Разликата между единия и другия е, че китаецът като че по инстинкт е прицелен в онова, което раждат щенията му, вгледан е в "резултата от  труда" си (и то си личи по броя на неговите сънародници), докато нашенецът кърши празно самочувствие и кухи приказки, вгледан единствено в съвсем празното удоволствие, което не носи нищо, никаква "принадена" стойност (и това пак си личи по броя на населението тук).

И как човек да не си каже, че нещата в края на краищата наистина опират до ... философията на живота на единия и на другия?

Та по тази причина попаднах на една негова статия, наречена МЪЖКАТА САМОТА, ИЛИ КАКВО СЕ СЛУЧИ ПО ПЪТЯ ПРЕЗ ПРЕХОДА - нека никой да не си мисли, че тя е по проблемите на хомосексуалните, заглавието е подвеждащо, не мога да кажа дали умишлено или случайно. Съветвам ви, прочетете тази статия, струва си, не само заради пищността на израза, с която се слави този наш изтъкнат поет, чийто стихове едва ли някой изобщо е чел - аз примерно не съм. Прочетете я, пък после можем и да я обсъдим, струва си. Аз лично ще напиша своя коментар, и то непременно, понеже ми се струва, че този поет, както подобава за една голяма част от филолозите, пише крайно объркани даже от логическа гледна точка словца, а какво да говорим пък от смислова, ценностна или идейна.

Наложи ми се да препубликувам тази статия, понеже там, където я намерих, (ОЩЕ >>>>> )

С успеха си възпитаничката на Свилен Нейков донесе първата титла за България от Игрите в Пекин. Това стана пред погледа на президента на страната ни Георги Първанов, който дойде специално за гонката на гребния канал "Шуми" в китайската столица.

И ния сме щастливи, че президентът е сколасал да отиде и да присъства на този велик за родината ни момент! Даже този път няма да питаме и да се интересуваме кои лица от приятелския кръг на президента са пътували безплатно с него до Пекин с правителствения самолет, и то не за друго, ами понеже знаем кои са тези лица. Щото те са си постоянно с него, сякаш са абонирани за безплатни пътувания из чужбина с (ОЩЕ >>>> )

Избирателното тяло или електоратът е обзет от апатия и недоверие както спрямо управляващите, така и спрямо опозицията, което е страшно. Инертността и дезаангажираността на този решаващ фактор в националния живот - ние, гражданите, сме този фактор! - именно поражда патовата ситуация в българската политика, за която споменах. Ала изход трябва да се намери непременно и то съвсем скоро: всеки ден, в който България е управлявана от сегашните тотално компрометирани (ОЩЕ >>> )

Да, точно тия думи казала, а пък синът й нищо не казал, а през цялото време си криел лицето. Убитият и убиецът трябвало да бъдат абитуриенти, но не отидоха на бала. На мен ми е интересно обаче схващаме ли ние, съвременниците, за какво говори този страшен случай, какво той ни казва?!

Имам чувството, че не се схваща, пък и никой не прави и най-малък опит да изтълкува случилото се, та да се добере до неговия смисъл. Разбира се, обществеността, "общественото мнение" посреща поредната информация за необичайното зверство с пълно безразличие, понеже си има успокоителна версия: "Ами убил го е, понеже е превъртял, това е патология, извратеност, това не е нормално!". Такова едно разбиране наистина успокоява, нищо че то всъщност и де факто нищо не казва, а издава само една най-коварна примиреност и нежелание поне да се доближиш до (ОЩЕ >>>> )

Добре, да речем, че попадаш на някакъв блог. Забелязваш, че авторът пише редовно, и то авторски неща, че се старае човекът, че влага душата си, че се е помъчил да придаде естетичен вид на самия блог и пр. Откриваш също, че в блога му са разположени и реклами, премерно тия на Гугъл. Пита се: разбира ли какво означава това нашият редови посетител на блога? Едва ли разбира, макар че е толкова просто. (ОЩЕ >>>> )

Можем ли заедно да напишем една весела книга за съвременния ни живот?

Приканвам всички, които имат какво да кажат, да участват в списването му, та да го направим един наистина свободен и граждански вестник. Съвсем не горя от желание само аз да го пиша, но ето че първия брой се наложи да е изцяло от мои статии.

Някога бях чел, че Захари Стоянов си издавал свой вестник, който пишел също така изцяло сам, от първата до последната страница. Явно и бай Захари е бил като мен "графоман". Ето че след като всеки ден пиша по една-две статии минимум за блога, какво ми пречи да подбирам най-доброто от тях и да го издавам в книжен вариант като вестник.

Разбира се, проблемът е разпространението. Аз предпочитам - понеже съвсем не разполагам с никакви капитали - в началото ония от читателите на блога, които желаят да получават книжния вариант, да се абонират, което ще ми даде възможност да издам следващия брой. Абонаментът може да е кой за колкото иска - за един месец (2 броя), за два, три пет, година. Кой колкото иска може да даде за да подпомогне вестника. На мен този първи брой ми струва 80 стотинки, в 16 страници (размножени са на ксерокс), но аз имам план (ОЩЕ >>>>> )

Лека вечер ви желая!

В началото на годината управниците на Кюстендил обещаха прословутата баня да отвори врати за Ромската нова година и след като, уви, не успяха, най-накрая за Националния празник 3 март банята беше тържествено открита и една от телевизиите побърза да улови радостното лице на мургава жена, според която „ромите са много хигиенизирани хора”. То всичко добре, ама да видим до кога. Дай Боже нещата да потръгнат, Банята да продължи да работи дълги-дълги години, защото е очевидно, че от нея има нужда, а хората - да се доволни и да продължат да се „хигиенизират”. В тия месеци откакто следим случая тъй и не разбрахме каква е истината – дали е нямало водопровод до там, ккато писаха някъде, или някой нарочно е спирал кранчето на водата тъй като не му е било изгодно.

През отминалите седмици – лоши събития, вагони във влак изгоряха, отидоха си невинни хора, мина седмица почти, а виновни - няма. В България е тъй – за премии всеки се реди първи, за носене на отговорността се крием в миши дупки, пък то е явно, че години-години някои хора с бая големи заплати просто не са си вършили както трябва работата. Не само настоящият министър, не само настоящият шеф на БДЖ. За да се случи подобна трагедия са виновни и бивши управници, ама на тях няма кой да им поиска отговорност сега – който пил - пил, който не е – да е. Иначе неадекватен на ситуацията се оказа и премиерът ни, който по Първи канал говореше за несъмнените успехи ... на БДЖ. И дори се усмихваше и то точно има-няма двайсетина часа след трагедията. А само няколко часа по-рано дори и той не знаеше за мащабите на случилото се – в интервю говореше за ... 3 жертви. „Ами толкова са му докладвали”, ще каже някой. „Ами да са му докладвали повече истина”, ще кажа като гражданин и данъкоплатец, стига сме ги оправдавали за всичко. Всяка година за БДЖ отиват много милиони от бюджета и тъй е десетилетия…

Две седмици по-рано в. „Дума” ни информира за 13 курсистки, завършили успешно курс по предприемачество на МТСП и вече имат квалификация „Сътрудник за малък и среден бизнес”. То малко смешно е за 13 човека да се вдига чак такъв шум, то не писаха вестници („Сега”), то не се излъчиха информацията по телевизиите, то цяло чудо... Толкова пари хвърлени за толкова малко хора... И освен това – че имат тия жени тапия не е лошо, ама оттук-нататък какво ще стане?! То дипломи и тапии всеки може да извади, ама работа като няма тия „документи” какво да ги правят хората?!? Децата документи не ядат! То същото стана и с bTV – излезе че най-добрият мениджър от ромски произход била ... някаква женица-фризьорка, която не прави нищо повече от това да си храни семейството. Не знам дали не изпитват малко срам и посочената телевизия, и посоченото министерство... Де някой да беше роднина на министърката каква тлъста работа за какви милиони щеше да му намери, както намира работа на половинката си... Срам? Какво беше това – мирише ли, яде ли се?!? Да не дават акъл на хората да теглят кредити, а да им дадат ... ма-а-алко държавни поръчки, както првят за себе си. Тогава ... няма начин да не успеят! Какво ще кажете, май има истина в казаното?!

Пак „Дума” публикува обемна статия на Господин Колев, която припомня ценни и забравени сведения от близките 50 години. Бай Господине, бай Господине – явно е, че инстинктите са много по-силни и системни, отколкото всякакви други цивилизовани и „цивилизовани” изкуствени изграждания и надграждания. За мен е съвсем очевидно, че именно ние трябва да си сменим мисленето и то може би на 180 градуса от всичко, което сме правили до сега. Пък който както иска да тълкува казаното...

Вестник „Класа” ни информира, че Берлускони е бил „скастрен” в Европейския парламент от унгарската депутатка за антиромски изказвания. Но бърза да пусне и свой коментар по случая, с което оправдава италианеца. Ако човекът, писал коментара не може да чете между редовете – негова си работа, ама че читателят не е чак тъй глупав, колкото си мислят класовите (или класните) вестници, ги уверяваме.

Изглежда е привичка за „Стандарт” да публикува съвсем елементарни информации, от които не можеш да разбереш много, а понякога се опитват да ти втълпяват и превратни представи. В заглавие ни набиват в главата, че „Цигани се бият за компютри”, а в двайсетредовата дописка изобщо не става дума за такова нещо. Объркана работа. За информация от подобен сорт преди две-три седмици лично се обадих на Иван Матанов – познат от години, който е първи зам. –гл. редактор там. Обърнах му внимание за явните глупости, които излизат във вестника, който ръководи. Когато му прочетох пасаж от една кореспонденция в „Стандарт” от Истанбул сам той реагира с думите „Ама какви са тия простотии” и беше редно да вземе някакви мерки. Не ни интересува с какво се опитват да ни пълнят главите, това си е тяхна работа, но като читатели бихме искали обективна и точна информация – ако в заглавие си писал, че някой се бие, в самия материал дай информация за боя... Иначе наистина си е жива „простотия”!

Бележка на редактора: [...] И третото, което привидно няма нищо общо с досега казаното – колкото и лош да е един закон, ако хората, които го прокарват и обществото като цяло имат желание той да бъде наистина изпълнен, то този закон би дал добри резултати. И обратното – колкото и нови, и красиви стратегии да пишем и приемаме, няма ли истинско желание за тяхната реализация ... всуе. Можем да лъжем народа и „част” от съвестта си, че правим нещо, но истината вижда и онзи на улицата, а я знае много добре и дебелоокия. Уви, отчетливо и съвсем категорично можем да кажем, че в днешното българско общество и идеите, които го „движат” са ерзац-идеи, и хората, които ги провеждат са ... хора на подменените стойности. Людете вътре в играта никога не биха го признали, отвън се гърчим в своята бизпомощност. Бузките на партокрацията днес са по-розови отвсякога, хората, които й съдействат – независимо от етноса им, - биват много внимателно „отглеждани”.

С ... години.

За да прокарват точно необходимата й политика.

Жалко, много жалко за държавата и за хората, които я населяват.

февруари-март 2008,

“Andral” 47-48

Всеки може сам да осмисли идеята и замисъла на този нов мой проект. Телевизията ми е наречена "авторска" в един двояк аспект: защото не само създателите й (засега само аз съм такъв, но, надявам се, (ОЩЕ >>>>> )