Една от най-главните причини за неуспеха на нашите вестници е тая, дето между програмата и съдържанието на всеки почти вестник, между обещанията и изпълнението на редакторите почти всякога е имало такава разлика, каквато има между мохамеданския р а й и християнската м ъ к а. Нашите редактори в програмите си са обещавали златни гори на читателите си, но тутакси след тези обещания, след тези сладки и медени, вестникът им замязва на голо поле без цел, без характер, на кое наместо обещаните гори читателят вижда някакви си тръни, случайно накачени с безцветни дрипи от разни материи. Такива са българските вестници собственост на някакви си млади чорбаджии; такъв стана вестникът на волните българи, който избръщолеви най-сериозната страна на политическия ни въпрос с устата на един луд...
Ние ще да се лъжеме и ще да лицемериме един пред други.

Наистина, скръбно нещо е да погледне човек на положението, на антипатиите и на неискрените стремления.
Никой не може да откаже, че в продължение на няколко десетки години българският народ не е преминал едно доста голямо разстояние в своето нравствено и умствено състояние, че не е работил, за да развие своите материални сили и че не е направил жертви; но никой на може да ни докаже, че неговият живот и неговото икономическо състояние не са днес безотрадни и плачевни.
За нас е настанало сънливо, неподвижно и твърде критическо време в сяко отношение. Хората не знаят как да прехранват семействата си, а ние говорим за умственото движение на народа! Сиромашията е захванала да става обща. Работниците се оплакват, земеделците пищят до Бога, търговците кършат ръце, чиновниците крадат и последните трохи от управляемите, а централното правителство … очаква второ пришествие.

Кажете ни, молиме ви се, сичкото това прогрес ли е за един народ, който има такова също право за съществувание и за развитие, каквото имат и сичките други народи по света? Нека говори кой що ще, а ние ще да кажеме, че ако би да се продължи и занапред тоя прогрес, то съществованието на нашия народ е немислимо.

Да предположим, че европейският Китай е влязъл в пътя на прогреса и че и на нашия народ ще да се даде такава барем сянка, то и в такъв случай ние пак ще да попитаме: осигурява ли се с това съществованието, развитието и бъдещето на българският народ? С тие народи ние не можеме да сравняваме българския народ, който е заборавил вече своето прошедше, който ненавижда своето настояще и който полага сичките свои надежди на едно твърде недалечно бъдеще. Тоя народ се е събудил и сичката негова деятелност се е заключала досега в стремлението да се избави от онова, което го беше довело до положение да забрави даже и своето собствено име.
Разбира се, че за да направи това, то и науката, и литературата, и поезията, и журналистиката, с една дума, сичката духовна деятелност, би трябало да земат характер на политическа пропаганда, т. е. да се съобразят с живота, със стремленията и с потребностите на народа и да не бъде вече науката за наука, изкуството за изкуство, а журналистиката за преживяние старото европейско гюбре.

Дивият, безчовечният ярем, който виси на врата на нашия потъпкан, западнал, но жив и неразвален още народ, е довел тоя народ до такава ниска степен на гражданственост между другите европейски народи, щото мнозина от нашите, може би и искрени патриоти, са дошли до робското и несъвременното вече убеждение, че и на нашия народ преди сичко е потребно да се даде знание и развитие, пък тогава вече да му се дава място в историята на човечеството.

Тогава да чакаме? Чакайте, господа, чакайте и водете народът из пътя на вашия глупав прогрес и той скоро ще да заприлича на оная знаменита карикатура, с която светите отци на втората французка революция се присмяха на своето собствено дело. Тие изобразиха онова животно, което се нарича магаре, и прекараха от самара му до пред самата му глава едно дърво, за което вързаха един наръчник сено така, щото муцуната на животното да не може да го достигне. Магарето се стремеше да хапне от сеното и гладно, жъдно и излъгано пристъпяше напред и вървеше в пътя на прогреса. Такъв смисъл има за нас и онзи прогрес, който се проповядва днес в нашия народ, но с тая само разлика, че французкото магаре е вървяло само, а нашето върви възседнато.

Боговете от Голгота смъкнаха онез от Олимп, конституционният протестантизъм победи монархическия католицизъм; Златоуст и Лойола, Лутер и Калвин онемяха пред "волнодумците" на ХVІІІ-ий и мислителите на ХІХ-ий век; - язичеството падна пред християнството, християнството се обърна на язичество, религията се замени с разумът...
Тъй и в политическо отношение. Колко кърви, пот и сълзи са се пролели и колко ще се пролеят! Няма предел умът човешки!

Недоволни са народите от настоящето си! Вчера искаха едно, днес търсят друго; туй, що добиха днес с пот и кърви, утре пак пот и кърви проливат, за да го махнат; и отвредом човекът е хвърлен в борба - в борба за свобода, за истина. В нея е прогресът човешки.
.......................

Вече сте отгатнали, драги гости – това не съм го писал аз.

Реших да напиша нещо по политиката. Скоро не бях писал, а не живея в пустиня, я! Но си помислих: това, което ще напиша сигурно някой вече го е писал. И погледнах в политическата публицистика.

Ами да! Написал го е и то не днес и вчера. Преди 130 години един умен мъж (който никога не си е позволил високомерие по отношение на “простите селяни”, обличал се просто, вместо да си окачи верига на врата или каквото там е било модерно като символ на висок интелект :) ) също е писал за състоянието на народа си. Преди 130 години, а си е като днес писано. Толкова добре аз няма да мога да го напиша, затова

предавам написаното от Христо Ботев.

на днешното време е писал Христо Ботев. Види се 130 години е твърде малък срок за да престанат да се повтарят.
Ето:
“Вие трябва да сте чули, че в нашата eкзархия стана събрание, в което се разгледа вопросът за българската черкова. Не мислете, че като казвам "вопросът за българската черкова", искам да ви уверя, че над пукнатите и потъналите в морето темели това събрание иска да издигне храм.По-добре да кажа, памятникът на своята глупост. Въпросът зе друго направление, влезе в нова фаза: обърна се от въпрос за освобождение от една власт на въпрос да се замени тази власт. Начнаха се мечтания. Вместо едно духовенство иде друго, кое иска същите права и власт, същите привилегии, и - ето студенина и нерадение в нарежданието на Екзархията, ето неподдържка за представителите. Въпросът стана несъвременен. И наистина, какво ново и полезно ще внесе в живота народен туй ново духовенство? С какво ще улесни то напредъка? Видяхме и видим постъпките и дебненето, за да хване то юздите или само юзда да стане на народа - видяхме и представям си вече: кърджалии със Златоустови проповеди, затъпителни семинарии, разкошно младо духовенство, гласни всенародни лъжи и всичко, що е могло да даде кое да е било духовенство вредом и сякога после епохата на християнството.
А народът? Народът продължава да прекарва с християнско смирение дните на своята безконечна страстна неделя, брои часовете на своите несносни страдания и чака възкресението на мъртвите.
...................

В Македония произлазят големи скандали от страната на гръцката пропаганда. Тая страна е станала арена на борба между всевъзможни глупости на фанатизмът. Българското население по тие места е заприличало на дойна крава, която дои секи, който завърне.
..................

Днес има правителство и всичко е реформи, здрави и трайни, правосъдното правителство с голяма строгост наказва виновниците. Иди сега при тоя прогрес в правосъдието, та думай, че няма ни логика, ни психология, ни здрав смисъл. откога се въведе някакъв си ред и равенство в кражбите и пълна система в напрешните убийства, злодейства и всякакъв род притеснения.
Не тъй обаче мисли здравата част на наша народ, не тъй мисли всеки свесен всеки съвременен човек, в главата на кого се не вие паужина, а стяга мозък, и в гърдите не плакне жабина, а тупа сърце. За нас преобразованията, обещанията, те са думи без никакъв смисъл, призраци и утопии, кои може да се осъществяват нейде си.
Наистина, неведнъж народът е явявал твърдата воля на характера си, но всичко това е ставало само тогава, кога властта или се едно насилието е допирало до къщата му, в коя той сякога е бил нравствено свободен, до семейството му, до понятието му за честта - с една дума, до негова дълбок социален живот. Отделен, както казахме, нравствено от правителството си, народът много пъти го е оставял само да се бори, само да си вади очите.
Такъв е бил българският народ, и ето го и днес пак чист от всяко чуждо влияние, пак с тоя патриархален живот, пак с тази първобитност. Проклина свойто преминало, което е мрачно и той го мрази; свойто настояще, което е тежко и горчиво, та лесно ще го забрави, и вика: бъдещето ми, бъдещето ми!”
......................

Няма нужда от осъвременяване написаното, нали?

Напоследък отново темата “мафия” (и “висша корупция”) излезе на преден план.

Европа ни маха с пръст да я “преборим” и иска присъди;

правителството се чуди как да стане, като и в Европа не е по-малко;

прокуратурата се чуди какви доказателства за всеизвестни истини да внася в съда, че да може да има присъди;

съдът се чуди как да приключва делата бързо след като подсъдимите и адвокатите се оказаха най-зле здравословно в България, а едно най-обикновено дело за подбуда за лъжесвидетелстване се точи вече сума време и стана митингаджийско; ;)

опозицията не се чуди, а вика “разгеле” (тя добре си знае за какво става дума ;) ) и иска предсрочни избори, които хич не ù трябват, щото...;

и медиите не се чудят, ами размахват микрофони и се радват на “хубавото време на демокрацията”; и т.н.

Щом толкова е важна темата може ли и аз да остана назад – я в колко блогове се коментира. Да взема да погледна отстрани по стар навик.

Поглеждам: че то айдуците са просто предприемчиви инициативни хора – т.е. от хората-образец за сегашното време! Нали предприемчив и инициативен означава човек, който в дадена обстановка умее да се ориентира добре и бързо да реагира за своя полза. Защо тогава изкарват мафиотите някакви генетични изроди на човешкия род – те са просто част от днешния идеал, която се е реализирала в определена ниша на живота. Докато ние се оглеждахме морално и умувахме, те започнаха на Магурата с няколко долара. На мен тази инициативност не ми е по вкуса, ама аз съм изостанал, древен, не съм от предприемчивите...

“Нишата е противозаконна” ще рече някой плахо. Вярно, но тук по-важен е рискът, другото е до време. Нали по сегашни критерии да откраднеш цял континент чрез геноцид и избиване на “собствениците” му е съвсем незаконно – но никой не поставя въпрос за съд и връщане американския континент на индианците! Значи поетият риск тогава е бил оправдан. Между другото, сега ние сме в “следпреходен период” – постепенно избелване на сивите и черни капитали, натрупани през прехода. С просто око се вижда.

Гледам по-нататък. Какъв е рискът на мафиотите? Само в конкуренцията помежду им. Спрямо закона почти никакъв. Вече съвсем не предизвикват учудване или някакви чувства изразите “известни мафиотски шефове”, “регистриран в криминалния контингент”, “познат на полицията” и др.подобни. Това са съвсем официални категории. Причината дори на най-ниско ниво болшинството от престъпниците да бъдат само “регистрирани”, “известни”, и т.н. си има съвсем сериозна законова основа. И тя не е българска.

Като стигнах в гледането до тук хич не ми стана добре. Гледката е лоша.

В правовата практика на цивилизирания свят безспорно господства принципът “По-добре сто виновни да се измъкнат, отколкото един невинен да пострада”. Съвсем хуманен принцип. С него съм съгласен, с реализацията му – не. Тя отдавна го е обезсмислила като преамбюл на съвременната законност.

Зная, че ще се изненадате от позицията ми. Зная и основния контрааргумент (вече ми е задаван) “ами ако ти си този невинен какви ще ги приказваш тогава”.

Не знам какви. Ама за възможността да съм “този” знам: Приемането на този принцип е бил за да се предпази обикновения човек. Т.е., да живее по-сигурно и спокойно, да не може да бъде осъден невинен.

И как е в сегашния свят? С течение на времето наказателните закони са “обрасли” в името на принципа до степен, че престъпникът има многократно по-големи права и защита от закона, отколкото жертвата или невинният. Днес всеки по-добър адвокат спокойно ще ви измъкне с процедурни нарушения или със здравословни хватки ще докара делото до “давност”. Нещо повече – за същите протакания след това е гарантирано осъждане на държавата да плаща на престъпника обезщетение. Само за това, че е спазвала законите.

От друга страна рискът за невинния да пострада се е увеличил многократно. Не откъм страната на закона – от страна на престъпниците, измъкнали се от наказание в името на неговата сигурност!

Е, обяснете ми, защо за налагане на начин на живот (демокрация, напр.) може да се съгласим с хиляди и хиляди невинни жертви (вкл.и деца!) в името на “добруване на милиони”, а не може и дума да става за някакво “втърдяване” по отношение на престъпниците, защото имало опасност да пострада някой невинен някъде по света?

Като премислих тия неща кротнах на един извод: всякой се чудом чуди, ама жално му е да го буди, милно му е да го гледа!

Като ще е така барем дано по-скоро настане време в случаи на корупция да става дума за десетки милиони евро, а не само за някой и друг млн.лева – това ще означава, че сме се замогнали като европейците!

Уф, да вземе някой да ме обори!

Щом е така (ако сте съгласни по принцип с казаното до тук) да се вгледаме малко по-сериозно в това понятие. Че то замисли ли се човек за общоизвестни неща изведнъж се оказва, че те имат много “скрити” страни. Парите, например – измислили ги умни хора да улеснят живота, а какво са сега...

Във всекидневието сме свикнали недоволството да е заредено с отрицателен емоционален заряд - нещо, на което трябва да се намери разрешението та час по-скоро да се отървем от него. Да речем, че е правилно и обобщаващо – решаването на проблем, от който сме недоволни, винаги е свързано с усилия не винаги желани.
Погледнем ли, обаче, към съдържанието, поводите за недоволство, вариантите изведнъж стават милиони. Теоретично тук да се разсъждава и в същото време онагледява е невъзможна работа. По-лесно е да хвана конкретен случай. А днес по-конкретен случай, щом става дума за недоволство, от управлението и правителството на тройката няма.

И така, разсъждавам за недоволството в нашето злободневие. Време: навлизане в последна четвърт от мандата на правителството.

Когато са се появили на тоя свят управляващи, те са дошли в комплект с недоволство на управляваните. Неразделни са. Така, че днес просто продължава хилядолетната традиция. По това няма какво да се умува, по-добре да видим кой и за какво недоволства. Като се замислих има ли такива, които да са извън тази категория се оказа, че недоволни са всички:
- Управляващите по върховете - от липса на условия за спокойно управление. ;)
- Активистите на управляващите партии - от незадоволително оценяване (с висок пост ;) ) на способностите им. В този период на мандата най-недоволните започват да търсят кой ще ги оцени по-добре. :)
- Партиите в опозиция от Клуба на управляващите – от перспективата мандата да отиде докрай, намалени печалби в политбизнеса и най-много от неяснотата кои от тях ще успеят да застъпят на следващата вахта. А някои и от опасността да им отнемат членските карти...
- Партиите, кандидатстващи за този Клуб – от дългото престъпване от крак на крак, през което дезодорантът им започва застрашително да губи действие.
- “Бизнесмените” – от недостатъчна възвращаемост на инвестициите вложени в управлението.
- Медиите – от липса на нещо “по-така” за вдигане на тиражите.
- Анализаторите – от себе си, че не могат да кажат кое как е наистина, ами трябва да се правят на маймуни за да се харесват от “своите”.

Наредих ги, надявам се да признаете, че има логика в списъка ми, ама за какво? Колко процента от българите влизат в горния списък? Я има десет, я не! А останалите деветдесет?
Тук вече се сблъсках с куриоз. Не в това, че и те са недоволни от управлението – това вече го изяснихме. В това, че болшинството искат предсрочна смяна, предсрочни избори!

И вие ли искате? И се чудите какво куриозно виждам в това? Сега ще ви кажа.

Да искат предсрочни избори е логично (и даже задължително) за “Атака” и особено за ГЕРБ. Последната четвърт на мандата не е в тяхна полза, от нея те най-вероятно ще позагубят от това, което биха сега спечелили. На Доган пък му е съвсем безразлично изборите дали ще са срочни или предсрочни – той си знае гласовете +- няколко хиляди. Опозиционните партии нямат интерес от избори в момента, никак не са готови за тях. И това си им личи. Другите от изброените по-горе имат интерес да има – алъш-веришът ще живне доста.

Всичко това е ясно. Но какъв интерес имаме ние, обикновените хора, от предсрочни избори? Никакъв, нещо повече – интересът ни е да няма такива. Не само сега, при това правителство, а винаги, при всяко. Защото на всички, дошли на власт, план-програмата с приоритетите е една и съща.
Първата година, година и половина – устройване на съпартийците. Това хич не е лесна работа, не е въпроса само за раздадени кокали. Добре трябва да се обмисли, с поглед в бъдещето, когато пак няма да си на власт и ще е добре да имаш опитни хора на определени места.
Следващият период е за подсигуряване личното бъдеще. Тук още повече ум се иска, така трябва да се направи, че никой копче да не може да ти каже после, дори когато от готвач си измайсторил първи банкер на Републиката.

Така хвръкват неусетно трите години на управляващите. И идва четвъртата. На хоризонта се надигат тъмни облаци, чува се застрашително бучене (опозицията има грижата, в днешно време усилвателни уредби да искаш) – избори се задават. Управляващите загърбват другото и поглеждат към хората. Ония, дето ще правят процентите в изборите.

Ето защо за нас най-важна е последната година от мандата. Никакъв интерес нямаме да я губим. В нея управляващите се сещат за нашего брата. Малко или много, ще получим нещо. И си е направо мазохизъм в името на недоволството да се отказваме заради черните очи на някого...

Дрън-дрън, каква стана тя? Уж щях да пиша умни интелектуални мисли за недоволството, а се получи някакво тромаво политиканстване. Ама така е като се хваща човек да върши нещо на Разпети петък!

Светли празници на всички ви!

Бурно море – “колосален скандал в МВР”. Вълни те заливат, земя се не види. Единственото нормално (и обективно до голяма степен) мнение, което съм прочел (чул) тези дни, беше на Росен Петров в интервю за “24 часа”.

Житейският ми опит и осемгодишно активно форумство ме е научило: в такива случаи вкарвай цялата информация в биологичния си РС и търси незабележими изречения, които най-често се оказват ключ.
Така и правя сега. Ето какъв резултат се оформи като мое мнение – дали съм улучил, бъдещето ще покаже.

Първи основен извод:
От поне 15 години всички сме единодушни, че “бившата ДС продължава да командва играта”. Като в случая “бившата ДС” се използва доста фриволно – замества имена, които не можем или не желаем да назовем. Имена от службите – предишни и сегашни.
Определен кръг от всички, които са ни управлявали след промяната, са наясно с въпроса, хората, и отработената система на действие. И леви, и десни. Всяка партия на власт е имала свой МВР министър и свой главен секретар на МВР. Освен това, докато е на власт всяка си е осигурявала хора на вторите оперативни етажи, които да могат да се запазят, когато сдаде властта. И които да продължават да я “информират”.

Втори основен извод:
Няма партия, която да е била на власт или около властта, без връзки с “големия бизнес” (разбирай големите пари). Без пари политика не се прави. Къде са големите пари в периода на натрупване на първоначален капитал на всички е ясно. Затова ще се връзваш към “дяволчетата” (ако ще и с отвращение) – паралии “ангелчета” няма и скоро не се предвиждат. Всички са наясно с този въпрос и спазват строго правилата: събирай колко може повече информация за “нерегламентираните” връзки на “противника”, но опасно подплатени “скандали” на тази база не предизвиквай. Ако се случи, не рови, дай възможност да заглъхне. Помните ли още “Сапио”, “Орион”? Разследването за “Сапио” се точи 10 години докато придобие давност – колко уж противоположни политически правителства минаха за тоя период? “Орион” изобщо не влезе в такъв стадий. Вече имаха обица на ухото със “Сапио”, внимаваха и го оставиха на ниво “приказки от хиляда и една нощ”.

Трети основен извод:
МВР още в началото на промените беше буквално унищожено като система. Във всички държави този род институции са най-контролирани и регулирани. За да работят, те не търпят сътресения. Извращения има навсякъде – най-драстичният пример е ФБР в САЩ и Едгар Хувър – но разкритието им става без разбиване на институцията. У нас МВР беше разбито за да могат разните партии да го използват като оръдие за рекет. В политически план то беше използвано след промяната много повече, отколкото преди това. основната му работа беше да се поддържат или смазват субектите на първоначалното натрупване на капитала – и съответно, да се осигуряват финанси за партиите.

На базата на тези изводи – безспорни, според мен – мнението ми за това, което става в момента.
1.  Министър-председателят и Министърът на вътрешните работи не са изненадани от “скандала”. Възможно е да са изненада някои от замесените в него. В едно от изказванията си г-н Станишев каза между другото (по памет) “Бил съм прав, когато настоявах да се създаде Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС)”. Което може единствено да означава, че тя беше създадена за да започне работа по тези въпроси. Тази фраза ме кара да мисля, че думите “ще оздрави МВР” не са само ораторски прийом, а намерение. Какво се подразбира като съдържание е друг въпрос. В същата посока на размисъл води и изявлението му за започване от ДАНС тотална проверка за десет годишен период назад.
2.  Разни “бивши”(чак и бившият кмет на Перник!) твърде трескаво се засуетиха и разприказваха. Което много ми прилича на сериозна уплаха. Бих казал, че на моменти доста им личи.
3.  Доста хора и сред политическата върхушка (не само управляващата!) също се чувстват твърде неуютно. Ненапразно се полагат героични усилия да се отклони “урагана” в посока министър Петков, с надежда, че след това ще затихне – както стана с Р.Овчаров. В противен случай има сериозна опасност за отработената система (виж третия ми основен извод). Разрушаването ù сега ще бъде непоправимо – не сме в първите години след промяната. Доста партии ще я загазят...
4.  В подкрепа на първите три точки говори и твърде предпазливата (нехарактерна за него) реакция на Б.Борисов. Няма как той да не е наясно за какво става дума. Всъщност се държи съвсем адекватно предвид бивш висш служител в МВР.

В заключение, надявам се този път “скандалът” не само да не затихне, но да отиде до край. Крайно време е! Дали ще има осъдени и оставки за мен е без значение – добрата новина ще бъде МВР да стане нормално, с нормална работа, корупция и всичко останало. Както е по белия свят.

Това не съм го измислил аз: Росен Петров цитира думите на шефа на италианските карабинери:
“Където е много спокойно и тихо, там има мафия.”

Радвам си се аз, ама нещо ме гложди като трънче в петата – не го виждаш, а боде.

Какво толкова заплашително се случи последните няколко години, че целия свят изведнъж се активизира така? За озоновия слой съм чел преди 40 години, може и преди това да са писали. И за ледниците ми се е мяркало периодично по нещо – ту че замръзват, ту че се топят. 45 години откак карам кола на годишните прегледи мерят вредни емисии в газовете. За запрашване и опушване на въздуха откак се помня се говори, откак се помня тези разговори не се харесват на ония, които броят печалбата. За електрическа енергия от слънцето и вятъра също не помня откога зная. “Елките” без батерийка да не са от днес?
Какво тогава?

И изведнъж ми светна: петролът свършва! Човечеството остава без ръце и, най-важното, без крака! И още по-най-важното, закъсват най-големите фабрики за пари! Военно-промишлена, машинна, авиационна, автомобилна, петролна и още куп индустрии без гориво?!? На всичкото отгоре, последните запаси от петрол са на неподходящи места в неподходящи ръце!
Форсмажорно да се вземат мерки! Да се мобилизира науката (т.е.да ù се дадат достатъчно пари за проучвания)! Да се спаси планетата!!!

И започнаха да я спасяват. На първо място – заместител на петролното гориво. Двигателите с вътрешно горене е немислимо да спират. Всички сили се хвърлиха най-напред там. И, ура, успешни решения. Супер успешни, веднага влязоха в производство. Гориво от биомаса, биогориво. Вече го наливат в резервоарите на колите! От биоотпадъци го правят, какво по-добро от това! Другите решения ли? Вие какво, двигатели с водорот ли искате или със сгъстен въздух! Какво от това, че и биогоривото изгаря и замърсява атмосферата. По-малко я замърсява затова му викат екологично гориво! Или искате да си захвърлите колите и да си купувате други с нов тип двигатели?! Къдей Киро на кирия! Водородът и сгъстения въздух са екзотика, за цвят. Хич и не си помисляйте, че ще карате коли с вода и пак вода от тях ще тече!..

Като стигнах в мислите си дотук от радостта ми нямаше и следа. Не ми е трудно да предскажа какво ще стане в не много далечно бъдеще. Половината човечество и сега гладува. По финансови причини – в днешния свят няма безплатен обяд. Като свърши напълно петролът, храната ще стане най-скъпото нещо на земята. Не защото някой ще се осмели пряко да я превръща в бензин. А защото 90 % от обработваемите площи на планетата ще произвеждат това (и бурен да е), от което се прави гориво! Ще трябва тогава пък да се спасява храната. На планово стопанство замирисва. Впрочем, за плановото стопанство бъдеще време вече е неподходящо – ЕС не започва ли мощно да го въвежда? “От това ще сеете толкова, от онова толкова, иначе няма пари”...

Мислите, че и аз като учените се правя на интересен с разни страхотии? Ето ви тогава какво каза само преди десетина дни пред в.”24 часа” един съвсем земен човек - Димитър Консулов, собственик на известната фабрика за майонеза “Краси” в Пловдив:
“Според мен след време ще се разбере, че решението за биогоривата, което Европа измисли за спасение на климата, е глупаво. Ако трябва да се лишим от храна за да караме колите – не е разумно. Цените на суровини, които стават и за биогориво, ще растат до момента, до който се изравнят с нефтопродуктите. Сега сме зависими от арабските шейхове, защото те определят цената на нефта. Ако продължават да я вдигат, ще продължи да поскъпва биогоривото, респективно маслодайните суровини и съответно храните – всички, не само майонезата.”

Какво излезе в крайна сметка? Юрнахме се да спасяваме печалбите най-напред! Образно казано, така:
От горящата къща най-напред парите, след това луксозната супермощна кола и после хората - ако е останал някой за спасяване.

А може ли другояче? Може и още как! И най-големия профан като начало щеше да забрани производството на коли по-мощни от 35 коня и развиващи скорост повече от 140 км/ч...
..........................................
"Едва когато изтръгне последното стръкче, едва когато умъртви последното животинче ЧОВЕКЪТ ще забележи, че парите не стават за ядене " - мохиканска мъдрост

Не съм специалист в икономиката - следващите редове не са нещо сериозно, това са просто разсъждения на обикновен човек по повод все по-настъпателно излизащите на преден план разговори за корупция и далавери, накратко крими-забогатяване. Които тепърва ще се усилват (разговорите имам предвид ;) ). Нали навлизаме в предизборна година – една бойка партия даже вече предложи всеобща национализация и анулиране на реституцията. :)

Нашият капитализъм бил такъв, пък “техният” онакъв; у нас загиват в жп катастрофи, а у тях...е, пак загиват, ама по-другояче; нашите депутати правят далавери, а европейските – хм, я това сравнение по-добре да го изпусна, че не знам дали в българския език има дума “далаверища”, а и ще изляза от добрия европейски тон. Така няма да стане, най-напред да си оправя ориентацията – къдей запад, къдей изток, пък тогава ще му мисля за пътя и посоката.

И така, какво знам от ученето навремето на политикономия (не ми е предавал Костов!) и от обща култура.
Основа на капиталистическото (съответно на нашето сега икономическото развитие) са частните субекти. Независимо, че и в старите напреднали европейски държави държавният дял е около една трета. Затова е важно именно те (частните субекти) какво представляват за да ми се изясни и строя. Явно капитализмът не е съвсем точно онова лъскаво нещо от витрината, щом преди 4 месеца в “Monde diplomatique” излезе статията Voracité (алчност, лакомия), в която става дума за появата на нов, още по-брутален и застрашителен вид капитализъм (така пише!) – мега-компании с огромна финансова мощ и с описан в статията начин на “изяждане” на големите световни фирми. Интересното е, че имената им са от сферата на “дискретното” пространство – слабо известни. Но в статията са дадени: The Carlyle Group, KKR, The Blackstone Group, Colony Capital, Apollo Management, Partners Cerberus, Starwood Capital, Texas Pacific Group, Wendel, Eurazeo, и т.н.
Тия влизат ли в категорията “частни субекти”? Други да му мислят, аз да си се върна при моите частни субекти.

За мен най-грубо те са два основни вида – “тактически” и “стратегически” (това са си мои “термини”, откъде да знам как философската наука ги нарича и дали изобщо прави такава категоризация).
“Тактически” наричам “инициативните”, които “яхват момента”. Които се интересуват от максимални печалби в краткосрочен план и затова не инвестират в обекти с дългосрочно значение.
“Стратегически” – противоположният вид. Те си заслужават да бъдат наричани предприемачи. Влагат капитал и усилия в проект с поглед и към техните собствени поколения. За тях потомците им ще разправят след 150 години “Това производство е започнал още пра-пра-дядо ми в края на по-миналия век”. Във вчерашния брой на в.“Сега” има хубав пример за най-възрастния майстор на шоколад в Европа – семейният бизнес е започнал в 1840 г. и продължава досега, предаван от баща на син.
Точно те са, които правят крачка по крачка. По силата на собствения си интерес те се интересуват и от интереса на другите около тях. Знаят, че интересите на отделните хора са свързани помежду си щом става дума за години напред. Реализация на точно такива, дългосрочни в бъдещето проекти, е главното в икономическото развитие на една държава. Максимални печалби днес и сега е всъщност “изстискване” на икономиката. Изстискваш, изцеждаш и захвърляш!

Натрупан капитал (съизмерим с нашите мащаби) вече има у нас. Въпросът е каква част от него е в субекти от първи и втори вид. И – особено важно – каква е тяхната “капиталистическа култура”. Защото за да бъдеш от първи вид е достатъчно да бъдеш алчен и безскрупулен. И мускулест – не случайно спортните среди имаха предимство в началото. За втория вид се иска ум и разум – и талант в бизнес делата. И мъничко късмет + упоритост.
Или както умно го е казал народът ни: “Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите.”

За произхода на капитала няма смисъл да говоря – никъде в света натрупването не е започнало с продаване на една излъскана ябълка. Примери с кош да ги ринеш още преди капитализмът да стане капитализъм. Като този, че е имало време, когато морските пирати са били “държавни” (Испания, Англия) срещу задължението да нападат само “вражески” кораби и да дават “данък плячка”. Или това, че един от предците на рода Кенеди е бил съратник на Ал Капоне. Има, разбира се, изключения, но те са толкова “изключителни”, че спокойно може да се приравнят на печалба от тотото. И това си е логично – капка по капка се създава семейно благоденствие, но не и капитал според днешните понятия.

Накратко, частната инициатива, на която е базиран капитализмът, е хубаво нещо, но и опасно за пътниците в кораба – много са подводните камъни. Добре е да си отварят очите кой е в екипажа и особено кой е на мостика...

Събранието започна обещаващо – откриха го г-жа Кметицата, заместничката ù и юристът на общината. Присъстваха трима депутати от опозицията и представители на Райфайзенбанк и ДСК. Имаше даже и микрофон за въпроси от наша страна – изобщо всички условия да получим пълна информация по този пряко засягащ ни въпрос.
Зам.кметицата откри събранието, разясни за какво ще се говори, съобщи за присъствието на депутатите “автори на закона” и даде думата на общинския юрист за експозе по основните му пунктове.

И тук стана това, за което народа си има точно определение: “лъсна му голия ххх”.

Г-н юристът едно към едно заяви, че той не може да даде истински разяснения, защото става дума не за нов закон, а за проектозакон. И спомена някои неща, които е подочул – колкото да не е хич. Още докато говореше рипнаха един-двама мои набори (които явно бяха наясно за какво са дошли, единият даже заяви, че е “упълномощен да изрази мнението на съкооператорите си”).

След това думата взе един от депутатите. И стана ясно на всички,
- че присъстващите депутати не са автори на проектозакона – той е внесен от Министерския съвет;
- че в момента не могат да ни го разяснят, защото се разглежда от комисиите на Народното събрание и не се знае какво ще стане (“я камилата, я камиларя” – това аз го казвам за по-ясно :) );
- че е трябвало да бъде организиран предварително “широк обществен диспут” (това г-н депутатът го каза, а аз се замислих дали не греша, че тази дума има само множествено число в българския език), но тъй като не е направен те ни събрали да си кажем болките, та да ги предадат при обсъждането в парламента;
- че конкретните автори, които са го разработили, нямат значение след като е влязъл в Народното събрание (категорично отказаха на въпрос от публиката да ги съобщят).

А на мен ми стана ясно,
- че това си е опозиционно политическо събрание на ГЕРБ (кметицата ни е от тази партия) и ДСБ (депутатите с основание водеше г-жа Евд.Манева от ДСБ – в нашия избирателен закон най-много депутати има от тази партия);
- че ни събраха с откровена, черно на бяло написана лъжа (виж началото), защото ако бяха обявили истинската цел на събранието нямаше да напълнят залата;
- че не намериха за нужно дори от кумова срама да ни запознаят с подводните камъни в проектозакона. Всъщност пролича, че общината изобщо няма понятие, а депутатите са далеч от анализ, който да маркира подобни неща.

В резултат съвсем логично станах от мястото си в средата на салона, извиних се на хората, които трябваше да вдигна и просто си тръгнах. Не зная дали и други са го направили – “горещи” реплики от място вече се чуваха.

Райфайзенбанк и ДСК не дочаках –офертите им мога да взема от кой да е техен клон.

По пътя към къщи ме досмеша – спомних си един стар виц за филм “Баба дава на войника”, който според съобщение щял да се прожектира в едно военно поделение... :)

...............................
За всички, които ще класифицират разказа ми в някакъв раздел политически пристрастия, искам да съм пределно ясен:
- ако депутатите бяха от управляващите, щях да си изляза още като стана ясно, че е проектозакон – от тях не можех да очаквам да ми посочат подводни камъни;
- ако присъстващите опозиционни депутати бяха започнали да ми показват въпросните камъни щях да остана – независимо, че някои може да отпаднат при окончателния вариант на закона;
- лъжата на общината няма да простя до края на мандата независимо от коя партия е кметът.
....................................
Накрая за лично отмъщение ще се изгавря с едно предложение-подсказка към политиците ни:
Искате ли масов митинг, съобщавате “На едикояси дата в толкова часа пред НДК (Александър Невски, Народното събрание) ще се раздава безплатно олио по бутилка на човек.” Хиляда бутилки олио стигат за да се събере поне 20-хиляден митинг, плътното присъствие и разярения протест са гарантирани, а няма да струва по-скъпо отколкото няколко стотин автобуса с екскурзианти от провинцията.
На авторски права върху предложението няма да претендирам. :)

..........................
Допълнение на 14.03.08:
Снощи от новините разбрах, че от незнание или нарочно ни излъгаха дори в това, че проектозаконът е минал на първо четене. Оказа се, че вчера е гласуван на първо четене!

Отговарям в продължение на темата, защото посоченото ми писание са прочели над 70 души и сигурно в много от тях също са възникнали въпроси и съмнения относно моята позиция, която искам достатъчно категорично (следователно многословно) да изясня.
Същевременно ще се възползвам от случая и ще си позволя да бъда по-рязък в твърденията си – нещо, което не си позволявам често.
Някои неща сигурно ще се повторят от темата ми “Cherche la fame”, но няма как да го избегна, моля за извинение.

Започвам с “празника”. (За мен кавичките са задължителни.)
Какво означава думата “празник” и дали е уместно този ден да се нарича така? Да видим: каква му е целта – истинска и декларирана? Мъжете да изразят своето уважение и добро отношение към жените. Може да промените формулировката, но същността ще си остане.
И сега, признайте си, не усещате ли абсурда на подобен “световен празник”? Та тук не става въпрос за някакво събитие със световно значение на тази дата, което заслужава да бъде празнувано, а става дума за отношение на половината човечество към другата половина. Лично отношение на всеки мъж към определени жени! И това само в един ден от 365 под формата на празник след мощно “напомняне” (което ще рече натиск!) как точно да стане. За какво лично отношение може да става дума след като няма лична инициатива!
И това ако не е чисто мъжка индулгенция, здраве му кажи!

Другата страна на този “празник” е не по-малко абсурдна. Равноправие на жените с мъжете! Кой казва, че жените не са равностойни на мъжете в развитието на човешкия род? Мъжете, нали? Ами щом са осъзнали глупостта си в това твърдение, (че чак и със специален празник го демонстрират) защо просто не вземат да забравят за него?
Всъщност тази история е започнала от неравноправието в заплащането на жените за труда им, но то даже не е дошло от мъжката страна като цяло, а от мъжете богатеещи от чужд труд. Удобен предлог да си удвояват печалбите. Е, борбата срещу това неравноправие от празник ли има нужда или от революция?

Ето затова аз твърдя, че определянето на “празник на жената” всъщност подпечатва мнението за нейната неравностойност. Така казва елементарната логика.
Между другото, днес бях приятно изненадан от съвпадението на моята гледна точка с тази на една жена - http://jenfel.wordpress.com/2008/03/04/8-Март-wtf/

Следващият въпрос, по който не съм бил достатъчно ясен, е за “жената вън от къщи”.
Май ме заподозряхте в привърженик на инфантилното “тя - в кухнята, той - в офиса“. Не, уважаема razmisli, не мисля, че моята съпруга и дъщеря не са (били) добри майки заради това, че са работели извън къщи. Не мисля така а приори и за другите жени и майки. Мисля, че на тях им беше неимоверно по-трудно, отколкото на майка ми, да бъдат такива!
Когато “от неволята” върху жената са стоварени голяма част от мъжките задължения (спечелване на насъщния!) някой да е прехвърлил част от нейните като задължение на мъжа? О, не, мъжът не води борба за равноправие. Жената я води. Тя иска да се признае, че може като мъж да вдига тежко, да управлява сложни машини, да измисля изобретения, да лети в космоса, да управлява други хора, да трупа мускули и се извайва като фина статуетка, да борави с оръжие освен с парфюми, да печели пари – накратко, може всичко, което може (и не може) мъжът. Питам се защо е необходимо. Вие може би имате отговор...

За да престанем да дърпаме чергата насам-натам, трябва да се спрем и да си спомним и огледаме за какво става дума всъщност.
Ето ви го “семейство”. Независимо кой го е създал – Бог или Природата – за какво е било, с каква цел? Не, не от сегашна гледна точка, не от миналия, по-миналия, десет века назад - върнете се съвсем в началото!
Заражда се нов тип живо същество на планетата и започва да се развива благодарение на изключително сполучливата основна “тухличка” – трайно свързване на индивиди от противоположен пол и разпределяне на задълженията им за оцеляване, възпроизвеждане и възходящо развитие на рода като цяло чрез предаване на постигнатото. За кое от тези задължения може да се каже, че е по-важно и кое по-маловажно? Какво печели развитието на човечеството от прехвърляне и замъгляне на задълженията? Какво губи май вече става ясно – като се сетя, че и в най-долнопробния американски екшън все някъде ще се спомене семейството – най-често при прегръдка на оцелели баща и дъщеря... :)

Накрая нещо от “друга гледна точка”, което ми хрумна, докато пишех тези редове. Кога най-напред жената е била обезправена и защо, след като в животинския свят няма подобно нещо? Мислих, мислих каква може да е била първопричината и нищо друго не можах да измисля, освен следното предположение:
В момента, когато човешкия род се е разслоил чрез “обществено положение” (т.е. власт) не по способности, а по други признаци е възникнала необходимост от “компенсация за изпускане на парата”. И, доколкото мъжът тогава се е грижел “какво ще има за ядене днес”, а жената за “бъдещето на рода”, някак привидно основателно той е бил по-важния за живота. Затова и “допинга за самочувстие” е бил за него – и най-смачканият мъж имал утешението, че под него са жените!..
Разбира се, основанията са се менели и развивали – от физически по-слаби (нищо, че доста мъже са яли бой от жени :) ), та до съзиданието, когато Господ направил жената от ребро на мъжа, демек тя е негова собственост. Но линията си оставала. Чак до ден днешен с благосклонно отпуснатия “празник” на жените...
..........................
Увлякох се в многословие. Уж за да изясня позициите си, ама и в това дали успях никак не съм сигурен. Затова пък забърках солиден тюрлю-гювеч - от съзиданието до американските екшъни... :)
Извинете ме ако съм ви досадил.

Умишлено.

Преди повече от век вашите предшественички резонно са започнали борба за равноправие. Фактическото положение ги е заставило – трябвало е да работят наравно с мъжете за да оцелява семейството, а им плащали много по-малко. Не защото трудът им е бил по-непродуктивен. Просто печелещите от чужд труд са се възползвали от древния постулат (жените са “второ качество”) измислен от мъжете. Кой може да възрази? Та нали и в християнската религия за същото се говори! Защо мъжете са го измислили (след като в личен план всеки мъж знае и е знаел винаги, че не е така) е друга тема. За всеки случай, вероятно. ;)

Първите протестни митинги в Ню Йорк през 1857 година на жените работещи в текстилните фабрики не са били за изразяване на добро отношение към тях от страна на мъжете, а за равнопоставеност в плащането, намален работен ден и по-добри условия на труд. Полека-лека, като видели мъжете “работодатели”, че тая работа няма да заглъхне и жените няма да мирясат, започнали да завиват, да завиват – докато се стигнало 120 години по-късно (1977 г.) ООН да реши 8-ми март да стане Международен ден за правата на жените. И за мир – все пак жените да не си помислят, че могат даже и един ден да бъдат център на света! (Такова е решението – Международен ден за правата на жените и за мир).

Не зная колко жени е имало в ООН тогава. Не зная и колко жените са се зарадвали (и се радват) на “извоюваната победа” - вие ще кажете, уважаеми жени. Аз лично такива не познавам...

Е, равноправието в работа, политика и т.н. общо взето вече го има – май дойде от самосебеси с развитието на цивилизования свят. И с бързи крачки времето ни води към зараждане на нова борба – за признаване на значението и важността за човечеството на женския труд в къщи!

Не го казвам от оригиналничене. Натрупващите се проблеми за развитието на човешкия род в резултат на “жената извън дома” стават все по-сериозни. И на първо място постъпателното възпитание на поколението. Няма да ви обиждам, уважаеми гости, с пространни разсъждения върху този въпрос. Но ми е странно: защо, след като на всички е ясно значението на “семейната среда”, сериозно не се разисква какво трябва да бъде “това животно”? Даже детските домове ще ги раздробяват в малки къщи за да била обстановката по-близо до “семейната среда”! До коя среда?!? В която жената е “равноправна в труда” с мъжа и двамата ги няма дори физически по 10-12 часа на ден? И в която децата от бебета ги изпращат също навън в “обществена среда” – същата тая, която за сираците считаме вредна!

В бележките под детските ми спомени няколко пъти срещам комплимент, че семейството ми е уникално. Наистина имаше нещо уникално – майка ми никога не е работила навън от къщи! И нито аз и сестра ми, нито моите деца някога са ходили в детска градина! Но тя също си имаше “ник”, с който я наричаха всички близки и познати още от моето детство: мама Ваня...

Колкото до вниманието на мъжете на вчерашния празник...съжалявам, уважаеми мъже, но то отдавна се е изпразнило от съдържание – станало е “колективно мероприятие” на половината човечество, обсебено на всичкото отгоре от търговията!

Как мислите, дали вашата съпруга няма да бъде по-приятно изненадана ако ù занесете китка първи кокичета, купени от някоя баба край която сте минавали, защото знаете, че тя ще им се зарадва? В обикновен, напрегнат ден, на връщане в къщи.

Моята съпруга цял живот помнеше и често споменаваше до края на живота си благодарствените насърчителни думи на баща ми при първото ù сготвено ядене в къщи...
Не ми се сърдете, уважаеми мъже, помислете си.

„Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса... Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо!” Алеко Константинов, „Какво? Швейцария ли?...”, София, 12 октомври 1895 год.

За жалост българските граждани рядко имат възможност да се наслаждават на „омайните прелести на нашата дивна природа”, а ежедневно са изправени пред зловонните реалности на дивния ни политически „елит”. Периодичните разкривания на бивши агенти на ДС, които представляват необходим и важен, но за съжаление твърде закъснял в България процес, разнасят зловонието на българското политическо тяло надлъж и нашир из родината.

Последният пример е шизофренният разговор между двамата бивши агенти на ДС – Алберт и Минко. В диалог, достоен за някой от клиничните случаи на Фройд, двамата си разменят словесни подаръци и дружно оплакват своята тежка участ – служили на родината, безкористно, чисто, а сега – предадени жертви. Всъщност, собствената им виктимизация надали има някакъв смисъл, след като едното бивше ченге е водещ на популярен сутрешен политически блок, а другият – заместник-кмет на София!

Не си заслужава да се прави по-подробен анализ на казаното от двамата служители на НРБ. Наглостта и на двамата няма граници, а особено отблъскваща е позицията на Минко Герджиков, който описва себе си като патриот и идеалист, който е служил едва ли не за честта на родината и световния мир. Всъщност, този човек е безпринципен опортюнист, което е видно от пътя на кариерата му след Десети ноември. Думите и делата му са обида за огромния брой жертви на тоталитарния режим, избитите без съд и присъда, заточените, изселените, лишените от права и образование. Те обиждат и онези, които наистина са вярвали в бъдещето на комунизма и безкористно са отдали силата и младостта си за изграждането на този вид политически и социален ред.

За съжаление, настоящият случай е просто едно малко парче от политическо-икономическата мозайка в България, която е подредена в края на комунистическата епоха и по време на прехода към пазарна икономика. Въпреки, че пейзажите в страната ни наистина напомнят Тирол, структурата на властта е далеч по-сходна с неформално-клановата система в Сицилия, отколото с консоционалната демокрация в Швейцария.

В своето иновативно изследване на мафията в Сицилия като пазарен и социален механизъм, италианският социолог Диего Гамбета използва метафората на лимонения пазар, за да опише традиционната функция на Коза Ностра. Тази идея е изградена в началото на 1970-те от известния икономист Джордж Акерлоф и изследва несигурните пазари, като например на употребявани коли, като ги сравнява с несигурността при купуването на лимони. Гамбета открива, че мафията служи като механизъм за преодоляването на несигурността при пазарните отношения в Сицилия. Звучи познато – спомнете си за лепенките „ВИС” и „СИК” и обменните бюра на силовите групировки. Разбира се, има уловка. Привилегиите са за „наши” хора, доказали принадлежността си. За „патриоти”, както би казал Минко Герджиков. А мнозинството от непосветени може само да се надява, че плащайки над пазарната цена няма да попадне на кух лимон, който оставя горчив вкус в устата.

Доколко става въпрос за „национални” интереси, а не за „частни”, е пределно ясно от ходовете, които висшата комунистическа върхушка предприема през 1970-те и 1980-те години. През 1979 година, тогавашният министър-председател Станко Тодоров издава таен указ, според който народната милиция и гранични войски трябва да подпомагат извозването на тайните стратегически пратки от страната. Тези пратки съдържат оръжие, предназначено за ембаргови държави, амфетамини за пласиране в Западна Европа, както и други ембаргови стоки за тоталитарни режими. В рамките на „Кинтекс” се създава и отдел за „таен транзит”, а незаконният износ се разраства до такава степен, че към 1991 година в различни държави по света са регистрани над 250 ООД, които участват в контрабандната търговия на българската държава. Можем да се досетим, че годишният оборот от над 1 млрд. долара (по данни за 1989 година) едва ли е отишъл за детски градини и читалища.

По-изчерпателни факти за престъпната дейност на Държавна сигурност се изнасят вече и в медиите, публикувани са и изследвания. За съжаление, явно това не прави впечатление на никого в обществото, след като хора като последните „герои” с ДС минало без никакъв срам говорят лъжи и безмислици в публичното пространство.

Липсата на обществен интерес, както и сервилността на медиите, представени в случая от агент Алберт, утвърждават чувството на безнаказаност на българската клептокрация, произлязла от криминалната дейност на органите на Държавна Сигурност и утвърдила политическата си стабилност и икономическа мощ в годините на преход. Примери за корупция, срастване между държава и престъпност и контрол на мафиотски структури върху голяма част от икономическия и обществен живот се срещат и другаде в историята и в настоящето. Но системната безгрижност, с която мнозинството от българите посреща гаврата на ченгетата и мафиотите, се превръща в основна характеристика на страната ни в началото на 21-и век. Преди повече от век Алеко Константинов възкликва: „Има бъдеще нашата хубава България!”, гледайки тиролските пейзажи в българските планини. Дали е предполагал, че това бъдеще се състои в сицилиански социално-икономически строй, в който водеща роля играят агентите на репресивния апарат на тоталитарния режим на Народна Република България?

Използвани източници:
Diego Gambetta. The Sicilian Mafia. Harvard University Press: Cambridge, Mass, 1993.
George A. Akerlof (Aug. 1970). “The Market for ‘Lemons’: Quality Uncertainty and the Market Mechanism”. Quarterly Journal of Economics 84 (3): 488–500.
“The Outer Ring: The Role of Macedonia, Albania, Romania and Bulgaria. Smuggling in Southeast Europe. Centre for the Study of Democracy. CSD Reports, no. 10. http://www.csd.bg/publications/book10/1.3.pdf
___________________________________
* Пускам тази статия на внука ми. Мисля, че заслужава да се публикува – написана е убедително, мотивирано, балансирано (политически) и с известна нотка на Ботевската публицистика в стила.

Но основната причина не е нито, че ми е внук, нито качествата на статията. Главното, заради което я публикувам, е, че в нея има нов поглед върху въпроса за досиетата. Признавам - досега и аз мислех, че разузнавачите не трябва да се забъркват в понятието “агенти” в един кюп с доносниците. И сега съм на мнение, че са много различни.

Но Васко е прав в едно: така или иначе, те са изпълнявали задачи на управляващите, а не някакви отвлечени патриотични в полза на Родината.
Както, между другото, всички разузнавачи от всички времена и държави...

Заб. Статията беше предложена на два от сериозните всекидневници. Единият отговори, че не публикува “персонални нападки”?!? Другият още мълчи...

Подготовката на единия беше почти два месеца. Ама не каква да е подготовка, ами с тежка артилерия и авиация! Направо позициите на противника бяха изравнени със земята.
То не бяха електронни медии, книжни медии, нет-форуми и блогове, социологически изследвания настроенията на развълнуваните граждани, изявления (без малко да сбъркам да напиша “изхвъргания”) на големи и малки политици – каквото се сетиш, все ще е вярно! Чак една “световна” телевизия цял ден показваше изтичащите секунди до края на гласуването. Не знам само дали един политик с пронизващ поглед не се е появявал от време на време с насочен срещу зрителя пръст да пита “Ти гласува ли?”. Всичките българи (барабар с варненци) станахме бургазлии вчера. :)

Изобщо направи се всичко възможно да бъде подкрепено смелото бургаско гражданско общество.

И чак снощи се разбра, че не било точно “бургаско”, а Бойко-Борисовско. Не било гражданско, а герберо-атакистко. Не било общество, а парт-ество. :)

Резултатът безспорно е голям успех – цели 26,5% от разбуненото бургаско гражданство гласуваха! Почти колкото гласовете за ГЕРБ и “Атака” на последните местни избори... :р

Другият беше скромен, дребна работа. Мина между другото. Някакво дребно селище проведе референдум за хранилище на радиоактивни отпадъци. Ни “клатене на управляващите”, ни обещания от висши пожарникари за митичното бъдеще – изобщо нищо интересно. Затова днес в “24 часа” изобщо не открих информация, а в “Сега” има в “Накратко” (заедно с още няколко бележки) следния текст:

“Жителите на Нови хан се обявиха против продължаването на експлоатацията на хранилището за радиоактивни отпадъци. Това те направиха по време на местен референдум, при който до края на деня гласуваха над 60% от имащите право на глас. Изборният ден премина без инциденти и жалби. Въпросът, на който отговаряха жителите на селото, е да се затвори ли веднага и да се започне незабавна ликвидация на хранилището за радиоактивни отпадъци край с. Нови хан. В това хранилище се пазят голяма част от отпадъците от медицинска и друга апаратура, в която се използват изотопи на радиоактивни вещества.”

Иначе, казват, че референдумите били много хубаво нещо, защото били пряка демокрация...

Прави са високо образованите да казват, че народът ни е прост и неук – толкова е прост, че и политиците не можаха да го излъжат! :)

И за референдумите ни отпуснаха гювеч. 150 хил. се подписват и ако не се загубят подписите в Народното събрание те ти и референдум. Да се знае какво иска народа, демек, че иначе откъде да знаят властимеющите?

Както се казва “На западния фронт нищо ново”. И няма изгледи да се случи.

Вярно е, че никакъв закон не може да промени изведнъж положението с гласуването. Това е въпрос на политическо възпитание, по-точно на самовъзпитание. От промените насам основната “грижа” на политиците ни беше да научат хората, че те трябва да слушат тях за кого да гласуват. И го направиха напълно успешно чрез политическото противопоставяне на ниво “враг” и, не на последно място, чрез избирателния закон. До степен, че действаха дори такива куриозни недоразумения като “гласуване с отвращение” и “кмет на София от БСП връща социализма”. :)

Това, кой ще спечели дадени избори, е вторият въпрос за тях – нали след поредните ще има и следващи.
Първостепенният е да не може никой да се набърква в елитите на партиите. “Ние ще ви кажем за кого да гласувате” – и народа изпълнява. 75% - 60% - 50% - 40% - 30%...

Че намаляват послушните политиците не се стряскат особено – и половин процент да останат парламента пак ще е легитимен. В закона няма граница. Но стават опасно много процентите, които могат да хукнат я след цар, я след пожарникар.

Затова се замислиха за поредна доза опиат:
Мажоритарен принцип или елемент (преференциално гласуване) във вида, който сега се канят да ни пробутат. При това си го гласят така, че като се отметна в бюлетината аз, жената, децата и любовницата и депутатството ми е в кърпа вързано :) (без праг или с много нисък – както настоява проф.Константинов!).

Мажоритарен, ама за големите партии и за нашите хора. Малките ако ще и Исус Христос с учениците му да сложат начело на листите все тая – всеки си мисли “тия са малки, непознати, нямат никого зад гърба си и няма да могат да спечелят, за какво да си хабя гласа”. И е прав – ще му го разпределят при големите...

Твърде песимистично (безнадеждно) започна да изглежда написаното дотук. Така е, но само относно очакванията ми какво ще ни предложат партиите.

Що се отнася до “превъзпитанието на народа”, работата не е толкова трудна. Появи ли се решение, което да му даде възможност да усети, че може да решава наистина той, а не партиите и политиците, и нещата ще тръгнат бързо.

Такава възможност партиите около властта (и опозицията имам предвид в това число) няма да ни поднесат - всичко, което предложат, ще е подчинено на техните интереси, колкото и примамливо да звучи на пръв поглед.

Колкото до референдумите – освен в Швейцария някъде другаде в света да се използват като основен инструмент на управление? Това не е случайно – те се манипулират по-лесно и от избори. Без листи и алабала. Достатъчно е внимателно формулирани въпроси... ;)

А и ще видим как ще бъде записано значението на тяхното решение – препоръчително или задължително за изпълнение (много се съмнявам във второто!).

Между другото, ако не се лъжа даже и в Швейцария има възможност управляващите да не изпълнят решение на референдум...

Хубава работа! Как да разберем ние, неавторитетите, тая пуста средна класа има ли я, няма ли я? :(

Ако тръгнем да разсъждаваме на самообслужване пак няма да се оправим. Защото:
Да се докаже, че средната класа на социализма не е такава, няма проблем! (не е можела да летува в чужбина, например). Няма проблем да се докаже и обратното, че не е била средна, а направо богата (собствено жилище, вилно място, че и виличка, летуване всяка година, а не чак след пенсиониране - както да го погледнеш, по западните стандарти богата!).

Зарязах разсъжденията! Откровено казано, никак не ме интересува как ще ме квалифицират. Интересува ме как живея (сега, а не "ще"!), какво мога да си позволя, спокоен ли съм за утре, мога ли да изуча децата си и т.н. И, ясно е, съм недоволен. И при социализма бях. Сега се чудя (не само аз!) защо. А като дойде утре по-лошото ще се чудя за какво толкова съм недоволствал днес?

Това, последното, ме доведе до “гениален” :) извод: искате ли да получите най-близка до истината картина за живота през дадено време, заинтересувайте се от какво са недоволствали хората тогава! И сравнявайте.

За нивото на днешния живот има още по-лесен начин. Най-лесно може да се изчисли % на заможните по зъбите на хората! Вглеждали ли сте се в обикновените хора, особено по на възраст? Че то зъби не са им останали...
(Последните две “прозрения” май ги писах вече в мнения, ама здраве да е!) :)

И задачата се улесни:
Хора без зъби – от средна класа надолу.
Хора със зъби – средна.

Знам, знам – и богатите са със зъби. Да, ама тях няма как да ги преброите – няма къде да ги срещнете... :)

За годината преди последните президентски избори г-н Първанов имаше какво да каже. Показа, че на този пост и без някакви правомощия може да се върши работа. И нямаше никакви проблеми с “отчета”. Дори и противниците му го признаха по един или друг начин.
За годината след...

Тя можеше да бъде още по-интересна. Защото – по неговите думи в изборната нощ – той вече не беше обременен с мисълта за следващ мандат. А вече знаеше как и какво, беше вдигнал летвата. И обеща, че на никой от политическата върхушка – нито управляващи, нито опозиция – няма да му е лесно. Повярвах му тогава, че ще го направи – не беше трудно, беше освободен.

Вместо това – една блажена “почивна” година.

Какво може да отчете в личен президентски план за изминалата година? Нищо особено. Ако не беше предишната нямаше проблем – президентите преди него да не би да вършеха нещо. Но сега, след като точно той показа, че може да се върши работа?

И изход се намери по тривиалния начин - спасителният популизъм.

Формата – заимствана от Хуго Чавес (само външно, разбира се). Всеки може да пита, на всеки...няма да се отговори.
Но това е второстепенен въпрос. По-важно е какво все пак каза, че всички се надпреварват сериозно да анализират, обсъждат, обясняват. Даже и в блоговете.

Ами нищо. Каза това, което от години се върти по форумите – референдумите, корупцията по върховете, доверието в партиите, и т.н. При това го каза точно във форумен стил – като констатации и пожелания. И с ясното съзнание, че няма как да не се хареса – нали хората същото приказват и пишат.

Затова не мислех да губя време за тази “изява”. Но две неща ме накараха да напиша тези редове: Първо, че сериозни хора в блоговете търсят нещо съществено в думите на г-н Първанов, някакви дълбоки и скрити мисли, тенденции и планове. И второ, предложенията му за смесена избирателна система.

Последното единствено заслужава наистина сериозно внимание, защото не е случайно. То показва, че днешната ни “политическа класа” се е стреснала сериозно за съдбата си. Настоящата избирателна система вече не е достатъчна гаранция, получиха се пробойни, които застрашават да се разширят.
Проблемът не е само в това 100 души от това народно събрание да минат в следващото (в момента е такова положението, по-точно 98 души). Работата е определени хора да са сигурни. И усилено се търсят най-ефективните решения. Мобилизират се всички възможни “сили”, всички парламентарни партии са “под пара”. Всички вече декларираха, колко сериозно мислят по въпроса и готвят предложения.

Лошото е, че ние отстрани пак приемаме някои неща “по звука”, първосигнално. И пак ще “плачем”, когато вече няма да има полза.

Превенциално гласуване – ах, колко хубаво, най-после да имаме право ние да подреждаме. Никакъв праг не трябва да има (или много нисък според президента - и проф.Константинов ;) ). Което означава...че 0,5 % като отметнат Сульо той ще измести Пульо с неговите 99,5 %. Кеф! Няма грешка, така е, защото никой и зъб не обелва превенциалното гласуване да е задължително за всички гласуващи – дори и да са съгласни с подредената листа.

Имам лошото чувство, че ние хората изобщо подценяваме (или недооценяваме) важността и силата на начина на избор. И ще ги оставим да си оплетат пак своята кошница.
За да имаме после пак за какво да ругаем ли?

А за президента – ами догодина, живот и здраве, ако е свършил нещо, ще го обсъждам. А ако пак си е почивал, да е жив и здрав! За какво да се напъва човека?

В много от темите и мненията из нета могат да се прочетат верни наблюдения и констатации и в същото време доста характерни мотиви от някогашния “Наръчник на агитатора”, които в повечето случаи обезценяват сериозните доводи.
В нета - във форуми и блогове - са предимно хора, които в политически аспект се вълнуват от съдбата на страната ни. Дори и тези, които са обсебени в момента от различни партии или политици на които симпатизират. Значи би трябвало да можем да наричаме нещат