Най-важното в пакета е поставената цел за включване на всички външни разходи включително изменението на климата, замърсяването на местно ниво, шума и задръстванията, в цената на транспорта.

Предвижда се установяването на рамка, която да позволи на държавите-членки да изчисляват и изменят пътните такси в зависимост от замърсяването на въздуха и шума от емисиите при движението и нивата на задръствания в пиковите часове. Според предложението на ЕК пътните такси трябва да се събират чрез електронни системи, а всички приходи трябва да се използват за проекти за намаляване на отрицателните последици от транспорта като научни изследвания и развитие на по-екологично чисти енергийно ефективни превозни средства. Предложението не обхваща транспорта на пътници поради приложението на принципа на субсидиарност.

В съобщението относно намаляването на шума при железопътния транспорт се определят стъпките за намаляване с 50 % на шума от товарните влакове.

Пакетът от мерки е много амбициозен, а Комисията се стреми да постигне приемането му от ЕП и Съвета на ЕС и влизането му в сила до 2011 г.

85% от квотите за емисии ще бъдат разпределени безплатно, докато 15% ще бъдат продадени чрез търг.

Целите за намаляване на емисиите ще бъдат изчислени на база средните годишни емисии на авиационните компании за периода 2004 - 2006 г. По време на първия период (2012 г.) емисиите от авиацията трябва да бъдат намалени с 3%, докато по време на втория период (от 2013 г.) целта е да се постигне намаляване с 5%. Тези стойности могат да бъдат преизчислени на по-късен етап в рамките на общо преразглеждане на схемата за търговия с квоти

Полетите с научноизследователска цел, както и малките авиационни компании (с малки емисии на парникови газове), са изключени от схемата. В системата обаче ще се включат полетите на правителствените самолети в ЕС.

Морските води под суверенитета и юрисдикцията на държавите-членки на Европейския съюз включват води в Средиземно море, Балтийско море, Черно море и Североизточния Атлантически океан, включително водите около Азорските острови, Мадейра и Канарските острови.

Директивата е първият законодателен акт на ЕО, който включва цялостна интегрирана политика за опазването на морските води. Основната цел на директивата е да установи рамка за защита и опазване на морската среда, предотвратяване на влошаването й, и където е практически осъществимо, възстановяване на тази среда в области, където тя е изложена на отрицателно въздействие.

Директивата определя морски региони и подрегиони. Всяка държава-членка ще трябва да разработи морска стратегия за своите морски води за всеки морски регион или подрегион. Най-късно до 2015 г. трябва да се създаде програма от мерки с цел постигане или запазване на добро състояние на околната среда в морските води, която трябва да влезе в сила най-късно до 2016 г. Държавите-членки, които споделят един морски регион или подрегион ще трябва да си сътрудничат, за да гарантират, че различните елементи на стратегиите се допълват и са координирани.

Държавите-членки са задължени да предприемат необходимите мерки да постигнат или да запазят добро състояние на околната среда в морските води до 2020 г.

• Договорът от Лисабон;
• Общ подход в миграционната политика;
• Промени в климата и енергетика;
• Отбрана и въпроси на сигурността.

Поне в статията на Jouyet Общата селскостопанска политика и нейният здравен преглед не са изведени като основен приоритет. Същото важи за Лисабонската стратегия, като акцентът е поставен върху малките и средните предприятия.

Подредени по друг ред, приоритетите са анализирани от Justin Vaïsse в Seen from America: What to Expect from the French Presidency of the European Union, July-December 2008.

Държавите-членки са длъжни да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби за транспониране на директива, най-късно до 11 юни 2010 г.

ЕК счита, че е налице неизпълнение на задължението за определяне като специални защитени зони на достатъчни по брой и размер най-подходящи райони, съгласно изискванията на директивата за дивите птици. Въпреки, че България е определила 114 важни птичи райони (IBAs) като специални защитени зони (SPAs), 6 от тези зони са значително по-малки от съответните важни птичи райони.

Компетентен орган е Министерство на околната среда и водите. Според МОСВ:

"Има научна обосновка в доказателство на това, че зоните за птиците, определени с решение на Министерския съвет, ще опазят всички приоритетни видове. Категорично няма да допуснем съдебна санкция срещу България, в активен диалог с ЕК ще проведем необходимата дискусия на базата на научните аргументи за обхвата на зоните за опазване на птиците."

СЕО припомня, че от член 300, параграф 7 ДЕО следва, че институциите на Общността са обвързани от сключените от нея споразумения и следователно тези споразумения имат предимство пред актовете на вторичното общностно право.

От това следва, че несъвместимостта на акт от вторичното общностно право (!) с подобни правила на международното право може да засегне неговата действителност. Така когато тази недействителност се изтъква пред международна юрисдикция, СЕО проверява на основание член 234 ЕО действителността на съответния общностен акт предвид всички правила на международното право, като трябва да са спазени две условия:

• На първо място, Общността трябва да бъде обвързана от тези правила.
• На второ място, СЕО може да разгледа действителността на общностна уредба с оглед на международен договор единствено когато естеството и структурата му допускат подобно разглеждане и когато освен това неговите разпоредби, предвид тяхното съдържание, изглеждат безусловни и достатъчно точни.

Това е типичен пример на изпълнителен регламент, въвеждащ детайлна регулация в изпълнение на базовия регламент на Европейския парламент и Съвета. Процедурата по комитология за приемане на изпълнителния регламент е по чл. 5а на Решение 1999/468/ЕО.

Препоръката се издава в изпълнение на чл. 99, пар. 2 ДЕО като основен инструмент за координация на икономическите политики на държавите-членки.

Този правен акт е важен, защото Съветът оценява съответствието на средносрочната икономическа политика на всяка държава членка с Общите насоки на икономическата политика, като може да препоръча предприемането на определени мерки в случай на влошаване на икономическата или бюджетната ситуация (чл. 99, пар. 3 и 4 ДЕО).

Важни насоки от документа са насърчаване на иновациите, разпространяването и ефективната употреба на ИКТ, модерна и активна промишлена политика, устойчивото използване на ресурсите, култура на предприемачество и благоприятна среда за МСП.

Въпросът беше предмет на разглеждане от Съда на ЕО в делото C-440/05 Комисия/Съвет . Позицията на Съда беше, че „когато прилагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции от компетентните национални органи представлява задължително необходима мярка за борба срещу сериозните поражения върху околната среда, общностният законодател може да задължи държавите-членки да въведат такива санкции, за да гарантират пълната ефективност на приеманите от него норми в тази област". Тази компетентност на общността според СЕО обаче не включва „определянето на нивото и вида на приложимите наказателни санкции".

Така се стигна до компромисния вариант в проекта на Директивата. За в бъдеще могат да се очакват и други подобни случаи на използване на този механизъм за хармонизация на наказателните политики на държавите-членки в областите на общностните политики. След влизането в сила на Договора от Лисабон възможностите за такава хармонизация ще се увеличат и по брой, и по интензитет.

Съгласно директивата, от държавите-членки се изисква до 2020 г. да намалят средно с 20 % концентрацията на ФПЧ2,5 във въздуха в градските райони, спрямо съответните стойности на тази концентрацията през 2010 г. Също така, изисква се държавите-членки до 2015 г. да намалят стойностите на концентрацията в тези райони под 20 микрограма на кубически метър. Пределно допустимата стойност по отношение на цялата територия на държавите-членки е определена да бъде 25 микрограма на кубически метър. Тази стойност трябва да бъде постигната до 2015 г., а където това е възможно - до 2010 г.

Директивата ще бъде публикувана в Официалния вестник на ЕС през май 2008 г., заедно с декларация на Комисията за напредъка в разработването и приемането на по-нататъшни мерки, отнасящи се за емисиите от различни източници.

Европейската комисия припомня, че в срок от 1 юни 2008 г. до 1 декември 2008 г. всеки производител или вносител на химически вещества (киселини, метали, разтворители, лепила и др.) в размер над 1 метричен тон годишно следва да ги регистрира в Европейска агенция по химикали (ЕАХ). В противен случай компанията няма да може да внася или произвежда съответните химически вещества след 1 декември 2008 г., докато не ги регистрира в ЕАХ.

В насоките са определени условия за допустимост на помощи за различни дейности като ранно адаптиране към бъдещи стандарти на Общността, проучвания в областта на околната среда, за възобновяеми енергийни източници, за енергоспестяване, за управление на отпадъци, за възстановяване на замърсени зони и т.н.

Исковете, както и други подобни искове от държави-членки се основават на тезата, че Комисията е превишила правомощията си по Директива 2003/87/ЕО, като е използвала собствен метод за оценка на квотите емисии, както и че не е достатъчно мотивирано заключението, че българския НПРК не съответства на критерии 1, 2, 3 и 10 от Приложение III към Директива 2003/87/ЕО.

Цитира се решението на Първоинстанционния съд по дело T-374/04 Germany v. Commission. Това ме учудва, доколкото там спорът е основно по отношение на т.нар. корекции ex post на НПРК.

Нещо повече, в цитираното решение Първоинстанционният съд посочва, че: „(Комисията) при упражняването на този контрол разполага със свобода за действие, доколкото посоченият контрол предполага комплексни икономически и екологични оценки, извършвани с оглед на общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове посредством икономична и икономически ефективна схема за търговия с квоти" и „Първоинстанционният съд не би могъл да замести Комисията, когато последната трябва да направи в този контекст комплексни икономически и екологични оценки. С оглед на това Първоинстанционният съд е длъжен да се ограничи до проверка дали въпросната мярка не е опорочена от явна грешка или от злоупотреба с власт, дали компетентният орган явно не е излязъл извън пределите на своето правомощие за преценка и дали процесуалните гаранции, придобиващи в този контекст още по-голямо значение, са били напълно спазени".

1. Новият цикъл на Лисабонската стратегия - 2008-2010 г.

Фокусът тук е върху изпълнението на заложените цели; за целта ще се насърчава многостранния мониторинг, обмен на добри практики, децентрализация на управлението, стремеж към макроикономическа стабилност. Конкретни приоритети по отношение на икономиката, базирана на знанието, са постигането на инвестиции в научна и развойна дейност от 3% от БВП, насърчаване на мобилността и взаимодействието бизнес-наука. По отношение на малките и средните предприятия (МСП) усилията ще бъдат концентрирани върху намаляване на административния товар чрез законодателен инструмент за малките и средни предприятия. Европейският съвет счита, че въпросите относно икономическите и социални ефекти на миграцията от трети страни следва да се разглеждат в контекста на предложенията на Европейската комисия за обща миграционна политика.

2. Климат и енергетика

Европейският съвет счита, че направените от Европейската комисия предложения за намаляване на емисиите парникови газове в изпълнение на насоките от предишното пролетно заседание на Европейския съвет през 2007 г. следва да бъдат приети най-късно в началото на 2009 г., като се отчетат спецификата в икономическото развитие и изискването за устойчив икономически растеж. Европейският съвет подчертава важността на следващия Стратегически енергиен преглед (който ще бъде публикуван през ноември 2008 г.), който ще бъде в основата на новия План за действие в областта на енергетиката за периода след 2010 г. Европейският съвет насърчава ЕК да проучи доколко създаването на преференциални ДДС режими може да насърчи използването на съоръжения и продукти с по-висока енергийна ефективност.

3. Стабилност на финансовите пазари

Европейският съвет призовава към подобряване и конвергенция на основните правила и стандарти за надзор на финансовите пазари, както и въвеждането на системи за ранно предупреждение за предстоящи финансови кризи.

4. Средиземноморски съюз

Европейският съвет одобрява принципно идеята за Средиземноморски съюз, който да включва държавите-членки на Европейския съюз и държавите от Средиземноморския басейн.