„Приеха ни в ЕС и НАТО, махнаха визите и олиото стана 4 лева”

Това е случайна приказка, която подочух от увяхнал пенсионер, докато се разхождах из една известна централна софийска уличка. Типичен пример за т. нар „евроскептицизъм”. За мен да получаваш месечна пенсия колкото 30 бутилки олио и 20 хляба, обаче, си е направо самоубийствен скептицизъм.

Виждали сме инфлацията в действие и преди. Спомням си как през мрачните зими на 96-та и 97-ма бяхме толкова бедни, че дори нямаше цигари по магазините. Майка ми получаваше седем долара месечна заплата по тогавашния курс. Напивах се с домашна ракия и после ходех на дискотека – с нула лева разходи. Тийнейджърска работа. Инфлация, не инфлация, бях рапър и музиката стоеше над всичко. Но да не се отклонявам от темата.

Тогава банковата система на Републиката се срутваше като домино и хората масово губеха спестяванията си. „Икономията е майка на мизерията”, казват. Когато парите се превръщат в бракувана печатарска хартия печелят тези, които имат да дават, а тези, които имат да взимат – го духат.

После вързахме левчето към новоизлюпената европейска валута и всичко трябваше да се оправи. Да, ама ето че десет години по-късно отново сме свидетели на една почти „галопираща” инфлация. Цените скачат в евро. На какво се дължи това? Ще ви кажа аз на какво:

Петролът и храните поскъпват глобално. Ми няма как. Тунджата свършва. В същото време, хората продължават да се размножават като плъхове, да си купуват коли и да ядат по три пъти на ден. Преди време бях писал, че ако я караме така, скоро няма да има какво да ядем. Глобалните песимисти чертаят дори още по-мрачна прогноза – няма да има какво да пием. И водата била на привършване. Който не ми вярва, да отиде в Мексико сити или в Барселона, за да види отблизо какво значи един многомилионен мегаполис да страда от недостиг на питейна вода.

Да, има много разработени алтернативни горива, дори по родния ми край са засели повече рапица, отколкото царевица тази година (от рапицата се произвежда био гориво), обаче докато земята дава петрол наготово, винаги ще е по-евтино да смучем, отколкото да развиваме скъпоструващо производство на нови енергийни заводи и дистрибуторски мрежи. И всичко ще е за сметка на
крайния потребител. Няма нужда да обяснявам, че в резултат на горните тенденции токът, газта и останалите енергийни източници също ще поскъпват, влачейки цените на повечето стоки и услуги нагоре след себе си.

„Другото тъпо”, както обича да казва един приятел, е, че границите паднаха и Българя стана част от един огромен, скъп, европейски пазар, с няколко стотин милиона добре платени потребители. Навсякъде цените са по-високи, отколкото при нас (или поне бяха доскоро). Mита и бариери за навлизане на пазара няма, нормално е цените да се изравняват със средните в ЕС. Като добавим и търговската спекулация, тенденцията е цените у нас да надхвърлят средните за ЕС. Ако пък вземем, че въведем и еврото, цените на повечето търговски стоки ще се преиндексират по номинал директно в евро. Демек, олиото ще стане 4 евра. На германците жизненият стандарт им падна почти два пъти, след въвеждането на европейската валута. Не виждам причина това да не се случи и у нас. Лошото е, че дори обеднели с 50%, те пак можеха да си купуват чисто нови коли, а ние за пореден път ще се сблъскаме с проблема: „какво ще ядем”.

Да не говорим, че ако избягваш канцерогенни храни, трябва да се бръкнеш тройно повече за еко-храни, което също вдига цените нагоре. Потреблението на еко храни се увеличава. Преди няколко месеца за пръв път си купих „био мляко”. И направо се подрисках, с извинение за израза. Явно организмът ми отдавна беше забравил какво е чист йогурт. После му свикнах. И взех да си купувам само био млека. Няма нужда да споменавам, че една кофичка био мляко струва колкото три кофички обезмаслен, синтетичен йогурт, нали?

Трудът също поскъпва. Стигна се дотам, че да мислим как да внасяме виетнамци. През последните 20 години работещият човек у нас беше подложен на тотален геноцид. Доходите никога не са имали нищо общо с реалните потребности на едно домакинство, а оттам кражбите, корупцията, шуробаджанащината, работата на черно и емиграцията се превърнаха в нова религия за българина. Ето че накрая ножът опря до кокала и вече няма накъде – трудът влезе в таблиците на производствените разходи. Трудът вече не е онова перо, на което никой не обръщаше внимание преди. Това ще повлече цените на услугите нагоре – в тях има най-голямо количество вложен труд. Така че цените ще растат и занапред.

Икономическият растеж е още един пазарен механизъм, който помпа цифричките в магазина. Всеки ден само в София се регистрират около 500 нови фирми, да не говорим за клоновете на десетки хиляди чуждестранни компании, които ежегодно отварят врати у нас. Строителната треска няма изглед скоро да се укроти – мина манията по апартаменти и офиси, по ваканционни жилища и бизнес паркове, сега на мода били складовите бази и моловете, после сигурно на мода ще дойдат небостъргачите и един Господ знае още какво. Строителството е визитна картичка на икономическия растеж в една страна, а икономическият растеж означава повече потребление на всичко: енергия, суровини, труд, транспорт, инфраструктура. Познай какво става, когато търсенето на някакви стоки и услуги рязко се покачва? Ами цената им се вдига, ето какво. Бурният икономически растеж само помага на инфлацията.

Кредитната експанзия също не е за подценяване. Заговори се за "световната ипотечна криза", която все очакваме да дойде и у нас. Появиха се какви ли не сложни анализи по темата. Чудя се какъв е смисълът от сложни анализи, които хората не могат да разберат? Всъщност, нещата са доста елементарни – през последните години банките в цял свят са се скъсали да раздават лесни и бързи кредити, без много-много да му мислят. Предлагането на пари се увеличава, в резултат на което цената на парите пада. Още един от синонимите на инфлацията. И понеже в условията на Валутен борд БНБ е с вързани ръце (слва Богу), ние не сме способни да провеждаме никаква национална политика срещу кредитната експанзия и обезценяването на парите. Остава само да се надяваме, че умните глави, които контролират поведението на еврото, няма да допуснат ипотечната криза да се развихри в Европа, а оттам - и у нас. Някой да иска апартаментче на кредит?

Замърсяването също води до инфлация. В Европата има един много интересен принцип, казва се: „замърсителят плаща”. Ако аз съм екологично чист производител и си намаля емисиите с еди-колко-си-процента тази година, получавам екологичен пакет, който ти, като екологично нечист производител, си длъжен да купиш. Един вид глоба за това, че прецакваш родната планета. Да, ама като ти се натоварят производствените разходи с екологични такси, цената на стоките ти за крайния потребител също ще се натовари. Нали все отнякъде трябва да избиеш загубите. И понеже в Бе Ге няма кой знае какво производство, но за сметка на това е неекологично, повечето местни продукти поскъпват. Другите пък са внос, които поскъпват заедно с поскъпването на еврото. Има алтернатива, разбира се. Заради евтиния долар сега е модерно да се внася от САЩ. Само дето САЩ е от другата стана на земното кълбо...

Какъв е изводът от всичко това ли? Ами изводът го оставям на теб. Всеки си има някаква поука и начин локално да се справя с глобалните проблеми. Ще ми бъде интересно да науча твоя.

Тихомир Димитров

Спрях да чета вестници и да гледам телевизия, за да се информирам. Просто вече нямам нужда. Използвам масмедиите само за удоволствие и то - рядко. Освен това, информацията, която ми поднасят масмедиите смърди на мърша.

Не бях чел всекидневник и не бях гледал новини от доста време. Помня, че ги отказах, защото осъзнах, че ме депресират. Говорих с един репортер, който ми сподели, че целият му работен ден минава между прокуратурата, полицията, съда, моргата и спешното отделение. Е, вести, които няма откъде другаде да дойдат, освен от моргата, меко казано, не ме интересуват.

Реших да си направя малък експеримент и по изключение веднъж да „се информирам” по традиционния начин – така, както го правят милиони българи всеки ден: същите тези симпатични хорица, които дават газ, като видят пешеходец, засичат те, за да завият от най-дясната лента в ляво, настъпват те злобно в трамвая, псуват те на майка и са готови да те убият за два лева. Търсех корените на техния позитивизъм.

И така, представете си средностатистическия българин, който изкарва 500 лв. на месец, здравно и социално е осигурен само на хартия, олиото струва 4 кинта, а наемите са малко по-високи от месечното му възнаграждение. Този човек всяка сутрин пие кафе и чете в-к „Труп” преди да се качи в претъпкания автобус, а вечер пие ракия и гледа касапницата по новините, след като е продал труда си за скрап. Този човек има поне правото да знае какво се случва по света, след като влачи на гърба си двама безработни и трима пенсионери, а освен това му се налага да издържа и собствените си деца, нали? Да, обаче хората, които го „информират” яко се ебават с него и са решили да му покажат светлината в края на тунела под формата на приближаващ влак, пълен с горящи тела.

Ето какво открих, за да не ставам голословен:

в-к „Труп”:

Топ новината, която поднася на читателите си е, че баща пребива щерка си, защото ходела с ром. Това силно ме разочарова, тъй като нищо не може да се сравни със сина, който пребива майка си до смърт за пари. В „култовата” рубрика ‘позиция” чета: „Благовещение без блага вест”. Там винаги стои изтипосана фотографията на някакъв изсипан чичка или на някаква раздърпана леличка, които се оплакват като ревматичен старец от болежки преди дъжд. Може да се оплакват от болежките на обществото, не знам, но фолклорният им песимизъм ми дойде до гуша. Преминавам през огромно количество некролози, за да прочета, че някакъв измамник бил хванат от жертвите си, друг изнасилил малолетна, трети го сгазила кола, четвърти взимал рушвети, токът, бензинът и парното пак поскъпвали. Хвърлям вестника в коша и насочвам вниманието си към най-върлия му конкурент:

„24 бяса”:

„Жепейците неадекватни във влака убиец”. Кажете ми, къде, по-дяволите, е глаголът в това изречение? В това съобщително, заглавно изречение? Новината за горящия влак толкова много зарадва вестникарите, че още не могат да спрат да пишат за нея. Все пак, скоро няма шанс млад мъж преди сватбата си и младо момиче след рождения си ден да се опекат живи, нали? Или пък да им падне някоя козирка на главата. Тези възможности трябва да се експлоатират докрай. Публичните разстрели станаха скучни, а катастрофите са направо банални. Е, от време на време изкарвате късмет, когато пиян супер известен участник в кампанията „не карам пил” прегази с джипа си няколко човека и го пуснат с условна присъда, но това не се случва всеки ден. Питам се, ако излезете от моргата и се огледате, дали няма да ви направи впечатление, че по света се случват и други неща, за които можете да ме информирате, а?

Учудващо засичам тема с положително звучене, която е излязла от тетрадката за трети клас на някое чавдарче: „Нека обичаме туристите!” „Малоумно, но поне оптимистично заглавие”, - казвам си аз. И отдолу чета: „Лошо обслужване и инциденти прогониха скандинавците”. Този вестник също заминава в коша. Засилвам се към жълтия печат на една сергия, но физиономията на Азис ме плаши. Чак до там няма да стигаме.

Прибирам се в къщи, сипвам си ракия и стриймвам новините по Бий Ти Ви, защото нямам телевизор по обясними причини. Дърпам скрола на произволно място в средата. Това, което чувам, ме кара да си ударя главата в масата. Юксел ме „информира” за следното, цитирам: „едно от момичетата изнасилени от педофила, който уби дете от дома в Трън и после се самоуби, е била бременна от друг възрастен мъж в Перник. Момичето е непълнолетно.” Айде за вестникарите, че бързат да печатат разбирам и, че редакторите не си гледат работата, защото получават жълти стотинки, също разбирам, ама вие сте „информационната” емисия в най-гледаното време, бе, хора! Какъв е тоя скрипт? Момичето била бременна. А момчето се разболяла от грип, нали? Местя скрола назад с надеждата, че съм пропуснал някоя положителна новина - виждам ковчези, пак го местя напред - виждам арест, местя го отново и разбирам, че две българки са били принуждавани да изпълняват циркови номера със змии и тарантули против волята си в Италия. Сигурно това е най-интересното нещо, което се случи днес в Италия, пичове! Благодаря за информацията!

Решавам да прегледам новинарския блок на телевизията, която се фука, че единствено нейните емисии „....се различават категорично от катастрофичния и негативен подход към новините на някои телевизии, които са заразени от журналистически далтонизъм.”

Първата положителна новина, лишена от всякакъв песимизъм, разказва как почти всички главни ченгета на България се оказали в играта. Стражарите и те били апаши. А това "новина" ли е? Щях да се шокирам, ако ми бяхте съобщили обратното. Позитивизмът продължава с траур в Бургас, бездомни деца и....курсор на мишката върху хикса в горния, десен ъгъл.

Не ми се ще да генерализирам, защото познавам добри специалисти, които работят в гореизброените медии, пък и самите медии на няколко пъти са проявявали съвсем добронамерен интерес към мен и към творчеството ми. В крайна сметка, въпрос на личен избор е дали да се информираш на принципа „доброто прасе всичко яде” или внимателно да си подбираш източниците на информация. Аз лично не гледам новини и не чета вестници - мисля, че стана ясно защо. Телевизията може да ми служи само като средство за забавление. Вредно е, но не прекалявам. Същото важи и за панираните крилца на KFC.

Обаче забелязвам една интересна тенденция. Масмедиите в цял свят се стремят към скандални и шокиращи открития, това е нормално, но при нас нещата някак винаги стигат до крайности. Помните ли новините по Татово време? Бях малък, но ги помня. Идеше ти да цъфнеш и да вържеш направо. То не бе оптимизъм, не бе въодушевление, младежки плам и ентусиазъм бликаха от всеки репортаж. Винаги съм считал, че американската реклама никога няма да достигне нивото на комунистическата пропаганда по сила и обхват на въздействие. Тогава новините бяха радостни, а в реалния живот те пращаха на доживотна каторга, защото си разказал виц. Може ли днес, когато новините са от Ада, реалният живот да е станал малко по-щастлив?

Тихомир Димитров

Продължавам с разсъжденията си върху отношенията между двата пола. И не, няма да ставам банален, защото подобна тема никога, ама никога не може да бъде банална. Поне докато светът продължава да се размножава. Който иска да не чете. Аз съм длъжен да пиша. Подтикват ме осъдителните коментари от последния ми постинг. Изпълнявам справедливото желание на няколко души да се реванширам с материал, които описва жените, от които не трябва да се пазиш.

И така, какво искат мъжете от една жена, всъщност? Каква трябва да е тя, за да спрат да мрънкат най-после? Клишираният отговор на този въпрос: "дама в обществото и курва в леглото" не ми върши никаква работа, защото колкото и достолепно да се държи жена ти, ако е курва, рано или късно ще те превърне в недоволен мрънкач с ей таквиз рога...

Нека да вземем средностатистическия мъж: той не е нито горзен, нито красив, не е слаб, нито е дебел, не беден, но не е и богат, нито пък е известен. Има си нормална професия, занимава се с разни скучновати на пръв поглед, рутинни неща, но изкарва достатъчно, за да си плаща сметките. И евентуално, за да издържа семейство. Средностатистическият мъж не блести с изключителен интелект. Той не е гений. Не е рядък талант. Обаче не е глупав. Достаъчно умен е, за да осъзнава факта, че "средностатистически" е различно от "посредствен". Той отдавна е свикнал с мисълта, че за него е предназначена средностатистическата жена. С нея си подхождат, защото тя също не е посредствена и си дава ясна сметка, че принцовете на бели коне (Майбаси) са за принцесите с богати татковци, които предлагат половин царство зестра.

И ето, че в един прекрасен ден средностатистическият мъж се запознава със средностатистическата жена. Между тях пламва любов и те заживяват своята средностатистическа идилия. Дали ще бъдат щастливи? Може би да, защото и двамата не са посредствени. Стъпили са здраво на земята и знаят докъде свършва реалността и откъде започват мечтите.

Какво може да иска един такъв мъж от жената до себе си, за да бъде щастлив? Ето какво:

Той ще иска жена му да е равностоен партньор. Тя трябва да знае, че детството свърши и, че той не е татко й, който беше длъжен да изпълнява всеки неин каприз. Да, той ще й купува подаръци, ще води колата й на сервиз и ще се занимава с неприятните битови проблеми, дори ще я глези колкото може, защото я обича, но ще бъде недоволен, ако тя изцяло му увисне на врата. Защото той, както стана ясно, не е дебел. Вратът му също не е дебел. Такъв човек се нужаде от ценната подкрепа, която тя може да му окаже като истинско другарче в живота. Би издържал децата си, но не би бил довлен да издържа средностатистическата си жена, понеже е мързелива, да речем. Поне не изцяло. А тъй като е средностатистическа, тя не е нито тъпа, нито грозна, нито оскатена от природата, за да си намери подходяща работа и да му удря по едно рамо от време на време.

Той ще иска жена му да е само негова, поне докато са заедно. Да бъде честна. Той не е беден и винаги може да плати 50 лв за секс с непозната, но няма да го направи, защото я обича и тя му е напълно достатъчна. Дори да не е, ще се страхува да не я загуби. Пък и задоволените мъже не ходят по проститутки. И не изневеряват. Тя пък винаги може да си осигури секс с непознат, дори без да плаща, защото е жена. Макар и средностатистическа. И ако тя се влюби в друг, мъжът й ще бъде по-спокоен, ако дойде и му каже в очите: "всичко приключи". Но ако след една година разбере, че през леглото й са минали още няколко средностатистически мъже, без той да знае, много вероятно е да се озлоби и цял живот след това да повтаря, че жените са "курви". Много е вероятно да бъде прав. За себе си. "Мразя лъжата, лицемерието и предателството" е умозаключение на доста средностатистически жени. Мъжете не си служат с този лозунг, защото намират за съвсем естествено да е кофти, ако те излъжат и предадат. Ако човека до теб се окаже лицемер. Тези неща се подразбират.

Той ще иска тя да не му се качва на главата. Любовта си е любов, но човек има нужда от личното си пространство, докато е жив. Започнат ли да му го отнемат, озлобява се като животно в клетка. Той ще иска да поддържа връзка със старите си приятели от детинство, макар и тя да не ги харесва, защото те са ценни за него. Дали са му много. Освен това, те фигурират в живота му много преди тя да се появи. Той ще иска да играе футбол в неделя, да ходи на лов, за риба, да си ремонтира колата, да играе компютърни игри или да се занимава с неговите си, мъжки нещица, вместо с нейните проблеми, с нейните приятелки или с нейните родители. Поне един ден в седмицата, той ще предпочита да се занимава повече със себе си, отколкото с нея. И ще бъде благодарен, ако тя не му отнема тази свобода.

Той ще иска жена му да прилича на него и да не се държи като пълен психопат. Да бъде поне малко рационална. Ще се изнерви, ако тя започне да реве без причина. Мълчанието й ще го вбесява. Нейната упоритост - едно от качествата, заради които преди време се беше влюбил в нея, постепенно ще започне да го дразни. Ако има някакъв проблем, мъжът ще предпочете да разбере какъв е той, за да потърси начини за неговото разрешаване. Той ще се вбесява, ако тя непрекъснато му натяква колко важно е споделянето, докато всъщност отказва да сподели проблемите си с него. Нали уж бяха приятелчета? "Къде остана доверието?" - ще се пита той.

Той ще иска тя да не променя характера си толкова често, колкото променя цвета на косата си. Мъжете са лоялни, праволинейни същества. Успееш ли веднъж да ги накараш да ти се доверят, те ще те следват до гроб, защото са повярали в теб, в това, което си, в твоите устои, дори в особеностите на твоя характер. Но ако всеки ден в леглото до тях се буди коренно различна личност, много вероятно е те да загубят доверие в човека без форма и без цвят. Да се почувстват несигурни. Когато жените се почувстват несигурни, те търсят кой да ги защити. Когато мъжете се почувстват несигурни, те вземат нещата в свои ръце и елиминират факторите, предизвикващи несигурност. Твърде често, за съжаление, ампутират от живота си човека-несигурност. Такива са природните закони. По-лесно е да направиш компромис със себе си, отколкото с Природата. Всъщност, второто е абсолютно невъзможно.

Той ще иска жена му да не се опитва да го променя. Ако предпочита да ходи спортно облечен, защото харесва удобните дрехи, тя ще сгреши много с желанието си на всяка цена да го види по сако и вратовръзка. Ако не харесва китайската храна или, ако преди време е повръщал от суровата риба в японски ресторант, той ще си помисли, че тя непрекъснато му отмъщава за нещо, като го води по заведения с екзотична кухня. Той ще се радва, ако не е длъжен да харесва нейните кино звезди, нейните толк шоута, нейните любими автори и музиканти. Ще се радва, ако не си говорят за сериали. Няма да иска от нея да гледат заедно срещата на полуфиналите, но ще бъде благодарен, ако не го занимават с Тае-бо, с Фънг Шуй или с проблемите на овцата Кари Брадшоу от "Сексът и градът".

Той ще иска от нея тя да му бъде приятел. Да може да й се довери. Да може да разчита на нея, както разчита на истинските си приятели. Няма да е много доволен ако разбере, че кифлите от офиса й знаят всичко за
най-съкровените му тайни, които е изповядвал чисто гол в леглото пред нея. Той ще иска да имат някакви сходни интереси, поне едно нещо да ги вдъхновява и двамата. Да имат някаква обща мечта. Ще бъде истински благодарен, ако тя спазва своите обещания. Тъпо ще му стане, ако от три седмици плануват някаква ваканция, ако той е запазил места в хотел, свършил е цялата организация, а тя в последната минута му сервира, че не й се ходи никъде и май предпочита през уикенда да си остане у дома. Истинските приятели не правят така.

И не на последно място по важност, той ще бъде благодарен, ако жена му не иска от него невъзможни неща. Тя трябва да е достатъчно умна, за да знае, че със средностатистическата му заплата от 800 лв, той няма как да я заведе на остров в Тихия океан. Колкото и да я обича. Няма как да й подари Кайен и няма как да й купи къща в Бояна, нищо че за мъжа на братовчедка й тези неща са ежедневие, примерно. Той ще иска жена му да има доверие в него, за да се почувства сигурен в любовта й. Ако тя не му създава напрежение, ако не подкопава самочувствието му ежедневно, а вместо това го подкрепя, може би той ще повярва в себе си, ще се възползва от късмета си и ще последва мечтите си, за да може да й подари света един ден. Да, познавам средностатистически жени, които живеят като принцеси, без баща им да е платил половин царство зестра. И това е така, защото са целунали краставата жаба, докато още е била в гьола.

Толкова ли много иска един средностатистически мъж, всъщност? Не мисля. Всичко, което написах по-горе, може да се обобщи в четири думички: доверие, лоялност, приятелство и любов. И ако тези изисквания ти се струват прекалено високи, значи или не си средностатистическа жена, или много сериозно се надценяваш.

Тихомир Димитров

Честит празник! Миналата година на тази дата писах, че повод за празнуване имат само майките. Както винаги изпадам в крайности и сигурно не съм съвсем прав, но това ще продължава до момента, в който жените не постигнат някакъв общ, глобален консенсус по въпроса дали имат повод за празнуване на осми март или не. Майките поне са осъзнати жени. Изпълнили са мисията. Без тяхното съдействие днес нямаше да мога да ви тровя с „гениалните” си умозрения на тема „Осми март” и, което е по-важното, без тяхна помощ вие нямаше да бъдете тук, за да ги четете. Така че, честит празник, майки, жени, гейове, травестити и всички онези, които празнувате осми март! За мен и за останалата половина от човечеството днес е просто събота – ден за преодоляване на тежкия махмурлук от петък, който пък всяка седмица си е традиционен „ден на майстора”.

Но да се върнем на майките. Всички майки трябва да възпитават синчетата си от малки, че сред жените има отровни създания, от които трябва да се пазят. Мен мама ме научи навремето, но аз не я послушах и затова си изпатих. Тук няма да се опитвам да генерализирам, няма да обвинявам всички жени заради грешките на единици от тях. Не, има точно определен тип жени, от които трябва да се пазиш. Ето ги:

Алчните жени. Златотърсачките. Един приятел ги нарича „сукалчетата”, защото цял живот си намирали биберон, от който да сучат и винаги имало кой да ги дундурка като бебенца. Тези жени обичат себе си повече от всичко на света и всъщност изобщо не им пука за теб. Те са красиви и арогантни, а ти си средство за тяхното препитание. Те са хищникът, ти си жертвата. Бъди внимателен и не продавай душата си на Дявола, само защото мацката изглежда добре. Помни: тя винаги мисли единствено за изгодата, която може да извлече от теб. Ще си бие камшика при първите сигнали за опасност и още в първия момент, в който ти проявиш някаква слабост, изпаднеш в беда или закъсаш за пари. Ще те напусне точно тогава, когато най-много се нуждаеш от нейната подкрепа, защото златотърсачката не е жената на живота ти, а вампир, който е дошъл да ти изпие кръвчицата. Ще си намери друга жертва веднага щом разбере, че при теб кльопачката е свършила. Тогава ще е късно да се ядосваш на нейните лъжи. Затова действай още сега: уволни кучката и прати алчния й задник на улицата, където му е мястото.

Побърканите жени. Те са истерички, шизофренички, луди или просто неуравновесени жени. Отличават се с това, че говорят изключително много и все несвързани неща. Обикновено имат някакво странно хоби. Изповядват някаква религия. Повечето са вегетарианки, феминистки, сексистки, сектантки, вещици или най-обикновени лунатички. Настроението им се мени сто пъти по-бързо, отколкото на обикновените жени. Винаги преминава от една крайност в друга. Мнението им също. С такава жена никога не можеш да стъпиш на твърда почва. Никога не знаеш какво да очакваш в следващия момент. Живееш в постоянно напрежение. На всичкото отгоре, тя ще се опита да те промени и да те направи същия психопат като нея. Стой далеч от такива жени.

Жените с харем. Това е рядко срещан, но господстващ вид на самовлюбени хубавици, които колекционират мъже. Особено опасен вид. Могат да те съблазнят изключително лесно и да те измамят, че изпитват някакъв интерес към теб. В началото ще се чувстваш добре и дори ще се учудиш колко много общи теми на разговор имате. Жените с харем са опасни, защото освен хубав външен вид, обикновено притежават и интелект. Гаджето им е простоват селяндур, с когото ходят заради якия, животински секс или заради някаква облага. Но на теб тази жена няма какво да ти даде. Ти си нещото, което винаги е липсвало в живота й, защото е нагла и арогантна кучка – ти си най-добрата й приятелка. Ти си безполов хермафродит, нейният личен шофьор, разносвач на покупки и внимателен компаньон, нейното кошче за душевни отпадъци, нищо повече. Тя ще направи всичко възможно, за да те накара да се влюбиш и да прибави скалпа ти към дългия списък от „мъже с изплезени езици”, който колекционира.

Фригидките. Някои от тези жени изглеждат изключително добре, но за сметка на това са фригидни. Нямат гадже, но това не бива да те подвежда. Те страдат от заболяване, което им пречи да изпитват наслада от секса и често компенсират липсата му с успешна кариера. Имат нужда от теб, за да поемаш излишното напрежение, което трупат в офиса. Не си губи времето с такива жени и никога не им се връзвай на приказките за приятелството. Човек сам трябва да подбира приятелите си, а не те – него.

Обратните жени. Те са лесбийки, но все още не знаят това или пък са бисексуални, които продължават да излизат с мъже. Нормалните за всеки човек разочарования от противоположния пол растат и накрая тези жени окончателно обръщат резбата. Такава жена може да ти бъде добра приятелка, но не и гадже. Можеш да плачеш на рамото й, но не и да правиш секс с нея. Защото тя харесва жени. За Бога, вие и двамата харесвате жени! Може би дори един и същ тип жени. Когато седнете в заведение и някоя засукана кака ти привлече вниманието ще забележиш, че тя също зяпа натам. Ще се конкурира с теб за твоите любовници. И ще те държи отговорен за грешките на предишните мъже в живота си. Не се занимавай с лесбийки, ами си намери жена, която да харесва мъже. И бъди мил с нея.

Общите жени. С други думи: нимфоманки или най-обикновени курвички. Живки. Отличават се с това, че може да ги продупчи почти всеки, който пожелае. Много трудно отказват. Пази се от връзка с такава жена. Още на втория ден ще ти поникнат рога, всички ще ти се присмиват, защото си правят тройки с гаджето ти, а ти единичък нищо няма да знаеш, будала. Накрая ще разбереш и ще ти причернее. Правилният подход към „общите жени” е винаги само един: чукаш и бягаш.

Глупачките. Намирам за твърде нелепо и несправедливо популярното схващане, че жените са по-тъпи от мъжете. Според мен, има точно толкова тъпи мъже, колкото и тъпи жени. Те просто са създадени един за друг. Природата си знае работата и не е ощетила никого. Ти, обаче, нали си ентелигент, трябва да се пазиш от глупачки. Някоя от тях е потенциална майка на децата ти, а кой иска да отглежда пълни олигофрени? Знам, че глупачките може да са хубави и, че може да ти правят густо в леглото. Знам, че обичаш да се фукаш с тях и да ги показваш. Нямам нищо против на теб да ти е гот. Лесно можеш да излъжеш една глупачка с нещо лъскавичко, срещу което тя да ти продаде природата си, подобно на индианците в Новата земя. Но не се обвързвай с глупачка. И най-вече: спри да я показваш, защото адски много ти вреди на имиджа.

Това са нещата от живота. Сигурен съм, че пропускам нещо. И ще се радвам ако обогатиш списъка. Честит празник!

Тихомир Димитров

Всеки, който плува в мътните води на българския бизнес ще се съгласи, че у нас можеш да разчиташ повече на некоректността на партньорите, отколкото на тяхната коректност. И това наистина е така. Ако има начин една работа да не се свърши като хората - няма да се свърши. Измамите и далаверите са навсякъде. Много трудно може срещнеш човек, който поемайки някакъв ангажимент, ще го изпълни качествено и в срок. Да не говорим да свършиш нещо преди да са ти платили - чакай "от умрял писмо". Много често дори при наличието на стриктен договор задълженията не се погасяват. "Кой ще тръгне да ме съди за 500 лв" е любимата фраза на българския некоректен платец.

А всичко можеше да е много по-различно. Девизът на Лондонското Сити: "Our word, our bond", например, значи същото като: "Дадена дума, хвърлен камък", но ние не влагаме никакъв смисъл в тази поговорка. Дребните тарикатлъци на сериозните пазари не вървят. Там репутацията е всичко. Тук репутацията е нула.

И защо се получава така? Нима западните народи са по-умни и по-малко алчни от нас? Нима корупцията и шуробаджанащината са само наш проблем? Съмнявам се. Просто уважението към реда е различно. Напредналите общества много отдавна са разбрали, че когато правилата се спазват, всеки живее по-добре.

Ние българите, за разлика от тях, сме ярко открояващи се индивидуалисти. Което е хубаво. Поне не ни е скучно. Обаче имаме сериозен проблем с живеенето в група. Много смешно ми става като чуя за тренинги, сменинари и уоркшопи на тема "работа в екип". Какъв екип, бе, братче? Западният бизнес модел никога няма да проработи тук. В Бългаия всеки индивид има собствена Конституция и се съобразява единствено с нея. Ние непрекъснато откриваме топлата вода. Затова живеем трудно.

Запознах се с един английски журналист преди време, който пишеше материал за българския преход. "Елитните квартали на София се отличават с това, че нямат улици, тротоари, осветление и кофи за боклук", - каза ми той. И аз се засрамих. Никога не говоря за несъвършенствата на българското общество пред чужденци. Премълчавам ги, за да не обиждам себе си. Предпочитам да изтъквам само предимствата, които също не са малко, но за тях друг път. Обаче несъвършенствата са толкова очевадни, че когато чужденицте ги наблюдават от упор, аз не мога да отричам. Хаосите и абсурдите са навсякъде.

На въпроса ми как става така, че един телефонен разговор или едно джентълменско ръкостискане може да послужи като гаранция за изпълнение на сделките в неговия свят, журналистът ми отговори: "една единствена проява на некоректност е достатъчна, за да влезеш в черните списъци на всички банки, застрахователни дружества, браншови организации и синдикати. И да излезеш от бизнеса." Значи не било само до доверието. Трябва и с тоягата.

Дразнещо е да наблюдаваш как принципността на качествените хора у нас се осакатява ежедневно. България ражда изключително качествени хора. И това си проличава, когато отидат да живеят другаде, където правилата се спазват, а коректността и доброто име са ценен ресурс. Тук честният е смятан за балък, а спазването на правилата е за унизените и оскърбените. Ако притежаваш здрав морал и отказваш да бъдеш тарикат навсякъде, във всичко и с всички, пред теб има само два изхода: 1) ще бъдеш доведен до просешка тояга или 2) ще потърсиш късмета си другаде. Ще бъдеш принуден от обстоятелствата да избягаш.

Не ми се отваря пак темата за емиграцията, но аз не я харесвам именно защото тя е признак на едно много много лошо заболяване на българското общество - безпринципността. Проблемите не се решават като бягаш от тях, но пък всеки има правото на личен избор и аз уважавам това. За съжаление, безпринципността на некачествените хора победи и много качествен човешки потенциал подви опашка, принуден да бяга с отвращение...

И така, когато китикуваш, трябва да предлагаш алтернативи, нали? Иначе си голословен всезнайко. Фатално е да нагаждаш поведението си към грешките на другите, само защото "всички правят така". Кофти е, че когато на един честен човечец му писне да го скубят и мамят от всички посоки, той решава да стане мошеник, но никога не успява да достигне нивото на истинските мошеници, защото за всяка работа си трябва талант. Какво да се прави тогава? Ами ето няколко полезни принципа в доказателство, че не само безпринципните оцеляват:

1) Винаги проучвай "реномето" на човека, с когото ще вършиш някаква работа. Препоръките са вещен документ навсякъде другаде, но не и тук. Поинтересувай се от историята му. Виж какво имат да ти кажат за бъдещия ти партньор банките, познатите му, бившите му бизнес партньори, дори жена му. Всяка информация, включително лична, е безценна. Ако подпишеш договора, преди да си проучил отсрещната страна, значи наистина си балък.

2) Запомни: Собствената ти честност и добри намерения никога не са гаранция за същото у другите.

3) Започвай всяка сделка с нагласата, че ще бъдеш измамен. Това, естествено, не бива да ти проличи докато се пазариш и по време на преговори, но ти си длъжен да живееш с тази нагласа.

4) Никога не вярвай на обещания. "Дадена дума, хвърлен камък", ама друг път.

5) Погрижи се, ако имаш добро реноме, другите да разберат за него. Накарай клиентите, партньорите, доставчицте, банкерите, застрахователите, служителите, бившите ти и настоящи работодатели, които са доволни от теб, да го покажат в писмен вид. Носи препоръките си навсякъде.

6) Интересувай се от механизма на измамите. Може никога да не ти се наложи да прибегнеш до тях, но ти просто си длъжен да познаваш характера на вълка, за да не те заблуди с овчата си кожа. Интересувай се от ДДС измами, имуществени спекулации, кредитини игри, пране на пари, опознай "вратичките" на закона. Няма нужда да минаваш през тях, но поне ще се опиташ да ги затвориш пред носа на наглото копеле, което винаги предпочита "втория начин".

7) Винаги бъди готов да жертваш част от високия си морал, ако трябва да се защитиш. Но това само в краен случай. Няма нужда да се правиш на Дева Мария при положение, че всички около теб нарушават правилата. Спазваш ли ги само ти - спукана ти е работата.

Спирам дотук, за да не каже пак някой, че много знам. И понеже това съвсем не е така, ще ми бъде любопитно да разбера как оцеляваш ти. Какви са твоите принципи?

Тихомир Димитров

Действието се развива в едно от онези малки, мръсни кафенета, които продават банички в найлонови торбички, затоплени на микровълнова фурна, принцеси с кайма, кафе и ракия в пластмасова чаша за 40 стотинки. Аз ги наричам „Ресторанти „всичко по 40 стотинки”. Обичам тези заведения, защото са пълни с хора, които иначе няма как да срещнеш в добре подредения си свят на уж млад, перспективен човек....

Обичам ги, защото там можеш да видиш нещата от живота. Лице в лице. Там ходят кварталните кибици, започващи деня с голяма гроздова и четири бири. Там прекарват обедната си почивка строителните работници от най-близкия обект, които хапват половин хляб и два кремвирша, обилно залети с „Каменица”, и целите са омазани с вар. Там се събират кварталните помияри, просещите циганета, беззъбите старци и безработните алкохолици. Истинският живот е там. Не в „Островът на изкушението” и не в „Градски момичета”, а именно там – в „Ресторант „всичко по 40 стотинки”.

Тези места са богати на сюжети за мен, колкото и надменно да звучи. Но точно тогава в едно от тях по случайност ме беше вкарал гладът. И липсата на време. Решението? Принцеса с кайма и кашкавал, естествено. На тези от вас, които бръчат нос ще им кажа – няма по-яка храна от храната на хората, които изкарват парите си с физически труд. И по-евтина. Освен това, един път се живее. Когато станеш на 200 години от здравословен начин на живот сигурно ще ти дотъпее, защото всичките ти познати ще са измрели. А принцеската с кайма и кашкавал беше вълшебна. За 40 стотинки.

Влизаш да се нахраниш, а без да искаш получаваш и сюжет. Бонус от заведението.
И така, седя си аз, хапвам мазна принцеска, а на съседната маса по случайност се провежда интервю за работа. Работодателят е добре облечен мъж, на видима възраст около 40 и на видимо състояние около милион-два. Презентацията му започна с хвалба, че притежава няколко супермаркета в София и, че неговата потенциална служителка може да избира в кой от тях да работи.

Срещу пича стоеше леко пълна женица, а на лицето й се четяха едновременно тъга, отчаяние и надежда. Тя имаше един единствен въпрос към своя потенциален работодател: ако й се наложи, ще може ли да отсъства от работа? Макар и само за час, макар и само за минута. Майка й била на легло и тя се грижела за нея. Това бе причината отчаяно да търси работа и да е готова на всякакви компромиси. Приседна ми хапката. И се заслушах внимателно.

„Може”, - каза й вампирът, - „стига да подадете писмена молба от предишната седмица”. Дотук с гъвкавостта на българския работодател. „Но майка ми е тежко болна, няма кой да се грижи за нея и може по всяко време да ми се обади, че има нужда от помощ, живея на близо, въпрос на минути е, все ще се намери кой да ме замести, ако се наложи, нуждая се от тази работа, за да мога да купувам лекарствата”, - проплака жената. Казаха й, че сигурно ще се измисли нещо, но трябва писмена молба от предната седмица.

Разговорът се насочи към другите условия по трудовия договор. Вампирът говори около половин час и съчини някакви псевдо-правни условия за предстоящите им трудови взаимоотношения, от които аз разбрах само три неща: 1) че нямат нищо общо с Кодекса на труда, 2) че жертвата ще получи заплата едва на третия месец, евентуално, и 3) че за социални, здравни и прочие осигуровки в неговата фирма може само да се мечтае.

Отчаяната жертва мълчаливо преглътна всичко това. Физиономията й стана още по-печална. „Интересувате ли се от заплащането?”, - Попита я вампирът. „Да, естествено, животът на майка ми зависи от това!”. „Заплатата е 400 лева на месец, работната смяна продължава от девет сутринта до десет вечерта, допълнителните смени през уикенда и почивните дни се заплащат отделно. Понякога са задължителни.” Зачаках отговора на жертвата... „Има ли някакъв проблем, ако не ви потърся отново?”, - Проплака тя.

Интервюто приключи. Шефчето дори не си направи труда да отговори. Разсърди се, стана и с намусена физиономия напусна заведението.

В главата ми изникна една притча на Дънов: „Ако имаш сто слуги, на сто човека ще служиш. Такъв е законът.” Не ми е работа да се меся в чуждия бизнес, наистина. Но мразя такива феодали. Никой не е в състояние да защити тази женица и нейната болна майка. Никой не иска да го направи, никой няма да го направи и на никой не му дреме за нея. Защото законите не са задължителни за хора като вампира. Или поне земните закони. На негово място аз щях да бъда малко по-предпазлив. Защото знам, че рано или късно Бирникът идва и събира всички дългове...

Тихомир Димитров