"I would like the world to remember me as the guy who really enjoyed playing games and sharing his knowledge and his fun pastimes with everybody else."

Отиде си един весел човек, който успя да превърне своето хоби в развлечение за мнозина и пося семената на една могъща индустрия, но най-вече хоби с традиция. Благодарение на него скуката бе заместена от един нов свят, в който тези с фантазия успяха да избягат от ежедневието и стреса. D&D успя да сбъдне мечтите на онези, които копнееха да размахат меч или рецитират древни магии, на онези които бленуваха да бъдат част от епични саги.

Този негов проект, тази игра с фигурки, зарчета и множество статистики бе само началото. Dungeons and Dragons вдъхнови мнозина. Без тази ролева игра кой знае дали автори като Р. А. Салваторе биха могли да създадат герои като Дризт До'Урден? Да не говорим за стотиците фентъзи романи и филми (и анимации ;D), които черпят вдъхновение от творбата на Гайкас! Аз самият се запознах с D&D по-късно от повечето фенове, но ако не беше Гайгакс и неговата гениална идея, светове като Ендивал (моята първа крачка в света на ролевите игри) и Forgotten Realms.

Покланям се пред теб, Гари Гайгакс (Говоря ти на "ти", защото създателят на нещо толкова прекрасно няма как да не бъде мой приятел). Почивай в мир и дано си намериш дружинка из тия Седем Небеса, с която да играеш D&D во веки! И късмет когато re-roll-ваш!

Post Scriptum: Любимият комикс, The Order of the Stick също има какво да каже в чест на Гари Гайгакс. Просълзих се.. ;(

Post Post Scriptum: И комиксът Goblins има какво да каже в знак на траур.

Насладете се на поредната .. ъм.. хумористична, браузър-базирана, масова ролева игра - Kingdom of Loathing (повече за KoL - тук).
Какво представлява KoL и с какво се яде пие (hint: забележе мартинито) ще се опитам да изразя чрез едно просто уравнение..

Вечното споменаване на елементи от поп културата в NetHack + хлапашката простота на Erfworld: the Battle of Gobwin Knob + странните създания и хапливия хумор от Легендата за Зеления Дракон + клечестите фигурки от The Order of the Stick = Kingdom of Loathing

В KoL играчът избира между шест класа (Seal Clubber, Turtle Tamer, Pastamancer, Sauceror, Disco Bandit и Accordion Thief) и обикаля из безименното Кралство, трепейки всевъзможни изчадия с единствената цел - да убие The Naughty Sorceress.
Звучи крайно банално и безинтересно, но игра, в която паричната единица е месото (meat), алкохолът се респектира повече от храната, най-ценните брони и оръжия са от плексиглас и неръждавейка, а трите основни статистики са Muscle (Сила), Mysticality (Мана) и Moxie (Бързина, Сръчност, Ловкост, Чар) определено заслужава поне една пробна регистрация.

Играта е свежарска, интересна и изключително забавна. Предметите са разнообразни, колкото са и нелепи, а описанието на всеки един item е направо убийствено. Всеки вторник има по нещо ново... иииии така.

Ако някой се престраши да пробва играта, да прати една телеграмка на Reagan Smash (6-ти левъл Seal Clubber). Защо точно "Reagan Smash", а? Защото..

Е, вече няколко пъти се опитвам да участвам в играта, наречена FORVM ROMANVM, и най-накрая се реших да запретна ръкави и да си скроя една тога. Става въпрос за форумен политстрат (политическа стратегия) по времето на Римската Република, в която играчите са сенатори с огромна, уви ограничена от останалите сенатори власт. Подкупи, наддавания в Колизеума и хиподрума, строене на храмове, статуи, флот и търговски кораби, издръжка на легиони и военни походи.
Всичко това и още много може да ви се случи във FORVM ROMANVM, стига да притежавате достатъчно систерции (не, това не латинска дума за guts, balls или кураж) и известна доза стратегически и финансов гений. ;)

Айде, като бонус ще пусна надъхващия саундтрак на филма 
1492: Conquest of Paradisе. Ей така. Без причина, просто защото мелодийката ми харесва. По-долу е останалата част от статията, ако не ви се слуша феноменалното изпълнение на Ванделис. ;(

Ще бъда прям с вас: Играта не е за всеки и иска постоянство, а правилата не са елементарни. За да бъдат схванати са нужни няколко прочита. За щастие час-час и половина са напълно достатъчни, за да си направите герой и след 1-2 дена нещата просто се случват.. Все пак няма как да се поставите на мястото на римски император ако не знаете това-онова за бита на римляните, техните закони и обичай, нали?

Но защо Япония? Защо не Китай, Корея или някоя друга азиатска държава? Защо точно този пренаселен остров с еднакво изглеждащи хорица, живеещи върху земетръсна земя и вода, раждаща цунамита? И аз не знам.. Не, излъгах ви. Всъщност знам, но съм сигурен, че няма да ме разберете.. И все пак.. и все пак.. нека опитам!

Говорим за държавата с един от най-старите и кратки национални химнове. Дори химнът им - Kimi ga yo е уникален по свой собствен начин.. Камъка, създаден от камъчета.. Мелодията!!! Кратко, максимално просто, а същевремено толкова красиво и опияняващо!

Може да се каже, че почти всичко от тази островна държава ми харесва. В момента не мога да се сетя за нещо, което да ме е разочаровало, с изключение на няколко перверзии, които не ще споделя. За сега. Причините, както вече казах са много. Японския фолклор (използвам думата "фолклор", защото японците все още вярват в много от нещата и за това определението "митология" е... леко неподходящо), тяхната култура, обичаи, уникалности, и така.. Като се започне с небезизвестните и любими..

...японски чаени церемонии, кимоната, бойните изкуства, нестандартните и екзотични ястия, сакето, катаната, шурикените, кусари-гамата, манрики-гусарито, пътят на самурая, нинджите, оризът, ками-боговете и духовете, всички дребни ритуали, суеверия и поверия, легендите, мистерията, храмовете, реликвите, тори портите, красивите езера, грижовно кастрените бонзай дървета, внимателно подбраните речни камъни, тревистите вълнички, розовите вишни, музиката, икебаната, оригамитата, Хирошима и Нагасаки, Токио, Киото, императори и самураи, мангата и анимето, роботиката, електроуредите, земетресенията, цунамитата, вулканите, канджи йероглифите, сладкият английски акцент, хайку тристишията, кабуки представленията, гейшите, сушито, уасабито, раменът, дори класовете по аеробика по залесените покриви на небостъргачите.. Всичко, всичко, всичко..

За разлика от повечето държави, Япония е страна с обичаи. Едно е да историите да се предават от уста на уста, друго е в тях все още да мъждука онази искра, която да им дава живот, подобно на мъзгата във вените на вишната. Това е държава, която въпреки влиянието на Запада, въпреки стотиците чужди инвеститори все още пази своите идеали.

Никога не съм бил в Япония, за да потвърдя този факт, но съм сигурен в това! Това е място, в което приказките и поверията се вплитат в модерното ежедневие, където самурайският меч все още блести, макар и слабо наред с армията от роботи. Speaking of which, ако не познавате симпатичното синьо роботче (Tachikoma) то задължително си дръпнете всички епизоди на Ghost in the Shell!

Със сигурност много от вас ми се чудят на акъла. Знам, че много хора незнайно защо се боят от азиатската култура и азиатците като цяло, а други просто не се интересуват от тази цивилизация.. Но за мен японците са нещо прекалено чаровно, нещо прекалено примамливо. Японският език също ме влече, дори ми е малко по-интересен от латинския, защото чрез аниметата и приятели имам възможност да го чуя в разговорна реч. Нещо повече - готов съм да го науча ако ще да отида в Япония само за месец! Мисля, че ще си струва. Знам, че едва ли ще успея да го науча на нивото, на което знам английски, и хич не се и надявам, че имам шанс да пребивавам в Япония. Наясно съм, че градовете всъщност са много активни и под напрежение. Японският е труден език, а писмеността е още по-коварна, но за мен това е поредното предизвикателство... И хич не смятайте, да ми баете на главата с изречения от сорта на "Ама то тоя език се говори само в Япония и няма как да го практикуваш!" Вярно е. Е и? Да не би в училище всеки да учи италиански и/или френски с ясната цел да замине за съответната държава? НЕ! Точка по въпроса.

И още нещо... Япония загива.
Не в буквалния смисъл на изречението, за щастие. Малко по малко средностатистическият японец става все по-модерен и по-модерен, забравяйки своите корени, своя фолклор. Внасянето на западна култура в Япония разяжда нейната уникална и екзотична култура и ако всичко продължава по този начин... до 10-20 години Япония ще бъде с главата надолу. Въпреки своята красота, в моите очи, Страната на Изгряващото Слънце залязва и за това се моля да я видя, преди да заглъхне съвсем. Тази въздълга статия обяснява как, къде, кога и защо японците се обезличават до такава степен, че се превръщат Nihonjin-banare - de-Japanized. Забележете - статията е посветена на Аниме жанра, но обхваща толкова много аскпекти от живота на средностатистическия японец. Когато за пръв път прочетох "More Animated Than Life" на Сато Кенджи едва не се разплаках. Стана ми тъжно, заради японците и тяхното обезличаване и себеподценяване. Някак си... нелогично е една хилядолетна империя да коленичи пред когото и да е било, камо ли пък да подръжава на своите идоли до такава степен, че да превръща героите от японските анимации в европеидни, бледолики същества.. Гадно е, наистина е гадно.

"With their sharp-featured faces and long-limbed bodies, Westerners (read Caucasians) are physically suited to the movie screen; everyone looks almost too beautiful, down to the minor characters . . . . Japanese are just the opposite. Even people who appear delicately beautiful in person look round and dumpy and totally unstylish on camera. The reason many people today say they dislike the "ugliness " of Japanese films — content notwithstanding — is that the looks of Japanese screen actors put domestic films at a crucial disadvantage. Period pieces at least allow one to cover up these failings with elaborate costumes. But when they take off their clothes for bedroom scenes, even the most glamorous Japanese actors and actresses look hopelessly unattractive — which is why you can't pay me to watch Japanese porn." - Нагасава Сецу, 1983, "Don't Look Now"

Малко по малко Япония се превръща в Гърция, където Зевс, Атина и Херкулес са само част от митологията на една бивша, велика държава. :(
И като споменах аниме, няма как да не изкажа своите адмирации към този жанр. През последните 2-3 години, анимето е основното нещо, което гледам. Като се започне от Ghost in the Shell, One Piece, Naruto, Airmaster, Mushi-shi и Death Note до филмите Princess Mononoke (もののけ姫, Mononoke Hime), Naruto филмите, Spirited Away и други.

The first cold shower;

even the monkey seems to want

a little coat of straw. - Bashō

Най-срамния ден в историята на човечеството - 人間宣言:
Приятелите ми ме знаят като History freak. Обожавам световната история, но предпочитам по-античните времена, пред модерните. По-интересни са ми! Но това също е без значение. Важно е да спомена, че за мен най-срамният и гнусен момент в историята на човечеството и най-вече най-бруталното и нехуманно деяние на Съединените Американски Щати е насилването на Хирохито (1901-1989), или Император Шова да се отрече от божествения си, императорски произход и подлагайки на съмнение своята и тази на дедите му връзка с Аматерасу (Богинята Слънце), чрез подписването на Ningen-Sengen (人間宣言)! Следното е of great importance!

朕ト爾等國民トノ間ノ紐帯ハ、終始相互ノ信頼ト敬愛トニ依リテ結バレ、單ナル神話ト傳説トニ依リテ生ゼルモノニ非ズ。天皇ヲ以テ現御神トシ、且日本國民ヲ以テ他ノ民族ニ優越セル民族ニシテ、延テ世界ヲ支配スベキ運命ヲ有ストノ架空ナル觀念ニ基クモノニモ非ズ。

The ties between Us and Our people have always stood upon mutual trust and affection and do not depend upon mere legends and myths. They are not predicated on the false conception that the Emperor is divine, and that the Japanese people are superior to other races and fated to rule the world.

Взаимоотношенията между Нас и Нашите хора е била винаги базирана върху взаимно доверие и привързаност и не зависи от прости легенди, и митове. Те не са наложени от грешната представа, че Императорът е божествен и че Японските хора са по-висши от другите раси, и предопределени да владеят света.

Решил съм това лято, или другото, или по-другото живот и здраве, ако не ми пресече черна котка пътя да замина за Япония. Местния колеж предлага 5 седмици учение в Киото. Без значение колко струва цялата екскурзия- ако ще цунамита да е имало наскоро или пък някакво рекордно земетресение да ги е разтърсило, Япония.. here I come! Само да съм жив и здрав и да печеля пари с подобаващо темпо, пък дупе да ми е яко. И просто като си помисля, че имам и най-малката вероятност да попадна в този рай, на края на света (буквално!).... shivers down my spine!

Не знам за вас, но аз редовно си проверявам статистиките на блога. По някога го правя през 5-10 минути и се радвам, когато имам рекорден брой посещения.. и съответно ми е кофти, когато някоя интересна тема не бъде видяна от достатъчно хора. Често посещавам и Wordpress мини страничката, която показва класацията на българските блогове и неведнъж съм бил на върха в една или две категории, което ме радва.. наистина ме радва. И все пак, понякога трудът ми бива засенчен от не-чак-толкова качествени постинги. От преме на време прибягвам и до разни трикове, чрез които да привлека вниманието на публиката (Ex. Google пуска за пръв път снимка на непознат до сега, запазен динозавър; Обвиняват медиците ни за зомби нашествие ; Blizzard - Ужасната истина!). На война, като на война все пак! И да, понякога имам странното чувство, че съм на бойното поле с лек автомат и 1-2 гранати на разположение.. И за това...

Обявявам война на всички блогове!

Само дето аз няма да участвам, а ще гледам от страни и ще командвам парада, докато желаещите се избиват по-възможно най-безмилостния начин.

Не, сериозно. Според мен това е една много добра идея. Не съм сигурен, дали всичко ще мине като по мед и масло, но никой не е перфектен, все пак. Представете си как различните блогове и техните автори се превърнат в командири и президенти на измислени държавици. Явлението реших да нарека Blog Wars.

В Blog Wars, различни блогъри си създават уникална държава, разменят ресурси и водят войни по една доста опростена система. Играта е неангажираща. Единствената регистрация, която ще ви е нужна е в Google групата, която ще използвам за да съобщавам събитията.. То там дори не трябва да се регистрирате. За да играете трябва да си посещавате пощата редовно. Играта е горе-долу изцяло e-mail-и. Lots of 'em. Вие ми пишете какво искате да направите, аз преценявам дали е възможно и го обявявам на останалите.. след това казвам и резултата. Играта е наистина проста.

За победителят има трофей!

Правилата са по-долу!!!!!

1. Началото

Преди да направя каквото и да е, ще трябва да знам колко участници ще има. Надявам се на 10-12 участника и ако евентуално има повече желаещи мога да ги групирам в нещо като съюзи. След като получа крайната бройка ще нарисувам картата и всеки ще има възможността да си избере мястото на държавата. Избира се по ред на "записване" в играта.. тоест най-бързият печели. Какво печели се не знае.

След като си избере държавата, играчът получава индивидуално съобщение, което му казва за положението в страната с едно-две изречения. Въз основа на това инфо играчът си измисля държава - дава й име, кратко описание и разни други подробности, които са от значение за играта.

2. Числата:

В играта има 3-4 статистики, за да бъде малкимално лесно да се борави с тях.

Пехота - или т.нар стандартна армия. Колкото повече Пехота имате, толкова по-силна е вашата армия. С Пехота не можете да нападате острови.. защото е пехота. Всяка държава има своя Пехота, като размерите й зависят от популацията на държавата и нейното местоположение. Ако изгубите битка в атака, 50 % от използваната Пехота умира.

Флота - подобно на Пехотата, Флотата е вашата армия от бойни кораби. С нея не можете да атакувате държави без излаз на море. Островните държави имат най-силна Флота. Ако изгубите битка в атака, 50 % от използваната Флота умира.

Популация - вашето цивилно население. Заедно с флотата (ако ви нападат по вода) и пехотата (по суша) или и двете (ако ви атакуват едновременно по двата фланга), Популацията се взема в предвид когато се защитавате. Колкото повече Популация имате, толкова по-силна защита имате. Размерите на популацията зависят най-вече от големината на държавата..

Ресурси - Всяка държава започва с един ресурс по нейн избор. Развитите държави могат да произвеждат танкове, коли или ел. техника, средните малко по-евтини неща, докато по-неразвитите държави изнасят храна и т.н. По време на битка някои ресурси могат да обърнат войната в нечия полза. Ако нападателят произвежда или притежава ресурси като оръжия и бойни машини, той ще има предимство, когато атакува.. но ако защитникът има храна той също ще е по-подготвен. Вашият ресурс и ресурсите, които сте завладели след инвазия са в неограничено количество. Ресурсите, които сте разменили не можете да разменяте.

3. Държавите :

Тук има три вида държави: развити, средни и страни от Третия Свят. С каква държава ще започнете е почти без значение - те си имат и силни и слаби страни.

Развити държави - най-много популация, най-голяма армия (в почетето случаи) и флота. Притежават и може би най-ценните ресурси в играта, но за жалост са главна мишена и могат да бъдат потушени лесно ако малките държави се обединят. Не разполагат с бонуси..

Средно развити държави - малко по-слаби от Най-развитите държави и все пак достоен противник със своите бонуси.

Държави от Третия Свят - Малки, слаби държави с малко или средна популация, малобройна Армия и Флота. За разлика от останалите държави, тези слаби страни имат доста силни козове, които могат да използват срещу своите врагове. Подобни държави стават изключително силни ако се съюзят, но са изключително слаби в началото.

В зависимост от държавата, която си изберете ще получите един от статусите по-горе. С малко дипломация, подлост, тактика и много късмет можете без проблем да станете от изостанала държава в развита държава, или дори да поддържате своя развит статус, тъпчейки по-малките държави, с помощта на средните. Средните пък също могат да се конкурират с големите. Сами виждате, че с каква държава започвате съвсем не гарантира победа/загуба. It's all about the game.. and how you play it. It's all about control, and if you can take it..

4. Бонуси:

Бонусите са нещата, които разнообразяват играта. Само средните и малките държави получават бонуси, като при някои те са 1 или 2. Бонусите на малките са по-добри. Все още не съм решил по какъв начин да раздам благинките, но при разпределянето ще имам в предвид описанието на държавата, местоположението, размерите.. и естествено ще има малко късмет в цялата тази работа. Под "благинки" разбирайте възможността за превръщането на популацията в партизани, напалм, минни полета, сателити за шпиониране и много, много (надявам се) други неща.

5. Съюзите:

В играта постоянни съюзи няма, както и в реалността. Всяко обещание може да бъде заплюто, всяка хартия скъсана, но последствията от подобно действие могат да бъдат фатални. Решил съм съюзи да се образуват само по време на война. Когато някой нападне дадена държава, останалите държави могат да се притекат на помощ към която и да е страна. Те решават с колко и каква армия да подпомогнат и тяхната подкрепа се добавя към армията на нападателя или защитника. Важно е да се отбележи, че по време на война се гледа единствено популацията на защитаващия се.

6. Боен Калкулатор:

a. Как се атакува? Атакуващият ми праща e-mail и аз автоматично обявявам неговото решение на всички останали. В e-mail-а трябва да пише:
<Име на държавата> атакува <Име на държавата> с <Пехота брой, Флота брой (може и сдвете)>. Специални бележки (ако има).

б. Как се защитава? Никак. Защитникът автоматично защитава своята държава с всичко налично.

б. Как се прави съюз? За да се присъедините към някого просто пратете e-mail със следния текс:
<Име на държавата> помага на <Име на държавата> с <Пехота брой, Флота брой (може и сдвете)>. Специални бележки (ако има).

в. Какво става с атакуващия, защитаващия се и съюзниците след като войната свърши?

Атака:
*победа: Печели 50% от Популацията, Пехотата и Флотата на падналата държава. Останалите 50% разделя както сметне за добре измежду тези, които са му помогнали. Печели всички ресурси, които са били производни на защитаващата се страна (начален ресурс + всички начални ресурси на завладяните страни), а непроизводните разпределя измежду съюзниците. Печели всички неизползвани Бонуси.
*загуба: Губи 50% от всичко, с което е атакувал. Дава един ресурс на защитаващия се.

Защита:
*победа: Печели 25% от общата армия която го е нападнала, включително и от тази на нападналите го съюзници. Печели един ресурс от нападналия го.
*загуба: Държавата бива унищожена.

Обща армия на Атакуващия + бонуси от ресурси + Обща Армия на всички сюзници + техните бонуси от ресурси vs. Обща армия на Защитаващия се + Популация на Защитаващия се + бонуси от ресурси + Обща Армия на всички съюзници + техните бонуси от ресурси.

Но стига правила... останалото ще стане ясно по време на самата игра, надявам се.

Ето как да се включите. Пратете e-mail на neiskata.gak@gmail.com със следното съдържание :

________________
Име:
Ник:
Блог:
Skype/ICQ:
Име на държавата:
________________

Ако желаете Бонус точки в началото на играта, по желание можете да изпълните и следните неща. Всяко от тях ви носи 25т. които да разпределите върху Пехота, Флота или Популяция. 25 точки могат да ви избавят от равенство или дори загуба в началото, а 100 точки са си 100 точки.

1. Направете си акаунт с името на държавата, с която искате да играете в NationStates, за който съм писал тук, и не забравяйте да сложите линка в писмото. 2. В блога си пишете за явлението и сложете линк към статията. 3. Сложете линк към блога "Смокини и Черници". Желателно е с банер.
4. Ако изпълните и черитите, получавате още 25 точки. :)

Самото излъчване е някакво такова... впечатляващо. Напомня ми на анимацията "Конан" и на първите ми опити като Разказвач. :)

Преди няколко дена попаднах на едно удивително френско видео, което ме накара да измайсторя една 24 каратова усмивка.. Французите винаги успяват да сритат задника на неверниците по възможно най-коравосърдечния начин. И не - не визирам действителната френска армия (те такова нещо нема!) в далечното минало и близко настояще. Даже напротив! - да живеят.. "националните им герои"! Астерикс и Обеликс 2 da rescue!!! Ей на туй му викам лирическо отклонение. Видеото е мааалко по-надолу. Обещавам!

Следното видео асоциирам с две неща : Naruto и Монахът от DnD.. След един бърз преглед на Player's Handbook 3.5, Монахът ме заплени най-много и като клас, и като типаж. Вярно е, че е сравнително трудно за един монах (ненавиждащ злото, тачещ доброто.. бла, бла) да се интегрира в класическата DnD група, поради особеностите си. Освен това един монах се нуждае от добра причина, за да се влачи с тумба приключенци - пари, слава (лична) и прости материални блага не са подходящ стимул за този клас, освен ако историята и характера на героя не се извъртят по определен и интересен начин.. Много хора спорят, дали монахът е полезен клас, дали е imba(lanced) и т.н, и т.н. Аз нямам много опит с d20 системата, и никога не съм играл в класически DnD сетинг, но с удоволствие чета (без да се меся), как във форума на сравнително новия RPG сайт - A Bag of Dace водят титанични спорове относно качествана на монаха. Наблюдавайте спора (понастоящем - заглъхнал) от тук.

Tobidōgu : Shuriken Timor Dei no Jutsu

Is time for yer tankard o'random goodness!

Уж постът щеше да е кратичък и изцяло посветен на Supermoine, но... нали блоговете са за да се пише в тях? Та тука ще попиша съвсем мънинко (обещавам) за няколко религиозни фантасмагории.. като Малки Богове на Тери Пратчет. Това е може би една от най-добрите му книги. На сцената излизат нови герои, декорите са други, а манипулаторите с марионетките - все същите.. На мен ми хареса, майка я карах десетки пъти да седне да я прочете, но май не я очарова много. И тя като мен е фен на Пратчет. ;) А пък ако ви се чете random goodness относно фанатизирани вярващи, дребни нападки върху религиозната общност (agni dei, хех) и други интересни случи и събития, посетете The Land Under the Shadow на другаря Daggerstab, за да си спестите stab-ване с dagger. Backstab hurts! Сега се чудя дали да удължа тоя пост или да продължа малко по-късно.. Айде да е второто!

Amen.*

*Post Scriptum : Допреди няколко месеца над главата ми висеше един лист, формат A4, на който с червен химикал бях написал In Nomine Patris, et Filii, et Spiritus Sancti. Amen. (Ако не знаете какво означава, значи се нуждаете от няколко милилитра вероучение. За предпочитане под формата на отлежала австрийска бира.. тъй и тъй си говорим за монаси, нъл тъй?) For no reason. И имаше някакво ароматизаторче с лепка, което красеше стаята ми в продължение на година след като издъхна.. ;)

Е, сигурно се чудите защо по дяволите дрънкам меланхолии относно книгите-игри? Ето тази интересна тема във форума на Artline. Няколко фенове на книгите-игри са напарвили списък с (почти) всички книги-игри в България. Просто няма как да не ги похваля. Списъкът е ето тук. А освен това се натъкнах и на български сайт с няколко (15) книги-игри онлайн. Повечето са на Колин Уолъмбъри (Любомир Николов), който според мен е и най-добрия писател в този жанр.

Добавих по-горните препратки в Уикипедия.. ей така, понеже ми е скучно.

Ех, все още си спомням опитите за писане на подобна книга.

Please, you look!

"Как се казва Мечо Пух" в различните държави :

Ирландия - Меч О’Пух
Шотландия - Мечо МакПух
Англия - Мечо Пуух
Дания - Мечо Пухсен
Швеция - Мечик Пухсон
Норвегия - Мечо Гунар Пухяер
Русия - Мечо Пухин
Грузия - Мечорат Пухашвили
Армения - Мечан Пуханян
Китай - Ме Чо Пух
Япония - Мечоши Пуханага
Италия - Мечо дел Пухини
Испания - дон Мечо-Мария Пухалес
Бразилия - Лиуш Назарио Соуса и Лима Франсиско да Мечо - Пухиньо
Германия - Хер Мечо фон Пухен
Франция - Мечоас дьо Пухле
Саудитска Арабия - Мечо ибн ал Насър ел Сахиб ес Пухар
Камерун - Кхмечо Мбпух
Иран - Мечолях Пухейни
Израел - Мечосей Пухберг
Ирак - Меччам Пухеин
Индонезия - Мечолар Пухарто
Индия - Мечира Пуханди
ЮАР - Мечсън Пухела
Нигерия - Мечубу Пухегбени
Холандия - Мечри ван Пухкелен
Белгия - Мечил де Пухилде
Ливан - Мечнин Пухнан
Според Лукас - Мечарт Пухейдър или Мечюк Пухайуокър (според избора на страна)
Според Спилбърг - Професор, доктор, доцент, асистент, кандидат на какви ли не науки Мечиана Пухоунс
Според Сервантес - Дон Пухот и Санчо Праса

ОМГ!!! Пост без линкове! WTF? NOT! Както вече споменах в миналия пост, споменах за World of Warcraft. Е днес посетих някакъв RP сървър с не много хора, за да поиграя като немъртва магьосница на име Drozofilia. Нашата ерудирана мърша, подобно на Рег Шу (демек зомбито от Клуб "Ново Начало") от поредицата за Стражата на Тери Пратчет обикаля гробищата, махайки вежливо и смеейки се на всеки случаен минувач. Защо ли? Ми защото през пет минути казва нещо от рода на "Undead - YES! Unperson - NO!".. мдам..

То не беше инсталация, то не бяха ъпгрейди, ъпгрейди, ъпдейти, add-on-и и подобни простотии. Мина се поне час-час и половина докато най-накрая успея да играя! Пък няма да споменавам колко пъти трябваше да цъкам на "I Agree" - направо ми писна! Все едно щях да си купя играта без да съм съгласен на условията в нея.. Пък и дори да не бях няма как да върна проклетията в магазина, щото ще си помислят, че съм я копирал. Но поне в процеса на инсталиране и ъпдейтване нямаше никакви проблеми. Всичко имаше вкус на мед и масло..

Та, аз в момента играя WoW без да е оригинална и пиратска. Всъщност си купих един диск за 2 долара, който ми позволява да играя играта в продължение на 2 седмици. Мисля, че до тогава ще ми мине мерака - искам само да разуча играта и да се разходя из Азерот. И естествено първият ми герой е Трол Шаман на име Ней'джин (Neyjin).. :D За сега съм 9ти левъл!
Да си призная, играта е наистина добра. Разнообразна е, въпреки че куестовете не са чак толкова добри. Харесва ми как са направили градовете - за сега имах възможността да разгледам само Огриммар - столицата на орките.. но съм сигурен, че и останалите градове са интересни.

Това е за сега...

Me and Salvatore

Искаше ми се малко повече Magic : The Gathering да поцъкам с Light_Lord и братовчеда му, защото просто иначе няма как да се възползвам от картите си. В България с него играхме, даже направо ни писна. Ако не се лъжа, все още имам повече победи. Хех..

Никой не може да се опре на Scalpelexis (4ти резултат в Google сочи към myspace акаунта ми) Никой. Бухахахахахха...

Ролевата игра по World of Warcraft е в странен застой, има някакви размирици, недоволства. Май само аз не се оплаквам от нещо или някой, и май само аз се опитвам да сплотя Ордата. :( Дано задругата не се пръсне.. Най-накрая склоних Светлия да се присъедини към приключението - за сега не е ясно към коя фракция ще е.. Ордата или Алианса. Дано да е към Ордата. FOR THE HORDE!!! 

А ето я и най-голямата новина. С Light_Lord почнахме едно съвсем невинно RPG по ICQ-то. Поне бе невинно в началото. Сюжетът в момента е никакъв, въпреки множеството наченки и подсказки за съществуването на такъв. Сигурно се чудите защо, по дяволите, ви разказвам за тази случка. Е, всичко си има причина, дами и господа. Всичко си има причина. Двамата решихме да превърнем това незначително разказче в сценарий за уеб комикс. Речено, сторено. Пуснахме обява, че си търсим художник във форума на Artline (Ето я темата)  и не след дълго fan4battle прие предизвикателството. Fan4battle е наистина талантлив илюстратор (не знам каква друга дума да използвам, но тази звучи добре). Хвърлете един поглед на портфолиото му. Мисля, че случихме на художник, дано е достатъчно ентусиазиран и успее да ни вмъкне в програмата си. Все още нищо не е сигурно, дано всичко се получи. Неофициалното заглавие на уеб комикса ще е "Hunger for Magic".

За останалото ще трябва да почакате.

Седми час. Английски. Обичайното бръщолевене, обичайната скука.... До момента, в който учителят ми съобщава, че на 25ти октомври в близката книжарница ще гостува не кой да е, а самият Р. А. Салваторе! Ей ви и дефиниция на думата "късметлия"! ;)

Е, не се надявах на подобно чудо, но ето че се случи! Срещнах се с един от любимите си автори и то почти без да искам.

L' verve z'hind delmah.

Р. А. Салваторе в момента е на национално турне из страната (визирам САЩ, за незнаещите), което започна на 24ти Октомври и ще завърши в края на месеца. Турнето е по случая на новата книга, която излезе едва вчера - Road of the Patriarch. В нея се разказва най-вече за "лошите" персонажи от поредицата за Дризт, а именно Артемис Ентрери - пълната противоположност на многоуважавания Дризт До'Урден и Джарлаксъл - мистериозния мрачен елф (aka drow) и елитен "предан" наемник. Струва си всеки пукнат цент!

Предишните две книги са, както следва - Servant of the Shard и Promise of the Witch-King. Тъй като Салваторе говореше в продължение на час и половина (в началото за творбите му като цяло, бъдещите му планове, филми и игри по поредицата, а след това отговаряше на въпроси от публиката) няма как да обърна внимание на всеки аспект от срещата ми с него. Ще кажа само няколко по-важни неща..

Harl'il'cik p'los ukta, sha-rasa p'los ukt llanath lu' satiir ukt zhennu athiyk, whol uk zhah l' vaen linthar!

Първото е, че Салваторе е изумителен човек. В началото ми се стори, че казва "Дрицт", вместо "Дризт" и се стреснах лееееко.. На външен вид няма как да познаете, че това всъшност е ТОЙ - легендарният, епичният Салваторе. Най-обикновен американец. Не носеше някакви особени дрехи - джинси, нормална блуза. Нормален, нормален човек. Носът му е леко крив и се оказа, че това е в следствие на дълги години бокс. Жена му също беше там - отново типична американка. Тъмна руса коса, делови вид, интелигентен поглед. И тя не носеше по-особени дрехи, което ми направи приятно впечатление. Поведението на Салваторе трябва да служи за пример на всяка една известна личност.

И така.. без повече излишни церемонии нека разкрия някои от бъдещите планове на Салваторе.

1. Игра по поредицата

Веднъж телефонът звъннал и Салваторе вдигнал слушалката. За негова изненада от другата слушалка се чул гласът на самия Кърт Шилинг (цъкнете на картинката за бонус) от Red Sox (White Sox са чикагски отбор) - един от най-известните бейзболисти в историята на спорта. Въпросният Шилинг решил да създаде своя компания за компютърни игри и решил да покани Салваторе. Е, героят в тази история не устоял на изкушението* и естествено се съгласил.

Салваторе е твърдо решен да пресъздаде книгите под формата на компютърна игра и вярва, че бъдещето на фентъзи литературата като цяло е в компютърните игри. На няколко места се споменаваше, че играта може да е MMORPG, но и това не е сигурно. Лошата новина е, че Салваторе каза, че подобна игра ще отнеме най-малко 3-4 години докато бъде завършена. Споменаха се и игрите Everquest, Baldur's Gate, Neverwinter Nights и други. Оказа се, че това са едни от любимите игри на автора, както и на господина ми по английски, който освен пътешественик (преподавал е в Кения и Турция за по 1 година) се оказа и фен на Dungeons and Dragons (Имал Priest, изповядващ Исляма, който се опитвал да конвертне орки към своята религия. Почти успял с един полу-орк.) . Идеше реч и за книгите, написани по дадена компютърна игра и най-вече за една от книгите по Everquest, на която Салваторе бил редактор. Явно подобни книги се популяризират както подобава и нямат успех на пазара. За да успеят, казва Робърт, още при регистрацията на играта трябва да има един голям бутон, който да привлича играча. Чрез прочитането на дадена книга, копувачът успява да вникне в света по-бързо и по-лесно и изпитва много повече удоволствие докато играе. Има нещо вярно в тия думи, но дали това е перфектното решение.. :)

Следващото турне на Салваторе ще бъде в Италия.

Докато подписваше книгите ми, легендарният автор сподели няколко неща с мен. Ето и някои от нещата, които си казахме, докато Великият подписваше книгите ми.

Салваторе : Имаш интересно име, не като моето - Боб.
Аз : Не е вярно, а и вие поне сте известен, докато аз не съм.
Салваторе : Имаш време да станеш известен.
Аз : Вярно, но едва ли..
Салваторе : А искаш ли?
Аз : Естествено, че искам да бъда известен.
Салваторе : Внимавай какво си пожелаваш..

Щом разбра, че съм от България, Салваторе се усмихна и каза, че винаги е искал да отиде там, дори негови колеги и редактори ни посетили неотдавна. Дори бил спечелил някаква българска награда, което го изумило. Освен България, Салваторе изяви желание да посети изобщо цяла Източна Европа и Русия. Аз го уверих, че в тези държави има много негови фенове. То си е така, де.

Vel'drav l' vaen drathir zhah luth phor l' vaen elemmiire d' kre'tan

2. Филм по поредицата
Салваторе ни увери многократно, че филм за Дризт със сигурност ще има. За жалост той няма никакъв контрол над нещата и нито може да каже със сигурност върху кое заглавие ще бъде екранизацията, нито нищо.. Според него "Servant of the Shard" и "Homeland" ще бъдат най-подходящи за големи екран. Салваторе дори наблегна на "Homeland", уверявайки режисьорите-мераклии, че филмът няма да се нуждае от почти никакво осветление. :D :D :D По време на срещата Салваторе се шегуваше многократно с публиката. Повечето шеги бяха свързани с компютърни игри и DnD. Салваторе играл Baldur's Gate и се шокирал, когато забелязал един мрачен елф с два ятагана. Атакувал го, защото знаел какви артефакти може да пусне (Все пак Дризт До'Урден е негово творение!), но не успял да го убие. :P Е, това е то да си известен.

3. Hodgepodge
Салваторе вече е завършил следващата книга и в момента ръкописът (хех, едва ли) е в ръцете на редакторите. Неофициалното заглавие е "The Orc King", но забравих към коя серия ще да е. През цялото време авторът даваше съвети на бъдещите писатели - вярвайте в себе си, инстинкта си, и редакторите си, направете си схема преди да пишете, но не я следвайте слепешком. Направи ми впечатление, че Салваторе споменаваше адски много "The DemonWars Saga" - много неща от тази поредица са му любими. Адски трудно е да се предаде всичко дума по дума. ;( Най-искрено съжалявам феновете на Салваторе, които нямат възможността да го видят на живо. Освен великолепен автор, той е адски забавен и леко особен събеседник - не всички автори са като него. Ако не сте чели неговите творби, съветвам ви да го направите колкото се може по-бързо. А ако не сте фенове на фентъзи жанра, то неговите книги със сигурност ще ви накарат да се влюбите в този литературен стил. Не гарантирам, но обещавам.

Аз иначе се сдобих с подписано копие (твърди корици) на "Road of the Patriarch" и "The Lone Drow". Моят най-добър приятел, Светлият Лорд също получава подписан "Road of the Patriarch", защото го заслужава. Той също е късметлия, понеже получи колета (най-накрая), който му пратих преди повече от 2 месеца.

5. The Legacy of the Drow
Светлият ме помоли да добавя следното нещо. Та, докато разписваше книгите, Салваторе написа по едно изречение на всяка книга. Не знам дали това са цитати от дадена книга или просто му идват от вътре.

Та, на моя "Road of the Patriarch" Салваторе написа "Entreri looks into a mirror. ", а на "The Lone Drow" - "What it is to be an elf!". В книгата на Светлия пък пише "The long journey home.", което на мен ми звучи адски носталгично. Напомня ми за родината.. и феновете на Салваторе, които не можаха да присъстват на това събитие.

Ако имате въпроси, питайте.

И btw.. Пътят към Митрал Хол е осеян с опасности..
____________________________________
1. Failed Charm check.

Дано приключението, в което участвам да се развие и да започнем със същинската част - no more прелюдии и разправии. За сега съм сравнително доволен от поведение на героя си. Все още се опитвам да му хвана цаката на тоя акцент - опитвам се да съкращавам някои думи, други пък променям, така че да се разбира за какво иде реч, но да си личи, че думата е казана по грешен начин.

Днес бях приятно изненадан от alexxx, който в момента участва в линията с Алианса, за жалост, де. Та, alexxx е един професионален художник, който преди няколко дена скицира и оцвети героя на Здрачника. Бях го помолил да скицира и моя трол, но така и не получих отговор. Здрачникът спомена, че alexxx нямал време или нещо подобно и аз малко се разочаровах, защото наистина исках някой да направи фен арт на Ней'джин. Днес обаче alexxx се постара и ме изненада с една много красива рисунка на героя ми. Видях неговия шедьовър рано сутринта и изображението се запечата в мозъка ми. Излишно е да споменавам, че цял ден бях на седмото небе от кеф. За рисунката - Цъкнете тука! Разбира се има някои малки неточности като прическата и нейния цвят, прекалено злобното изражение и т.н, но това са дреболии. След като се прибрах обаче се оказа, че още някой е нарисувал героя ми. Оказа се, че и Searinox е проявил желание да скицира Ней'джин. За рисунката - Цъкнете тука! Оценявам и двете рисунки по еднакъв начин и съм адски трогнат. That made my day!

Освен това имам още нещо, с което да се похваля. Днес официално завърших своята първа снимка. Аз я заснех, аз проявих лентата и аз направих позитива. Много добър фокус - като качество е много добра. Уви, хартията май се е осветила и долната част от бялата рамка е леко черна, но поне не засяга снимката. Но това може да се оправи, на фотошоп. А и все пак първа снимка ми е. Скоро ще я сканирам. :)

Post Scriptum : 206ти епизод на Наруто е с английски субтитри! Мухаха..

Ней'джин

Героят ще участва в приключение, заедно с още членове на Ордата. Паралелно с нас ще върви и група от Алианса. Дори има възможност в далечното бъдеще двете групи да се срещнат и да настане варгал. The Horde or the Alliance? Who will prevail? Дори си смених wallpaper-а! For the Horde! Мухахах!

В J!NX имат фланелка с Ордата. Ще я добавя в своя wishlist веднага щом напиша този пост. От jтук поръчах фланелка за Stormbringer и Light_Lord. Материята е страхотна, пристигат що-годе бързо и.. абе какво може да се очаква от сайт from geeks for geeks?

Pink Rabbit Says : Shoot to Ill [скрийншот]
И във връзка със скрийншота, посетете обновения ми Wishlist !
Внимание! Вероятността това отклонение да се дължи на факта, че за пръв път си хапнах заешко е много голяма!

Ако не познавате Elmo/Squall лично и не сте член на Великата Сивостенска Инквизиция (или Ексквизиция), шансовете да схванете за какво иде реч в това постче са малки. И все пак ще се опитам да ви представя това чудо на природата, колкото и трудно да ми е.

Там където е Свети Елмо има и попътен вятър. (Скрийншотът е направен от мен)
Елмо се регистрира във форума в края на месец юли, 2005 година. В Сивостен неговият ник символизира несериозност и хиперактивност, подчертани с огромен чар, желание и известна доза титаничен мързел.

Ако от мързел болеше, досега да бях пукнал.

Елмо е непредвидим. Води паралелно в няколко линии и въпреки неспособността си да ги поддържа редовно, той не се отказва и продължава да се бори със съдбата. Всички "играчи" в Сивостен са наясно с тези негови отрицателни качества, но това не им пречи да се запишат моментално във всяка негова авантюра. Знам това от личен опит - участвам в.. ако не всяка, то в почти всички негови авантюри. Момчето се старае. Личи си кога е захвърлил най-демонстративно учебниците по Испански с единствената цел да напише няколко реда в своите приключения. В такива моменти Елмо е много добър разказвач и си заслужава хвалбите. Понякога, обаче наш Свети Елмо не си дава зор, бави се с постовете, а накрая възнаграждава чакащите го "играчи" с една "птича цвъчка". Cool, eh?
Елмо е пример, за това как старите прякори остават за винаги, без значение колко пъти си сменяш името и лика. В момента той е известен под прозвището Squall, но за всички други си остава пухкавият, червеничък Елмо (а за мен и Light_Lord - Елмозини и Елмозко) , който си тананика постоянно "La, la, la.. la, la.. Elmo's World". Симпатяга, демек.

Елмо е със сигурност най-бъзикания Сивостенец. Аз и Светлия много обичаме да го дразним, и да си правим майтапи с ника и изобщо с цялото му същество. Просто не можем да устоим на чара му, какво да се прави. ;) Нъл тъй?

Благодаря ти, Свети Елмо, за честта, която ми оказваш, чрез своето водене. :)