Трябва да е било ранното лято на 1958 година. Студент съм в ВМЕИ „В.И.Ленин“ или както сега го наричат ТУ.Лекции и упражнения се водеха в сградата на паметника В.Левски. Любимото ми място за учени, четене на романи и губене на време беше Народната Библиотека. Мисля, че по това време носеше името на Васил Коларов. Абонаментът беше безплатен и само срещу паспорт. Тук можеха да се намерят всякакви учебници и литература с изключение на чувствителните издания преди 9.ІХ и някои по късни но излезли от масова употреба.За последните имаше специален абонамент. Рано сутрин, ударил едно голямо шкембе чорба едро нарязано, отивах в библиотеката, вземах необходимите ми книги и учебници и вземах една от любимите ми читателски маси. Първоначално загрявах със сутрешните вестници и списания, след което започвах да уча или чета някое интересно романче. Постепенно салона се пълнеше с читатели, в болшинството си ученолюбиви студентки. С много от тях се познахме чрез пущенето на цигари.Тогава такива глезотии като барчета с закуски, кафе или чай нямаше. Пушех „Слънце“ кутия. Мястото за пушене беше едно- в коридор пред М и Ж тоалетни. Та стоим 3-4 младежи, пушим и разменяме мисли по захванатата тема. Вратата на тоалетната Ж се отваря и излиза едно приятно момиче и се отправя към стълбите за нагоре. Какво да видим-беше си загащила поличката на басмяната рокличка. Ние се сцепенихме неподвижни като „сините камъни“ от еротичната гледка. На второто- третото стъпало изглежда момичето усети, че на дупето и е по-хладно от от обикновенното и смутена, бързо се оправи.Това момиче , повече в библиотеката не го видях, но след 3-4 месеца случайно попаднах на танцова забава /демек дискотека/ в Студентския Дом, зад коня, а там нашето момиче. Поканих я на един танц, веднага щом я познах с намерения да и припомня тоя случай, но разбрах, че е просташко. Много залупени бяхме.

Този случай го бях забравил, но си спомних тази дребна случка след като прочетох постовете на Кенкал и Петър Събев

В София отидохме в Петък. Нощувахме В "Дом на учения" или по точно хотелът на БАН. Доста приятно и спокойно място със изцяло обновени стаи и то само за 50 лева на стая т.е. по 25 лева на човек.

Естествено, въпреки че изпитът беше обявен за 9:00 часа не започна тогава а чак в 9:50. Българска точност , к'во да ви кажа хората не си бяха копирали задачите.Поне времето беше повече от достатъчно и нямаше причина за притеснения.

След изпита отново малко се поразтъпкахме из София и хайде обратно към Севлиево. Беше хубаво надявам се да сме се справили.

Условно площадката е разделена на три полета от колоните на конструкцията. Използвам нишите, които се образуват до прозорците между колоните за да разположа местата за сядане и плота за писане. Местата за сядане се разполагат на различни височини. По този начин се получават голям брой места за сядане при максимално освободено пространство за преминаване и правостоящи.

Сега малко картинки. Скучната информация е след тях (предупредени сте)

//Сега като си гледам точно тези цветове малко ми простее, защото ми писна да ги гледам във всеки трети магазин.

Пространството може да се използва както от голяма група студенти за краткотрайно изчакване, така и за продължителен престой. Колоните разделят мястото за сядане на зони, което създава предпоставки за визуално усамотяване. В ненатоварените часове на стълбището, зоните за сядане могат да се използват от малка група студенти за работа по общ курсов проект или подготовка за изпит. За целта има предвидени няколко дъски за писане с маркери на различни места. По този начин се обособяват малки работни зони със свободен достъп. Наличието на специални дъска за писане ще доведе до намаляване на надрасканото по стените. Дъските могат да се използват и за оставяне на съобщения.
Мебелите са неподвижни обеми, което е важно срещу прояви на вандализъм. Кошчетата за смет са интегрирани в обема на пейките, което ще предотврати тяхното изчезване ако са самостоятелни, леки елементи.
Информационното табло е на стената срещу стълбите, в зоната с най-голям човекопоток, за да може информацията да е достъпна за всички. Това е най-подходящото място за информационно табло, защото чрез него се осъществява и функционален преход от зоната за почивка към коридора с учебните зали.
Създаването на изкуствен трегер е с цел да свърже двете колони и да се обособи вход към зоната. Изборът на различна гама цветове за мебелите на различните етажи ще носи допълнителна информация за потребителите относно тяхното местоположение.
Най-тъмен е цветът на колоните и изкуствения трегер, които образуват вход към местата за сядане. Този вход е акцентът в пространството.
Цветовото решение на пода и стените е еднакво за всеки етаж- светли пясъчни тонове. Те са подходящ фон за различни наситени цветове.
Парапетът на конзолната площадка е с прозрачни плоскости, за да не пречи на светлината да навлиза максимално към стълбището.
Компромиси относно ергономичните изисквания и достъпността са направени с височината на пейките. Повърхностите за сядане са на 70см и 85см. Под тях има стъпало, което е на 25см от пода. По този начин повърхностите за сядане стават съответно на 45см (удобна височина за сядане) и 60см. Стъпалото затруднява достъпа до местата за сядане. Причината за избор на тези височини е невъзможността да се променя подпрозоречната височина, която е 110см. Ако местата за сядане останат на 45-50см от пода, седналият няма да се чувства комфортно на ниско, спрямо прозорците, и по-тъмно. Повдигам изкуствено височината на сядане, за да се доближи до долния край на прозорците.

Други цветови решения: