 1863» награжден Большой Золотой медалью. Коньяки «Шустов 5*», «Шустов ESTE V.V.S.O.P.», «Шустов ESTE X.O.», «Юбилейный» получили золотые медали, а остальные награждены серебрянными медалями.

INKERMAN.UA

Торговая марка INKERMAN одержала убедительную победу на международном конкурсе «Ялта. Золотой грифон 2008»: «Жемчужина Инкермана» - Лучшее вино года, «Педро Крымское» - Большая Золотая медаль, «Севастополь» - Золотая медаль,«Каберне Качинское» - Золотая медаль!

ФРАНЦУЗСКИЙ БУЛЬВАР

На международном дегустационном конкурсе "Золотой Грифон 2008" в Ялте под патронатом МОВВ (международная организация виноделов и виноградарей) впервые за всю его историю введена новая номинация «Лучшее вино года». Обладателем самой престижной награды конкурса стало выдержанное «Шардоне» торговой марки «Французский бульвар».
Большой золотой медали конкурса удостоилось ординарное «Каберне», и золотыми медалями награждены еще 4 марки игристых и шампанских вин ТМ «Французский бульвар».

И это все об итогах одного конкурса. Вы поняли кто победитель? Если Вы из страны участника конкурса, то вопросов не возникает. А если из другой ...?

Итак, выбирайте, наслаждайтесь, но не забывайте, что чрезмерное употребление алкоголя, вредно для Вашего здоровья!

Тема сразу нескольких публикаций ниже - приговор по делу сыктывкарского блоггера Саввы Терентьева.

Блог идет за год

В России появился новый судебный прецедент — привлечение к уголовной ответственности за высказывания в блогах. <...> По данным местной газеты «Зырянская жизнь», результаты судебно-лингвистической экспертизы для прокуроров оказались невыгодными: доктор филологических наук Наталья Сергиев заявила, что в комментарии не содержатся призывы к разжиганию социальной вражды, а высказывается лишь мнение, кроме того, авторство текста установить не представляется возможным. Вторая, социо-гуманитарная экспертиза, проведенная четырьмя местными учеными (доктором исторических наук Юрием Шабаевым, доктором философских наук Игорем Гончаровым, доктором филологических наук Михаилом Мелиховым и кандидатом исторических наук Петром Котовым), оказалась более плодотворной: эксперты обнаружили в высказывании виртуального юзера terentyev признаки социальной вражды. «Стиль, выбор лексики и построение фраз специалисты сравнивали с другими текстами, написанными Терентьевым», – объяснил Князев «Газете.Ru». Как сообщили друзья музыканта местным журналистам, для этих целей следователи изъяли школьные сочинения Терентьева, списанные из учебников. <...>

Вот так, прячьте все свои школьные сочинения, а лучше сжигайте их сразу после получения итоговых отметок. Чтобы хотя бы ваши школьные опусы не могли бы быть использованы против вас.

Свободная зона - условно

Блоггера Савву Терентьева городской суд Сыктывкара приговорил к одному году заключения условно. <...> Против Терентьева возбудили уголовное дело по статье 282, часть 1 УК РФ — «Возбуждение ненависти либо вражды, а равно унижение человеческого достоинства». <...> Скажу сразу, комментарий Терентьева, с моей точки зрения, глупый, вздорный и оскорбительный. Но даже если с моим мнением согласны все граждане России, это никак не может быть основанием для уголовного преследования сыктывкарского блоггера. <...>

Прецедентный блоггер Терентьев

<...> За блоггеров хотели взяться давно, но ухватить их было не за что. Блог — штука эфемерная. Это просто страничка, где человек пишет что хочет. Его писанину читает либо пять человек, либо сто тысяч. Этих страничек миллионы, поэтому все понимали трудность задачи. Вначале пытались сделать из блога «средство массовой информации». Это для того, чтобы блоггер чему-то подчинялся, например, закону об этих средствах. Потом поняли, что умрут, пытаясь контролировать, и отстали. Потом приняли более жесткий закон, где появилось понятие «экстремизм», и стало немного легче, потому что экстремизм — это когда человек что-то разжигает. А человек, когда пишет, он всегда что-то разжигает. Любовь, например, если пишет стихи. Или чувство протеста, если не хочет мириться с недостатками. И этот закон оказался спасительной соломинкой. <...>

На этом фоне начала охоты на блоггеров г-н Грызлов снова вернулся к своей излюбленной теме о неуместности дискуссий в парламенте. Теперь к этому идиотизму четвёртого по рангу человека в стране добавился новый идиотизм - о том, что точка зрения народа формируется именно в его, Грызлова, партии.

Молчать и подчиняться

Грызлов уверен, что парламент не место для дискуссий, а точка зрения народа формируется "Единой Россией". <...> ...Дискуссия, по мнению спикера, должна вестись исключительно внутри "Единой России"... <...> "Реальная точка зрения народа формируется во внутрипартийных дискуссиях "Единой России", в то время как межпартийные дебаты в Государственной думе — это "политическое шоу". Обсуждение в рамках партии — и есть точка зрения народа. Именно "Единая Россия" из этих обсуждений может вынести какие-то правильные решения", — без всякой скромности рассудил Грызлов. <...>

Получается, что все, кто не голосовал за "ЕР" или не ходил на выборы вообще - не есть народ. У этих недолюдей какая-то своя недоточка недозрения, которая не играет никакой роли в бездискуссионном обществе.

Общество, между тем, оказывается не таким сплочённым и единым:

Сепаратизм в пломбированном вагоне

Власть смутно ощущает опасность новых потрясений на этно-религиозной почве, но как их предотвратить, не знает. <...> Беда в том, что наш сегодняшний дом все так же уязвим, как и во времена распада российской, а затем и советской империй. <...>

Экономика

Очень интересный обзор очередного экономического рейтинга.

Время – назад! Топ–500 как индикатор

Газета Financial Times опубликовала очередной список 500 крупнейших по капитализации компаний мира. <...> Пока что время течет назад. И это время работает на нас: мы бодро едем – как нам кажется – вверх, на эскалаторе, ведущем – как мы думаем – вниз.

О снижении и росте

Я лояльный гражданин государства, я плачу налоги, перехожу улицу на зеленый свет и не шумлю после 11 вечера. Я не ругаю ругнем власть, даже если мне кажется, что она что-то делает неправильно. Я верю ей. И я, наверное, могу – нет, не требовать, хотя бы надеяться на то, что власть будет со мной честна. <...> Просто нужно как-то иногда объяснять людям, что же власть там думает себе. Например, об инфляции. Я не большой знаток экономики, но даже мне понятно, что цены растут очень уж сильно. <...>

Сечин — почти Ходорковский

Борьба за ресурсы среди чиновников в России практически всегда происходит под видом либерализации, а экономическая либерализация чаще всего лишь следствие попыток перехвата управления. Один из самых зловещих персонажей путинского окружения, вице-премьер Игорь Сечин выступил против газпромовской монополии на прокачку газа. Ирония заключается в том, что этим он повторил предложения посаженного им в тюрьму и лишенного бизнеса экс-главы бывшей нефтяной компании ЮКОС Михаила Ходорковского. <...>

Общество

Оказывается бывший главнюк снова недоговорил, то есть, фактически приврал, говоря, что спасает Кавказскую природу от олимпийской застройки:

Сочинские разводки

<...> Внешне все выглядит так, что Путин под тиканье последних "семнадцати мгновений" с указкой наперевес решил атаковать казавшиеся непоколебимыми позиции "Олимпстроя" и Оргкомитета "Сочи-2014". Однако, несмотря на счастье, лучащееся из уст и глаз общественности, восхищенной героической фигурой нашего гаранта зимних олимпийских игр в Сочи, основания для радости отсутствуют, несмотря даже на некоторую анекдотичность ситуации. <...> Общественники получили обещание В.Путина о переносе с Грушевого хребта двух олимпийских объектов (санно-бобслейной трассы, олимпийской деревни) и водозабора. При этом остался открытым вопрос о размещении на Грушевом хребте биатлонного комплекса, частной гостиничной застройки, дороги с твердым покрытием и линии электропередач. <...> От специально отобранной общественности добились отказа от выставления на 32-й сессии комитета Всемирного наследия требований о внесении объекта ВПН "Западный Кавказ" в список "Наследия под угрозой".  <...> Стало очевидным, что власть нам врала все время до 3 июля о том, что альтернатив санно-бобслейной трассы на Грушевом хребте нет. <...>

Что интересно, как заметили льстивые телевизионщики, это уже второй раз, когда Путин "спасает" природу. Первый раз был, когда он своей царской рукой "отодвинул" ветку нефтепровода на север от Байкала. Теперь он не менее царским жестом вдруг решил отодвинуть один объект (из, как на самом деле оказывается, нескольких) от заповедных территорий. Интересно мне вот что. Если в случае с Сочи Путин лишь частично удовлетворил требования экологов, то было ли таким же частичным удовлетворение требований экологов в случае с сибирским трубопроводом?

А, между тем, имя России, по версии идиотских телевизионных проектов, ожидается кровавым. Что ж, и то верно.

Земля по имени Сталин

Иосиф Сталин захватил лидерство в интернет-голосовании проекта «Имя Россия», организованного телеканалом «Россия». Советский диктатор значительно опережает своего ближайшего преследователя певца Владимира Высоцкого и почти вдвое оторвался от «бронзового призера» голосования Владимира Ленина. На телеканале больше удивляются второму месту Высоцкого, нежели лидерству Сталина. <...>

А в одном из мест, где тот, чьим именем назовут Россию, лил кровь своего народа, современные спасатели собираются посоревноваться:

Соловки ищут спасения от спасателей

В августе МЧС России запланировало провести соревнования по многоборью на Секирной горе на Соловках, которая считается одним из главных символов ГУЛАГа. Представители Спасо-Преображенского Соловецкого монастыря и правозащитники против этой идеи. В МЧС от своих намерений пока отказываться не собираются. <...>

Снова контрафакт. Снова Самара. Только уже не книжный рынок, а представитель (представитель ли?) вполне легальной компании по продаже вполне легальной продукции. Этот представитель, оказывается, не раз настаивал на нелицензионности лицензионной продукции. Где-то он даже был заподозрен в сговоре с милиционерами, заинтересованными в "нелицензионности" программного обеспечения оппозиционных компьютеров.

Получилось как всегда

Инициатива правительства России о легальном программном обеспечении без должного контроля обернулась в регионах страны четко выстроенной коррупционной схемой, заявили 8 июля участники пресс-конференции, состоявшейся в самарском Доме журналиста. <...> На пресс-конференции выступили журналисты, гражданские активисты и предприниматели, пострадавшие от действий представителя ряда компаний-производителей программ в Самарской области Александра Сударева. <...>

Копирайт, оброк и кормление

Это событие должно было когда-нибудь случиться, и очень странно, что оно произошло так поздно. А.С.Сударев, представитель компании «1С» в Самаре попался на вымогательстве - за четыреста тысяч он обещал снять все претензии по поводу «нелицензионности» программ, установленных в одной из городских организаций. Но жертва оказалась хитрее и обратилась за помощью в ФСБ. Далее последовало задержание вымогателя в его же офисе, помещении ООО «Три С». Сейчас возбуждено уголовное дело. Как говорится, «хорошо, но мало». <...> «Мало» - это потому, что я уверен: не одни самарские борцы с пиратством промышляют таким мелким гешефтом. Самарский прецедент просто один из самых вопиющих. <...>

Тема следующей публикации - то, как "Газпром" цинично наплевал на детские мечты Аршавина, одновременно с этим позиционируя себя как воплотителя в реальность детских чаяний. Мне же интересно то, что, и правда, реклама газовой монополии может быть сомнительной с точки зрения законности.

"Газпром" и детские мечты

Известная российская супермонополия давно рекламирует себя по всем возможным телеканалам при помощи слогана "Мечты сбываются!". Вы, читатель, конечно, тоже помните эти благостные ролики с детишками. <...> В некоторых странах вообще запрещают использовать в рекламе товаров, не предназначенных специально для детей, детские образы. <...> Собственно, ограничение на использование детей в рекламе законодательно закреплено и у нас в стране; другое дело, что "Газпром", как водится, плюет на законодательные ограничения. Едва ли газ можно назвать "специфически детским товаром" - однако ролики с благостным девизом и эмблемой газового монополиста крутятся на ТВ не первый год. <...> История Аршавина очень поучительна. Она показывает, насколько опрометчиво поступаем все мы, вверяя свою судьбу супермонополии. Единственные интересы, которая она на самом деле преследует – это интересы ее высокопоставленных боссов. Обо всех остальных она всегда готова и даже рада с особым цинизмом вытереть ноги. Теперь мы знаем, чьи именно мечты сбываются благодаря "Газпрому". Этих людей мы можем изредка видеть по телевизору. Все остальное – не более чем дешевый пиар.

Теме образования посвящены две следующих статьи. В первой один из читателей gazeta.ru предлагает кардинальные меры по реформированию нашей системы школьного образования. Конечно, с одной стороны, 4 обязательных предмета - маловато. Но правда и в том, что в жизни гораздо важнее знать "как устроена розетка, и откуда возникают короткие замыкания". В общем, как всегда, лучше прочитать не только эту статью, но и мнения читателей в конце.

Оставим в школе 4 обязательных предмета

Нужно не шкалу оценок пересматривать, а разгрузить школьников (да и учителей) от балластной нагрузки. А именно – сделать факультативными (по выбору самих школьников – как в США) ВСЕ дисциплины в школе – кроме следующих предметов. <...> А разговоры учителей о том - что две трети класса - дебилы - это просто свидетельство профнепригодности педсостава наших школ, неадекватности реальности школьных программ и недопустимо низкой квалификации всех, от кого зависит состояние образования.

А вот о столпе нашего традиционного образования - сочинении:

Русское обрезание

Сейчас идут вступительные экзамены, и самый из них тяжелый, отвратительный, мучительный и подлый — сочинение. Пойди же, сука, туда, не знаю, куда, и напиши то, не знаю, что! И чтоб мне понравилось! Выстрел в спину, удар по лежачему, плевок в лицо: русское вступительное сочинение. <...> Вступительное сочинение – это такое русское обрезание. Очень важный обряд, пусть и не очень справедливый.

Культура и наука

Предыдущая ссылка - о сочинении. А нижеследующая - о русском языке и его чистоте. Так ли возможна, нужна и допустима чистота нашего языка?

Из ристалища в позорище

Любит наш интеллигентный человек порассуждать о порче русского языка. <...> Язык – живая реальность. Подобно бортовому самописцу он бесстрастно фиксирует происходящее с народом. Люди, в частности, матерятся не потому, что дурно воспитаны, а потому, что хотят искренности и правды, которую высокий язык утратил. Так бывает, когда на этом языке долго врут. Пусть грамотно и патриотично, но врут. То есть перестают называть вещи своими именами.

Назван самый опасный возраст для будущих отцов

Исследования французских ученых показали, что с возрастом шансы мужчины стать отцом уменьшаются. Вероятность зачатия в зрелом возрасте становится меньше, а качество спермы ухудшается. <...>

В завершение, статья, которая, строго говоря, не относится ни к теме культуры, ни к теме науки. Хотя... К теме науки жизни она, наверное, относится.

Пляжная энология

Июль – время отпусков. Но какой же отдых без достойного винного сопровождения. Специально для отдыхающих я приготовил несколько универсальных советов относительно выбора и употребления благородных напитков. <...>

Woltron4o, това е за теб!

Ти даде идеята да пиша за виното и връзката ми с него.Близо 2 месеца след твоето запитване, реших да пробвам!
Да, знам в web пространството бол с писания на тема вино, така че нищо ново под слънцето! Може би точно заради това, не ми се искаше да го правя. Но от друга страна...
Най-трудно ми е да говоря за хората или нещата, които обичам. А аз обичам виното! Обичам го не като напитка, а като живо същество. И то е живо, ражда се, развива се, кара те да го обичаш, дава ти наслада и като нас един неочакван ден умира!
Случва се често да ме питат за виното. Нормално,едни имат проблеми с домашното си вино (така и не успях да обясня на роднини и съседи, че аз не правя вино,а само го окачествявам), някой друг иска да се обогати с информация (уважавам дълбоко такива хора), трети си имат други причини.Винаги се старая да откликвам, но вътрешно си мисля, че няма да бъда разбрана. И наистина съм имала случаи, в които виждам неразбиращ поглед, понякога насмешка, а в други направо объркване! Нормално е. Аз им говоря някакви щуротии с натруфен език, те гледат, кимат и в същото време сигурно си мислят: „Тя е луда“! :)
Осъзнах, че има една невидима бариера между продукта вино и българина! И започнах да използвам обикновен български език, а не виненият речник!

Почти всеки българин на възраст между 35 и 85 години сътворява в домашни условия божествените :) напитки вино и ракия! И всеки един от тях е компетентен какво се слага, какъв е целия процес, изобщо как стават тези неща. И само някой да е посмял да се бърка!
Съгласна съм, имаме хилядна история на винопроизводство. На земята която считаме сега за наша, са живели едни от най-древните и добри производители на вино, а именно траките! По тяхно време наистина се е говорило за божествена напитка. За тях, виното е било свещенно, пътя към техните богове! Едвали са го разглеждали така, както в момента от днешните дегустатори и сомелиери, но си мисля, че са го уважавали повече от много днешни българи (без да искам да засегна никого). Тогава не се е говорило за винена култура, но малко се открива от тази култура и в наше време, тук у нас! Алкохолизмът обаче, още по-разпространен като битов алкохолизъм се шири навред!
Не исках да засягам точно тази тема, но как да обясня, че в България „винена култура“ почти не съществува и това е по вина на няколко наши си, характерно български черти! Ние винаги, за всичко сме прави, ние всичко знаем, нас няма какво да ни учат как да си правим нещата, какво ще ни лъжат кое е хубаво и кое не, за всичко сме компетентни и т.н.Мисля, че няма нужда да продължавам.
Ето защо, донякъде виждам затруднения да говоря за виното! Трудно е да обясня на бай Георги от първия етаж, че виното не се пие като вода, по 3 литра на ден в чаша за безалкохолно! Или Пино Ноар е сорт грозде, а не името на нов винпром в Русе! Да не говоря за една (мъничка надявам се) част от „висшето общество“,че примерно не правят разлика между едни от най-известните сортове Шардоне и Мерло(имала съм такъв нещастен случай)! Та те най-малкото са различни по цвят!
Това естествено са по-редките и драстични случаи!!!
Не искам да слагам под един и същ знаменател всички!
Не се въздържах и изкарах най-лошото наяве.Но тези „екземпляри“ с годините изчезват, макар и по-бавно отколкото на мен ми се иска.
С всеки изминал ден, срещам все повече хора, които се интересуват, четат и развиват умения в тази насока.
Наистина роди се едно ново, крепко „винено общество“(ако мога така да го нарека), което определено се вълнува с различен поглед от виното! И това наистина е радващо!
Повече няма да хуля,обещавам!
И за да не излезне, че съм „голямата работа“, защото би било огромна лъжа, нека разкажа по колко неук и неочакван път стигнах до любовта към виното!

Първа среща-детска му работа :)
Беше си любов от пръв поглед, и то каква любов!
Бях най-влюбеното 6-7 годишно момиченце със зачервени бузи.
Дядо ми точеше червено винце от дъбовата бъчва в мазето ни. Аз, помощницата, приклекнала до него, тихо се прехласвах по цвета, който си играеше със светлината и този упойващ за мен тогава „мирис“! Не се сдържах и боцнах с пръстче струята, а после засмуках.
От този ден, дядо ме „уреди“ на вечеря да получавам по една капачка винце!
С годините „капачката“ увеличаваше размерите си. Станах и помощник в създаването на нашето домашно вино.

Втора среща-любовен трепет
Случайно заминах за Америка.
И също така случайно, почти с пристигането си там, посетих приятели, които работеха във винарска изба. Бяха в разгара на „кампания“ или по нашенски гроздобера и новия сезон за винарните.
„Лудницата“ е зашеметяваща! Така и не разбрах точно кога от устата ми изскочи: „Аз ще работя във винарна“! Всички много се смяха. То си беше за смях. Нямах почти никаква представа от този бизнес!
Не беше случайно обаче добиването ми на знания, за да се превърне по-късно в моя професия!

Както биха казали някои: Професионален алкохолизъм!
От тогава не съм работила никъде другаде, освен във винарски изби! И това всъщност е моята истинска среща! Мисля, че просто открих детската си любов, която се оказа най-силна и постоянна! Не съжалявам, обожавам работата си!
Да, имам още мнооого да уча. Цял живот ще се уча!Трудности, неприятни намеци и насмешки има, навсякъде ги има! Но съм щастлива, а какво повече от това!

Новините от последната дегустация не са потресаващи, но излезнаха няколко любопитни вина във връзка с основното съотношение цена/качество. Другото, което е достойно за отбелязване е, че конкурсът вече има собствен сайт, който все още е малко тромав, в процес на разработка е, но за базова информация става. Иначе пълната класация - ТУК.

Първо ще започна от разочарованията. Допреди месеци, почти във всяка класация, вината на Катаржина присъстваха неотменно на предните места. Като цяло съотношонието цена/качество при тях е отлично, но за съжаление това се оказва валидно само за червените им вина. Белите, които участваха в този брой и които са от по-ниската ценова категория не бих препоръчал - груби, плоски, с лош баланс и интегритет.

Най-любопитното в тази класация бяха две шардонета с много, ама много прилично качество, които са с цена по-ниска от 10 лв! От доста време се изказвам пред приятели, че такива вина вече няма, че е неразумно да се рискува с бутилки,които струват 5-6 лв. но в случая се оказва, че не съм бил съвсем прав. Първото е на "Вертикал АД" - популярната вече серия +359 на Вила Хисар от рек. 2007. Комисията оцени виното с повече точки, отколкото бях поставил аз, но в случая това е без значение. Виното е много свежо, с отличен нос с преобладаващи цитрусови тонове, нюанси на бъз и мента. Във вкусовата част имам някои забележки - например цитрусовите тонове изпъкват малко повече и киселините в началото подскачат грубовато в устата. Като цяло обаче свежестта се запазва. Както и да го погледнем обаче виното струва около 6-7 лв, което го прави съвсем изгодна покупка в летните жеги.

Още по-надолу в цената, но не и в качеството беше второто шардоне от тази категория - Шардоне от Преслав, 2007. То беше оценено още по-високо от комисията, като на мен също много ми допадна. Съгласен съм с описанието на Индекса и без да се замислям, смятам да се снабдя с 1-2 кашончета за лятото. Преди време бях казал на приятели, че вече няма такива вина за 5-6 лв. Взимам си думите назад!

Всичко останало в подробното комюнике от конкурса. Весело лято и наздраве!

Давайте рассмотри поближе, вот черт это круто

это не просто графика это вышивка, оцените какой объем работы был выполнен и как это сечетается с тем что внутри, действительно ручной труд по изготовлению этого вина отражен в этой этикетке сполна.

Кропотливые стежки сполна отражают душу этого вина, отличная работа, тостойная этикетка, смотрим и учимся

И рассматриваем ближе, и да это не фотошоп

Сезонът на ваканциите е време на уговорки. Много от хората в града работят, но не съвсем. Вместо това се уговарят. Кой какво е свършил, кога ще почива, до кога ще почива, с кого ще почива... Изобщо сякаш годината свършва и времето на лятната ваканция е период на безтегловност и непукизъм. Предлагам да извадим лятото от годишните планове, разчети, графици и пр. рационалности! Ето и моите уговорки:

Последната публикация се задържа по-дълго на преден план в блога, но това не е случайно. Специален поздрав за стар познат, почитател на Роден.

За любителите на виното е важно да знаят, че не трябва да подценяват бялото и розетата. Сега им е времето. За актуалните дегустационни бележки могат да се обърнат към познатите им адреси и към страницата на "Бакхус", която става все по-информативна. Иначе тук до няколко дни ще излезнат моите коментари към изданието на "Винен индекс" за юли. Има потресаваща новина - Виното на месеца струва около 5 лв! В началото на август ще пусна и някои наблюдения от Бургундия. О, сладка Бургундия...

На студентите философи мога да кажа само: Марш в библиотеката и стига сте си губили времето в Интернет.... В краен случай отивайте да плувате в морето и не мислете за нищо друго освен за любов, вкл. и към мъдростта.

Не знам дали ви уговорих, но отивам на море. И... за мен още една година приключи.

но его уже реализовали или можно сказать рюмкометр

ничего особо сложного а этикетока радует глаз, используя простой метод высечки

даешь новых идей :))

Смело и оригинально. Дизайн этикетки не подкачал, приятная этикетка но брррр