Искате да се върнете 20-30 години назад във времето. Предлагам Ви лично изпитан метод за пътуване, който за  съжаление работи само в определен пространствено-времеви континиум и в наличието на точни условия. Потърсете някой по закътан офис на "Български пощи" АД, там намерете някоя  от по- възрастните служителки с опит, ако е лека намусена,  изживяването ще е пълно. Сега помолете служителката да изпълни някоя ваша молба, задача, искане и се дръжте, вече  сте вече на път.

Така, аз днес смело приближавам един пощенски клон, с простичкото намерение да изпратя едно малко пакетче. Отивам рано, към 8.00 и пощата е съвсем празна. "Супер, супер! " - мисля си, "Ще стане бързичко" и ведро заставам пред двете гишета за пощенски услуги, където две женици водят лек, непринуден разговор и правят нещо с куп писма. И двете вдигат поглед към единственият им клиент и се връщат към предишните си занимания, хм ... Решавам, че може би трябва да застана по близо до някоя от тях и затова плътно се прилепвам към стъклото точно срещу лицето на една от тях. Пак вял поглед към мен. ОК, може би трябва да почакам малко. 1мин, 2мин ...5 мин. " Добър ден, извинете искам да изпратя един малък пакет" - а, ето привлякох внимание. "Трябва Ви плик, ама той е 40 ст."  Спокойно обяснявам, че да искам плик, да искам да изпратя пакет, да знам как да надпиша плика и да имам 40 ст за до го платя.   След това бивам изпратена в далечният ъгъл на помещението за да изпълня сложната процедура по попълване на имена и адреси.

" Момичето, момичето - елата, де" - чувам настоятелни писъци. "Трябва да платите 40 ст, че после ще забравя".  Ох, добре.  Връщам се с вече попълнени данни на малкият ми плик и отново заставам пред двете женици, които все още водят лек, непринуден разговор и правят нещо с куп писма. Чакам... 5 мин. Заставам плътно да стъклото и ... 5 мин. " Извинете, бихте ли ми обърнали внимание, моля."  - "О, ами имаме работа" - отговарят  те с чувство на накърнено достойнство .  Оглеждам се наоколо. Да,  сама съм цялото помещение и в мен напира следният въпрос " Ами, аз съм единственият Ви клиент,  не е ли вашата работа да ме обслужите.  Охо, гледай ти, как ставали нещата тук.  Гневно грабват пакетчето от ръцете ми, цъкат на някакъв калкулатор, записват, отново пресмятат, искат ми куп лични данни и аз започвам да се чудя, какво толкова изпратих, че ще трябва да ми запишат ЕГН и моминското има на пра-баба ми. След цялата тази процедура ми съобщават тежката сума  от 1,10 лв и подават една много подробна фактура за пощенски услуги, като  записват в дебела прошнурована книга отчет за извършената  дейност . Няма пожелание за приятен ден, дори едно учтиво  "Довиждане", само поглед забит в този път купчина документи. Лекият приятен разговор продължава, " ... а, ако ме беше помолила, щях да я обслужа учтиво..." Излязох през вратата и се изтърсих в забързаното време на 21 век.

-----------------------------------------------------------------------------

Нещо ново, нещо интересно - всички еко - новини ще намериш в новата

Аз минавам, набързо да Ви кажа, че не съм отписала блогването, с каквато стойност да са тез мои ценни- безценни мисли, които списвам , просто нямам време по сред лято, да взема, да седна, да драсне един ред .   А сега ще и се похваля - сменям токове и ризки и с джапанки ,беж към морето 10 дни ,и панината малко, ако имам късмет - Рила. Току що, активирах Autoreplay -я и след час официално съм в отпуск. Йее, доживях. Ако не беше мисълта за идваща ваканция ненам как щях да издрапам тез  две седмици, съвсем буквално, май виждам следи от нокти по клавиатурата. Взела съм един фотоапарат и в средата на Август  - края на Септември , очаквайте красоти от родното Черноморие и  стискайте палци да са останали поне малко за гледане/снимане от строителните вандалщини. Странджа - Чакай ме.

Една от три революционни идеи, как ще се оправите

Вие смятате, че държавата, престъпността, шефа и съседа ви ограбват?! Вие искате управниците да направят нещо за народа?! Вие вярвате, че правителството и само правителството вдига заплати, пенсии и всякакви други доходи?! Сърцето ви тупти с пулса на вечната идея за "честното преразпределение на благата"?!  Обичате страната, но мразите държавата?! Тази статия е за вас! Аз осъзнах огромната си грешка, да не посветя поне една статия на вашите проблеми и ето - поправям се. Ще ви дам три върховни идеи как да се оправите или да ви оправят, във вашия случай разликата е незначителна. Също така ще ви обясня и защо никога и никой от вас няма да приложи тези идеи на практика. В следващите три седмици ще ви запознаят с трите идеи. Няма да ви ги давам на цяло, за да не стане много дълго текстчето, защото знам, че кръстословицата ви чака.

Идея 1:

Заедно за България, поотделно за Канада.
Махнете се! Отидете където си искате. Демокрацията гарантира правото ви на свободен избор къде да живеете, но за съжаление не гарантира избор "как". Представете си колко по-добре биха се чувствали комунистите в Китай или Куба, русофилите в Русия, сърбофилите в Сърбия и т.н. Най-хубавото на демокрацията е, че можете да преследвате мечтата си, където си пожелаете. Също така ако мразите държавата, то няма как да обичате страната, освен от далече. Така че напуснете страната и ще станете безупречни патриоти. Представете какви възможности ще се отворят пред вас! Цяла нова държава за мразене и плюене! Нови хоризонти за оплакване. Хора, които никога не са ви чували, дори не са ви помирисвали. Те са готови да ви изслушат поне първите 300 пъти. Те са готови да разберат, колко сте разочаровани от живота, вселената и всичко останало, но най-вече от държавата и шефа, дето си купи нова кола, без да се съобразява със социалната справедливост, а именно да купи на вас нова кола.

Пряк резултат за страната:
В историята има достатъчно примери, за това как малки страни бележат бърз икономически растеж, щом се отърват от излишните килограми. Като начало, без всезнаещите оплаквачки, ще се вдигне производителността на труда, а от това ще се увеличат и доходите. Вакантните работни места, ще се заемат от емигранти, които в голямата си част идват от по-лоши места и следователно са нахъсани да успеят. Бързо ще изпреварим всичките си съседи, нали това е най-важно, понеже емигриралите там активно ще им губят времето с това как държавата и работодателя не се грижи за тях. Ако до едно емигрирало същество, застане поне още едно, тогава тогава предвиждам такъв живот, че само си викам дано, дано....  ДАНООООООООООООООООООООО...

Защо няма да се получи:
За наше най-голямо съжаление, като цяло чакащите да им се случи нещо хубаво, не са прекалено глупави и знаят, че колкото и малко да им плащат, не могат да им плащат толкова малко, колкото работят. Освен това, когато самите те станат емигранти ще трябват да работят сериозно, защото дори Канада вече не дава пари за черни очи. А тези хора, до един, се ужасяват да не би нещо така да се получи, че да ги минат, един вид експлоатират.

Сериозно, що не се пробвате?! То и без това нали все пробваме, някакви трети пътища, капитализъм, ама със социалистически подход... Дайте направо да минем на четвъртия - минимализъм с капиталистически подход.

Нещо като интервю:

tin4e:    - Някакви неща, които искаш да напиша?  Защо искаш дами гостуваш" ?

copycat: - Защото ми каза, че може. Не! Аз искам да ти гостувам за да разпространя тази си идея и да помогна на хората да се оправят или да ги ... оправят :)

Ето ти купчина въпроси възникнали след разговор на по чаша фрапе под шума на падащи капки дъжд върху покрива на шатра, подслонила двама отдавна не виждали се човеци, решили да подхванат темата за животът и всичко останало.

Дали постигаш удовлетворение от живота след като цял ден труд си изкарал достатъчно парички за наем/ипотека, храна и малко странични глезотии и заспиваш доволен от задоволяването на първичните нужди на съществуването. Дали има смисъл безцелно съществуване от ден за ден, с удовлетворяване на всяка прищявка, но без ясен поглед и план за утрешният ден. Не е ли по добре да начертаеш точна програма и да спазваш графика стриктно без допускането на големи сътресения и новости. Или пък осмислящ е този начин на живот, който те прави щастлив, в който се стараеш да допринасяш за щастието на другите около теб.

Може ли посаждането на една дърво да бъде делото на живота ти, със сигурност може да редуцира собствената продукция на CO2 за година, и ако посадиш 80 дървета ще сведеш негативното си влияние върху Земята до минимум. Има постижения, които могат да предадат на човешкият живот значение - било то книга или песен, научно откритие или последния моден писък. Но, ако не си творец или музикант, научен гений или моден  корифей, къде е златна среда, в която по-нормалните хора да живеят и развиват себе си без да ограничат съществуването си да живуркане.

Имам само един отговор - 42!

Преди две години си обещах:

1.Да стана по сериозна - още има какво да се постигне в тази насока
2.Да бъда по отговорна - определено по-отговорна, просто остарях :)
3.Да не съм толкова голям мързел - по някога все още
4.Да спортувам редовно - Да, да, но ходя повече пеша
5.Да се смея повече- О, да - хихихи
6.Да науча молекулярната биология - Изучих, я.
7.Да прочета още една книга на Пауло Куельо - Не, но това е напредък, не харесвам Куельо
8.Да се забавлявам повече - :), да
9.Да обичам по силно - и това, да :)
10.Да започна да спестявам - много зле, не успявам да задържа и лев ..
11. Да живея по здравословно - ми.., свалих 10 кг -и  това е здравословно
12.Да изкача един , поне един връх - връх не, но няколко хълма успях ...
13 .Да се обаждам един път в седмицата на мама - почти всеки ден ...
14.Да не забравям приятелите си - май те, забравят все повече,  не и те навлязоха в сериозната фаза на живота, в която намират все по малко време за другите
15.Да не забравям себе си - повече се съобразявам с моите нужди и желание. Научих, че не може да угодиш на всекиго в всичко и не носиш вина за това.
16.Да уважавам хората - старая се много
17.Да уважавам и себе си - в следствие или поради номер 15
18.Да се усмихвам - :)
19.Да си поплача , когато ми е тъжно - :(
20. Да не се депресирам - депресиите са просто стрес, от който трябва да се разтовариш в края на седмицата

Ето Ви едно определение на толерантност по български: " Не ми пречат, само да не демонстрират, или да не сами пред очите, да са скрити някъде.  Кои ли са тези скритите?  Всички -  Те -  Различните: хомосексуални, деца с увреждания, инвалиди, малцинства, всичко което се отклонява от нормата и, което в нормалните страни биха нарекли дискриминация.

Вчера в някои от новинарските емисии провеждаха интервюта с случайни минувачи около НДК. Въпросът беше " Одобрявате ли Гей Парада в София?" Да оставим на страна отрицателните отговори, протестите и всички хомофобски прояви, за мен по интересни станаха така наречените одобряващи събитието граждани. Масовият отговор представляваше нещо като сентенция на заглавието "Само да не са ми пред очите, иначе не ми пречат",  "Ами, да нямам нищо против, но да не демонстрират толкова много", " Те са много симпатични, но напоследък много се набиват на очи" или простото "  Да, одобрявам, не ми пречат". Много любопитно българите определяли другите около тях,  които не са като тях.  Да те са толерантни към другите, доколкото те не нарушават спокойствието на техният Аз, не навлизат в комфорта на средата им. Знаят, че там някъде има едни други деца, които страдат изоставени в домове, но когато трябва  тези деца да се приобщят към обществото, излизат на масови протести против защитена къщичка, с малко болни  дечица, които не са така разбираш ли, красиви и прекрасни като всички "нас".  Ето и начин да се справиш с "гей проблема" - хайде, всички участници в гората както пише Петя днес . Така де, има парад има проблем, няма парад, няма проблем. Така София е първата световна/европейска столица, която хем провежда една традиционна проява дори за Ейрусалим (да, там сред всичките свети места, танцуват весели обичащите се човеци и  то не от срещуположният пол), хем ако не знаеш къде и кога е, няма и да разбереш за нея.  Така кметът Бойко Борисов също оказва толерантността си, ала само да е ми се пречкат нека си скачат там в гората.  Всичко това води до изводът, ще има още да растем като общество за да усвоим основни понятия като свобода, равноправие, човешки права.  Надявам се, някога да се отърсим от стопроцентовият си  егоизъм и отворим малко сърца и души за света около нас.

Интересен факт за зараждането на Гей Парадите по света: възникнали са като протестни движения през 60 и 70 години на 20 век.

Интересен факт за хомосексуалните хора : те са абсолютно нормални, като мен и теб, обичат като нас, страдат като нас, влюбват се като нас, държат се лошо като нас, какво толкова, че не е от другият пол. Ако около 10 % от хората не са хетеросексуални, това не е изключение, а друго нормално състояние на нещата.

Интересен факт от древността: древните гърци са ценели любовта между мъже над тази с жени,  в древен Рим е било е рамките на нормалното двама мъже да са любовници, в Китай и Япония в публичните домове са работели както жени, така и млади момчета.

Пътят ми до офиса минава през едно от многото средни училища в София. Днес сутринта станах свидетел на следната интересна гледка: Средно млада учителка 30+, налапала димяща цигара в уста правеше забележка на група деца, които си въртяха още една запалена цигара точно пред вратите на училището и погледът на учителката, която сигурно беше излязла да изпуши една цигара с тях. В гимназията имахме една много интересна стая, наричана "пушалнята", там където можеше да откриеш почти всеки учител между часовете, отишъл там за по цигарка. Имахме и забрана за пушене, но не в сградата или не за всички, а само за учениците и то на 3 метра от оградата на училището. Когато навършихме 18, което си беше 11 клас, сега 12 , измерихме 3 метра, начертахме една линия и в редичка палихме цигарите пред очите на директора, ей така само за едната проба провокация и неподчинение.

Когато забраняваш действия на основания вреда, а същевременно извършваш същите тези действия, това аз наричам лицемерие. Та забрана на тютюнопушенето в училище само за учениците, си е чиста проба лицемерие. Какъв пример са учителите, които треперят от никотинов глад в часовете, а след това издават заповеди с наказания за "провинили" се ученици. Ами, никакъв, т.е. нямат авторитет пред учениците си за да наложат забраните си.

Това положение се отнася, не само за цигарите, а и за всякакви други аспекти от възпитанието на децата, и включва не само учителите, но и обществото като цяло, а най важната роля би трябвало да се поема от родителите, като житейски пример за подражание. Не става бащата да има оскотяло отношение в семейството, а детето да е мило и дружелюбно в училище, майката да не дава пет пари за образование, а децата да имат висок успех и желание за учение. Някак си, нещата не стават по този начин.
Омръзна ми, цялото общество да лицемерничи и да се оплаква от възпитанието, западналостта, дори затъпялостта на поколенията, да обвинява интернет мрежата, чалгата или ъм разни секти, за собствените си проблеми, а не погледне себе си. Един много як бой по всички, само това ще ни оправи като общество, трябва всичко да се промени коренно. Много строги правила, които истински да се налагат, в цялата си строгост и без вратички за измъкване по терлички. Пък може и да я стигнем "Европата", където когато получиш глоба за пътно нарушения по пощата, чинно си заплащаш, или "Америката", където за три неплатени глоби за неправилно паркиране чичко полицай идва вкъщи, за да те съпроводи до съда, където по бързата процедура отиваш годинка в затвора защото си несъвестен гражданин.

Ихаааааа, време. Да не повярваш чак, имам цели два часа да си попиша. Мислех да напиша статията за и против приноса на кравите в глобалното затопляне, но всъщност ще зачекна една по друга тема, нямаща връзка нито с кравите, нито с климата, а за родителите и докъде стига границата на взаимоотношенията дете-родител.

В неделя попаднах в една много деликатна ситуация, в разговор за общо бъдеще между мен, родителят на моят човек, който бях поканила на кафе и една част от моето родителско тяло. Разбирам, че всеки родител е загрижен за бъдещето на детето си, и винаги мисли най доброто за него, но там някъде има една тънка граница, която не е необходимо да прескача и трябва да усети, че влиянието стига до тук. Та, така аз се озовах между чука и наковалнята в разговор за общото ни бъдеще като семейство. Въпросните родителски тела се силно се загрижили за нашият свободен живот, т.к вече три години не предприемаме никакви стъпки за задълбочаване на взаимоотношенията и ето ти сега идея за деца, апартаменти и ъм ... сватба, местене в друг град, и все неща, които на нас нито са ни удобни, нито приятни за изпълнение, точно в този момент.

Деликатно се опитах да обясня, че всъщност още не ни се захваща сериозно със сериозният начин на живот, и си ние е добре в тази ситуация, ден за ден, да мога да правя каквото ми хрумне, да отида където си поискам, и да се чувствам свободна от обвързващи неща като ипотеки и малки дребни дечица. Опитах деликатно да намекна, че има време и място за всичко, и когато съм готова и чувствам достатъчно сигурност ще предприемем и тези важни стъпки в живота ни, че с моят човек се обичаме и сватбата не е пряка необходимост, а пък и той също така не се е разбързал. И ето ти сега стена...

Първата реакция беше дълго мълчание, след това дълга лекция на всякакви аспекти от нашият живот, за това колко късно ставало за големи хора като нас, и тук стигна границата... . И след това тя бе прескочена... Нашите, никога не са се опивали да направляват живота ми, дава ли са по някой друг съвет, понякога изказвали и несъгласие с действията ми, но винаги леко и отстрани. Все пак той, животът си е мой и аз управлявам съдбата си. Може в моменти да съм правила грешки, то пък кой ли е не е, но винаги съм излиза някак си от тях. Не мога да приема лесно някой, да се опитва да мисли вместо мен, буквално да ми казват как и къде ще ми е най добре, кое за мен е по важно и приоритетно, кога трябва да става и как трябва да стават нещата в живота ми. При изрично мое несъгласие, един вид нещата няма да станат както Ви се иска.

Въпросът е: Как така, да намекна, че тези разговори не са ми никак приятни, не обичам толкова пряка намеса, и няма начин да успеят да ме убедят в нещата, дори разговорът да се повтори многократно, а той вече се е повтарял, и повтарял, и повтарял ... Моята половинка от родителските тела, беше заел неутрална позиция,на"Виж какво, аз може и да искам, но не се бъркам, защото няма смисъл, пробвай и ти." Лесно е ... Нарича се свобода на избор, а това си е моята свобода и моят избор, а аз лесно не се давам.

Вчера Грегори изказа една интересна хипотеза

Блог се води, когато имаш време и нямаш проблеми. Когато някой от тези параметри мръдне, музата изведнъж си заминава.

А, като възприемем, че не всички блогъри са безгрижници и безхаберници, те просто много добре организират личното си време и им остава време за блогване.

Аз лично трябва да съм много разпиляна личност, или много трудно съсредоточаема, защото в 50 мин, които мога да отделям на ден за блога, не мога да произведа нищо що годе смислено и стойностно.

И тук идват безброй Уфф, Офф и други производни. Искам един екстра час лично време, за блог и други работи, да си живея в 25 часов ден, 1 час без работа, без задължения, проблеми, обещания .... Нещо като, час в друга паралелна вселена.

Г-жа Гордън се отдала на спокоен живот в българското село и продължила да живее, както е свикнала до сега уредено и без всекидневни проблеми, които ние като живеещи в България възприемаме като даденост. Докато един ден, не излязла да разходи кучето си и тук приказката свършва. Смъртта от нападения на глутница кучета е жестока, дори прадедите в природата им убиват по този начин, чрез множество разкъсвания и ухапвания. Това е бавна смърт, която може да продължава с часове, истинска агония и това е краят на Г-жа Гордън.

Ако историята се беше случила с някоя наша баба от село, нямаше да добие толкова голяма гласност. Ще се появи като трагична новина в местния вестник, може да я пропуснат във вечерните новини и след това ще я забравят. Това не е първият случай на нападение над човек от домашни или бездомни кучета в нашата страна, просто забравяме за тях. Най - лошото е, че не предприемаме мерки за ограничаване на проблема с бездомните кучета. Няколко кастрации в София, няколко нощни хайки в страната с пушка в ръка, не постигат резултати.

Г-жа Гордън не е предполага че, някъде около къщата и бродят хайка гладни песове. Защото подобни проблеми в Англия просто няма. И все пак живее в бедна, но спокойна страна от Европейския съюз. Тя просто е излязла да разходи кучето си сред тази толкова красива природа, която е провокацията да си купи къща на село в България. Как да предположиш, че зад ъгъла на къщата те чака опасност, за която ще платиш с живота си.

Абсурдът на цялата трагедия е, че за тази жестока смърт е виновна цяла България. Обещаваме спокоен живот, който не можем да предоставим. Нямаме, нито законова, нито материална база, нито манталитета да живеем спокойно. Проблемът с бездомните кучета е един от множеството, които не успяваме да разрешим.

Версиите са трагичният инцидент са две: нападение от бездомни кучета и нападение от домашни кучета. Ако предположим, версия номер едно - според закона всички бездомни кучета, трябва да се приберат в приюти, или кастрират и върнат обратно където са намерени. Кастрираните кучета, не са агресивни, те са дебели, мързеливи и не могат да имат потомство. За едно поколения проблемът се решава от само себе си, животът на едно бездомно куче не е дълъг, така че за няколко години трябва значително да намалеят и постепенно да изчезнат. Ако, не беше фактът, че най - често бездомни кучета стават домашни изгонени от собствениците им, на които им е омръзнало да се грижат за тях. И така, отиваме на версия номер две - домашни кучета, пазачи на близката ферма. Проблемът в България, че никой по никакъв начин не контролира броят, породата и грижите полагани за домашните любимци. По закон всяко куче трябва да се регистрира с паспорт, но няма организация, която да следи за спазването на тези права. Освен това, в България кучетата нямат никакви права, собственикът може да го пребие до смърт, умори от глад, или в случая направи злобен пазач. Начинът да озлобиш едно куче са лошото отношение към него, побой и липсата на храна. Така, кучето възприема хората като враг и съответно напада за да защити територията си.

В Англия, всеки може да подаде сигнал за лошо отношение към животните, или за животни които нападат хора. Има си организации, често издържащи се само от дарения, които ще се погрижат за тях. Животното може да се отнеме от собственика, и той носи наказателна отговорност, с последици глоба и дори затвор. Безстопанствените животни се прибират в приюти, там преминават основен медицински преглед, плюс това имат хора, които оценяват характера им и дали, те ще бъде опасно за бъдещите собственици. Всички подходящи животни се предоставят за осиновяване. Останалите, се подлагат на евтаназия, но само ако се установи, че те са опасни или неизлечимо болни.

В България проблемите са в пъти в повече, нямаме подобни организации, нямаме и регулация на стопанисването на домашните животни. Там, където има приюти, отношенията са отчайващо нехуманни и условията са потресаващи. Най важното е, че нямаме подобен начин на мислене. Не уважаване животът на другите живи същества. Отнасяме се с тях по нечовешки начин, убиваме ги, озлобяваме ги, не поемаме отговорност за нашите животни пред безопасността на другите хора и всичко това в една среда на безнаказаност. Какво толкова, като убием виновните животни, ще си възпитаме нови, до следващата трагедия.

Новината за смъртта на англичанка в България от подобна ужасяваща смърт няма да остане незабелязана в Англия. Таблоидите ще шумят поне до Великден, а България ще си понесе негативизма по начин , който предстои да установим.

Когато преди 5 месеца блогърската мрежа My Kinda стартира амбициозно в България, много блогъри бяха ентусиазирани от възможността да се изявят като про-та и възможността, да печелят от това, което пишат всеки ден беше доста привлекателна. Екипа от автори беше силен и едни от най популярните блогъри полагаха доста усилия за да може My Kinda да се развива и добива популярност. Някои блогъри вероятно са написали десетки статии и вложили часове труд с идеята за някаква възвращаемост.

Пет месеца след това блогомрежата затваря врати, прекратява дейността си първо в България и Русия, след това и в Румъния, поради липса на средства, а по мои данни авторите не получават хонорарите си, или поне по голямата част от тях.

Докато при започване на работата си много от блогърите гордо споделяха факта в личните си блогове, след прекратяване на дейността, някак тихомълком, нещата се върнаха в старите релси все едно никога не е имало ... My Kinda BG и те никога не са взели участие в подобно начинание. Няма да разсъждавам върху причините за неуспеха на проекта, да кажем, че нещата просто не потръгнаха, но случаят не е единствен. В резултат се образува една google група MyKinda damaged bloggers, в която се обсъждат начини на действие и една новина в TechCrunch, за не платени дългове от €144,000.

Аз също бях някаква малка част от екипа автори, не много продуктивна част, но все пак бях посветила от времето си за да пиша под логото на My KInda. Ако, трябва да ми се заплати някакъв хонорар, той ще стигне най много за един чифт не много скъпи обувки. Не държа особено да се занимавам, с тази страна на проблема. Има блогъри, които са вложили много повече труд и усърдие, и те не заслужават/ха да загубят дължимите им суми. От друга страна, нещото на което държа са моите статии, не повече от десет, но си ги харесвам и не мисля, че трябва да ги оставя някъде да залежават в мъртва блог мрежа из интернет пространството. Наистина имам някакви договорни взаимоотношения с собствениците на My Kinda, но т.к. няма изгледи те да изпълнят своята част, смятам, че мога без проблемно да си изтегля публикациите тук - в http://tin4e.wordpress.com. Причината да се включа в My Kinda, беше една част неочакваната покана от Divedi и една част малко самолюбие, да се нарека с професията блогър.

Много ми се иска да науча и мнението на други вече бивши блогъри на My Kinda, а това, което съм писала за тях ще се поява в продължение на няколко дни в 12.00 от утре.

]]> http://tin4e.wordpress.com/?p=1381 Tue, 18 Mar 2008 09:45:02 +0000 tin4e http://tin4e.wordpress.com/?p=1381 Желязната логика на един Управляващ -

„Имайки предвид общественото предназначение и напредналата фаза на напредване на обекта и естеството на допуснатите нарушения, както и практическата невъзможност за възстановяване на предишното състояние, считам за нецелесъобразно прилагането на принудителни мерки като спиране на строителството и предписания за разрушаване на вече построеното. “

Министър Джевдет Чакърв - Министерство на околната среда и водите - отговор на запитване на депутат за незаконните строежи в Рила.

Има ли, смисъл да коментирам ? Kъде спаха когато пред прозорците им скачаха техните избиратели в опит да ги накарат да погледнат на долу към нас и да чуят, какво има да кажат стотина симпатични младежи за незаконните работи дето започват в Рила?

Ми сега, вече ще е късно, защото тaка им изнася на дебелите гъзове.

Новината: http://forthenature.org/news/305

Протестът: http://saverila.ludost.net/

Как те кара този отговор да се чувстваш като гражданин на България ?

Така :

2. Глобите в градският транспорт са леко незаконни - там

Първата новина е факт, че животът отново показва, колко не предсказуем и гаден е за всички и всекиго.

Втората ме радва, защото някой се е наел все пак да осъди, така обичаната компания Софийски градски транспорт, за която от дълго време си мисля, че няма право да наема миризливи чичковци и лелки, които да се държат нагло, докато проверяват дали си плащам за скапаната им услуга. Ако, искат да имат редовни пътници, ще трябва да се бръкнат по дълбоко и да въведат малко по съвременни методи за контрол. Това означава ли, че от днес да се движа без билет е законно :) . Преди няколко месеца, когато гръмна новината за източването на една от софийските компании за транспорт "Трамвай нещо си ЕООД", сега не ми се проверява точно името и, ме порази ме един  факт. Шефът, ака ДИРЕКТОР на едната фирма -  "Трамвай нещо си ЕООД" дал лично заемче от 15 000 лв или подобна сума пари на шефът, ака Директор на друга подобна фирма на Софийска община, които заел от касата на общинската фирма, която ръководи. Пари за заплати на работниците в фирмата - нямало. Къде ли са?

Представям Ви албум със снимка на плажа Веселие и следващия след него наричан "Шофьорски плаж" . Снимките са от 2007 година, когато плажът беше свободен, без строителство, с много палатки и пълно с хора, които се радваха на слънце, пясък и море. За последен път къмпингувах на Веселие, миналата година, пристигнахме, след една нощна разходка в района на Созопол, в 4 часа през нощта и разпънахме палатките малко в страни от бара на Смокиня. Там разни хора се забавляваха, а докато ние заспивахме на фона на музиката идваща от заведението, пък и когато се събудихме хората, продължаваха да си денсът все едно нощта и денят се сливат в едно дълго забавно преживяване. Снимките нащраках от прозореца на колата, на следващата сутрин. Днес вече гледката е променена, с това:

Цялата история е обяснена в блогът на Боби Димитров - Строят хотел на Веселие. Аз само ще отбележа някои факти:

1. Част от Натура 2000

2. Започнат на самият плаж, не на поне 100 метра разстояние, както е по закон

3.Данните на фирмата, която строи обектът не се отбелязани коректно

4. Пак ми намирисва на незаконни далавери - за кой ли път.

5. Пожелавам им цунами( е без жертви :) )
И сега:

Какво трябва да направим, че да спре поголовното строителството? Викахме, скачахме, пяхме, целувахме се, писахме протестни писма и дори се приеха закони, които никой не прилага. Какво?

Резултатът:

Мамка му и хотел - отново.

.. като след година ще трейсват мобилните и цяла година ще пазят информация за местоположението на всеки притежател на мобилен апарат, плюс разговорите. Поздравления за участието в Биг Брадър in real live.

снимка: http://www.thefashionpolice.net

Вгледайте се добре в горната снимка. Не,това не е кадър от някое съботно парти по случай 2 февруари. Това е най- новата мъжка колекция на Прада - есен зима 2008. Поздравления мъже -ще носите къси полички, лъскави панталони и общо взето ще навлезете в непознатите територии на дамският гардероб.

Как да ви кажа, до сега смятах полите и роклите като запазена марка за дами. Някак си, никак няма да се чувствам комфортно, ако примерно отида на среща и с мъжът до мен се окажем в еднакво облекло. А, сега си представете си ситуация, в която мъжа да изглежда по женствено от мацката до него. А, не. Някъде тук минава границата. Не искам да кажа, че мъже не могат да се облекат в къси полички и мини роклички, или достопочтени дълги рокли, т.е не дискриминирам правото на мъжете да се обличат както си искат. Все пак, не си представям някой от моите познати да се из фръцка в някое подобно модно чудо. Пък, само при представата за това изпадам в луд смях.

В тази снимка притеснително е не само облеклото. Забележете и самите модели. Слаби, рахитично момченца, с изпъкнали плешки и вдлъбнати скули. Лесно може да им се даде определението гей, но на мен по скоро ми изглеждат болнави и недохранени момченца, като пребивали известно време в Аушвиц. Къде се атлетичните здрави модели от преди няколко години? Що за скелети разхождат по модните подиуми? Изглежда, че мъжете освен с типично дамски гардероб, ще е сдобият и болестите като анорексия и булимия, които бяха запазена марка за млади жени и тинейджъри. Не знам, как възприемат мъжете слабичките манекенки, но ако това е техният мъжки еквивалент, не благодаря. Идеалът ми за красота е няколко десетки килограма плюс.

Модната индустрия все повече се изражда, какво красиво има в болни хора в странни дрехи. Или моето естетическо чувство е твърде традиционен, или модният бизнес съвсем се е смахнал. Притеснявам се от фактът, че подобни гледки (виж и снимката в края) се предлагат от популярни марки като Прада и модните роби( хора, които сляпо следват тенденциите) ще копират този look и на улицата. Общо взето ще бъде много фешън да си умрял от глад.

снимка: http://www.thefashionpolice.net

Снимките са от сайта на The fashion police - блог, който следи модните тенденции и съветва, какво точно да не пробваш от тях.

Image Credit: NASA/JPL-Caltech/Cornell University PIA10214: Spirit's West Valley Panorama (False Color)

Това е снимката в, която са открили малкото, голо извънземно на Марс. Аз търсих, но не откри, за по голям формат - тук (jpeg 5.856 MB) и там (tif 133.4 MB).

В близък план това конкретно извънземно изглежда уморено и самотно. Защо едно извънземно ще се разхожда самичко из марсианската пустош, пък то и голо? Ако, то наистина е извънземно, би трябвало да има другарчета и те да се навъртат наоколо. Ако, няма други марсианци на близо, значи са изоставили милото, малко извънземно на някакъв ужасен пек и аз не ща да имам нищо общо с толкова лоши извънземни. Или това е сянка, или пък марсиански призрак на отдавна отишли си цивилизации, или просто иска да хване някоя, летяща чиния на път за Юпитер.

Още марсиански истории от мен

Да колонизираш Марс в 5 стъпки за 1000 години

Има един оптимистичен синоптик по BTV , води сутрешните емисии и се казва Емил Чолаков, много ми е симпатичен, но не веднъж съм се подвеждала в прогнозите му. Днес ми обеща пролет и аз се изхитрих да се облека пролетно. Ето това е ризката в, която се намъкнах (новичка от разпродажба само за 23.99), но нъцки, пролетта така и не дойде. При температури от -1 градуса + мъгла е по добре да имате един дебел пуловер и пухенка, защото ще си спечелите настинка като мен. Апчих...

Кои са Новите седем природни чудеса на света? Спомняте ли си празненствата от 07.07.2007 когато светът избра Новите седем чудеса на света, това стана с кампания в Интернет на сайтът на http://www.new7wonders.com. Следващата кампания е за избиране на новите Седем природни чудеса на света.

Какво са природни чудеса? Това са природни забележителности сътворени от естествени процеси и без участието на хората.

Кой определя кои ще са новите седем? Има два етапа, гласуване в Интернет, което определя група финалисти и комисия, която избира Седемте.

Кои са кандидатите? Има предложения от целият свят и общо взето от всяка страна по един кандидат.

Когато вече са определени , как може да добавим още? - има опция да предложиш свой собствен номинант, ако не го откриеш в списъкът

И каква точно беше идеята ти? Седемте Рилски езера да получат достатъчно номинации, че да се превърне в кандидат за Новите Природни Чудеса.

Кой трябва да номинира? - Всеки, който има желание и прочете този блог. Отнема само две минути и се прави на тази страница http://www.new7wonders.com/nature/en/nomination/, трябват само достатъчно гласове

А, резултатът какъв ще бъде? Проблемът ще получи широка обществена гласност, ще се оцени значимостта и се надяваме да стресне дотолкова всички, които искат да го подложат унищожение.

Конетар от Апостол Апостолов: Как и къде ще стане тази номинация? И кои сме тези “ние”, които ще номинират езерата? Шепа драскачи сме, на които никой няма да обърне НИКАКВО внимание.

В страницата за определяне на новите Седем Чудеса на Света , ние е сме шепа драскачи в Интернет,кампанията се провежда в Интернет, гласуването е Интернет, имаме опция, имаме възможност да опитаме, стига да сме достатъчно на брой. Споменах ли страницата е http://www.new7wonders.com/nature/en/nomination/, не боли да въведете едно име нали.
България има вече един кандидат - Резерват Сребърна, Рилските езера не са по малко забележителни, но много по застрашени. Ето Ви и шанс блогърите да се обединят под една обща идея, стига само малко да се интересувате от темата.

в ping.bg, в svejo.net

Беше ден от миналата седмица, докато четях новините в някой от новинарските сайтове, една цветна реклама грабна вниманието ми. Рекламна кампания на Коника Минолта, бързо, лесно, цветно изработване на календар за 2008 години, с готови шаблони и безплатно отпечатване на 5 до 60 броя календара в зависимост от вида. Охоо, календарчета с мои снимки, с удобен за мен адрес. Попълвам данните, качвам снимките и получавам съобщение, че мога да мина без всякаква уговорка да си прибера копията от посочения офис.

След ден отивам в въпросният офис, да си взема лесно и удобно календарите и тук балонът се спука. Офисът е на един от представителите на Коника Минолта, които не подържат приповдигнатото настроение от рекламата - лесно и удобно, хич не и дават зор да обслужват клиенти, да не говорим тези, които искат да получат нещо безплатно.Така в Ден първи загубих 40 минути в "Почакайте малко, сега идвам".

Нали услугата е безплатна, реших да направя втори опит на следващият ден. Ден Втори девойката срещу мен гледа учудено: "А, за рекламата ли питате, има една реклама, но от главният офис не са ни изпратили файловете. Те днес не работят, но и утре не работят. Не мога да ги попитам." Уфф, и ден втори загубен. Реших да благодаря на Коника Минолта за добре организираната рекламна кампания с един e-mail. Поздравявам ги и с начина по, който градят репутация си сред потенциални клиенти.

Ден трети: Получих отговор, с който любезни ми предлагат да получа копията по куриер за да възвърна по този начин доверието си в компанията. След няколко e-mail, се уговорихме да си прибера все пак календарите от офиса, в който ги бях поръчала. Всичко било ОК, те са там и ме очакват. Хеххее, ще получа календари. Уви, посрещаме същото девойче, със същият учуден поглед и ми подава някакви листи. Аааа, това са календарите, но не са 5 броя по 12 листа на определена хартия, ами 3 x 12 всеки на различно отпечатана хартия, гланцирана, плюс някакви картончета. Обяснението: Ами, виждате ли Вие е сте първият ни клиент, а пък тях хартията свърши докато настройвахме принтера. Да, добре благодаря. Ден трети . Брой копия 3 от 5.

След мен влиза друг клиент. Дочувам: Добър ден, кампания на Коника Минолта? Девойчето: А, файловете Ви ги няма при нас.

До какви изводи довежда така проведената рекламна кампания на Коника Минолта и нейните представители в България. Добрите намерение без подкрепата на навременни действия не означава много. Когато провеждаш подобна рекламна кампания, добре да я подсигуриш материално. Ако това е нивото на работа и изпълнение на всички услуги, които предлагате, как ще ме привлечете като клиент. Да се обвържа с хубави думи и несериозни действия, безкрайно моткавене и обещания, които не се изпълняват напълно. Как така в офис, който се е ангажирал с тази рекламна кампания може да има недостиг на консумативи за нея.

Чудя се, още колко като мен са решили да се възползват от тази кампания, чиято цел е промотиране на нов модел цветен принтер и събиране на добра база данни от възможни клиенти. Чудя се и колко от възползвалите се са сдобили с копия бързо, лесно и удобно. Единственото лесно и ведро цялата тази кашава кампания беше комуникацията с представителя на Коника, за съжаление нейната увереност се късаше някъде по веригата "Коника - Минолта" - Представител - Изпълнител - Получател. Ако искате може са се пробвате и Вие , кампанията продължава до 19.01 тук. Аз за сега ще пасирам , когато става дума за услугите на Konica Minolta, и БГ Контакт ООД.

Uptade: Коледно ми е  пък. Буквите са сивички на бял фон.

*антихистамини - препарати против алергии

ZZZ zzz ZZZ zzz ZZZ zzz :)